B__ Добавено Ноември 3, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2012 (edited) Всички ние искаме да помагаме на хората. Оооооо как искаме само. Да дадем своята помощ....уж помощ.....и да се грижим за духовното развитие на другите... Хората имат желания. Хората не случайно имат желания. По същество тези желания идват от изначалната същност. Хората искат секс. Хората искат пари. Хората искат добър и лесен живот. Силно желаят тези неща. Сега се чактисах, че тези желания идват изначално от Духа. Сексът, това са енергиите на взаимоотношенията. Парите, това са енергиите на обмена. Добрия и лесен живот, това са енергиите на задачите в живота. Който има правилно отношение към секса, той общува нормално с партньор, родители, деца, приятели. Който има правилно отношение към парите, той правилно изпълнява даването и получаването. Знае кога да даде, знае кога да не даде, знае кога да получи, знае кога да не получи. Който има правилно отношение към задачите в живота...и ги изпълнява, неговият живот е приятен и лесен. Дори да има бури, пожари, катаклизми, за него животът е лесен. Същността на тези естествени стремежи сега е замъглена от заблуди. Заблуди от типа "да получа на всяка цена" и заблуди от типа "това не е духовно". Всичко е духовно.....когато се разбере духовната причина. Затова помощта към хората може да бъде реална и истинска, ако на хората: - правилнно се помогне да правят по-добъре секс - правилно се помогне да правят повече пари - правилно се помогне да живеят приятно и лесно Всяко други "духовно" помагане ..... дали е от Духа?! Редактирано Ноември 3, 2012 от БожидарЗим Лъчезарна, Диана Илиева и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 3, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2012 Според личните ми опитности човекът е създаден напълно способен да върви към Духа самостоятелно. Не просто способен - само ако върви самостоятелно, може да израсне, да разцъфти и плод да върже. Инак се получава накрая един привлекателен за погледа оранжериен хибрид, шарен и с причудливи форми, който обаче няма шанс да оцелее без нечия помощ и грижа и... семената му са фалшиви - от тях не израства ново растение, точно защото човек се е намесил... Слънчева и tonika64 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 3, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2012 Докато "правим пари", сме в дуалността. Нищо не е лошо ... понякога само е малко късогледо, но пък късогледите виждат добре детайлите около себе си, Това е ценно. Всичко е ценно. Бож, защо толкова искаш да се бориш с хората? Донка и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Ноември 3, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2012 Духът( Светлината ) сам идва при човека, но не го целува, както това правят хлябът, водата и въздухът, а го прониква и затова е толкова трудно да се познае какво всъщност иска от нас Духа, какво е Неговото желание. Донка и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 3, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2012 Божидар, благодаря, че провокираш към размисъл и анализ. Има си едни човешки неща, в природата ни, които няма как да отречем - секс, пари, по-добър живот... Това са двигатели, енергии, които движат света... за добро или лошо... Ако са за добро можем да ги използваме, за да опознаваме себе си, да ни служат, като стремеж към по-висши идеали... Маркирам само най-общо. Твореца в нас, Духа, ни води... Той всъщност ни е водил винаги, но не винаги сме Го разбирали... Наскоро гледах хубав филм - "Опасен метод", който дава доста отговори... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 3, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2012 (edited) "Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота (както от белия, доброкачествен хляб)... Правилното разбиране – освобождава човека (внася разположение в него, както хубавият хляб) . .. На физическия свят – същественото е хлябът, а в духовния – Словото. Да живееш и да се храниш със Словото – това подразбира – да изработиш своето духовно тяло. Като живее добре и се храни със Словото, човек прави МОСТ между физическия и духовния свят. Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта... Добрият живот – има отношение – към отделния човек. Всеки [отделно] – трябва да живее добре – да не мисли как живеят другите и да ги морализира. (Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били, по-рано)... Коприненият конец Това мнение не беше за тук, моля ако е възможно да го изтрие модератор! Благодаря и извинете! Редактирано Ноември 3, 2012 от Слънчева Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 3, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2012 Затова помощта към хората може да бъде реална и истинска, ако на хората: - правилнно се помогне да правят по-добъре секс - правилно се помогне да правят повече пари - правилно се помогне да живеят приятно и лесно Всяко други "духовно" помагане ..... дали е от Духа?! Учителя къде попада според тези определения? Насоките му дори и да засягат бегло някое от трите изброени по-скоро са в категорията на "всяко друго". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 3, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2012 ... Бож, защо толкова искаш да се бориш с хората? Ами не, не бих казала с хората, а със заблудите на хората. И то с тези заблуди, които са толкова разпространени, че са считани за съвсем нормални и резонни, дори научни убеждения на толкова много съвременни хора. Според личните ми опитности човекът е създаден напълно способен да върви към Духа самостоятелно. Не просто способен - само ако върви самостоятелно, може да израсне, да разцъфти и плод да върже. Инак се получава накрая един привлекателен за погледа оранжериен хибрид, шарен и с причудливи форми, който обаче няма шанс да оцелее без нечия помощ и грижа и... семената му са фалшиви - от тях не израства ново растение, точно защото човек се е намесил... Хм, не съм убедена в това. Ако беше така, нямаше да сме организирани в общество; ако беше така, децата ни щяха много по-бързо да израстват и стават самостоятелни, без да има нужда от възпитание, обучение, въобще образование. Донче, та ти всекидневно това правиш - помагаш на хората да се развиват и да "вървят към Духа". Както и можеш да видиш и оцениш какво може да се причини при неправилно помагане, както и при оставяне на децата сами на себе си в някои семейства и училища. Тъкмо чета Учителят за образованието на Б.Боев. А в една друга книжка, касаеща образованието се казваше - перефразирам - образованието не е толкава натрупване на знания и запознаване с определени факти и закони, а именно посяването в детската душа на стремеж към духа, на усещането, че е част от едно Цяло. Точно това и на мен ми се иска да променя в съвременното образование (а мисля и на теб). Пък и след това, вече пораснали, продължаваме да се учим и да си помагаме: учим се от близките ни души, с които се движим в една група/грозд в последователните прераждания; учим се от по-напреднали души, които периодично се появяват в живота ни, за да ни дадат малко светлина по пътя; учим се от духовното наследство, завещано ни от такива като Учителя. Може ли някой от нас да каже, че беседите на Учителя не му помагат, или че не му е помогнал разговор с приятел и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 3, 2012 Автор Доклад Share Добавено Ноември 3, 2012 (edited) Докато "правим пари", сме в дуалността. Нищо не е лошо ... понякога само е малко късогледо, но пък късогледите виждат добре детайлите около себе си, Това е ценно. Всичко е ценно. Бож, защо толкова искаш да се бориш с хората? Чакай, че се стреснах и се огледах дали не съм се хванал да се боря с някого Сега, ти мислиш, че се боря, защото вярваш, че тезата ми е безперспективна и невярна. Иначе, ако бях започнал настоятелно да обяснявам колко хубаво нещо е вегетарианството, по-настоятелно, отколкото съм писал тука, дали би реагирала по този начин?! Питам това, защото съм се сетил такива неща и ми излязоха тези сравнения Казваш: "Докато "правим пари", сме в дуалността." Да смятаме, че това, което наричаш "правене на пари", а самият начин на наричане означава определено отношение, та да смятаме, че това е лошо, то това е дуализъм.....който би трябвало да създава доста вътрешни противоречия. Или си служиш с пари, или не си служиш с пари, ако смяташ, че "правенето на пари" е нещо лошо. Кажи сега ти, дали си служиш с пари? Получаваш ли пари за нещо и даваш ли пари за нещо? Ако е така, то мисленето "правенето на пари е лошо" е вече наистина голяма борба, хем вътрешна борба, хем борба със света, който те принуждава да правиш такова лошо нещо като правенето на пари. Ужас Но пък ми показа една особеност, за което ти благодаря Редактирано Ноември 3, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 3, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2012 Ако беше така, нямаше да сме организирани в общество; ако беше така, децата ни щяха много по-бързо да израстват и стават самостоятелни, без да има нужда от възпитание, обучение, въобще образование. Донче, та ти всекидневно това правиш - помагаш на хората да се развиват и да "вървят към Духа". Както и можеш да видиш и оцениш какво може да се причини при неправилно помагане, както и при оставяне на децата сами на себе си в някои семейства и училища. Тъкмо чета Учителят за образованието на Б.Боев. А в една друга книжка, касаеща образованието се казваше - перефразирам - образованието не е толкава натрупване на знания и запознаване с определени факти и закони, а именно посяването в детската душа на стремеж към духа, на усещането, че е част от едно Цяло. Точно това и на мен ми се иска да променя в съвременното образование (а мисля и на теб). Пък и след това, вече пораснали, продължаваме да се учим и да си помагаме: учим се от близките ни души, с които се движим в една група/грозд в последователните прераждания; учим се от по-напреднали души, които периодично се появяват в живота ни, за да ни дадат малко светлина по пътя; учим се от духовното наследство, завещано ни от такива като Учителя. Може ли някой от нас да каже, че беседите на Учителя не му помагат, или че не му е помогнал разговор с приятел и т.н. Благодаря, Дианче, за възможността! 1. Именно обществото, в което растат човешките деца е брилянтният начин, създаден от Бог - децата се социализират сами всяко по своя индивидуален начин. Точно това според мен ни препоръчва Учителя - училище-живот вместо сложна ситема от правила, закони, изисквания, мерки, проверки, стимули и куп измишльотини. Най-важното за педагозите е непрекъснатото опознаване на детската природа - на всяко дете, във всеки момент, не перфекционизъм в материала, който преподават, не високи резултати, не състезания, не изкуствени стимули и мотивация, а да се улавя естетствената мотивация, темпо, способности, път на всяко дете. Всяко дете върви по своя личен път и обществото трябва да уважава това право и свобода. Това е помощта ни - да не се опитваме да го променяме или "подобряваме", а да му съдействаме. 2. Когато работя, нямам усещането, че помагам или давам или уча. Уча себе си, учениците всъщност помагат на мен, а дали аз им помагам с присъствието си (временно) в техния живот и път - това вече те си решават. Това, което има нужда да променим е да отстраним "шапката", с която правим на всички задължителна "прическа", да видим в индивидуалния път на всяко дете пътят му към духа, както и да ни изглежда той... 3. Стремеж към духа и усещането, че е част от едно Цяло - прекрасно казано, това семе си е посадено в децата с идването им - не са ни оставили ние да садим, слава богу... От нас се иска да осигурим почвата, колкото можем. И най-вече да не се опитваме да извадим посаденото семе и да го сменим с нещо, което ни се вижда по-ефектно и добро... АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Ноември 4, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2012 Великият Път не е труден за тези, които нямат предпочитания. Донка и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 4, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2012 Аз съм духа, и това следва да се разбира съвсем буквално. Да се каже, че всичко е от духа, не ни помага особено много. Да, всичко е от нечий дух, но това не означава, че всичко е непременно добро. Едно решение взето от духа потопен в илюзията на майя няма да е като решението взето от духа освободен от нея. Духът в човека е един и същ, и сега, и след смъртта, и през цялата вечност - това сме ние. Но той не е еднакво свободен, а и чрез решенията, действията и мислите, които имаме, ние се ограничаваме или обратното - се освобождаваме, т.е. ограничаваме или освобождаваме себе си/духа си. Добро е това, което дава възможност на духа да се разгърне. Това не е разгръщане на нещо извън нас, а на нашата същност, на истинското ни аз. Всичко е от духа - нашия или нечий друг, но това още нищо не означава. Където има илюзия, там има и зло; където няма илюзия пак има несъвършенство... Абсолютното съвършенство е една абстракция, една посока, но не и крайна точка. Бог е посока. Духът е нещо реално, проявено в определена степен и съвършено само като потенциал. Реално обаче никой дух не е постигнал абсолютно съвършенство в проявлението си. Всички сме пътници. Е какво от това, че всичко е от духа - то няма откъде другаде да дойде, след като духа е активното начало. Но съвършенството следва да се търси другаде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 4, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2012 Докато "правим пари", сме в дуалността. Нищо не е лошо ... понякога само е малко късогледо, но пък късогледите виждат добре детайлите около себе си, Това е ценно. Всичко е ценно. Бож, защо толкова искаш да се бориш с хората? Чакай, че се стреснах и се огледах дали не съм се хванал да се боря с някого Сега, ти мислиш, че се боря, защото вярваш, че тезата ми е безперспективна и невярна. Иначе, ако бях започнал настоятелно да обяснявам колко хубаво нещо е вегетарианството, по-настоятелно, отколкото съм писал тука, дали би реагирала по този начин?! Питам това, защото съм се сетил такива неща и ми излязоха тези сравнения отношение лошо дуализъм доста вътрешни противоречия. голяма борба, хем вътрешна борба, хем борба със света, Ужас Целият ти речник е в дуалността и емоцията. Това е хубав етап впрочем, създава много спомени за после. Много добре си ме разбрал, но и предположения си сложил щедро с шепата, а те не са верни. Ей затова не пиша често. За вегетарианството - за едни е добро, за други може да е разболяващо ( наблюдавала съм лично такива варианти). За правенето на пари - аз си служа например с букви и цифри, но не правя самоцелно букви и цифри върху листа... а ти? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Ноември 4, 2012 Креми, днес участвах в една групова работа. Алегорично казано, видях претенциите на Ева върху Адам. Знам, че и ти водиш групови работи. Помислих си, че е чудесно, ако работите върху "претенциите на Ева върху Адам". Тук ключовата дума е върху, покривало, затапяне, спиране на движението, спиране на Адам, отклоняването на мъжа от неговата цел..... ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 4, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2012 Благодаря, Дианче, за възможността! 1. Именно обществото, в което растат човешките деца е брилянтният начин, създаден от Бог - децата се социализират сами всяко по своя индивидуален начин. Точно това според мен ни препоръчва Учителя - училище-живот вместо сложна ситема от правила, закони, изисквания, мерки, проверки, стимули и куп измишльотини. Най-важното за педагозите е непрекъснатото опознаване на детската природа - на всяко дете, във всеки момент, не перфекционизъм в материала, който преподават, не високи резултати, не състезания, не изкуствени стимули и мотивация, а да се улавя естетствената мотивация, темпо, способности, път на всяко дете. Всяко дете върви по своя личен път и обществото трябва да уважава това право и свобода. Това е помощта ни - да не се опитваме да го променяме или "подобряваме", а да му съдействаме. 2. Когато работя, нямам усещането, че помагам или давам или уча. Уча себе си, учениците всъщност помагат на мен, а дали аз им помагам с присъствието си (временно) в техния живот и път - това вече те си решават. Това, което има нужда да променим е да отстраним "шапката", с която правим на всички задължителна "прическа", да видим в индивидуалния път на всяко дете пътят му към духа, както и да ни изглежда той... 3. Стремеж към духа и усещането, че е част от едно Цяло - прекрасно казано, това семе си е посадено в децата с идването им - не са ни оставили ние да садим, слава богу... От нас се иска да осигурим почвата, колкото можем. И най-вече да не се опитваме да извадим посаденото семе и да го сменим с нещо, което ни се вижда по-ефектно и добро... Ами нещо не ти харесва думичката "помагам" - добре, твое право. Дали имаш усещане или нямаш усещане, че даваш или помагаш, все едно, преподавайки, ти точно това правиш - даваш, помагаш ... Колко и как е друг въпрос. Това, че има обмен и обратна връзка - също. Семето ... Семето е създадено не от нас, има го във всяка душа, но ние трябва да го посеем. Помислете си колко деца има, при които така се е случило, че никой не е посял това семе; какви стават те, колко им е трудно в живота. Да не говорим пък за някои крайни случаи като деца, отгледани от животни. Няма как да се социализират сами - социализират се под въздействието на окръжаващите ги, които именно им помагат да се превърнат в хора, в истински, разумни, човешки същества. И да, колкото и да не ни харесва, това са основните стимули и желания в живота, които е описал Божидар. И в тях няма нищо нередно или лошо, просто едно нещо е пропуснато. А именно - да разберем, че ако на хората около мен не им е добре, няма как само на мен да ми е добре, ако на хората около мен им липсва нещо, живеят в дискомфорт, няма как аз да усещам пълнота и комфорт. Това е. То затова и искаме да помагаме. Доколко и как, дали понякога или дори често не вредим, това е вече друга тема. Или пък същата, нека я разширим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Ноември 4, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2012 Всъщност няма нищо лошо в парите, секса, нощните забавления... Но! Казва се, че достойно живее ония, който е способен да оцени първо нужното, а после достатъчното. Съществува нужно, което трябва на човека, за да е живее по човешки. Затова имаме и съвест: за да сигнализира, когато сме получили достатъчното. Всичко над достатъчното се превръща в зависимост и тази човешка алчност за секс, пари, безкрайно забавление... е безумие и жестоко човешко падение. Така че човека не бива да затъва напълно в материалните си желания и трябва да знае, че много от тях веднъж постигнати ще донесат или нищо особено приятно или пък неприятното ще е в повече. Креми (късметче) и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 5, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2012 Човек тръгва по духовния път, когато осъзнае вътрешните мотиви на това, което върши. Може външно да прави пари, но вътрешно да раздава себе си, може външно да раздава себе си, а вътрешно да прави пари. Познавам ревностна последователка на Учението. Тя не е работила никога. Работата щяла да я лиши от времето за молитвите и духовното развитие, четенето на беседи и т.н. В един разговор, обаче се изтърва, че не са и предложили подходяща работа като за нейните претенции и заплатата била толкова, че не си струвало... Как ли изглеждам аз с моята частна школа и 10-12 часа на ден? И дали вървя по духовен път, като стоя до полунощ, но не чета беседи и молитви, а си редактирам учебника за 2 клас и работя над проекта за 1 клас? mochito, Слънчева, ISTORIK и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Ноември 5, 2012 Креми, извинявам се за последния си изтрит пост. Вече ти пише името тук и съвсем лекомислено те сбърках с друга личност със съвсем близко име. Надявам се да не съм ти причинил много негативни емоции. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 6, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2012 Благодаря, Бож! Нямаше негативни емоции, само учудване. Изяснихме нещата. Може би това е напомняне да направим нова среща на съфорумци. Когато има лични впечатления, отпадат грешките. Мария-София, Слънчева и B__ 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 6, 2012 Автор Доклад Share Добавено Ноември 6, 2012 Благодаря, Бож! Нямаше негативни емоции, само учудване. Изяснихме нещата. Може би това е напомняне да направим нова среща на съфорумци. Когато има лични впечатления, отпадат грешките. Точно казано. Когато ти видах снимката във Фейсбук и се сетих, веднага разбрах всичко, което си ми написала по-горе. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 6, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2012 (edited) Стигаме до вътрешното намерение. Служа на парите /готов съм на всичко, за да имам много и властта, която ми дават..../ или парите ми служат за да имам добър живот, за да мога да реализирам и образовам себе си, да може хората/ближните да са добре... Парите са естествен завършек за добре и с любов свършената от мен работа... Масова е лудостта - да имам последен модел JSM, автомобил или някаква вещ и съм готов да продавам дрога и други неща от този род, но ще го имам... Причините обикновено са дълбоко психологически, съзнателни и подсъзнателни. Вещите и парите сами по себе си не са нищо лошо, но когато ние им станем роби и то доброволно... Това са модели, цели, ценности, приоритети... Разбиране... И начин на мислене... Имам си любима песен от Учителя: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ний сме разумни. Защото Доброто е основа, а Разумността - цел, с които Духът гради бъднини, бъднини, велики бъднини... Редактирано Ноември 6, 2012 от Слънчева Донка, Розалина, B__ и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 9, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2012 Ако беше така, нямаше да сме организирани в общество; ако беше така, децата ни щяха много по-бързо да израстват и стават самостоятелни, без да има нужда от възпитание, обучение, въобще образование. Донче, та ти всекидневно това правиш - помагаш на хората да се развиват и да "вървят към Духа". Както и можеш да видиш и оцениш какво може да се причини при неправилно помагане, както и при оставяне на децата сами на себе си в някои семейства и училища. Тъкмо чета Учителят за образованието на Б.Боев. А в една друга книжка, касаеща образованието се казваше - перефразирам - образованието не е толкава натрупване на знания и запознаване с определени факти и закони, а именно посяването в детската душа на стремеж към духа, на усещането, че е част от едно Цяло. Точно това и на мен ми се иска да променя в съвременното образование (а мисля и на теб). Пък и след това, вече пораснали, продължаваме да се учим и да си помагаме: учим се от близките ни души, с които се движим в една група/грозд в последователните прераждания; учим се от по-напреднали души, които периодично се появяват в живота ни, за да ни дадат малко светлина по пътя; учим се от духовното наследство, завещано ни от такива като Учителя. Може ли някой от нас да каже, че беседите на Учителя не му помагат, или че не му е помогнал разговор с приятел и т.н. Благодаря, Дианче, за възможността! 1. Именно обществото, в което растат човешките деца е брилянтният начин, създаден от Бог - децата се социализират сами всяко по своя индивидуален начин. Точно това според мен ни препоръчва Учителя - училище-живот вместо сложна ситема от правила, закони, изисквания, мерки, проверки, стимули и куп измишльотини. Най-важното за педагозите е непрекъснатото опознаване на детската природа - на всяко дете, във всеки момент, не перфекционизъм в материала, който преподават, не високи резултати, не състезания, не изкуствени стимули и мотивация, а да се улавя естетствената мотивация, темпо, способности, път на всяко дете. Всяко дете върви по своя личен път и обществото трябва да уважава това право и свобода. Това е помощта ни - да не се опитваме да го променяме или "подобряваме", а да му съдействаме. 2. Когато работя, нямам усещането, че помагам или давам или уча. Уча себе си, учениците всъщност помагат на мен, а дали аз им помагам с присъствието си (временно) в техния живот и път - това вече те си решават. Това, което има нужда да променим е да отстраним "шапката", с която правим на всички задължителна "прическа", да видим в индивидуалния път на всяко дете пътят му към духа, както и да ни изглежда той... 3. Стремеж към духа и усещането, че е част от едно Цяло - прекрасно казано, това семе си е посадено в децата с идването им - не са ни оставили ние да садим, слава богу... От нас се иска да осигурим почвата, колкото можем. И най-вече да не се опитваме да извадим посаденото семе и да го сменим с нещо, което ни се вижда по-ефектно и добро... Чудесно казано за свободната воля при даването и получаване на помощ.Щото каква помощ е ,ако не ти я поискат.И при социализирането на децата важи правилото на свободната воля.Учителя се занимава предимно с условията на поднасяне и ,интерпретацията на материала. Креми (късметче) и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 10, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2012 БожидарЗим Всяко други "духовно" помагане ..... дали е от Духа?! ---------Дали има нещо неповлияно от Духа?Учителя Дънов добре го е казал(не е цитат)Една от задачите на днешния човек е да различава от къде идват мислите в главата му.Тялото е добра антена и можем да му се доверим.Ако една мисъл ни довежда до приятно състояние,радост и т.н..Значи тя идва от напреднал дух.Ако ни изпълва с безпокойство,съмнения,раздразнение и др.Значи е от изостанал дух.И е по добре да не му обръщаме внимание,колкото и да се старае да ни помага. Слънчева, Креми (късметче) и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 11, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2012 Добре, нека се замислим, ние по каква причина вършим разни неща в живота си? Например, защо администраторите са създали и поддържат този сайт, защо модераторите отделят от личното си време, за да се грижат за форума и други неща, защо група ентусиасти доброволно сътрудничат тук, за да попълват електронната библиотека ...? Такива неща и много други се вършат от много хора по света, защо? Не е ли, защото им се струва, че така ще свършат нещо полезно за хората или с други думи ще им помогнат? Не само това. Нека разгледаме всички професии - Защо лекарите лекуват хората, защо учителите учат хората, защо пожарникарите гасят пожари ...? Някой ще каже, ами плащат им, затова. Да, така е, но защо им плащат, нали защото дават нещо от себе си, своите знания, умения, талант, труд, за да помогнат на другите - да оздравеят, да се научат, да загасят пожара. Когато някой прави нещо, което не помага на другите, никой не желае да му плаща за това. Когато нещото е полезно и помага на другите, тогава - да. Не знам вие как сте, но мен темите на Божидар винаги ме карат да се замисля. Понякога са провокативни, понякога са формулирани малко неясно (може би дори съзнателно, не мога да преценя), но ако човек реагира на тях така първосигнално, то нищо не печели от това. Или - за да съм в духа на темата - не позволява на Божидар да му помогне да види някакъв друг аспект на понякога толкова познати и рутинни неща Вие например замисляли ли сте се какво движи живота. Защо (сме принудени да) работим? Слънчева и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Ноември 11, 2012 (edited) БожидарЗим Всяко други "духовно" помагане ..... дали е от Духа?! ---------Дали има нещо неповлияно от Духа?Учителя Дънов добре го е казал(не е цитат)Една от задачите на днешния човек е да различава от къде идват мислите в главата му.Тялото е добра антена и можем да му се доверим.Ако една мисъл ни довежда до приятно състояние,радост и т.н..Значи тя идва от напреднал дух.Ако ни изпълва с безпокойство,съмнения,раздразнение и др.Значи е от изостанал дух.И е по добре да не му обръщаме внимание,колкото и да се старае да ни помага. Ами аз горе-долу нещо такова казвам ... май. Но Учителя казва и че мозъкът ни е антена и хваща всичко що се излъчва на този свят. И че "правилните мисли идват през чувствата" (коментирахме го в една тема). И още казва (от "Влязоха в ладията"): "...Този вятър, който сега измъчва хората, трябва да утихне. Защото бурният вятър скъсва платната, бурният вятър обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дърветата и снима листата им. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в една трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да има онези солидни качества, да не се изменя. И върху тези наши чувства да можем навсякъде да ходим. Лодката е човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. Вятърът е нашият ум, който никога не трябва да снима нито един лист, а само леко да ги размърдва. И сега две неща се изискват. Да престане този вятър да духа и да дойде вашето сърце в живота ви и вие да влезете в тази лодка. Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока да вземете. Христос, т.е. Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите. ...." Лично аз това го разбирам (но имай предвид, че съм чел цялата беседа и може би затова този цитат ми се струва достатъчен). Лично аз го разбирам, че почваме да мислим трезво, когато в нас няма особено мислене, а посоката се дава от стабилните чувства, които отразяват Божественото в нас. Лично аз, на каквато и да е мисъл не бих обърнал решаващо внимание, още повече съм се убедил, че и мисли дощли от "лоши" духове могат да ни привеждат в приятно състояние и още как могат . Редактирано Ноември 11, 2012 от БожидарЗим Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.