Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Съпреживяване


Recommended Posts

Привет на всички. Какво е съпреживяване ? Нека посоча пример. Когато гледаме филм или четем интересна книга,случва се героите да срещат трудности, след което да се справят с тях, да правят фатални грешки или да бъдат убити .. Защо и ние понякога изпитваме същите чувства като тях ? По какъв начин става и защо? Не намерих материали в интернет и затова смятам че тук е удобно място за дискусия по темата .

Редактирано от Руслан Стоянов
Линк към коментар
Share on other sites

В същото време е възможно да преживеем някаква ситуация ние самите в действителност и да не изпитаме никакви чувства. Това показва, че определящо за реакцията ни е нашето отношение към ситуацията. Това дали ситуацията се случва на нас или на някой друг (като например описаната в книга); това дали ситуацията е действителна или измислена – тези неща нямат значение. Ние я пресъздаваме в съзнанието си и изграждаме определено отношение към нея, оценяваме я или я подлагаме на някакъв друг вид интерпретация. Ако сме преживявали подобна ситуация веднага споменът изниква в съзнанието ни или правим предположения, как бихме се чувствали във въпросната ситуация, ако не сме.

Разбира се някои хора по-лесно могат да поставят себе си на мястото на някой друг, да погледнат през неговите очи, пък дори и когато става въпрос за измислен филмов герой. Да си представиш себе си в една ситуация, която реално трудно би могла да се случи в живота и да отиграеш тази ситуация в мислите си по най-добрия начин винаги е полезно. Вреда би имало, ако позволиш обратното. Например героят в един филм изпитва отрицателни емоции като гняв или ревност и човек потънал в сюжета да си позволи също да ги изпита. Както казах няма значение, че сюжетът е измислен. Нашето отношение е реално и то има основно значение. То определя нашето емоционално състояние. Добрата новина е, че промяната на отношението ни винаги е в нашите ръце. Така ние можем да преценим кога и доколко да се потопим в сюжета на филма или на книгата, дали да действаме като актьорите или по различен начин. Затова и различните хора възприемат различно едни и същи произведения.

Линк към коментар
Share on other sites

Добре дошъл Руслан! Благодаря за интересната тема! :3d_064:

Подкрепям казаното от Станимир и ще добавя още един важен аспект. Съпреживяването е може би един от най-важните механизми на ученето, които е развил човешкият ум. То е виртуално минаване през обстоятелства, от което би следвало да извлечем някакъв урок за себе си, да развием някакво качество, да придобием някаква опитност. Разбира се като всичко виртуално то си има и подводните камъни, но предпочитам вместо да разсъждавам върху тях (виртуално), да те помоля да споделиш какви съпреживявания си изпитал досега и кави са ти личните впечатления. За всички нас това ще бъде ценно.

Надявам се тук да намериш интересни събеседници!

Линк към коментар
Share on other sites

Добре заварил. По - принцип обичам да правя оценка и себеоценка, когато нещо ме увлича и ми е интересно. Не вярвам никой да не е изпитвал съпреживяване. Може да има такива които да не са си задавали въпроса за него,но смятам че всеки разумен човек все някога си го е задавал .Мисля че общуването между хората е също един вид съпреживяване. А вие ?

П.П

Благодаря ви за коректното отношение .

По - здрави Руслан.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен питаш за емпатията. При хората степента на емпатия е различна. И, разбира се, толкова по-талантлив е един творец (било писател, било художник, било режисьор или актьор), колкото по-силно съумява да въздейства на хората и да им предаде чувствата и мислите, които го вълнуват.

Общуването също е съпреживяване. И колкото по-добре умеем/се научим да вникваме в другите около нас, толкова по-добре би се получавало общуването. От време на време хвърлям по един поглед на VIp-Brоther, та там се наблюдава следното - хора, които са се коментирали само гледайки се отстрани, поставени в близко съжителство, успяват да се видят и като хора, а не само като образи в публичното пространство, и се изненадват от неочакваните положителни и отрицателни страни на характерите на съквартирантите.

Емпатията е едно качество, което тепърва развиваме (бих казала отново, но вече съзнателно); но ако се замислим то е съвсем естествено, защото всички ние сме хора, със съвсем сходно устройство и същност и всички ние сме свързани в обществото, в което живеем.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...