ThinkExist Добавено Ноември 11, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2012 Здравейте! Рядко търся решения и мнения в интернет, но бях приятно изненадана, че в този форум пишат доста интелигентни хора и специалисти, затова и реших да споделя какво ме тормози от известно време. С годеникът ми сме заедно от малко повече от 2 години. Това лято ми предложи брак и след няколко месеца ще се женим. Проблемът е, че няма желание да правим секс често (в смисъл на 2-3 пъти седмично), което мен ме притеснява доста поради няколко причини. Понякога не правим по 10 и повече дни. От 7-8 години сме горе-долу в една компания. Когато се запознахме аз имах друга връзка, а той - преди да се съберем премина през 2-3 неуспешни такива. Последната негова връзка приключи , предполагам за да бъде с мен. Интересното беше, че в първите седмици от нашата връзка, той постоянно ми говореше за секс, особено много ме дразнеше, когато изпадаше в подробности за досегашните си сексуални преживявания. Аз, от друга страна бях приключила една дългогодишна връзка, изпълнена с много проблеми, включително и сексуални. Имах и други сериозни проблеми, свързани с финанси, сменяне на жилища и т.н., та във връзка с това не бях в най-добрата си форма и някак си изобщо не ми беше до разни похотливи приказки. Въпреки това си правихме секс често, дори по няколко пъти на вечер. Но от тогава той някак си стана доста резервиран към мен по отношение на разговори за секс...да не кажа , че от тогава досега няма и 2-3 пъти , в които да сме говорили открито за това. А и желанието му да правим секс започна да намалява. Всеки мой опит да провокирам разговор за секс, било то и по-общ , завършва с неуспех. Заминахме за чужбина, където бяхме сами и без познати, като си мислех, че това ще е чудесна възможност да сменим обстановката и да започнем на чисто, но не стана така. Първите няколко месеца си бяха доста кофти период. Продължаваше да се интересува какво прави бившата му приятелка и разни други жени, с които е имал взаимоотношения. Това просто ме довършваше психически...и се стигна до разговори, в които му казах, че няма смисъл да продължаваме така, ако ще се интересува повече от това как се чувстват други жени, отколкото аз, която финансово, психически и физически дадох всичко от себе си, за да сме заедно. Въпреки тези проблеми се разбираме много добре, пасваме си и като интереси и възгледи за живота. Най-хубавото беше, че последните няколко месеца от престоя ни, усетих много много положителна промяна в отношението му към мен- започна да се държи към мен по начина, по който винаги съм искала да бъде. Върнахме се и ми предложи брак. Първите месеци в България, по отношение на секса си бяха ОК, макар, че продължаваме да не си говорим за това, а на мен адски много ми се иска да мога да споделя какво искам, какво би ми харесвало да направим и да разнообразим. Последните 1-2 месеца пак започва да става същото и да правим секс по-рядко, отколкото ми се иска, а когато го попитам директно, винаги казва, че предпочитал да е по-рядко, но по-качествено, отколкото да става навик...ок, но 10 дена?? Без да се хваля и т.н., смятам, че съм физически привлекателна (съдейки по реакциите на много други мъже към мен), нямам абсолютно никакви притеснения относно вънщния си вид и затова още повече се чудя какво става, имайки предвид колко други мъже ме харесват, а той дори вече не реагира, когато ме гледа без дрехи...иначе пък има доста по-оживена реакция като види гола снимка в интернет например. А и доста често гледа порно...при всяка свободна възможност, което също ме притеснява, а и дори ме вбесява понякога. Още няколко месеца ще трябва да живеем с родителите му, което и на двамата ни действа доста зле, и си мисля,че до някъде това оказва влияние. Чудя се дали след като останем сами и се оженим нещата ще се променят към по-добро след като сме вече на спокойствие или пък самия факт, че сме женени ще окаже някакво негативно влияние на желанието му към мен. Обмисляла съм вариант да се държа по-дистанцирано с него, за да не ме приема като нещо рутинно, но пък от друга страна си мисля, че съпрузите не трябва да се държат дистанцирано. Пробвам и други варианти- по-често се събличам в друга стая, гледам да не става свидетел на някои мои тривиални ежедневни дейности, но не нзам изобщо дали това има ефект. А иначе секса с него си е доста приятен, и именно затова сигурно ми липсва толкова много и затова ми е тъжно, че няма чак такава взаимност по отношение на честотата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 11, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2012 Здравей, няма как да се отговори адекватно на въпроса зададен в заглавието, защото той изисква гадаене на бъдещето, а то е продукт на нашите действия днес. Така че, всичко зависи от това, какво ще направите вие двамата за едно по- приятно и пълноценно бъдещо взаимоотношение. От това което си споделила става ясно, че ти имаш проблем с интимните отношения, а за него това проблем ли е? Той знае ли, че ти страдаш от това положение? Ако той е наясно и неглижира твоето недоволство, положението стои по един начин, ако не е наясно вече е на лице друго положение. За да се постигне решение на даден проблем в двойката, той първо трябва да бъде ясно формулиран, изказан и представен като такъв. Иначе единият ще страда , а другият няма да има никаква идея за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ThinkExist Добавено Ноември 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Ноември 12, 2012 Относно това дали знае - да, споделяла съм с него, но той казва, че предпочита да не правим секс толкова често, защото ставало като навик и продпочита да е по-рядко, но да е по-хубаво. Мисля, че имаме леко разминаване по отношение на смисъла на "често" и "рядко" Не знам дали е правилно, но избягвам да говоря с него по отношение на "честотата", защото се опасявам, че може да има обратен ефект - ако му натяквам постоянно, наистина ще започне да го приема като задължение, а не като взаимно удоволствие, каквото искам да си остане. Всъщност може би истинският ми проблем е, че не знам как да започна разговор за секс с него. Да му кажа неща, които ми харесват и искам да правя с него, както и да го провокирам да сподели неща, които не ми е казвал/показвал, че иска да направим. Защото когато правим секс, аз се старая да следя по реакциите му какво и как му харесва, но все пак искам да чуя и от него. Просто не знам как да преодолея тази моя бариера да започна такъв разговор, а и той не ме предразполага да го направя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 12, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2012 Всъщност може би истинският ми проблем е, че не знам как да започна разговор за секс с него. Това е проблем, който сама трябва да пребориш. Избираш подходящото време, място и обстановка и споделяш притесненията си. А какво ще стане, никой не може да знае. А относно горните притеснения направи ми впечатление следното: Но от тогава той някак си стана доста резервиран към мен по отношение на разговори за секс...да не кажа , че от тогава досега няма и 2-3 пъти , в които да сме говорили открито за това. А и желанието му да правим секс започна да намалява. Всеки мой опит да провокирам разговор за секс, било то и по-общ , завършва с неуспех............ Заминахме за чужбина, където бяхме сами и без познати,..................... Още няколко месеца ще трябва да живеем с родителите му, което и на двамата ни действа доста зле, .................... Не знам дали правиш връзка между копираното от поста , но това са все ситуации, в които той е подложен на някакъв вид стрес. В състояние на стерс организмът действа по интересен начин. Съвсем на кратко, той преминава през няколко етапа : - реакция на тревога - в този етап всички физиологични и психични процеси са насочени към това да се натрупа ресурс, за последващо натоварване. Ако на човек му се налага да се съблече гол при -10 градуса, първата реакция ще е вцепенение, но през това време вътре в организма ще протекат процеси, които ще подготвят организма за висока активност и енергоизрасходване. - етап на целесъобразно израсходване - през този етап организмът работи на пълни обороти, но не за дълго, а точно толкова, колкото е неговия физиологичен капацитет. Т.е. човекът може да стои известно време гол на -10, но няма как да се справи с физичните закони и да предотврати процеса на измръзване в един момент. - третият етап е на изтощението - ако човекът не се облече на време , ще умре. Това са реакции на човешкия организъм още от Каменната ера. Разликата обаче е в променената действителност и начините на реагиране - преди хилядолетия човекът е реагирал с фаза на активизиране и разтоварване, но днес все по - често не се достига до фаза на разтоварване, получава се акумолиране на напрежение. Тази реакция на организма може да възникне под въздействието на физични фактори, като дадения пример, но вече все по - често и по - силно влияят психологичните фактори, какъвто е примера с вашето семейство. Ако в първобитното общество, обаче, всяко решение за справяне със стреса е бил свързан с физическо натоварване, днес не е така, а физическото натоварване е, не универсално, но едно от най- добрите средства за справяне със стреса. Днес, обаче човек има под ръка различни стратегии за справяне и една от тях е тази, за която говорите - емоционално - фокусирано справяне - пасивни стратегии - бягство в сферата на фантазията, самоизолация изразяваща се в намаляне честотата на интимните отношения, например. Т.е. причината за вашето положение –увеличаваща се липса на интимност -, вероятно е породена от някаква форма на стрес при партньора, която най - вероятно и той самият не осъзнава. Мисля, че е по - добре да се поеме посока към откриването на неговите проблемни зони и осъзнаването като такива, а не да му се слагат нови. В противен случай изстласкването на проблема от негова страна ще продължи и справянето му с проблема по начина, по който го прави има вероятност да се задълбочи. Това разбира се, са основно предположения на базата на представените факти, причината може да е доста в страни от представената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ThinkExist Добавено Ноември 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Ноември 12, 2012 Много ти благодаря за отговорите и вниманието! Именно това, което казваш за стреса, си мисля, че е в основата на нашия така да се каже проблем.. Затова и съм оптимист, защото когато нещата се наредят след няколко месеца и останем сами, а и вече на родна земя , всичко ще си тръгне нормално..Затова и се старая по всякакъв начин да му помогна да се справи с ежедневния стрес, или поне да не допринасям с постоянни мрънканици за неговото увеличаване. За мен остава да се понапъна и да започна разговора, от който чакам отговори... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Ноември 14, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2012 Пожелавам ти успех с разговора,понеже мъжете,повечето, трудно влизат в такива.Не залагай на светлото бъдеще.По- скоро отложи сватбата и живейте заедно,то ще се види.В сексуална посока мъжете са доста първосигнални и ситуацията, според мен, е обезпокоителна. Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ThinkExist Добавено Ноември 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Ноември 14, 2012 Мария-София, права си, че повечето мъже трудно влизат в такива разговори, но в моята ситуация, мисля и аз спомогнах да се стигне до тук. Както съм описала по-горе, в началото на връзката ни дори той беше инициатор на такъв тип разговори, но за мен тогава беше наистина лош период, в който бях смачкана психически и физически и изобщо не ми беше до такива разговори. Понякога дори доста нервно ги отклонявах, а аз по принцип винаги съм била отворена към такъв тип неща..просто тогава не беше момента и той явно е решил, че не желая да говоря за това. Сега пък аз искам да подхвана темата, но искам да си бъде непринудено и да не излиза така, че аз се напъвам да се правя на такава, каквато не съм Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Ноември 14, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2012 Не се обвинявай за нищо,бъди себе си и се отстоявай.Казвам нещата от моя гледна точка,свързана с моя си опит.Ти разбира се ще направиш каквото прецениш.Но пак ти казвам,не разчитай на бъдеще време.Мъжете мислят по друг начин,не по нашия........... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 14, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2012 (edited) Мария-София, права си, че повечето мъже трудно влизат в такива разговори, но в моята ситуация, мисля и аз спомогнах да се стигне до тук. Както съм описала по-горе, в началото на връзката ни дори той беше инициатор на такъв тип разговори, но за мен тогава беше наистина лош период, в който бях смачкана психически и физически и изобщо не ми беше до такива разговори. Понякога дори доста нервно ги отклонявах, а аз по принцип винаги съм била отворена към такъв тип неща..просто тогава не беше момента и той явно е решил, че не желая да говоря за това. Сега пък аз искам да подхвана темата, но искам да си бъде непринудено и да не излиза така, че аз се напъвам да се правя на такава, каквато не съм След като ти си ги отклонила не е лесно пак да започнат. Дай време и търпение и любов. Тук няма какво да отстояваш - ти си отстояла да няма такива разговори, а сега ги искаш отново. Време и търпение. Редактирано Ноември 14, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ThinkExist Добавено Ноември 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Ноември 14, 2012 След като ти си ги отклонила не е лесно пак да започнат. Дай време и търпение и любов. Тук няма какво да отстояваш - ти си отстояла да няма такива разговори, а сега ги искаш отново. Време и търпение. Aми именно заради това изчаквам толкова време и си мисля, че сега е най-подходящото време да го направя, защото голяма част от проблемите, които имахме (финансови и всякакви др житейски), вече ги няма... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 14, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2012 След като ти си ги отклонила не е лесно пак да започнат. Дай време и търпение и любов. Тук няма какво да отстояваш - ти си отстояла да няма такива разговори, а сега ги искаш отново. Време и търпение. Aми именно заради това изчаквам толкова време и си мисля, че сега е най-подходящото време да го направя, защото голяма част от проблемите, които имахме (финансови и всякакви др житейски), вече ги няма... Ами направи го!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 17, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2012 (edited) ... да започна разговор за секс с него. Да му кажа неща, които ми харесват и искам да правя с него, както и да го провокирам да сподели неща, които не ми е казвал/показвал, че иска да направим. Защото когато правим секс, аз се старая да следя по реакциите му какво и как му харесва, но все пак искам да чуя и от него. Просто не знам как да преодолея тази моя бариера да започна такъв разговор, а и той не ме предразполага да го направя. Tова е, според описаната ситуация. Той има желания, които не смее да сподели с теб. Може би ги е осъществявал с предишни партньорки. Как да започнеш разговор - 2 начина: - започваш от това, какво ти предпочиташ - цветя, музика, интериор и минаваш на по-интимната част. Чакаш той да се отпусне и да заговори за себе си или лекичко го побутваш в тази посока. - като гледа порно, се присъединяваш към него и ( само добронамерено) започвате разговор по темата. Мъжете наистина са от друга планета, но кой казва, че жените не са добри космонавти? Редактирано Ноември 17, 2012 от Креми Стоилова (късметче) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.