Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кой е съвършен на Земята?


B__

Recommended Posts

Кой е достигнал най-напред в развитието си на Земята? Кой е развил най-много подтела на енергетиката си и кой е събрал най-много опит за същността си?

Животните!!!

Кой е НЕсъвършен на Земята? Кой не се е подчинил на Природата?

Човекът......

Всякакви глупости за Човека като венец на Природата са глупости. Човекът е много назад в задачите си в сравнение с животните.....Кой е по-венец......

Линк към коментар
Share on other sites

Добре де, отваряш тема, хвърляш няколко гръмки твърдения... Ами подкрепи ги с повече информация, източници, обяснения. На мен най-малкото не ми е ясно за какви подтела на енергетиката говориш.

Линк към коментар
Share on other sites

Кой е НЕсъвършен на Земята? Кой не се е подчинил на Природата?

Човекът......

Това не лежи на логиката. Не виждам нищо висшо в това да се подчиняваш. И при положение, че и хората и животните могат да се подчиняват на природата, очевидно това не е критерий, който ги различава. Различава ги друго, че само едното може да подчини природата. Човек подчинява природата и става независим от нея, ето това е израстване.

А събирането не бива да се третира като някакво изражение за качество. То и казана за смет събира много работи, но това не говори за интелекта му, нито за осъзнатост или умение да се борави със събраното.

Линк към коментар
Share on other sites

....

Това не лежи на логиката. ....

Верно ли, бе?! Стига бе?!

Ама всичко ли лежи на логика.....Докажи ми, че всичко в света лежи на логиката......

Линк към коментар
Share on other sites

Ха, логиката, да ... :)

А статистиката - колко подвеждащи изводи си правим въз основа на статистическите данни. Щайнер е обяснил, защо е вредно да се търсят статистически данни и на тяхна база да се правят изводи. Но, за съжаление в момента това е водещ научен метод.

Линк към коментар
Share on other sites

Ама всичко ли лежи на логика.....Докажи ми, че всичко в света лежи на логиката......

Човешката мисъл лежи на логика. Ако ти си подчинен на хаоса, би трябвало да се затрудниш с процедурата, която следваш за да постнеш тук.

Линк към коментар
Share on other sites

Щайнер е обяснил, защо е вредно да се търсят статистически данни и на тяхна база да се правят изводи.

Абе аз ви повтарям, че астрологията е брутална глупост, а вий не ми вярвате XD

Линк към коментар
Share on other sites

Хе-хе, Щайнер не е астролог, макар че е поназнайвал доста :)

Ето ти можеш ли да ми кажеш, защо например дадено лечение не дава еднозначни резултати при всички хора? Ще кажеш - ами защото хората са различни, всеки е уникална индивидуалност. Да, така е, много правилно. И защо тогава решаваме, че е правилно да съберем и осредним резултатите, нали така губим индивидуалността?

Какво те топли теб примерно, че при 70% от хората това лечение е успешно? Каква гаранция имаш, че ще бъде подходящо за теб, различния от другите? Тази статистика единствено показва, че има по-голям шанс ти да си измежду тази по-голяма група хора, за които това лечение се оказва подходящо (а да не говорим, че и тези, за които е отчетено, че лечението се е отразило добре, също има степени - при някои много добре, а при някои едва задоволително). Но аз бих искала да получа адекватно, индивидуално лечение, подходящо именно за мен, а не за някаква абстрактна група от 70% от всички хора, боледували и лекувани по някакъв стандартен начин.

Линк към коментар
Share on other sites

Кой е достигнал най-напред в развитието си на Земята? Кой е развил най-много подтела на енергетиката си и кой е събрал най-много опит за същността си?

Животните!!!

Кой е НЕсъвършен на Земята? Кой не се е подчинил на Природата?

Човекът......

Всякакви глупости за Човека като венец на Природата са глупости. Човекът е много назад в задачите си в сравнение с животните.....Кой е по-венец......

Не те разбирам. Какво имаш предвид на Земята?

При хората се развива менталното тяло - то липсва (почти) при животните.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво те топли теб примерно, че при 70% от хората това лечение е успешно? Каква гаранция имаш, че ще бъде подходящо за теб, различния от другите?

Значи приемаш, че пътя към щастието за едни е оптимизма, а за други песимизма. А дали същото не е приложимо и върху следването и отричането на любовта?

Линк към коментар
Share on other sites

Пътят към щастието ...? Не знам за щастието, но житейския път, да, за едни е оптимизма, за други - песимизма.

И за любовта - за някои тя е най-важна, а за други - по-важен е контролът, сигурността ... Трудно е някак това, ей така да се оставим на "произвола на съдбата", както се казва. Много хора мислят и ги учат, че може и трябва всичко да се държи под техен контрол, иначе лошо - хаос, неприятности, злополуки, проблеми, няма сигурност, няма спокойствие ... Истината е точно противоположна; като се замислим - контролът е невъзможен, старанието да държим всичко под контрол не намалява проблемите, неприятностите и т.н., само докарва още, включително под формата на перманентен стрес да се упражнява този контрол. А именно следването на любовта, приемането на съдбата - това е да се съобразяваме с Божията воля или всемирната хармония, ако така повече ви допада. Упорстването и вървенето по нашите "така трябва" не води до сигурност, нито до спокойствие, нито до щастие ...

Линк към коментар
Share on other sites

Не е ли правилния път този който носи щастие? Ако не носи щастие какво правилно може да има в него? И така житейския път би трябвало да е спазване на онова, което смятаме за правилно и от там удовлетворение от начина ни на живот.

И въпросът ми остава. Щастието може да се постигне и с позитивизъм и песимизъм. А приемането и отричането на любовта може ли да бъдат също начини?

Линк към коментар
Share on other sites

Щастието може да се постигне и с позитивизъм и песимизъм.

Съгласна съм. Има хора, които се чувстват щастливи, когато се усещат жертви или съжалявани, утешавани..и сами си довеждат ситуациите до това съзнателно и не съвсем. И е вярно, знам го от първата половина на живота си.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз съм забелязал, че в различни моменти от живота ми правилният път, който носи щастие се променя. Има такива моменти, в които отнякъде нещо те удря и все едно всичко ти се преобръща и има пробив някъде, неизвестно къде, обикновенно този удар идва неочаквано и едва го забелязваш, най-често известно време след като е бил нанесен. Реалностите се променят така непрекъснато, че е много трудно да издържиш на напрежението.

Линк към коментар
Share on other sites

Замислих се. Чували сте това: Младите могат, но не знаят, а старите знаят, но вече не могат. И си мисля. Дали с възрастта не е естествен интереса към духовното, към задоволяването на вътрешни подбуди, към угаждането на ценностите? Живота учи, че тялото е тленно, че хвърленият труд и време могат да бъдат заличени за миг, че здравето е крехко, че силите са крайни; че сме вложили повече, отколкото е възвращаемостта. Това последното ми се струва като основно разочарование в живота. Една позната ми каза, че практикува "здравословен егоизъм". Направи ми изключително впечатление. И тя като мене помагаше в нета на разни хора, които търсят разни неща, но... някак с лекота можеше да се откъсне от това, да отсъства с месеци, години... Този проблем с възвращаемостта е налице във всички сфери на живота. И в спорта и в кариерата и в граденето на семейство. От една страна може да получиш точно каквото си мечтал, а в същото време може да осъзнаеш, че си пожертвал твърде много, че си отделил твърде много години за постигането на тези цели, че си се лишил от други неща... И почваш да градиш наново, онова което няма да се счупи, няма да се износи, няма да го предадат или изгубят... вътрешният Аз.

Линк към коментар
Share on other sites

Ето, ти му се присмиваш на чичо Щайнер :) , но и той точно това обяснява - че при младите хора, докато физическото тяло расте и се развива (според неговите идеи, а и според официалната наука, това е средно до към 21 годишна възраст) имаме като цяло по-слаб интерес към духовното, отколкото по-късно, особено след 28 годишна възраст, когато физическото тяло започва да отслабва и деградира.

Относно възвращаемостта. Аз съм "за" здравословния егоизъм, ако е това, което си мисля - т.е това е именно здравословната грижа за себе си, без която ние не сме полезни дори на себе си, какво остава за другите. Но аз не го връзвам това с някаква възвращаемост. Ти се замисли, някой човек има хоби, което му отнема много време, сили, средства ..., но дали той се сеща въобще за възвращаемост. Е, същото е и със семейството, или работата, или каквото и да е. Но, ако нещо се прави без желание, тогава този въпрос за възвращаемостта ще бъде чест гост.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...