Ван123 Добавено Юли 1, 2006 Доклад Share Добавено Юли 1, 2006 Здравейте приятели, размишлявам си за самочувствието. От какво зависи според вас? Защо у едни е в повече, а у други просто липсва? А показва ли се някъде в наталната карта на човек, дали го има или не и къде??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brandy Добавено Юли 2, 2006 Доклад Share Добавено Юли 2, 2006 Може да е от зодията, а може и да не е... но аз не познавам дева с високо самочувствие , нито пък лъв с ниско Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
toni_bonboni Добавено Юли 7, 2006 Доклад Share Добавено Юли 7, 2006 Да ви кажа, зависи и от това в каква среда се развиваш, какви са хората около вас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Август 7, 2006 Доклад Share Добавено Август 7, 2006 Да, може би до една степен зависи и от зодията, но най-вече вярното е това в каква среда си се развивал и аз мисля, че детдството е в основата на много голяма част от чертите на човека, включително и самочуствието....до голяма степен се определя и от Любовта дали е в плюс или в минус.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Август 8, 2006 Доклад Share Добавено Август 8, 2006 Здравей Ван123, размишлявам си за самочувствието. От какво зависи според вас?Само-4увствие е - усещанеза Аз-а, за индивидуалността... Защо у едни е в повече, а у други просто липсва? А показва ли се някъде в наталната карта на човек, дали го има или не и къде??? Може би зависи от Слънцето - себеизявата, себереализацията. Предимно като принцип, не толкова като зависимост от това къде е то в твоя/не4ий хороскоп. 4ета сега една книжка на Л. Гудман - много знаци и планети обособяват силно само4увствие, но слън4евия на4ин на изявата му е най-пълна, въпреки 4е то4но слън4евото само4увствие не е непременно най-силно Любов Светлина Мир Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 8, 2006 Доклад Share Добавено Август 8, 2006 Според мен самочувствието на човека зависи преди всичко от начина, по който отговаряме на въпроса: "Кой съм Аз?" Ако определяме себе си като "чедо Божие", то ние по презумпция се харесваме и обичаме и се грижим за себе си такива, каквито сме, защото по същия начин се отнасяме към всички "чеда Божии" - от тревичките и бръмбарчетата до способността на човеците да творят красота и добро. Нашето самочувствие е спокойно, не зависи от нищо, не се променя, не се "покрива", не се губи, защото това би означавало, че Любовта ни към Бог зависи от нещо, променя се, доказва се. губи се и т.п. Ако определението ни за Аз включва егото ни - т.е. произход, материално състояние, образование, професия, положение в обществото, и т.п. то самочувствието ни ще зависи от всичко, което се включва в егото - и изброеното и неизброеното. Много ясно, че ще се опитваме да определим "цената" си според критериите на някаква скала - без значение наша лична или групова. Тогава самочувствието ни лесно ще се променя и манипулира, а "покриването" на критериите за него и за повишаването му ще диктува поведението и взаимоотношенията ни - т.е. превръщаме се в роби на измислени от нас ценности и започваме да "творим" Зло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 8, 2006 Доклад Share Добавено Август 8, 2006 Най-голямо е самочувствието на духовния човек, поради изключително голямата му вяра в Бог. Самочувствието на светеца е непоколебимо, защото е едно с Вездесъщия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Август 8, 2006 Доклад Share Добавено Август 8, 2006 От гледна точка на ума, това е може би, да намерим средината между подценяването и надценяването, да разберем, че не сме нито повече, нито по- малко в сьприкосновението си с другите, а от гледна точка на сьрцето, това е да почувстваме,че сме едно с всичко живо ( от гьльбчето, до тревичката и мравката). Да почувстваме, че като произлезли от Пьрвопричината на нещата, можем да намерим пьтя и мястото си. Допуснем ли и приемем ли Божията Любов, тогава можем да почувстваме и себе си. Да бьдем светли, чисти и добри. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
niksan Добавено Август 10, 2006 Доклад Share Добавено Август 10, 2006 (edited) самочуствието е важна съставка от личноста н а човаека което може да се формир при липса,вярное че стедата и взпитанието оказват влияние в у него именно така то може да се развие от този който го няма...в теста на наташа които се прави от някои терапевти много ясно може да се определи наличието или липсаат а на самочустрвиено трябва д асе прави разлика му правилната себеоценка която ти дава самопзнание за това което си и егото коео понякога т е пръста толкова високо в облаците че забравяш кой си в действителност Моля, пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от екипа на Портала Редактирано Август 10, 2006 от Ради Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 Самочувствие - това е оценката на всяко едно човешко същество за самото него. Според изградените или възприети критерии. Както Донка написа: Ако определението ни за Аз включва егото ни - т.е. произход, материално състояние, образование, професия, положение в обществото, и т.п. то самочувствието ни ще зависи от всичко, което се включва в егото - и изброеното и неизброеното. Много ясно, че ще се опитваме да определим "цената" си според критериите на някаква скала - без значение наша лична или групова. Интересно е, че човек сам си определя колко да му е голямо самочувствието в зависимост от това какво определя, че му е нужно да се чувства пълноценен. Точно заради това понякога срещаме така наречените типажи "с неподплатено самочувстие", "въздух под налягане". Например Пенчо, който има голямо самочувствие, защото има компания за тирове, среща Кирчо, който пък от своя страна също има голямо самочувствие, защото много "върви" пред жените. Двамата се срещат и започват да си говорят. Пенчо си мисли, абе тоя да няма милиони в някоя банка, че се държи така нахакано. Кирчо си мисли: Тоя сигурно утре ще си направи пластична операция на лицето, иначе няма начин да не потъне от срам само, като ме види. У някои хора е повече, защото са постигнали целите си в живота да речем, а в други по - малко защото не са. Но все пак то не показва кой човек е стойностен и ценен и кой не. То просто показва какво мисли човека за себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 "Вашата самооценка не може да бьде потвьрдена от другите. Ценен сте, защото вие казвате, че това е така. Ако чакате другите да определят вашата стойност, това ще е цаната ви в очите на другите." Самооценката не се определя и от вьншните условия, от това какво сме постигнали и какво не. Ако се самоопределяме по придобитите ценности, по постигнатите цели, това сме в очите на себе си. Аз сьм Пенчо с шарения тир, с веселите колелета. Срещам Кирчо. Кирчо- хубавеца, с тьнките мустачки, с веселия поглед. Аз сьм Пенчо, който казва: "Господ живее в теб. Ти си добьр човек. Господ живее в мен, аз сьм добьр човек!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nofunatall Добавено Януари 15, 2007 Доклад Share Добавено Януари 15, 2007 според мен самочувствието зависи много от хората около теб и ако те те хвалят и ти правят комплименти и то всеки ден ,то това ти се втълпява и започваш да си изграждаш самочувствието.за жалост има хора с много високо самочувствие ,без покритие,а има и такива ,които нямат почти никакво/казвам почти ,защото едва ли има човек ,който да не харесва поне 1 нещо в себе си/ и се чувстват нищожни.то си зависи много от характера,от натурата,ако си много отворен и разговорлив,ясно ,че ще се чувстваш на по-виско ниво,а ако си скрит,избягващ хората ще ти е и ниско самочувствието! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 16, 2007 Доклад Share Добавено Януари 16, 2007 Здравей nofunatall Добре дошъл / дошла Когато и докато самочувствието ни се изгражда и зависи от мнението на другите около нас и тяхното отношение, ние сме като марионетки и съответно подсъзнателно приемаме и другите хора като марионетки. Те дърпат конците не само на нашето самочувствие, но и на емоциите, мислите, поведението ни. Ние пък на свой ред избираме кой точно да го прави и го държим отговорен за нашето самочувствие и щастие. След като някой дърпа нашите конци с мнението си за нас, ние също се чувстваме в правото си да дърпаме конците на хората около себе си с нашето мнение за тях.... Картинката май стана мрачна... А според вас възможно ли е самочувствието ни да зависи само и единствено от нас самите? Познавате ли такива хора? Какво е поведението им и щастливи ли са те според вас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Януари 16, 2007 Доклад Share Добавено Януари 16, 2007 Предпочитам комуникация с хора със самочувствие. От една страна те са по "цветни",повече енергия излъчват,повече живот. Тези "без" са някак сковани,ЗАТВОРЕНИ,пасивни,сивеят.Обикновен о считат,че са изгубили битката и само очакват физическия финал. Не приемам изводи като "пречупи ме живота". Независимо от това по какъв повод сте се срещнали с човек със "самочувствие",то убеди ли се той,че СТЕ професионалист,че не се продавате,че сте решен да се борите смело докрай - тогава този със С.променя отношението си.Някак започва да ви уважава. Случвало ми се е при клиенти НАЙ-НАЙ,/които са свикнали всичко да е по тяхна воля/ -съвсем доброволно да ме оставят аз да движа нещата,и въобще да се държат с мен като с равен /а по обективни критерии не съм - нито по власт,по богаство,постижения.../ Щастието Хоризонта,към който постоянно се стремим,който винаги не е в момента. Може би това е "наркотика",който всеки човек трябва да търси за да върви напред. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 16, 2007 Доклад Share Добавено Януари 16, 2007 самоУвереността + самоЧувствието са необходими ни състояния по Пътя но до един определен момент + после самоЖертваш ги / операция сериозна е това + послетТо...не се предава със слова мойте май съм си ги оперирала...ама много болииии Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 Благост , вероятно съм изпитвал това,за което говориш -при шофиране. В смисъл,че въобще не мисля за двете "С". Но пък карам много "горещо".Приятно ми е - да,но може би и стилът ми на каране е такъв? Дали те разбирам правилно? Би ли развила мисълта си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 А според вас възможно ли е самочувствието ни да зависи само и единствено от нас самите? Познавате ли такива хора? Какво е поведението им и щастливи ли са те според вас? Възможно е. Много зависи обаче откъде идва то? Дали бива напомпвано от малкия ум, или вдъхновявано от Големия Ум. В първия случай това е егото-има възбуденост, трескавост, желания, себеизтъкване. В този случай човек има нуждата постоянно да доказва външно, че е нещо повече. Такъв човек няма увереност, няма покой и в крайна сметка носи нещастие и на себе си и на околните. А във втория самочувствието е плод на спокойна увереност, в него няма борба, няма изтъкване, има смирение, знаеш че си значим и не ти е нужно да го показваш на другите, няма припряност, нито трескавост. Тогава си щастлив. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 Точно така е! Самочувствието ни наистина зависи само от нас самите, онова първото е само демонстрация на самочувствие, каквото в действителност няма, но съответния човек отчаяно се нуждае от него и съвсем закономерно много го боли, когато околните по някакъв начин не му го признаят. Дори бих казала, че такива хора са много мнителни към думите и поведението на хората около тях, именно защото не са сигурни в това свое "самочувствие" и много се страхуват да не би другите в нещо да ги подценяват. Друг е въпроса, че самочувствие от втория тип съм срещала в съвсем малък брой хора, макар че именно то е естествено и нормално. Обикновено (но не винаги) те са хора с духовни търсения и сега като се замисля май всичките са около и над 40 години, но е много приятно човек дори просто да стои край тях. От тях се излъчва едно истинско и неподправено спокойствие и увереност. Много се радвам, че във форумите на този портал срещнах още няколко хора от втория тип Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 И аз имам подобни наблюдения; може би младите все още не са преминали през някои житейски изпитания, които да ги уравновесят? Но зависи и как се реагира на изпитанията - май че все още повечето реагират не чрез хармонизиране на самочувствието, а чрез създаване на все нови и нови комплекси с течение на възрастта! Тогава те ще ни кажат, че самочувствието им зависи повече от външни фактори, отколкото от тях самите. И въпросът е, щом са убедени в това, то не се ли превръща автоматически и в преобладаваща реалност в техния свят? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Хората приемат физически впечатления от своето обкръжение чрез своите сетива. Долавят желанията и мислите на околните. Но как ще интерпретира тези въздействия зависи изцяло от човека. Той може да влезе в контакт с тях, но те дори и да допринесат за неговото самочуствие, то ще е временно - измамно. Или може да ги отхвърли и замени с нещо по-възвишено, идващо от истинската му същност и да затрепти в унисон с Него - истинското си Аз, в унисон със своите Братя, в унисон с Учителя. Животът е изпълнен със Светлина, другото е илюзия. Сърцето няма да ни подведе! Нека му се отдадем! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 А във втория самочувствието е плод на спокойна увереност, в него няма борба, няма изтъкване, има смирение, знаеш че си значим и не ти е нужно да го показваш на другите, няма припряност, нито трескавост. Тогава си щастлив. Това е самочувствието. Не трябва да се бърка със самоуверената наглост. Но точно това дразни онези, дето все от нещо са недоволни. Добромир, комплексите в младите са точно, защото те не са натрупали своя житейски опит и защото ние, възрастните все искаме, налагаме нашите виждания... А те се оглеждат във външния свят.... Аз се старая да съм по-различен родител, но се случва да поспорим със сина ми. Но пък живота е най-добрия учител Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 (edited) Най-вълнуващото за мен по тази тема е, че имам един добър приятел, който, ако опиша само начина му на живот, то той тук ще изглежда безбожен. Този човек си има действително малко "недостатъци" - но тук тях дали бихме нарекли така без кавичките... ? Познавам го още от 18-годишен, и не познавам друг реален човек, който да е толкова спокоен и същевременно закачливо показващ самочуствие и неподправено блаженство. А живee като нормален човек. Може би той е изключение сред младите... Той ми показа какво е покой и блаженство, с живота си ... А младите (вкл. и аз) за жалост мисля че прекалено се гордеят в България а и по света, не че е закон. Че те и "възрастните" май са били такива като по-млади... Пиша по принцип, някой да не се обиди Редактирано Януари 22, 2007 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 (edited) Гордост ли? Ами, зависи в какъвм смисъл... според мене това е повече компенсаторна реакция във връзка с дълбинната им липса на самочувствие... то си личи откъде ли не... последно като писах за Баховите капки ми направи впечатление, че една италианска авторка счита, че червения кантарион почти не се среща у децата като проблематика, но тя има предвид италианските деца. Да, ама тук не само аз, всички занимаващи се виждаме, че всяка второ дете просто си "плаче" за такова предписание (с основни показания ниско самочувствие и липса на устойчивост)... Редактирано Януари 22, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 (edited) Един въпрос към младите с ниско самочуствие: защо сте с такова ? Та вие сте млади - нещо което по-възрастните колкото и да искат, не могат да имат... Сега не бих желал да засегна някого - говорим по принцип Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Януари 22, 2007 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Максим, съгласен съм с А във втория самочувствието е плод на спокойна увереност, в него няма борба, няма изтъкване, има смирение, знаеш че си значим и не ти е нужно да го показваш на другите, няма припряност, нито трескавост. но с едно уточнение - те проявяват този тип поведение към хора,които определено са им под нивото и не им "скачат" Ако ти скочиш на Махатма Ганди,на Мохамед Али,на Михаел Шумахер - те ще те смачкат безмилостно. Защото помнят Ахил,и Голиат и самочувствието им не би допуснало да ги наредиш ТИ ТЯХ в тази редица. Такъв тип С. проявявам аз към котката ми.Аз знам,че мога да я убия без проблем във всеки момент-и тя го знае.И не ми скача,и аз не "избивам комплекси" върху нея.А я галя нежно,и се грижа за нея,и живота ни тече в абсолюна хармония- мир,любов,фанфари. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.