mmaika Добавено Октомври 19, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2012 Такъв въпрос ми беше зададен от малкият ми син, който е на 17 г. Отговорът ми, почти автоматичен беше "да , разбира се". Давам си сметка, че два месеца се държа като щраус-знам,че има за какво да поговорим, но не се решавам, той също. Не знам как да започна такъв разговор, не спирам да чета на тази тема, опитвам се да свикна с тази мисъл, но се оказа доста трудно за мен, а имах самочувствие на широко скроен човек. Да, обаче когато се отнася до моето момче......една скрита надеждица това да не е необходимо, глупаво оправдание от рода на " не сега ". Моля, подскажете ми как да започна такъв разговор. Благодаря Ви! Розалина и Слънчева 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 20, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2012 (edited) Моля, подскажете ми как да започна такъв разговор. Когато някой иска да сподели нещо, което му е трудно да изкаже, има нужда преди всичко от усещането за разбиране и уважение към проблема му. Оставам с впечатление, че се страхуваш от собствената си реакция при директен разговор, а не от това което ще чуеш, така ли е? Редактирано Октомври 20, 2012 от didi_ts Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mmaika Добавено Октомври 20, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 20, 2012 didi_ts, точно така е! Ядосвам се, че позволявам условности да влиаят върху отношенията с момчето ми. Слънчева и Розалина 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mmaika Добавено Октомври 21, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 21, 2012 Не обвинявам и не осъждам детето си. Искам подкрепата ми да е искренна, не искам да говоря едно, а да се разкъсвам от въпроси "защо той? ","защо на наго?" Нали съм неговата майка, ако аз не го приемам, как ще го приеме света? Защо допускам различието да ме терзае? Аз обичам сина си, дали с медитация, с молитва, с питане, с четене, но ще преодолея стъписването. Важно е по-бързо да съм в мир със себе си, да проведа разговора без недомлъвки и момчето ми да се успокои, да чувства, че майка му го обича. Извинявайте на размислите на глас! Благодаря ви, че ви има! Розалина 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Октомври 21, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2012 Привет ! Този човек е добрият пример, за Вашият въпрос. Самата Люси Дяковска ми въздейства много позитивно гледайки таз годишния Вип Брадър. Хубав ден! Слънчева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 21, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2012 Изобщо не се притеснявайте за въпросите, които ви измъчват. И аз съм провеждала разговор на тази тема със сина си. Той има приятели, колеги, които са с друга сексуална ориентация. Старала съм се да го възпитам така, че да проявява толерантност и уважение към различните хора. Още повече, че между тях има много добри професионалисти и хора... Малко се притеснявах от мисълта дали и той няма да залитне... но съм го заявила и на него ясно, че го приемам такъв, какъвто е. Сега си има приятелка и мисля, че е важно децата да имат разбирането и подкрепата в дома си. Важно е той да разсъждава, да търси своето място и да е в мир със себе си. Доволна съм, че можем да разговаряме на различни теми и да няма страх от това дали да сподели нещо с мен или близък човек... Любовта не поставя условия, тя разбира и подкрепя... Диана Илиева и Eлф 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 21, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2012 Здравейте! Не искам да ви успокоявам, но не приемайте, това което синът ви ще ви каже за чиста монета. По-голямата част от професионалният ми път е свързан с работата точно с младежи на възраст от 18 до 26 години.При мен не рядко са идвали момчета които си мислят, че са със хомосексуална насоченост без това да е така.Възрастта е такава,че един несигурен младеж трудно различава кое свързано със сексапилната му насоченост е истина и кое проекция на страховете му.Понякога е нужно доста да се поговори, за да се изясни как стоят точно нещата. Диана Илиева, Диляна Колева, Eлф и 2 others 5 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mmaika Добавено Октомври 21, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 21, 2012 Благодаря за разбирането на всички ви ! д-р Първанов, това е начинът - всеки / аз и синът ми / да намерим по отделно своите отговори с помоща на специалисти като Вас. Чудя се само, как да го уговоря за такава среща? Добре,че не избързах с празното бращолевене, сълзи, заплахи,приемане, отхвърляне и т.н. За тези два месеца разбрах, че съм като " магаре на мост". Живея в моя свят, с моите представи и макар голямото ми любопитство / да не кажа претинции /, не се решавам да погледна, а какво остана да мина, през други мостове. Ако това не касаеше моето дете, щях да съм все така " толерантно - безучастна ". Сърдечни благодарности, приемам подсказки как да го убедя за среща с психотерапевт . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 21, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2012 Не сте ме разбрала.Първо вие трябва да говорите с него.Трябва да добиете ясна представа, за какво точно става въпрос и тогава да се мисли какво да правите. Слънчева и Диляна Колева 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mmaika Добавено Октомври 21, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 21, 2012 д-р Първанов , ясно, благодаря Ви още веднъж, че отделяте време за всички нас ! Eлф 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 22, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2012 (edited) Фризьорът на жените в нашето семейство е гей. Чудесен професионалист и много непринуден, приятен човек.Наблюдавала съм гей двойка на нещо като аура-камера. Колкото и на нас да не ни се вярва ( въпреки всичката толерантност), чувствата са като при друга влюбена двойка. Когато човек ги види как искрят в розово, синьо и златно, няма начин да не даде в сърцето си одобрение за тази любов.Душите нямат пол. Редактирано Октомври 22, 2012 от късметче Eлф 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 22, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2012 didi_ts, точно така е! Ядосвам се, че позволявам условности да влиаят върху отношенията с момчето ми. Това е най- нормалната реакция в неочаквана и не приета от нас ситуация. Не си вменявай вина, за това, че не успяваш да приемеш нещо на момента, в който ти се е наложило. Искреността често е по - добрата реакция от "изнасиленото" разбиране. Никой не очаква това от теб, нали? Дори и синът ти. Затова е и този негов въпрос. Всеки човек би бил по - спокоен, ако усети отсреща искрено поведение и честно мнение, от колкото подтиснато такова, за сметката на нещо, което не е. Дали ще изчакаш приемането към което се стремиш или ще кажеш на глас простичкото " Объркана съм, но много те обичам" , това е твое решение. Важното е да има честна и топла атмосфера. Лина Коцева, Eлф и Розалина 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts