Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Подсилване на психиката


Recommended Posts

Може би заниманията с някое бойно изкуство (например - карате) биха били от полза за заякчаването на психиката...

Линк към коментар
Share on other sites

Какво разбирате под "по-малко чувствителен" и с какво чувствителността според вас отслабва психиката, та има нужда тя да се подсилва?

А как си представяте един човек със "силна психика"?

Линк към коментар
Share on other sites

Донка

Публикуван Днес, 09:03

Какво разбирате под "по-малко чувствителен" и с какво чувствителността според вас отслабва психиката, та има нужда тя да се подсилва?

А как си представяте един човек със "силна психика"

По-малко чувствителен - За малки неща да се разочаровам да приемам нещата твърде навътре , лесно плача или се ядосвам . Някои хора когато ги обидиш не се засягат , а аз се засягам по-лесно и после постоянно се ядосвам ,че някои ми е казал нещо.

Според мен човек със силна психика е - Които по-трудно се ядосва или страхува.Например аз се страхувам от болести повече от нормалното . И смятам ,че ако съм със силна психика по-малко ще ме е страх по-трудно ще се разболявам от психически разстройства или депресии.

Линк към коментар
Share on other sites

Мечът на страхливеца няма нито дръжка, нито острие.

Човек с фалшива смелост е твърд отвън и мек отвътре, а истински смелият човек е мек отвън и твърд отвътре.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за уточнението! Беше много полезно :)

Виждам, че ползваш думата чувствителен в значението, което ни е натрапено от съвременната култура. Всъщност чувствителността не е слабост, а сила. Чувствителният човек има дарбата да чувства, да усеща ситуациите, хората, реакциите, логическите връзки и т.н. Това му дава силата (power - not force) на психиката, НО при условие, че е в хармония с ума и волята и тримата заедно са в хармония с вселената около тях.

Разочарованието не е качество или следствие на чувствителността. То е плод на изопачена ценностна система на ума, натрапена отново от културата ни. За да не чета лекции сега, би ли ни дал за пример някои значими за теб разочарования, които са ти дали усещането за слаба психика?

Приемането на нещата твърде навътре отново не е плод на чувствителността, а на мисловните схеми, които са усвоени в детството и по време на формирането на личността - и отново би ли ни дал пример?

Плачът и гневът са външен израз на горните два проблема - радвам се, че толкова добре осъзнаваш връзката им!

Обидата, засягането, както го наричате, е симптом на агресивен модел на взаимоотношения с останалите, в който вие сте изтъкан от очаквания към другите и тяхното мислене и отношение - реално вие се измъчвате не от това, което те вършат или говорят, не от отношението им, а от това, че не можете да ги контролирате и манипулирате така, че да отговорят на вашите очаквания. Болката е нещо като болката на възпалена рана - предупреждава ни, че имаме да вземем мерки и да отстраним очакванията - те са агентите на възпалението... И отново ще бъда благодарна, ако споделите някоя от обидните ситуации, която е засегнала нещо във вас. :) ако ви се иска, разбира се.

Линк към коментар
Share on other sites

Според една психологическа теория географската среда влияе върху характера и възприятията на човека.

Природната среда предопределя бита и поминъка на хората. Икономиката на държавите и народите е силно зависима от природните условия.

Надморската височина, климатът, почвите, флората и фауната, а също - и полезните изкопаеми предопределят бита на населението. Живеещите в полето и по поречията на реки се хранят със зеленчуци и зърнени храни, живеещите в ппланината се изхранват с лов и събирателство на горски плодове, живеещите на брега на море или океан се изхранват с риби, раци, водорасли, а също - и чрез търговия.

И това е така - от античността до днес.

---

Мисълта ми е, че може би, ако смените местообитанието си, ще се промени и характерът ви.

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Това се наричаЦЕНТРИРАНЕ.

Да бъдеш центриран в себе си, да отстояваш себе си, да не ти вляят околните обстоятелства, освен по твое собствено вътрешно желание.

Постига се.

Начините могат да се разделят на 2 големи групи:

Работа върху себе си

- теоретична : книги, разговори,наблюдения, размисъл и т.н.

- практическа , напр. всички видове йога

Работа в активно взаимодействие със света ( тя пак е работа върху себе си :) )

- теоретична ( тук българите сме в силата си - всички разбират от всичко ;)

-практическа: учи се да казваш мнението си по подходящ начин, засаждай дръвчета, ходи на демострациите, които ти се струват справедливи, помагай на бедни и нуждаещи се, изразявай чувствата си чрез театър, танц, бойни изкуства, спортове ... Просто БЪДИ! Като начало може да е в области, които не са ти толкова трудни.

Нещо много важно:да си силен не значи са стаяваш чувствата вътре в тебе. Това ( гарантирано!) води до болести.

Също - не се самобичувай за вече взети погрешни решения или действия. Когато постигнеш спокойствие, ще намериш и начин да неутрализираш нежелания резултат.

От години ползвам една система, наречена Архатик йога. Част е от система семинари на Мастър Чоа Кок Сюи.Други ще ти препоръчат друго. Огледай си и избери своя начин.

Книгите на Учителя Дънов, както и тези във виртуална библиотека Спиралата ще ти помогнат също много.

П.П.

Първа подходяща книга : "Четирите споразумения". Не само да се прочете, а да се систематизира и прилага. Особена пасажа за отделните стъпки от намерение до действие.

Темата е необятна. Стотици томове,филми,школи и какво ли не помагат на хората по света ... и пак са малко. Ако имаш нужда от по-конкретен съвет или отговор, Пламен Димитров, насреща съм.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Еми по значими - Еми психолози са ми казвали ,че страдам от депресивно разстройство , но сега точно немога да отида в близките месеци тъи като се възстановавям от операция на сфеноидалния синус и пия там още лекарства и може би след това но несъм сигурен дали да ходя.И преди постоянни ме беше страх от болести вече не толкова ,но аз осъзнавам ,че това е въпрос на психика и просто моята депресия и всички тези неща са на слаба психика и самовнушение и просто много лесно се потдавам на всякъкви неща обиди болести и тнт.

За приемането нещата твърде навътре - Когато някои ме обиди или се базикне повечето пъти приемам нещата твърде навътре ,а другите хора не толкова колкото мен.

Аз несъм с черна кожа или много тъмна , но леко по тъмна от нормалните .Например: когато някой ме нарича черен се вбесявам.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще започна от кожата - аз също съм с матов тен, единият админ на този сайт - също. Доста години страдах заради този тен докато осъзнах, че това е агресия към Създателя - културата ни натрапва някакъв идеал за красив тен и не-красив тен и ние глупаво налагаме този идеал и започваме да недоволстваме от това, което сме, дразним се, когато някой ни настъпи по "мазола" ни. Всъщност мазолът не е тенът ни, а клишето за "красив тен", което налагаме с ума си и позволяваме то да обсеби психиката ни. Знаеш ли, преди години имах възможност да разговарям с чернокожи - съвсем приятелски. И те споделиха, че ние - светлокожите (и аз за тях спадах към тази група, макар и с облекчаващо мааалко по-свестен тен на кожата от руснаците и поляците, сред които се движехме) сме доста обидени от природата защото.... тенът на кожата ни разкрива кръвоносните ни съдове под повърхността и. За тях това било все едно гледат онези учебни скелети, по които се учи в медицинските училища. Изобщо изглеждали сме отвращаващо, но те не искали да ни показват отвращението си, защото за тях били важни душите ни, не кожата. :3d_146: Отначало останах като гръмната - никога не ми беше и минавало през ума, после си погледнах кожата - амиии ... те са прави всъщност :3d_146:

Очаквам другите примери. За депресивните състояния може би отношение ще вземат специалистите.

Линк към коментар
Share on other sites

Дончеее, развесели ме, да знаеш. Аз съм чувала, че жълтата ( ако не се лъжа) раса ни нарича "рибешки лица", щото сме били много опулени и с големи носове.

Аз несъм с черна кожа или много тъмна , но леко по тъмна от нормалните .Например: когато някой ме нарича черен се вбесявам.

Сега серизно по въпроса:

Моят СЕриозен съвет за конкретния случай е :

ХУМОР!

Пламене, направи се на страшилище и им изреви насреща:" Даааа, аз съм черното чудовищееее и сега ще ви изяяям" След което се разсмей с глас. След втория път няма да има желаещи да те ядосват.

Трябва да си обаче искрен и уверен. Потренирай пред огледалото.Още: Втъчи във всяка своя клетка убеждението, че ти си добър човек, който заслужава да има САМО приятели и да се весели с тях. Това трябва да е твоята база за поведението ти.

Искреният и добронамерен хумор винаги е добър начин да надскочиш проблема.

( Затова всеки народ си има своите габровци или абърдийнци или Тил Ойленшпигел, ...)

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)
Линк към коментар
Share on other sites

Аз несъм с черна кожа или много тъмна , но леко по тъмна от нормалните .Например: когато някой ме нарича черен се вбесявам.

Black dont crack. :)

Ако знаеш само, колко предимства има тъмната кожа.. А и друго- да си жена- разбирам тази суета, ама за мъж...Радвай се на живота си! :)))

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...