97. Справедливост, милосърдие - Утринно Слово, 15 юли 1934 г.

[Донка]

Добрата молитва

Формула:

Аз съм човек, служител на Доброто.

Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание.

Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти)

Бог е Любов

Беседа: Справедливост, милосърдие (15 юли 1934 г.)

Формула: Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на живота.

Господнята молитва

Изгрява Слънцето

Ще кажете: Не съм ли аз добър човек? Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане. Доброто у човека е тъй съществено, както хляба. Доброто у човека трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът в организма. Ти си отпаднал, вървял си дълго по пътя, краката ти не държат, но щом ти дадат малко хлебец и малко чорбица, като си похапнеш, след 10, 15, 20 минути ти ставаш бодър, имаш сили и можеш да работиш. Следователно, доброто трябва да го считаме като една насъщна храна, която човек трябва да знае как да я възприема.

Сега друго нещо има, което спъва хората на земята. Те казват: Каква нужда имаме ние да учим, щом имаме Божията Любов? Но то е отчасти така. Ти си във въздуха. Имаш всичкия въздух. Хайде вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш. Не ти трябва повече да поемаш. Но ти издишаш и пак поемеш. Питам, нали си във въздуха? Всичко имаш. Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза. Има две страни Любовта. Едната е вътрешна, другата е външна Любов. Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш. Ако Бог, Който живее в тебе, ти не го обичаш, нищо не можеш изпълни. Но и Онзи Бог, в който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш. Това са двете страни на Любовта, повече обяснения не са нужни.

[Розалина]

А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя. Не, ти сам ще изследваш всичко. Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за себе си. Но неговото знание не може да бъде и твое знание, едно упътване може да бъде за тебе.

Пътят, който един човек е извървял по Божествената истина, той е валиден, важен само за него, а за тебе може да послужи само като едно условие. Но ти сам докато не минеш този път да го видиш във всичката хубост и красота, нищо няма да те ползва неговото знание.

Справедливостта е тактът на живота. Да бъдеш упорно справедлив! Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден, не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо. Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш. В туй неразбиране ти сега искаш да добиеш милосърдието по външен начин. Справедливостта се изявява по външен начин. А милосърдието се придобива по вътрешен начин. Казваме, че човек трябва да бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него. Смисълът на човешкия живот е в постоянното усъвършенстване. Човек не е съвършен. Даже и един светия на земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи.

[Рассвет]

Обичай нещата без да се привързваш към тях. Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни прдмети, които си обикнал повече. Щом се привързваш, грехът е неизбежен. Обичай всичко в света без да се привързваш.

…

Всички сте дошли на земята да учите и не трябва да бъдете роби на външните условия, в които живеете. Но всичко трябва разумно да използвате! Грехът е примка. Примка е той. То е както лют пипер, нали знаете тези шопските, лютите чушки? Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може. Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е. Близни го. И тогава, всичко изпитвайте, доброто дръжте! След като изпитате нещо, дръжте онова, което е Божествено. То ще служи за повдигането на човешката душа и за усъвършенстването й.

Справедливост, милосърдие