Persephone Добавено Октомври 22, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2012 Здравейте, Аз съм жена на 33 години и от четири години имам пр. Оттогава се опитвам да се справя основно чрез четене, опознаване на състоянието и причините за него, дълги разходки и йога. Пия и ципралекс, който ми се отрази много добре, с него си помогнах да започна отново да излизам, да ходя навсякъде, да се радвам на живота и дори да ходя сама и с удоволствие на места извън града, които обичам. Спрях хапчетата и не ги пих цяла година, през която не бях съвсем без атаки, но някакси лесно ги пренебрегвах, не ме стряскаха дотам, че да се върне предишното неконтролируемо състояние. Понякога дори имах цели периоди с много лоши дни, но после бързо се възстановявах и ги забравях.... Това лято обаче, направо от нищото, а може би започна с големите жеги, болестта се върна и започна да се проявява чрез много по-страшни варианти от тези, които познавах преди. Това разширяване и тази нова непредвидимост на симптомите за мен е знак, че състоянието ми се задълбочава и това много ме уплаши. Вече ме е страх и у дома, прилошава ми на метри от нас, докато седя на пейката, а преди само с влизането в таксито с мисълта, че се прибирам, ми минаваше всичко. Освен това вдигам кръвно при покой, без да съм навън, което в някои случаи не мога да сваля с часове. Вече нямам рязко покачване на кръвното и сърцебиене само за няколко минути, а с часове мога да се чувствам зле, тревожна, в опасност. Благодарение на тези нови за мен преживявания, ме е страх дори от физическо натоварване у дома. На няколко пъти ми стана много зле от съвсем леки упражнения. Все по-дълъг и противоречив става "списъкът" с нещата, които не е желателно да правя. Внимавам с кафето, със силната слънчева светлина, с мрачните дни, с многото почивка, с претоварването, с многото храна, с недостатъчното количество храна. Изобщо, когато и да ми стане зле, започвам да си давам обяснения защо се е случило и накрая се оказва, че няма възможен начин, по който да живея така, че да съм добре и да не ме тормози това нещо. Предполагам, че организмът ми е сериозно увреден и нервната ми система буксува и се предава, до степен да не може да понася и незначителен стрес. Преди повече вярвах на психологичния подход, на идеята за духовните причини за паниката, но вътре в мен дълбоко е залегнало убеждението за физиологична и телесна дефектност, от която няма как да се отърва. И сега се опитвам да медитирам, да си повтарям механично твърдения, които да ме препрограмират, но тялото е това, което според мен ме предава. Тормози ме и мисълта за не особено здравословния живот, който съм водила в продължение на няколко години, за многото стрес, който безотговорно съм трупала, без да подозирам каква бомба със закъснител съм си подготвяла сама на себе си. В момента пия отново ципралекс, но много ще се радвам да ми напишете нещо, което да ме насочи към други идеи от тези, които имам сега. Бих се подложила и на краткосрочна терапия, макар и да нямам много сили за споделяне и предъвкване на едни и същи проблеми, които и без това премислям с години. На моменти се чувствам като на 60 години, на моменти съм като на 20. Във втория случай винаги си спомням за възможното временно засилване на жизнеността, преди човек сериозно да се разболее, за залъгването, че вече е по-добре. И наистина при мен колебанията в настроението и физическото ми самоусещане са чести и объркващи. Така че вече и радостта и щастието ги считам за сигнал за опасност. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 22, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2012 След като казвате, че се опитвате да се справите с четене и себеопознаване, пишете че пиете ципралекс... Интересно ми е, какво четете, какво опознахте в себе си и как стигнахте до извода, че е нужно да мачкате подсъзнанието си с хапчета? Ако сте осъзнала липсата си на доверие в тялото и живота си, как развивате вярата в любовта, мъдростта и дълбокия смисъл на този чуден дар-живота? Проектирайки недоверието в себе си в психотерапията, готова ли сте истински да се опознаете, да предизвикате страха си смело и го превърнете в смелост чрез активни действия, или голяма част от вас всъщност иска да продължи да се страхува, вярвайки, че така ще се защити от "лошия' живот и болести? ISTORIK и Boxser 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Persephone Добавено Октомври 23, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 23, 2012 Благодаря, че ми отговаряте! Ще кажа първо за хапчетата. Нещата не са никак прости. Пия ги, за да не изпадна в състояние на тотален срив. Не разчитам те да ме излекуват. Неслучайно цяла година не ги пих, а в продължение на месеци бях само на 5 мг. Но когато човек не може да се отдели на метри от блока си и се чувства като инвалид е малко трудно да изследва вярата, мъдростта и любовта. Ако се случи веднъж-два пъти на седмица не е страшно, но когато, е всеки ден би могло да бъде фатално демотивиращо. Мисля, че постигнах много в опознаването на потребностите и страховете си, в разкриването на многото фалш и неоснователно напрежение вътре в мен. Проблемът е, че трудно успявам да задържа емоцията от малките "просветления", които имах по време на тези няколко години. Просто много пъти се чувствам променена, но не мога да постигна трайна промяна. Нещо непрекъснато ми убягва. Чета темите тук от доста време, Вашите отговори относно ПР, социалната тревожност, вегетативната дистония (която всички лекари ми заявяват, че имам). Този форум ми е бил полезен много пъти, чета и всичко друго, което ми се стори интересно из нета, препрочитам няколко пъти вече историята за ПР от книгата на Мадлен Алгафари. Винаги обаче ме удивява категоричността, с която се препоръчва непиенето на лекарства и доверяването единствено и само на психотерапията. Категоричността с която се заявява точно кои модели на мислене и чувстване довеждали хората до ПР. Хората са супер различни, с различна история, различни травми - физически и психически, различно количество енергия. От разказите на майка ми подозирам, че още от бебе съм била невротична и болезнено интровертна. За капак съм преживяла много пълни упойки и ужас от болници и болести на четиригодишна възраст. След това животът ми също не продължи много розово. . .И въпреки това не съм негативист. Искам да живея, радвам се на малките неща безумно много, лошото е, че за по-големите сякаш вече нямам сила. Това, което чувствам понякога и вече затвърждавам като мисъл в главата си е, че енергията ми изтича необратимо и знам, че никой не може да ми отговори на въпроса дали това не е самата истина . Кой би могъл да знае? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 24, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2012 Благодаря, че ми отговаряте! Ще кажа първо за хапчетата. Нещата не са никак прости. Пия ги, за да не изпадна в състояние на тотален срив. Не разчитам те да ме излекуват. Неслучайно цяла година не ги пих, а в продължение на месеци бях само на 5 мг. Но когато човек не може да се отдели на метри от блока си и се чувства като инвалид е малко трудно да изследва вярата, мъдростта и любовта. Точно тогава, когато е най-трудно и страшно, точно тогава е моментът за изследване на любовта, мъдростта и истината! Но не умозрително и разсъдъчно, не през защитно интелектуализиране - бягство от страха си, не! Чрез смирено отпускане в страха, което ражда приемане на себе си точно такава, каквато сте в този момент - слаба, трепереща, ужасена, малка и уплашена. Точно в тези състояния на ужасяване се крият уроците, които имате да учите - доверие в себе си, тялото си, живота си, смъртта като част от живота, доверие в мъдростта и целесъобразността на случващото се с вас. Докато приемате ставащото като проблем, докато се виждате като жертва, докато се борите, бягате от реалното разрешаване на казусите, дадени ви от живота ви. Когато обаче човек промени мисленето си от фиксирано в проблема, във виждащо навсякъде и във всичко възможности и чудесни предизвикателства, бутащи растежа на душата му, конкретните уроци започват да бъдат осъзнавани и учени! Винаги обаче ме удивява категоричността, с която се препоръчва непиенето на лекарства и доверяването единствено и само на психотерапията. Категоричността с която се заявява точно кои модели на мислене и чувстване довеждали хората до ПР. Хората са супер различни, с различна история, различни травми - физически и психически, различно количество енергия. Не си спомням аз лично да съм заявявал категорично мнение за непиене на лекарства при неврози. Те имат мястото си преди започване на ефективна психотерапия. В процеса и, ако е провеждана качествено, преживяващият невротично състояние осъзнава, че случващото се в него наистина има изцяло психичен корен и се дължи на собствената му психодинамика. Осъзнава, че "магическото" хапченце, за което е закотвил ума си като към спасителен пояс, всъщност се явява част от невротичния му механизъм по потискане, отричане, изтласкване на страха чрез защитна интелектуализация, изместване на актуално ставащото към удобни нему привидности - примерно към вярването за телесни болестни промени. Последното е невротичният защитен механизъм хипохондриаза. Разбира се, на съзнателно ниво човекът рационализира по удобен нему начин. Често се наблюдават и несъзнавани ползи от случващото се... Разбира се, че всичко е лично. Всеки си има лична история, характер, съответно и подходът е индивидуален! Има и общи факти, които се стараем също да изнесем, така че да бъдем полезни на повече хора! Това, което чувствам понякога и вече затвърждавам като мисъл в главата си е, че енергията ми изтича необратимо и знам, че никой не може да ми отговори на въпроса дали това не е самата истина . Кой би могъл да знае? Енергията на живота наистина изтича във всеки миг, а смъртта идва задължително само след някакви илюзорни няколко или десетки години. Животът е за живеене, а не за робуване на невротични страхове... Конкретната мисъл за изтичане на енергията обаче на езика на подсъзнанието означава единствено: "Живее ми се, искам да бъда кипяща от енергия успяваща жена!..." Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 24, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2012 (edited) Когато прочетох поста ви, не мислех да вземам отношение. Въпросът, повдигнат от вас, е поставян многократно във форума - защо след като се спрат лекарствата, нещата се връщат в началото си състояние, та дори са и по-зле. Обяснявал съм го според мен много ясно и логично, няма как това да не стане. Изречението,, Винаги обаче ме удивява категоричността, с която се препоръчва непиенето на лекарства и доверяването единствено и само на психотерапията.,, породи в мен желание да взема отношение по темата. За съжаление, в настоящият момент имам важен личен ангажимент и това е невъзможно./това се отнася и за въпроса поставен от последния питащ във форума/.При първа възможност ще пиша. Ако имате време, прочетете всичко каквото съм писал във форума по повод на паническото разстройство - говорим за диагноза, екзактно поставена по класификацията на СЗО, и сама ще с е убедите, че няма логика те да могат ТРАЙНО да решат проблема. Приятна вечер! Редактирано Октомври 25, 2012 от д-р Тодор Първанов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Persephone Добавено Октомври 25, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 25, 2012 Здравейте отново! Вчера написах едно съобщение, което за съжаление май не успях да постна, натиснах нещо в последния момент.... Разбирам всичко, което сте ми написали. Аз съм убедена, че има дълбоки психологически причини зад всичко, което ми се случва. В същото време обаче знам и друго - човек, който постоянно се чувства зле физически няма голям шанс да се свърже с доброто и светлината в себе си. Понеже се задълбочавам много във всичко, с което се захвана, дълго време опитвах да се конфронтирам със страховете си, правех го, открих нелицеприятни истини за себе си, също и взех някои решения за промени, които настойчиво се опитвам да следвам. Има и доста неща, по отношение на които още нямам решения.... Някакси обаче към момента предпочитам тук и сега да откривам начини за подобрение, толкова дълго се рових в блатото на някакви вътрешни конфликти, а това не ми донесе нищо. Вярвам в терапията, но не и в психоаналитичния подход. Повече ми се иска да наблегна върху приятни неща, да работя за укрепването на доброто и щастливото в мен, защото съм го видяла и знам, че го има. Лошото е, че като по някаква прокоба, всеки път щом се докосна до него, все се намира обстоятелство, външно или вътрешно, което да ме върне отново под нулата. Знам за лечебните кризи, за необходимостта да се изчисти първо онази част от мен, която ме саботира. Но имам нужда да не забравям към какво се стремя, тоест - поне отвреме навреме да имам хармония, за да мога да се зареждам и мотивирам. Не е проблем да има лоши моменти, но без хубави, и когато всичко е черно, знам че ще се предам... А сега, преди започването на хапчетата, бях тръгнала към някакво дъно, от което едва ли щях да видя светъл лъч. Просто не можех вече да понасям симптомите, които бяха по-страшни от тези, които съм имала преди. Бях напълно безпомощна и най-важното - разбрах, че това чудо има степени и може да става от лошо по-лошо...Не искам цял живот да пия хапове, но към края на лятото нямаше сила, която да ме убеди да не ги започна. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
fori72 Добавено Октомври 25, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2012 Здравейте,имам въпрос възможно ли е след 20 години в състояние на паническо разтройство,безпокойство тревожност натрапчиви мисли да бъда излекуван.две години съм ходил на психотерапия и две години на ципралекс сега вече 4-5 месеца съм на хомеопатия ,чул съм че хомеопатията лекува не потиска симптомите,възможно ли е...отчаян съм и много искам да знам че наистина мога да се излекувам.мога да разказвам много за всичко но това което казах от какво страдам се разбира не знам как да се свържа с д-р Първанов да разговарям с него по телефон ако трябва Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 25, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2012 (edited) Някакси обаче към момента предпочитам тук и сега да откривам начини за подобрение, толкова дълго се рових в блатото на някакви вътрешни конфликти, а това не ми донесе нищо. Вярвам в терапията, но не и в психоаналитичния подход. Повече ми се иска да наблегна върху приятни неща, да работя за укрепването на доброто и щастливото в мен, защото съм го видяла и знам, че го има. Лошото е, че като по някаква прокоба, всеки път щом се докосна до него, все се намира обстоятелство, външно или вътрешно, което да ме върне отново под нулата. Знам за лечебните кризи, за необходимостта да се изчисти първо онази част от мен, която ме саботира. Но имам нужда да не забравям към какво се стремя, тоест - поне отвреме навреме да имам хармония, за да мога да се зареждам и мотивирам. Не е проблем да има лоши моменти, но без хубави, и когато всичко е черно, знам че ще се предам... Разбирам ви напълно относно психоанализата. Ако само човъркаме и се фокусираме в проблема, няма начин той да бъде решен! Преди шест години, когато започвах с практиката си, работех единствено аналитично... Бързо разбрах обаче, че самото осъзнаване на даден факт не го решава. Нужно е, но не и във вида на класическата анализа, но само като прекъсване на битката между съзнанието и подсъзнанието, спокойно приемане на страховете, вината, наличните програми... Но това се прави бързо - понастоящем още в първата сесия насочвам човека към справяне, към намиране на възможностите, промяна на гледната точка, решения и систематична работа по промяна! А сега, преди започването на хапчетата, бях тръгнала към някакво дъно, от което едва ли щях да видя светъл лъч. Просто не можех вече да понасям симптомите, които бяха по-страшни от тези, които съм имала преди. Бях напълно безпомощна и най-важното - разбрах, че това чудо има степени и може да става от лошо по-лошо...Не искам цял живот да пия хапове, но към края на лятото нямаше сила, която да ме убеди да не ги започна. Ще се повторя. При състоянието, което преживявате, външно приеманата химия има мястото си допреди започване на процес на ефективна психотерапия! Когато обаче вече сте в терапия, ако терапевтът ви е действително опитен, би ви поощрил да намалите постепенно и спрете антидепресантите и да разчитате на собствените си сили! Това е и един от критериите, по които пациента може да разпознае качествения терапевт. Такъв терапевт знае какво прави, защо го прави, умее да "улови" ставащото в ядрото му и с помощта на собствената ви мотивация и неговите усилия да преобразува страха в смелост! Разбира се, всеки има методите си и работи през собственото си излъчване и личност... Защо терапията на ниво невроза е желателно да се прави "на чисто", без хапчета? Защото мозъкът ви несъзнавано разчита на тях, вместо на терапията. Защото приемът им автоматично става част от битката с/бягството от страха - а в терапията се учим да прегръщаме, обичаме и трансформираме тревожността до смела мотивирана сила! Как да се случи това, при положение, че с хапчетата потискаме симптомите и самия страх!? В терапията не само, че не бягаме от стреса, но го предизвикваме с парадоксалното намерение: "Искам още, защото ми харесва!"... Аз не знам как при психика и мозък, закотвили се в потискането на тревожността чрез прием на хапчета може да се случи реален "плътен" досег с нея и да се изучи умението за преобразуването и... Тревожните състояния идват като добър вестител на житейската ни мъдрост - за да разширят съзнанието ни, за да ни научат на подходящите за нас уроци! Надявам се, сте чела всяка от тези статии неколкократно и сте приела посланията им дълбоко в ума, чувствата и тялото си?! На мнозина самото прочитане и собствените им подходящо насочени усилия са достатъчни. Ако при вас обаче не се получава, това означава, че невротичността с присъщите и защитни механизми ви кара да филтрирате по изкривен начин информацията... Потърсете успешен в работата с тревожни състояния терапевт! Редактирано Октомври 26, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Persephone Добавено Октомври 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 26, 2012 И сега не са ми потиснати страховете, в магазин ми е трудно да вляза, излизам само в квартала, и то не всеки ден с еднакъв успех. Натисне ли ме главата, всяко едно движение се превръща в катализатор на още по-зверски натиск и усещане, че нещо ще се пръсне. А в магазина няма как да легна и да си затворя очите. Гледам да го карам по-леко и спокойно, да се уча да релаксирам, когато съм в кондиция, за да успявам и в моментите, когато ми стане зле. Да, чела съм тези статии, може би не всичко от тях и не наскоро. Благодаря много, че пак ме подсещате за тях... Много пъти съм успявала да спра започваща атака с отпускане и биоенергийно дишане, или просто със самата мисъл за прочетеното, тоест с информацията, която ме е правела по-спокойна. Проблемът е, че явно не съм спряла механизмите, които ме карат да реагирам с такава силна тревожност. Дано да е възможно това. Още не съм се решила за терапията, но бих ви попитала за подходящ терапевт в Пловдив? Лошото е, че не съм от хората, които лесно споделят, ще се чувствам глупаво ако трябва да седя пред някого и в подробности да му обяснявам неща за себе си. В общи линии бих се разкрила, но много рядко говоря с хората по същество и в дълбочина, имам едно вътрешно усещане, че "няма смисъл". Това ми е голям проблем. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 26, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2012 (edited) Казвате, че страховете ви не са потиснати... В същото време се държите със собственото си подсъзнание, като жестока майка. Отхвърляте собствените си чувства на страх. Държите се с тях като с нежелано, наритано дете. Това дете обаче сте вие самата, собствените ви емоции. Докато се борите със страха си, наранявате самата себе си, съответно страхът расте. Както и да е... Относно усещането ви "няма смисъл". Знаете, че идва от недоверието ви към другите, което пък е проекция на недоверие в самата себе си. Дишането, отпускането - чудесни методи. По-важно от всичко обаче е нивото на преживелищно себеразбиране и осъзнаване. Тези способности се развиват в редовната практика на работа с вътрешния диалог, с базисните вярвания зад него, нлп визуализации, медитация и съзерцание! Питате за терапевт от Пловдив. Ще ви пиша на л.с. Успехи! Редактирано Октомври 26, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nevidimaK Добавено Януари 25, 2013 Доклад Share Добавено Януари 25, 2013 Здравейте и от мен!Бих искала и аз да споделя своята история!Всичко започна преди 6 години,когато без ясна причина започнах да се затварям в себе си и да се страхувам от обикновенни неща.Започнах да се страхувам да излизам,да стоя сама,за пътуване и дума да не ставаше.Нещата много загрубяха,плачех денонощно,не се хранех,никъде не излизах и постоянно си мислих че ще умра.Тогава майка ми ме заведе по лекари,за да се убедим че всичко е наред,както и се оказа.Отидохме на психиатър,защото зопочнаха много силни панически атаки.Изписаха ми антидипресант с ривотрил.Пих ги 3 години,после ги спрях ,защото забременях.Направих спонтанен аборт и година след това всичко започна от начало.ПиХ пак същите лекарства и ги спрях ,защато забременях отново,този път успешно!През цялата бременност имах пристъпи на паника,че ще умра.Сега имам прекрасно детенце на 8 месеца.Сега обаче всичо онова,се завърна.Страх ме е да излизам сама,става ми лошо,немога да се грижа както трябва за детето си.Пристъпите на паника отново ме връхлитат.Опитвам се да отхвърля тези негативни мисли,но не мога да се справя.Ни мога да отида сама до магазина...Моля ви дайте ми съвет,как да се справя с това състояние без лекарства?Има ли изобщо начин да преодолея тези УЖАСНИ страхове?На 23 години съм ,а живея живота си само в страх.Благодаря предварително за отделеното от вас време. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 25, 2013 Доклад Share Добавено Януари 25, 2013 Здравей, поздравления за това, че си станала майка, практически ти си преживяла един от най - големите страхове на всяка жена - раждането . И както си установила, преживяването му ти е донесло огромна радост - твоето дете. Ако разгледаш темите в този форум ще установиш, че най - много са темите свързани с паническите атаки. Ще видиш мнения на хора, които са се справили с тях и на хора, които в момента се опитват да решат този проблем. Справянето с хапчета, както виждаш, не е ефикасният начин. Познавам хора, които са се справили без медикаменти и хора, които твърдо държат ксанакса (например)в чантата и държат той да е решението. Общото между тях е,че и на едните и на другите това състояние не им харесва и искат да се отърват от него. Различното е, че тези които са забравили медикаментите и състоянието, стоят твърдо зад - " аз искам, мога и ще го направя", а другите зад -" аз искам, не знам дали ще мога, ще се опитам да го направя". Ако си от първите, потърси терапевт добър в тази сфера и смело напред. nevidimaK 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nevidimaK Добавено Януари 26, 2013 Доклад Share Добавено Януари 26, 2013 Благодаря ви много за отделеното време и за съвета.Ще се постарая да дам всичко от себе си за да преодолея тези страхове.Аз наистина ИСкам И се надявам да успея.Но какво да правя когато изляза и започна да се чувствам зле...?Ако намеря отговор на този въпрос и ако мога сама да овладявам пристъпите на паника ще се справя без медикаменти. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 26, 2013 Доклад Share Добавено Януари 26, 2013 (edited) Отговора на този въпрос, ще намерите заедно с терапевта. Без медикаменти и с подходяща терапия постепенно ще се справиш САМА със страховете, които сега наричаш "УЖАСНИ". Скоро ще разбереш (като майка на осеммесечно бебе), че най - големият страх на детето при прохождането е да се пусне от ръката на майката. Тази ръка в началото му е необходима, за да му помогне да проучи координацията, да се справи с гравитацията, да заякнат крачетата и т.н., В момента, в който майката усети детето стабилно го пуска и то тръгва само без помощ. Работата с твоя страх и нуждата ти от терапевт е аналогична. Редактирано Януари 26, 2013 от didi_ts Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nevidimaK Добавено Януари 26, 2013 Доклад Share Добавено Януари 26, 2013 Благодаря от сърце за съпричастността!Само че тук в Пловдив знам само психиатри.Ако може да ме насочите към някой ще ми е от голяма полза!Благодаря!!! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts