KaLiNkA7 Добавено Ноември 6, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2012 Здравейте! Имам един проблем, който дори не знам как да обясня напълно. Имам го от както се помня, понякога е било по-зле, понякога по-добре. Още като малка нямах много приятели. Съучениците ми се разбираха много добре по между си(повечето), а другите оставаха на заден план. Тогава се бях сприятелила с едно момиче,с което бяхме все двете и то беше само за времето, в което сме на училище. След това всеки се прибираше и това момиче си имаше приятели в края,в който живееше и не ме викаше с нея, а аз си стоях вкъщи.По-нататък станахме по-близки с друго момиче, но пак когато тя излизаше с другите и познати не ме викаше мен,ако щяхме да излизаме само двете можехме да сме.И докато сме с нея,ако някой от другите ме повика, тя веднага ме оставяше и отиваше при тях без дори да си помисли да ме викне с нея. Като отидох в гимназията бях малко по-сговорлива, там се разбирах с повече хора и говорех повече, но в началото и там също се притеснявах. Когато влезнех в стаята с тези непознати много съм се притеснявала. Не знам по-точно защо, но винаги е така, когато отивам на ново място, с нови хора.Притеснявам се,че не знам какво да кажа, не знам как изглеждам в на другите очите или по-точно си внушавам, че изглеждам тъпо. Когато мине време и свикна, не ми пука вече. Напоследък обаче много съм се затворила в себе си. Преди няколко дни не исках да излизам никъде само защото ще се разминавам с хора.Не исках да ме гледат, не исках да говоря с никого, изпитвах някакъв страх. Сега пак съм така. Сега съм студентка вече трета година. Първата година беше много добре. Сприятелих се с много хора,не ми пукаше толкова много пак и исках да говоря с хората. Но след това си хванах работа и спрях да посещавам лекциите и упражненията. Не съм ходела там от година и половина. И не защото не искам да ходя там или не ми се учи, а защото не мога да влезна там и всички да се познават и да са си някакви определени групички хора, които си се разбират повече и от 100 човека да са примерно 10 групи и аз да съм както винаги никъде. И е минало достатъчно време те да са се опознали,а аз те първа да се присъединявам някъде. Чувствам се тъпо от толкова много хора там аз да отида и да седна сама някъде и да не говоря с никой, защото вече никой не го интересува дали съм там или не. И просто като се случи така се чувствам толкова зле,че просто искам да избягам някъде,да се скрия и да заплача! Вчера бях там и аз не знам как отидох, най-вероятно, защото се разбрах с едно момиче да се чакаме преди това. Иначе сама не бих влезнала там. Може би щях да стигна до сградата и щях да се върна. И ето днес ... Приготвих се,че ще отида, но... съм още тук. И ето толкова много писах и пак не можах да обясня за какво става въпрос ... Не знам какъв е проблема и къде е, но не искам да го има вече. Искам да мога да водя нормален живот, без постоянно да ми е тъжно и без да ме е страх да влезна в стая с повече хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Ноември 9, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2012 Мога да ти препоръчам лечение с Класическа Хомеопатия,която ще премахне усещането ти за изолация,страха и притеснението от нови хора, и ще те отвори за контакти.Хомеопатията лекува и Душата и тялото,тя ни прави по-съвършени и изпълнени с Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 9, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2012 Не знам какъв е проблема и къде е, но не искам да го има вече. Искам да мога да водя нормален живот, без постоянно да ми е тъжно и без да ме е страх да влезна в стая с повече хора. Основно става въпрос за липса на самоувереност. Факта, актуалният проблем е свързан с очаквана оценка от другите, което да ти помогне да приемеш себе си. Отстрани изглежда все едно отиваш заради другите, а не заради себе си. А защо ти е тъжно? С какво е свързано чувството ти за тъга? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anonim Добавено Юли 24, 2013 Доклад Share Добавено Юли 24, 2013 Хора помогните. Не издаржам вече толкова ми е сринато самочуствието че незнам дали ще може нькога пак да се вдигне.дайте някакъв савет мъзможно най бързо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 24, 2013 Доклад Share Добавено Юли 24, 2013 (edited) Ами първо никога не пиши името си с малка буква. Това е признак за неуважение към себе си, но по-лошото е, че така сам си програмираш ниско самочувствие. Неоснователното бързане също е сериозен проблем. Така правиш грешки, което не може да остане незабелязано от теб и от околните, като в първия случай самочувствието ти допълнително намалява, а във втория - оценката на околните за теб. Как си с концентрацията? Защото ако не ти се отдава, трябва да потърсиш начин да я подсилиш. Редактирано Юли 24, 2013 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anonim Добавено Юли 25, 2013 Доклад Share Добавено Юли 25, 2013 Неням никаква концетрациа. Няпример говоря с някой приател по телефона затварям и съм забравил за какво сме говорили. Как да си я подсиля Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 25, 2013 Доклад Share Добавено Юли 25, 2013 Не знам конкретни методи, но съм сигурен, че ще намериш много ако потърсиш. Някой от форума също може да се включи ако знае такива. А и сам можеш да си измислиш. Просто намери си занимание, което изисква постоянство и концентрация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.