Проблем с изневяра

[MAREQ]

Здравейте!Искам да разкажа моята история и ако някой ми беше казал преди 4-5 месеца,че ще пиша това сега никога нямаше да повярвам.Живея на семейни начала от 12 години,имаме дъщеря на 11 години,а всъщност с мъжа до мен се познаваме и имаме отношения от 20 години,но от 12 заживяхме заедно...Аз съм човек с увреждане,но това не беше пречка да живеем добре ,създадохме свой дом сам сами ,преминахме през много трудности ,отгледахме едно здраво и хубаво дете ...Но това лято забелязах ,че мъжа ми (така да го нарека ,защото и така го чувствам),започна да се държи лошо с мен ,да страни от мен ,да бъде даже лош с детето ,не се прибираше ,пиеше и все ми казваше остави ме, искам да съм сам..докато в един момент аз разбрах ,че има друга жена ( негова бивша съученичка ,с която са имали неусъществена любов още в ученическите години).Той не ми спести нищо,каза ми ,че в нейно лице е намерил човек ,който го разбира ...мен започна да ме обвинява в разни неща (аз разбира се не съм безгрешна) и се стигна до едни скандали след ,които аз исках да реши дали остава с нас или ще напусне дома...Тогава той категорично заяви ,че не мисли да разваля семейството и ще си живее с нас,че съжалява ,но му се е случило и аз трябва да го разбера ,да простя и да продължим живота си ...Но поиска от мен време ,за да си изясни чувствата може би и да се опита да скъса там.Каза ми :"разбери ме и мен и ми дай време да се върна към теб..."Така минават месеците,той си е през повечето време с нас,но аз естественно не мога да го следя всеки миг къде ходи, с кого говори и дали връзката продължава...той отказва да говорим за нея...Сега да Ви кажа къде е проблема при мен:

1. аз не мога да се примеря с изневярата,защото през тези 20 години аз дадох на този човек всичко от себе си,дадох сърцето си и в един момент останах излъгана...

.2.дори и тази връзка да е приключила ( а аз няма от къде да разбера това),аз не мога да вярвам сляпо ,че е така...това ме убива..че не знам какво става...когато заговоря на тази тема ,той избухва и не иска да се споменава...и какво ми се случва на мен:вечер не мога да заспя от тези мисли,по сред нощ се стряскам и пак тези мисли са в главата ми ,сутрин със събуждането само тези натрапчиви мисли-как ще живея така...обадих се на един познат лекар,но не му казах точно за какво става ?просто споделих ,че ми се е случило нещо ,което не мога да преглътна и да забравя и това ме измъчва и той ми даде една рецепта за Rivotril,но преди да си го взема реших да прочета нещо за това лекарство в интернет и това ,което прочетох от хора,които са го ползвали ми се стори доста страшно...кажете ми как да излезна от това състояние ,да бъда отново щастлива и усмихната жена ,каквато бях...нали все пак имам дете ,което е прекрасно и иска да няма една вечно ревяща майка,а и мъжа ми е все пак до нас ,не ни е изоставил...осъзнавам ,че има много по лоши неща в живота ,но как да се успокоя мислите ли ,че трябва да е с лекарства...ПОМОГНЕТЕ МИ!!!!!!!!!

[Диляна Колева]

Здравей, не знам дали си готова за отговора, който се оформи в главата ми към теб, но ще рискувам.

Първо искам да напиша чувствата, с които виждам, че имаш проблем, а ти ще ми кажеш дали пропускам нещо:

чувството, че си използвана, чувство на загуба, чувството, че си предадена, чувството на самота, чувство на безпомощност,

А сега ще ти пресъздам в няколко реда отговорът на един дзен учител, към жена, която поискала помощ от него за умиращото си дете. Когато жената отишла при учителя да поиска помощ, тя имала същите тези чувства, които откривам в разказа ти. Държейки на ръце умиращото си дете, тя искала незабавна помощ, не можела да преживее загубата. Учителят и дал задача, да обиколи всички къщи в селото и да му доведе човекът, който не е преживял подобна скръб. След ден, жената се върнала с умрялото дете на ръце, но в покой със себе си. търсейки отговора, тя разбрала, че всеки един човек, в някакъв период от живота си е преживял загубата на любимо същество, но въпреки това е продължил да живее.

Чувствата не се лекуват с хапчета, ако беше така всички щяхме да сме само с положителните чувства, а отрицателните щяхме да сме заключили в някоя фармацевтична лаборатория. Но не, чувството трябва да се преживее, да се приеме, преработи и трансформира в ново. Това става с бистър ум.

Ситуацията е много изненадваща за теб и е минало твърде малко време, за да можеш да работиш с чувствата си.

Реакцията на загуба, която преживяваш в момента е много сходна с траурната реакция от загуба при смърт на любим човек.

Първата фаза при нея е състоянието на шок. То продължава средно от 9-10 дена, до месец. Когато говорим за загуба при развод или изневяра, тя може да продължи и 4-5 месеца.

Преживяването на целия цикъл на реакцията на загуба продължава повече от година и преминава през различни фази, в които нахлуват различни по вид и интензитет чувства. До лекарства се прибягва само в критични ситуации в първите дни на фазата на шок. Ако човек е правилно емоционално придружен той плавно и постепенно преминава към новото си състояние и житейско положение.

Всичко това, което изпитваш е в рамките на нормалното. Всички хора преживели подобна ситуация изпитват твоите чувства в момента.

Ти ще бъдеш отново усмихната и щастлива жена, както преди, но е нужно малко време.

През това време и в периода в който си, имаш нужда да говориш за чувствата си, но избираш неправилния събеседник. Ако съпругът ти се опитва да прекрати другата емоционална връзка, последното от което има нужда в момента е, да му се напомня непрекъснато за това. Ако нямаш с кого да споделиш, пиши тук, пиши на друго място, бъди анонимна, но си дай възможност да изкажеш всичко, което стои в главата ти. В момента имаш нужда основно от това - да говориш за чувствата си и за това което се случва с теб. След като постигнеш някакъв баланс със себе си, ще намериш най- правилния начин да разговаряш със съпруга си. Той е направил същото, поискал е време, защото при него се случват сходни психични процеси.