Не мога повече да живея така!

[Галя К]

Без да искам изпратих писмото без да го довърша,за което се извинявам.В общи линии това е горе долу което мога да споделя с вас,но най важното което трябва да знаете е,че ВИЕ самите трябва да си помогнете -не го ли пожелаете никой лекар не може да помогне.Трябва много воля,упорство и малко инат и ще успеете.Не се страхувайте от това не се умира.Отделете време за себе си и прочетете всички мнения на писани във форума и най-вече вникнете в написаното.Четох едно мнение на д-р ПЪрванов мисля ,че беше -напишете в Гугъл СТРЕС и ще прочетете ,че всичко това ние сме си го причинили и само ние можем да си помогнем.Поздрави от мен и ако нещо не ви е ясно може да ме питате на лични.Отново благодарности за този хубав форум .

[д-р Тодор Първанов]

Хареса ми това което си написала.Хареса ми и подхода на психиатъра.Не бих приел,че е реклама и да кажеш кой е, добрите практики трябва да се споделят.

[Галя К]

Здравейте!Забравих да споделя че ми беше забранено да посещавам форумите за ПР за да не си внуша още някой симптом.Искам да уточня нещо от предният ми пост а именно "Когато стигнах дъното"-аз напуснах работа ,загубих всички приятели в това число и съпруга си-който ме напусна,затворих се в себе си и наплаших децата си,затова всички вие които се борите с ПР(в една или друга форма)се постарайте да не допуснете моята грешка а потърсете помощ ако не можете да се справите сами.Името на лекаря е д-р Спасов,но ще споделя неговите координати след като получа разрешение от него.Поздрави от мен и горе главите.

[Галя К]

Здравейте ! Името на лекаря е д-р И.Спасов и практикува във гр.Враца и в гр. Монтана.Млад симпатичен лекар от който аз съм много доволна и съм му благодарна безкрайно за това ,че ми помогна да намеря правилният път.Успех на всички.Отново благодарности на всички от форума .

[Ралица Хътчинс]

Здравейте !!! . Вдъхнахте ми надежда... .Аз имам агорафобия от четири години.На 41 години съм.От три не съм излизала от дома ми.Всичко започна внезапно,обиколих всички специалисти включително и психиатър който ми предписа Ксетанор.И толкова!Близките ми ,започнаха да ме обвиняват в симулиране на проблем.Започна да ми пада косата/на кръгове/,явно от притеснение.Все по-трудно излизах от вкъщи,докато в един момент страха ме победи.Напуснах театъра в който работех,  много обичах работата си.Съпругът ми ме напусна,  останах сама  с двете ми деца.И...всичко свърши...След шест месеца пиене на Ксетанор,и никакъв шанс за подобрение,извиках специалист в къщи.Предписа ми Ципралекс.Беше ме страх да говоря за проблема който имам.Ставаше ми лошо.Много време ми трябваше, за да свикна със себе си...,с проблема си.Започнах да си обръщам внимание.Разбрах  че трудно ще излеза от този кошмар,но реших да променя начина си на живот. Живея здравословно.Станах вегетарианка,занимавам се с Йога. Положителни емоции не ми липсват. Близките ми хора започнаха да ме приемат такава каквато съм в момента .А важното е че аз просто реших че си искам живота!!!

[д-р Тодор Първанов]

Сега, остава да се научиш да бъдеш  смела и КРАЙ.

[vanqpanaiotova]

Здравейте, отдавна се лутам по тези тъмни пътища, но вече си мисля че трябва да намеря помощ. Ето и моята истоярия.

Дете на разведени родители второ и нежелано. На 17 години ми се отключи ПР не живеех в София заведоха ме при др Еманоилов работещ заедно с Рали Димитров и ми изписаха серопрам, същевременно четях и книгите на Норбеков. Някакси факта че лекарството ще ми помогне и обгрижването около  мен ми помогнаха вземах лекарствата доста време с прекъсвания и започвания, появяваха се симптомите пак след като ги спирах и беше много мъчително, но накрая реших и и спрях от раз. След месец разбрах че съм бременна, нямаше такова щастие на света, но понякога симптомите се връщаха с такава сила че си мислих че полудявам. Ходих при Огнян Димов с голям успех до 6 месец на бременността, износих и родих прекрасно дете, но се наложи да го дадем да го гледат далеч от нас за 6 месеца и може би от това ПА се отключиха отново. Лошото е че сега са някак по изразени треперенето, горещи и студени вълни, стягане в корема, нервност до такава степен че не ога да стоя на едно място, побърквам и мъжа си, имам чувството че съм в тежест на всички около мен, знам че ключа е в мен, но някъде по пътя съм изгубила смисъла си> Появиха се страшни и натрапчиви мисли, понеже баба ми е психично болна и аз лично си спомням всеки нейн опит за самоубийство, защото съм присъствала, та сега ме мъчи и някак си не мога да си го избия от главата възможно ли е мога ли и аз да посегна на собствения си живот......направо се побърквам от собствените си мисли. Толкова ме е страх и най лошото е че последно време това ме мъчи и безсъние (с което е другата ми баба)> може ли човек да го е страх от самия себе си, какво е това нещо не разбирам. Знам че имам нужда от помощ и я търся, ще съм благодарна за какъвто и да е отговор.

[Ралица Хътчинс]

И именно в това е въпроса.Как да се науча да бъда смела? Как да обясня на мозъка си че от това не се умира,че другата страна на живота е на една крачка от входната врата?Чувствам се както преди,с разликата че не излизам от тук.Контакти не ми липсват,имам приятели с които се събираме веднъж седмично.Станах много близка с бащата на децата ми.Добри приятели сме.Понякога се чувствам толкова силна,че изобщо забравям за страха си.Случвало ми се е в такива моменти да се кача в колата на сина ми и да я приберем двамата в гаража./живея в къща/Случвало ми се е да излизам на улицата пред нас,където е пълно с деца и майки.Малкият ми син често ми повтаря че съм се излекувала.

[д-р Тодор Първанов]

Когато наистина става въпрос за смелост, никой не може да ти я даде.

 

Човек, който има разбиране за Своята мисия, във всеки един момент умира за миналото и наново се ражда за бъдещето. Неговото настояще е винаги трансформация, прераждане, възкресение. Тук изобщо не става въпрос за смелост, това е първото нещо, което трябва да се разбере. Става въпрос за яснота, да си наясно за това кое какво е в твоят живот .

И второ, винаги, когато наистина става въпрос за смелост, никой не може да ти я даде. Това не е нещо, което може да се даде като подарък. Това е нещо, с което си роден, и на което просто не си позволил да израсне, да се утвърди.

[д-р Тодор Първанов]

Смелостта е средство за постигане на ВАЖНИ ЦЕЛИ. Без такива цели няма как да я ,,пуснеш,,. Ако целите са налице, няма проблем със смелостта.Нима, Ботевите четници не ги е било страх.Страх ги е било, но са имали много важна за тях цел, тя е и ,, пуснала ,, смелостта им.

 

Така,че .....формулирай ясно целите си.И колкото по-големи са те, толкова по-вероятно е, да се прояви вродената ти смелост.

Редактирано Септември 3, 2013 от д-р Тодор Първанов

[Ралица Хътчинс]

Благодаря ,че ме свравнявате с Ботевите четници!Да ,разбира се че е така.Изразих се образно,то е ясно. Само че ,не съм свикнала да правя графици,да поставям цели и т.н.  От по-спокойните хора съм.Глупаво звучи,но в гилдията в която работех и се доказах,не всичко е на всяка цена.Не съм от хората които се бутат,нахалстват и т.н,харесвам нещата да си следват собствения ход,бавно.Това ми пречи в момента.Не че не съм свикнала да взимам решения,Живота ми е спокоен,не позволявам на разни външни неприятни фактори да влияят на вътрешният ми мир и в дома ми.Но желанието което имам да преодолея страха е голямо!Даже ме кара да мечтая за някакви дребни /за някои/ нещица д-р Първанов.

[д-р Тодор Първанов]

Когато започнах терапията с това момиче -Моника http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14467

го помолих да напише две неща и ми ги изпрати.Едното беше за целите, които иска да постигне, а другото бе ,, коя съм аз,,- естествено определеният бяха само негативни. Осем месеца по -късно тя беше забравила и за двете писма, но аз ги отворих и започнахме да ги четем.Всички цели бяха изпълнени- за да бъда точен, ще отбележа,че в началото на терапията песимизма и бе голям, така,че и целите не бяха много дългосрочни.При четенето на вторият документ Моника се изуми-всички негативни определения бяха отпаднали и заменени с позитивни.Вярно, тя е на двадесет и една-две години и промяната става по-бързо, но всеки може да я направи.

 

ЗАПОЧВАЙ ДА МЕЧТАЕШ , САМО НА ЕДРО. 

 

Не помня от коя книга е но много ми хареса това-Направи ми силно впечатление това, което наскоро чух в интервю с преуспял предприемач (в отговор на въпроса как е успял да постигне такъв главозамайващ успех): „Мисля на едро... Много отдавна си казах: След като така и така ще мисля, защо да не мисля на ед­ро?' Това е идеален пример за смайващата сила на мисълта

[Ралица Хътчинс]

Изумителната сила на осъзнатото намерение,учението  на Абрахам/от там е цитатът/.А аз ,съм обезверена,...мисля да направя  същото, да си напиша  две писма.Да започна да мечтая на едро,и не думите да ме учат ,а живота.Все пак ви благодаря че ми отделяте от времето си

[д-р Тодор Първанов]

Щом си чела тази книга, най-вероятно си чела и ,, Поискай и ще ти се даде,, .Книгата не е само за четене, в нея има упражнения за правене.Преди години работих в ин витро клиника.Понеже на мен тази книга ми даде ми много, реших да видя ще ,, работили ,, и при други. Препоръчах я   на чериринайсе или петнадесет пациентки от клиниката.Всичките се сдобиха желаните рожби.Моята книга я подарих на тази жена-http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=342116.Както ще видиш от линака, на 40 години, след три неуспешни опита, да родиш живи и здрави тризнаци е нещо, за което се изисква повече от късмет.

[Диана Илиева]

И именно в това е въпроса.Как да се науча да бъда смела? Как да обясня на мозъка си че от това не се умира,че другата страна на живота е на една крачка от входната врата?Чувствам се както преди,с разликата че не излизам от тук.Контакти не ми липсват,имам приятели с които се събираме веднъж седмично.Станах много близка с бащата на децата ми.Добри приятели сме.Понякога се чувствам толкова силна,че изобщо забравям за страха си.Случвало ми се е в такива моменти да се кача в колата на сина ми и да я приберем двамата в гаража./живея в къща/Случвало ми се е да излизам на улицата пред нас,където е пълно с деца и майки.Малкият ми син често ми повтаря че съм се излекувала.

Рали, ето това е препъни-камъчето според мен. На мен ми е много странно, как си успяла да организираш така живота си, че да се чувстваш "както преди". Не се ли налага да се отиде на родителска среща, да се заведе детето на лекар и др. подобни, като дори и да имаш за подобни случаи на разположение родители, приятели и т.н., но не ми се мисли за едни, дори и тривиални неща, но касаещи лично теб - като подстригване при фризьор или още по-сложното - какво правиш, когато ти се налага да си пломбираш зъб?

Но явно си успяла и точно оттам идва трудността за излизане от ситуацията. Твоето изложение е направо като контрапункт на темата "Не мога повече да живея така ...", защото ти очевидно можеш и то доста добре. Едва когато започнеш да се чувстваш не както преди, а много по-гадно отколкото преди, тогава ще се създадат реални възможности за преодоляване на агорафобията.

 

Благодаря ,че ме свравнявате с Ботевите четници!Да ,разбира се че е така.Изразих се образно,то е ясно. Само че ,не съм свикнала да правя графици,да поставям цели и т.н.  От по-спокойните хора съм.Глупаво звучи,но в гилдията в която работех и се доказах,не всичко е на всяка цена.Не съм от хората които се бутат,нахалстват и т.н,харесвам нещата да си следват собствения ход,бавно.Това ми пречи в момента.Не че не съм свикнала да взимам решения,Живота ми е спокоен,не позволявам на разни външни неприятни фактори да влияят на вътрешният ми мир и в дома ми.Но желанието което имам да преодолея страха е голямо!Даже ме кара да мечтая за някакви дребни /за някои/ нещица д-р Първанов.

В този пост също намирам много неща, които ме карат да мисля, че животът ти в момента до голяма степен те удовлетворява. Както и това, че предпочиташ спокоен живот пред пълноценен живот. Не, че не може и двете неща, но според мен е трудно; животът като че ли това му е главната задача - непрекъснато ни поставя пред този избор: спокойствие или пълноценност. А хората, които веднъж са се огънали в полза на спокойствието, след това са склонни да жертват първо по-дребни и незначителни неща, а след това и доста по-сериозни, все в името на това "спокойствие". Защо го слагам в кавички? Ами защото е илюзорно. На практика никой от нас не се радва на спокойствие спрямо "разни външни неприятни фактори". И тъй като ги има, човек има два варианта на действие - или ги приема и живее така, че се старае да направи от поднесения му кисел лимон - лимонада, или тръгва да се защитава и предпазва от тях, за да запази това желано спокойствие. Всъщност има и трети де - не ги приема, и се тръшка, и се чувства като най-нещастния човек на земята, но той е началния на горните два. След известно време някои хора преминават на първия, а другите стават пациенти на д-р Първанов.

Та, мисълта ми е - ти си се "окопала" в дома си, това за теб буквално и преносно ти помага да се чувстваш по някакъв начин защитена и комфортно. Докато това го има, ти няма да си достатъчно мотивирана да се прехвърлиш в първата група, при тези дето не се плашат от лимона и знаят да правят от него лимонада. Според мен дори е желателно при теб да настъпи някакво по-сериозно, разчупващо сегашното статукво събитие, за да предприемеш и направиш реална промяна в себе си.

[д-р Тодор Първанов]

Kъм поста на Диана, ще добавя две неща-

 

 

Дики, искам да ти кажа нещо. И го запомни. Никой не може да освободи другият от клетката му, дори другият да е лъв. Важното за нас е никога да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш, до никъде няма да стигнеш на живота няма да се порадваш никога. Разбираш ли?

 

,,Гордост’’-Уилям Уортън

 

Зоните на удобство са като драпирани с плюш ковчези.

Но когато си настанен в драпиран с плюш ковчег,

ти всъщност си мъртъв.

Редактирано Септември 6, 2013 от д-р Тодор Първанов

[Ралица Хътчинс]

След години човек се учи да бъде комбинативен.Имаш ли същия проблем,коя си ти ?

 

Незнам за какво се касае,но не ми харесва да правиш анализ на всеки мой  пост.Кое е важно за теб ,слабо ме касае.Дълъг път извървях до тук,и писанията  на непознат могат само да ме огорчат.Защото ,за теб явно не е нормално човек с фобия да има живот -пълна глупост!!Когато лежах и се чувтвах като парцал,не можех да се изкъпя сама,залитах треперех,страхувах се да стана и ме уверяваха че винаги ще е така,що те нямаше за да ми кажеш-"Едва когато започнеш да се чувстваш не както преди, а много по-гадно отколкото преди, тогава ще се създадат реални възможности за преодоляване на агорафобията"?.Когато не можех да погледна децата си от неудобство че не мога да стана да им направя една  закуска..-теб пак те нямаше.Така че не ме укорявай ,ако не можеш да ми помогнеш! 

За мен това което съм постигнала  не е "окопаване",а постижение!/след толкова години/ Домът ми,както и твоят за теб е моята "крепост".

[Диляна Колева]

 

 

Дълъг път извървях до тук,...............!Когато лежах и се чувтвах като парцал,не можех да се изкъпя сама,залитах треперех,страхувах се да стана и ме уверяваха че винаги ще е така,....................Когато не можех да погледна децата си от неудобство че не мога да стана да им направя една  закуска.

За мен това което съм постигнала  не е "окопаване",а постижение!/след толкова години/ Домът ми,............ е моята "крепост".

Скоро един човек, който беше с панически атаки, натрапливи мисли и целия коктейл от симптоми на тревожното състояние,  ми изпрати една фраза:

"Смелостта е висша форма на страха"

Усещаше силата и, но не я разбираше, усещаше я, защото го беше преживял, той вече беше приключил с тревожното разстройство и въпреки всичко се нуждаеше от разяснение, какво точно беше преодолял.

Това стана една от любимите ми фраза, не за друго, а защото също съм усещала силата и, а думите  са подредени по начин, който го формулират много точно.

Ако бях се опитала да му я обясня преди да има преживяването, надали щеше да го разбере по този прекрасен начин, по който стана след като вече беше преминал.

Забелязах, че в постовете си пишеш в минало време, т.е. моментите, в които си проявила смелост са били доста. До колкото разбирам ти правиш това сама, без терапевт, което пък е още по - смело. Това е смелостта не е нужно да я търсиш, тя е в теб ти работиш с нея, само трябва да я идентифицираш и подсилиш.  Значи просто продължавай, постовете в темата можеш да ги използваш най - вече като стимул.

Смелостта се проявява при страхливите хора, при безстрашните няма смелост.

Всички се страхуваме постоянно от нещо, но страховете ни са различни и ни спъват в различни направление, 

Твоят страх те е блокирал в къщи, друг е блокиран на нежелано работно място, трети в нещастно семейство, четвърти в неподходяща компания и т.н. За да се прояви смелостта, трябва изключително много да ти е писнало от страха, т.е. той да е достигнал до своята висша форма, да си готова  или да го трансформираш или .................. оставям на теб алтернативата. 

Редактирано Септември 6, 2013 от didi_ts

[д-р Тодор Първанов]

Малко уточнение-

 

Отговорност за публикуваните в рубриката постове носят модераторите.Ние преценяваме, би ли бил полезен или не даден пост за питащият и ако преценката ни е, че поста е полезен го пускаме.Ако преценката ни е, че би  му навредил, той не се публикува. 

Аз пуснах поста на Диана.Според мен той провокира към мислене, а има ли мислене, шанса за промяна се увеличава.Ще поясня-ние си мислим, че непрекъснато мислим.Това не е така.В повечето пъти ние просто си спомняме, дори в момента аз пиша спомените си, за това, което знам относно мисленето.Това не е същинско мислене, в момента аз не правя анализ, синтез, обобщение и другите мисловни дейности, които да доведат до нови идеи-просто разказвам неща които знам.В деветдесет процента от времето си ние мислим точно по-този начин, той си има и психологично име ,, бързо мислене ,, или мислене тип ,,А,,.За да може човек да реши даден проблем, например проблема който ти  искаш да решиш, трябва да се излезе от този тип мислене, което по същество е само възпроизвеждане на стари неща и се премине към така нареченото в психологията ,, бавно мислене,, или мислене тип ,,Б,,.Но, първият тип мислене е по икономично, икономисва се и време и енергия и човек трудно се ,, навива ,, сам да премине към мислене тип ,,Б,,.За това  трябва по някакъв начин да бъде  подтикнат да започне да мисли по вторият начин и в този смисъл поста на Диана ми хареса..

[Ралица Хътчинс]

Имам нужда от помощ,за това съм тук.Прочетах в Макстан че онлайн терапиите се отразяват много добре на хора с агорафобия,и случайно влязах в този сайт.На мен тези разговори,макар и задочни ми влияят добре.Имам нужда и от критика,и от приятелско поттупване по рамото. След тези "разговори" тук,не спирам да мисля и да чертая планове за разходка,работа и театър.Като че започвам да си връщам вярата .Благодаря ви!

[Диана Илиева]

След години човек се учи да бъде комбинативен.Имаш ли същия проблем,коя си ти ?

 

Незнам за какво се касае,но не ми харесва да правиш анализ на всеки мой  пост.Кое е важно за теб ,слабо ме касае.Дълъг път извървях до тук,и писанията  на непознат могат само да ме огорчат.Защото ,за теб явно не е нормално човек с фобия да има живот -пълна глупост!!Когато лежах и се чувтвах като парцал,не можех да се изкъпя сама,залитах треперех,страхувах се да стана и ме уверяваха че винаги ще е така,що те нямаше за да ми кажеш-"Едва когато започнеш да се чувстваш не както преди, а много по-гадно отколкото преди, тогава ще се създадат реални възможности за преодоляване на агорафобията"?.Когато не можех да погледна децата си от неудобство че не мога да стана да им направя една  закуска..-теб пак те нямаше.Така че не ме укорявай ,ако не можеш да ми помогнеш! 

За мен това което съм постигнала  не е "окопаване",а постижение!/след толкова години/ Домът ми,както и твоят за теб е моята "крепост".

Здравей, съжалявам, че съм те огорчила, не ми беше това целта. Не, нямам такъв проблем, просто от години се увличам от психологията, чета разни неща и от време на време надничам в този подфорум.

Идеята ми беше да дам поглед отстрани и така да ти помогна с една по-различна гледна точка, не да те укорявам. По-скоро да те подтикна към действие, защото знаеш ли, наблюдавам как много хора си имат своите страхове и ... си ги доотглеждат така да се каже - например един не може да преглътне отначало само по-едрите, а впоследствие дори минимално по размер хапче и всеки път се налага да ги дъвче, друг не може да се качи в асансьор, а какво остава да лети със самолет например, а трети не са качва дори на никакво превозно средство, ако не е автомобил, който да кара лично той.

Тези страхове обикновено си имат причина, но това не им дава право след това години наред да пречат на живота ни. Бих искала дори повече хора да кажат: "Не, аз не мога повече да живея така!". Аз на 26г. преживях 40 дни, в които трябваше да лежа и да чакам ще умра ли внезапно или няма. Преживяването беше много яко (не пожелавам на никой) - след него имах един период от около година някъде, в който не можех да се отдалеча на повече от 30 минути път до най-близката болница + лека форма на хипохондрия; защо точно 30 - питай ме да ти кажа Няма никаква логика, разбира се, както всички подобни страхове - та човек може да умре за секунди, ако ли и да си прекара живота закотвен пред някоя болница. Преодолях го, чрез много мерки, но основното беше именно това, че "Не мога повече да живея така ...".

Може би оттогава ми се засили още повече интереса към психологията, включително от литературата, която изчетох за целта. На мен ми помогнаха много книгите на Уейн Дайър и Луиз Хей. Но съм сигурна, че и специалистите тук подсказват точно нужната на всеки човек книга и въобще мероприятия, с които да подпомогнат процеса на освобождаване от страховете.

Така че от мен имаш само моите адмирации, че искаш и търсиш начини за справяне. Пожелавам ти успех и обещавам да не правя повече разбори

[hpjon]

Имам нужда от помощ,за това съм тук.Прочетах в Макстан че онлайн терапиите се отразяват много добре на хора с агорафобия,и случайно влязах в този сайт.На мен тези разговори,макар и задочни ми влияят добре.Имам нужда и от критика,и от приятелско поттупване по рамото. След тези "разговори" тук,не спирам да мисля и да чертая планове за разходка,работа и театър.Като че започвам да си връщам вярата .Благодаря ви!

 

Аз ще се включа, защото имам какво да кажа от опит. Ще бъда кратък, но за сметка на това много информативен: докато чертаеш плана започвай да го изпълняваш. Да правиш планове без да действаш е като да поднесеш на гостите си рецептата за тортата и етикета на кафето, вместо да ги почерпиш подобаващо като за добре дошли гости - с вкусна торта и ароматно кафе.

[д-р Тодор Първанов]

Като специалист смятам,че сме успели да провокираме, това което наричаме ,, бавно мислене , у г-жа Хътчинс.По тази причина, предлагам повече мнения по темата да не се пишат-поради липса на време, моят последен пост в темата ще напиша следващите дни.

[Ралица Хътчинс]

Мислене да,следващият етап кой е? И ако не тук ,къде да пиша? Нова тема?

[д-р Тодор Първанов]

Мисля, че Нийл Д. Уолш бе написал- ДЕЙСТВИЕТО Е БОГ.Така че, след мисленето трябва да последва действие, ако  няма такова, то това не е истинско мислене.А, за това, какво да се прави, Галя го е казала-

 

Всяка сутрин като се събудех имах за задача да правя фитнес,но поради ограничени финанси и агорафобия моят фитнес се състоеше  в къщи и във коридора на стълбището.Леки упражнения и качване на стълбите като всеки ден трябваше да увеличавам времето на фитнеса,започнах от 15 мин.на ден и сега го правя по 1-2часа(1 час упражнения и 1 час тичане без значение дали съм в къщи или на поляната зад блока).Всеки от вас може да напише в Гугъл -фитнес в дом.условия за начинаещи и да реши сам кои упражнения да прави.Само трябва да сте упорити и да не се отказвате,защото няма да е лесно отначало(ще сте уморени ще сте като парцал) ,но трябва да продължите смело,само така ще се научите да се справяте с излишният адреналин.Справите ли се с адреналина значи сте се справили на 50% с това наше състояние.Всеки ден имах и задача по  един час да се усмихвам пред огледалото и също така да си водя дневник в който да пиша как е протекъл денят ми.

Редактирано Септември 10, 2013 от д-р Тодор Първанов