Не мога повече да живея така!

[Ралица Хътчинс]

Явно не сте чели това което ви пишех...Занимавам се с Йога и Пилатес. Живея здравословно,от година не употребявам месо,кафе,хляб,сол и всичко за което се сетите...след като гледах " Чудото на Макс Гарсън".

[д-р Тодор Първанов]

Дори когато не вземам отношение в дадена тема, чета и препрочитам многократно написано в нея.За съжаление работя и нямам време да взема отношение по всички въпроси, а и Диди се справя добре, така че това не е и нужно.Лошото е и, че дори когато пиша, поради липса на време не обяснявам  достатъчно подробно идеите си, но все пак разчитам на интелигентността на питащият, която ще запълни, липсващата понякога яснота.

Например, ако имах време бих започнал отговора си към вас с една арабска поговорка-преди да тръгнеш по пътя, провери дали той води до целта ти.  Вие в момента сте пленница на собственият си страх и е ясно, че за да се справите с него трябва да се научите да бъдете смела и го победите.Смелостта, означава конфронтация, тоест да правиш нещата от които те е страх-няма друг начин страхът да бъде победен.

За това и цитирах поста на Галя, тя го е направила.

Вие ми пишете, че играете йога,  това е страхотно, но аз  се питам, каква е връзката между йога и смелостта.Наистина йогата е много полезна за психическото и физическо здраве, но да се научиш да бъдеш смел благодарение на нея ми звучи доста наивно.

Занимавате се с Пилатес. И за това съм съгласен,че е полезно за здравето, но как ще ви помогне да добиете смелост също не ми е ясно.

Пишете-Живея здравословно,от година не употребявам месо,кафе,хляб,сол и всичко за което се сетите.

Пак съм съгласен, че от това ще имате само полза, но да очаквате да  победите страха, защото сте вегетарианка ми се струва лишено от логика.Ако, с вегетарианство се добиваше смелост всички войници отдавна да са станали вегетарианци.

 

Всъщност, вие правите промени, които сами по себе си са много полезни, но нямат нищо общо с добиването на смелост и решаване на проблема ви.

 

Аз не знам, вие наистина ли не знаете за това или просто от страх, да се конфронтирате със страха си, търсите заместител на решението,  както например човека от този анекдот-

Един човек, търсел загубения си ключ из­вън дома, на светли­ната на уличните лампи. Когато минаваща непозната жена попитала дали може да му помогне да търсят заедно загубения ключ, той бил много благодарен. След тридесет минутно безплодно търсене непоз­натата жена попитала: „Къ­де изпуснахте ключа си?" „О! - отговорил той. - Из­пуснах го вкъщи." „Но тогава защо го търсите вън, на уличната светлина, след като сте го изпуснали вътре?" - попитала тя. „Нямам светлина вътре, така че излязох тук, където е светло."

 

ПП.Надявам  се, по-дългият ми пост да ви е убедил по-добре от къде трябва да започнете.

Редактирано Септември 12, 2013 от д-р Тодор Първанов

[Ралица Хътчинс]

Идеята ми беше друга...Но щом на Галя е помогнало това -Всяка сутрин като се събудех имах за задача да правя фитнес,но поради ограничени финанси и агорафобия моят фитнес се състоеше  в къщи и във коридора на стълбището.Леки упражнения и качване на стълбите като всеки ден трябваше да увеличавам времето на фитнеса,започнах от 15 мин.на ден и сега го правя по 1-2часа(1 час упражнения и 1 час тичане без значение дали съм в къщи или на поляната зад блока).Всеки от вас може да напише в Гугъл -фитнес в дом.условия за начинаещи и да реши сам кои упражнения да прави.Само трябва да сте упорити и да не се отказвате,защото няма да е лесно отначало(ще сте уморени ще сте като парцал) ,но трябва да продължите смело,само така ще се научите да се справяте с излишният адреналин.Справите ли се с адреналина значи сте се справили на 50% с това наше състояние.Всеки ден имах и задача по  един час да се усмихвам пред огледалото и също така да си водя дневник в който да пиша как е протекъл денят ми.

Защо на мен да не помогне?И всъщност няма ли противоречие тук?

[Галя К]

Мила Ралица Хътчинс аз ще ти дам отговор на въпроса-Мислене да,следващият етап кой е?.Следващият етап е предприемане на действия в съответсвие на това което мислиш а именно-ДНЕС ТРАБВА ДА НАПРАВЯ ПЕТ КРАЧКИ НАВЪН ПРЕД ВРАТАТА-И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГО ПРАВИШ!УТРЕ ТРЯБВА ДА СЛЯЗА ДО ДОЛНИЯ ЕТАЖ-примерно-И ГО ПРАВИШ И ТАКА НАТАТЪК.....Знам,че ще ти е много трудно ,но лесен начин НЯМА.Сама аз не можех да правя много неща,но си поставих за цел,че ТРЯБВА да изляза навън и с много упорство УСПЯХ!Плаках ,виках,молех за помощ,откачах,но разбрах,че САМО АЗ и никой друг НЕ МОЖЕ да го направи вместо мен.Аз съм самотна майка с две деца и не съм имала упора до мен и щом аз мога-можеш и ТИ!Започни и много малки стъпки-все едно сега се учиш да ходиш-и ЩЕ СТИГНЕШ до върха.Вземи си дневник напиши си целите и когато ги постигнеш ги отмятай като свършени.Ще ти е много трудно ,но не се отказвай-специално мен моите съседи ме мислеха за луда през периода в който изпълнявах целите си,защото аз както казах -виках,плаках и подскачах от радост при успех-,но не ми пукаше какво мислеха другите за мен.Давам ти пример от моят живот-първият път когато с мното мъка и сълзи слязох от етажа пред входа аз паднах на колене и започнах да се смея и чух-ТАЗИ НЕ Е В РЕД!-отговора ми беше ДАНЪК ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ НЕ ПЛАЩАМ,МИСЛЕТЕ СИ КАКВОТО ИСКАТЕ ЗА МЕН!Вярвам ,че и ти ше успееш с много упорство и малко инат,но ще УСПЕЕШ!Това е от мен-сега е ТВОЙ РЕД!!!!!!!!!!!!!Към модераторите на форума-искам да ви се похваля вече работя и имам човек до себе си,който ме прие такава каквато съм.БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ!

[Диляна Колева]

Браво Галя, поста ти е много емоционално зареден и надявам се да повлияе положително и мотивиращо на Ралица.

Искрено ти желая нови и все по - големи успехи, вярвам че човек, който е преборил сам тежките подсъзнателни модели, може всичко.

 

 

Ралица, това за което става въпрос е излизането от твоята зона на комфорт. Всеки човек има такава зона, която често е с много малки размери и ни прави не свободни, а по - скоро затворници. Разчупвайки зоната на комфорт ние всъщност разбираме какво представлява свободата. 

В някакъв момент от живот ти, твоята зона се е стеснила изключително много. В момента ти работиш по нейното разширяване, това може да продължи много дълго време, докато осъзнаеш, че не разширяването, а разчупването и ще е пътят към свободата.

Това което е споделила Галя е една малка, но много ефективна, част от техниките за справяне с подобен тип тревожни състояния.

 

Най - важното е да си направиш график, в който всеки ден или през два, да има нещо ново, което да преодоляваш. За да можеш да вървиш напред , обаче, ти трябват знания и умения как да го направиш и след като решиш, че започваш следваш до край. Всяко отказване е не просто крачка назад, не зануляване , а влизане в отрицателно ниво, там където не си била. Когато постигнеш нещо и се откажеш връщайки се в изходно ниво, следващия импулс за започване ще задейства мисълта -  "Аз това вече го правих" и мотивацията изчезва тотално. Колкото повече пъти започваш и спираш до някъде, всяко започване от начало ще ти е все по - трудно. Ето защо плана, графика и поредността от точки и тяхното спазване е от такава изключителна важност.

 

Известни методи за повлияване на пристъпите на страх са:

 

Смеха- звучи налудничаво, но само ако човек не е запознат с процесите, които протичат в мозъка. Защо смеха?

Най - елементарното обяснение: Когато бебето се смее, смеем се и ние, когато то плаче, ставаме тревожни. Дори да ни е много тежко - то се смее, на нас ни става смешно ; то плаче, на нас ни  става тревожно. Важно е тази мимика да се вижда и приема визуално, защото визуалния образ е този, който се предава към мозъка и определя импулсите, които ще задействат мислите и емоциите. Затова всеки ден смях пред огледалото поне по 5 минути, без значение на какво се оприличавате, без значение колко смахнато изглежда на твоя логично подреден и сериозен ум. Може да си носиш джобно огледало и да се поглеждаш усмихвайки се, където и да се намираш.

 

Дишането - 

Дишане 3х6х3

Вдишваме бавно и дълбоко като броим до 3.

Издишваме бавно и дълбоко като броим до 6.

Задържаме дъха като броим до 3.

Малко преди да тръгнеш да излизаш или по време на самото излизане дишай в тази последователност, няма нищо по - добро от пълния с кислород мозък, дробове.... Не случайно, ако тичаш 30 минути след това имаш чувството, че ще литнеш. 

 

Мантри - думи, които ти носят спокойствие и душевен комфорт, повтаряй си ги колкото пъти искаш до като усещаш силата им върху теб.

 

Спортуване и танци - Танцувай в къщи, като начало, пусни любима музика и танцувай докато останеш без въздух, всякак, скачай, пей, прави всичко което ти дойде, но го прави, такта на музика в съчетание с движението на тялото е като балсам за нервната система и съответно центровете на страха. 

Спортуването - Галя е дала добър пример със стълбите, имаше една жена, която започна с 5 слизания и качвания на стъпалата пред апартамента, точно след 3 седмици тичаше по половин час в парка, но тя никога не започна от начало, всеки един ден слагаше по още едно стъпало, по още една площадка, по още едно предизвикателство.

 

Разсейване - Ако нещо отклони вниманието ти рязко, симптомите се изпаряват. Т. е. както имаме криза и сме се засилили да си самовнушаваме разни неща и да потъваме все по-надълбоко в Ада, ако телефонът ни звънне с новина или по телевизията започне любимият ни сериал, дори ако някой успее да ни изкара от кожата и да се ядосаме, пристъпът спира така внезапно, както е започнал. Така че, на първо място, трябва да се има  предвид илюзорността на пристъпа и колко повърхностен може да е страхът, ако изчезва така лесно. И на второ – умението да го управляваме, дори когато става дума да си измисляме ситуации, в които да се издърпваме към различни от

страхови състояния. 

 

Пиша всичко това, защото останах с впечатление, че търсиш нещо конкретно, с което да се захванеш. Има още много техники, но тези са доста разпространени и хора които са ги правили споделят положителни резултати. Важното е да се правят от 14 до 21 дена всеки ден, за да може да се види резултата, спирането ..... по . горе писах какво се случва.

Надявам се всичко по темата да ти е от полза и скоро да имаш положителен резултата, който да ти покаже, че всичко подлежи на промяна и нещата се случват, но ги случваме ние самите.

Разбира се, това е много общо, ако работиш с терапевт по определена за теб програма и лично наблюдаване на твоите реакции и резултати, нещата ще се случват много по - бързо и точно. Но и справянето сама, както виждаш не е невъзможно. С повече лична мотивация, упоритост и готовност да се страхуваш въпреки всичко, се случва преодоляването.

Редактирано Септември 13, 2013 от didi_ts

[д-р Тодор Първанов]

Съжалявам, поста на Галя ми с стори дълъг и копирах само част от него, мислейки, че когато го четеш ще отсееш най-важното-,,,,Всеки ден съм излизала навън като отначало ходех до близкият магазин и всеки ден трябваше да увеличавам разтоянието.,,,

 

Това смелостта, да те е страх, но въпреки това да правиш нещата. Без това изправяне срещу страха, Галя може да си спортува , усмихва и прави какво ли не но нямаше как да го победи.

Така че, действието което трябва да се направи е - конфронтация, системна конфронтация.

[Галя К]

Здравейте!Влизам просто да споделя нещо с вас и същевременно да дам кураж на всички от форума.Напоследък живота ми поднася големи изпитания,но въпреки всичко аз продължавам напред с много надежда за по спокоен живот без проблеми и ,че ще дойде и по-хубаво време за всички нас.Поредното изпитание за мен е свързано с дъщеря ми-откриха арахноидна киста с размер 26/28мм,но неврохирурга ме успокои че няма място за притеснения и ,че това при нея е вродено.Споделям това с вас за да покажа на всички от форума,че въпреки ударите които ми нанася живота,а те не са никак малко аз съм намерила сили за да приема живота такъв какъвто е и да продължа смело напред с гордо вдигната глава.Всички вие трябва да приемета факта ,че това е изпитание за вас през което трябва да преминете и да продължите напред ,без значение какво ви поднася живота.Живота няма как да бъде само хубав,без лошото в него ние няма да оценим хубавото и доброто.Така ,че горе главата всички вие и смело напред!Аз съм с вас и ще ви стискам палци по-бързо да намерите начин да се справите с това състояние,защото РАЗБЕРЕТЕ ние не сме болни,това е период през които минаваме и само ВИЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ПОМОГНЕТЕ.Аз успях -значи можете и вие!!!Хиляди благодарности на д-р Първанов и Диди!