Изкуството

[Roemy]

Когато рисувам, живея в друг свят, времето спира, имам чувството ,че съм извън тялото си. Прекрасно усещане, всичко което чувства душата ми го изразявам чрез четката , това е смисъла на живота ми.

[gies]

Изкуството е "магията", която всеки чуства и вижда по своя си начин...аз не бих могла да живея, без да "виждам", чуствам и се отдавам на изкуството, защото то е навсякъде и във всичко около нас!И аз мисля че всеки един човек прави и е правил изкуство...вярвам че на всеки един от нас му се случва, когато прави нещо да се чуства толкова свободен и "отворен", чист, когато твори "нещото си"/ако мога така да се изразя:)/ -както каза Ина-дали рисуваш , пишеш, подреждаш масата или местиш мебелите си...ИЗКУСТВОТО е всичко, което е направено с толкова душа, свобода и чистота, че когато го "поемеш"и му се отдадеш се изпълваш с такива чуства, които не можеш да опишеш, защото са толкова красиви и необхватни, че колкото и да ги описваш-винаги ще има какво още да се каже!

[Иво]

Изкуството е... всякъде и във всичко около нас!

[gies]

Мерси Иво

[Guest НиколаДамянов]

Изкуството

Първо да се извиня, че не съм прочел темата (доста неща са се натрупали), ...но искам да споделя малко опит (размисли) от последните няколко дни, докато са "топли".

Бях в националната опера и гледах "Набуко" ... Апропо е нужно е да уточня, че този род изкуство (опера и театри), което от известно време посещавам по-често не могат да задоволят глада и жаждата на Душата. Духовна храна намирам на много други места... Посещенията ми се свързват повече с други хора и задължения, които ако са ми "неприятни" се налага да пия "лимонада" (цитат Багира)

Та ...за "Набуко" - изключителен пример за това какво е изкуство?, защо има изкуство?, как се "сваля" изкуството? ...и принципно човек може да вникне и усети всички въпроси свързани с темата.

Принципно истинското изкуство има за цел да "приземи" някаква Божествена идея (закон, принцип,...) и чрез непринуден начин да въздейства на съзнанието на почитателите... Ето например гениалният Верди "кодира" в операта два много важни момента - първият, когато царя Набуко са провъзгласява за бог... Следствие от това той е поразен от мълния и губи разсъдъка си ; вторият - цар Набуко, окован и заточен се обръща в искрена молитва към Бог излекува се и получава помощ от най-преданите си стражи и възвръща предишното си положение.

Разбира се,че в операта има и други прокрадващи се общоизвестни мъдрости: за борбата на "доброто и злото" (сестрите Абигайл и Фенена); чистата, възвишена и предана Любов ; вяра и единство ..., които могат да докоснат човешката душа, но няма да се спирам на това.

Значи чрез това изкуство Верди влага на подсъзнателно ниво едни изконни принципи в хората не само от далечната 1842г., а и днес ! Та нима са малко хората, които и днес се смятат за богоравни или надбижествени ? Чрез двойната трансформация на царя се подчертава, че наказанието не е случайно (много важен момент!) , защото всяка нещо може да се оправдае, но това е друга тема.

Защо истинското изкуство влага на подсъзнателно ниво ? - защото не всички са готови да възприемат Истината. Твореца закача Истината там високо някъде на стената и който е готов и може да "чете" се ползва от Нея, а за другите това става след определено ниво на духовна зрялост и разбиране.

Много е интересен момента, да се разбере как се запазва (съхранява) едно истинско изкуство във времето? - Като пример може да се използва 3-то действие на операта - " Хора на пленените евреи" . Навярно сега на много от вас това не ви говори нищо, но ако го чуете ще се досетите, колко много пъти сте го слушали с удоволствие или тананикали дори.

По време на премиерата 1842г. италианският народ се бори за своята независимост и се идентифицира с пленените евреи като на самата премиера тази сцена е извиквана ТРИ пъти на бис, а в другите представления тя се е пеела масово от всички. А какво става ако народа (народните маси) харесат нещо ? - това е гаранция, че произведението ще се съхрани дълго и с нищо не натрапения и изразен Божествен принцип ще просъществува и ще "работи" векове наред ! Гениален замисъл ... Перфектно избран момент... Великолепна реализация ... (всичко това са суперлативи за съществата от Невидимият свят!)

Малко дълго стана, но ми се иска и да спомена за опери, които се "осъвременяват" ...Пример може да се вземе с " Дон Кихот" - не знам дали някой е гледал премиерата приди няколко седмици. Посланията са пречупени през съвременната реалност... Дулсинея идва с форд на сцената, разбойниците са охраната и управата на казино, ... съчетание на рицаря с доспехите и проститутка с минижуп ...

Нищо не мога да кажа. Не съм гледал "оригинала", но ми се струва,че ако по този начин ще се събират повече почитатели на това изкуство, мисля че това не е много правилно (успешно)... Все пак постановката беше интересна, декорите ефектни ,... но госпожата с фагота никаква "работа" почти не свърши (то и нямаше де!). Беше и дори скучно и непрекъснато се опитваше да си говори с нейният колега, явно имаше семеен проблем, но не можеше да се разбере добре...Диригента италианец (Франческо Роза) беше доста вдъхновен и ми пречеше да наблюдавам спокойно "изявите" на музикантите под сцената.

Между другото си има голяма предимство да гледаш опера от първият ред... Много лесно се прави "лимонада", ако ти се наложи!

Редактирано Март 24, 2009 от НиколаДамянов

[Guest Деян]

Ето пример за ролята на изкуството:

"Стоях и се взирах в земята, в дърветата, тревите и цветята, скалите и мъха. Гледах възторжения прилив на водите, искрящи в светлината на слънцето, вдигнах очи към ястреба, който се стрелна високо над мен в синьото небе, потънах в яркото слънчево тържество. Гледах земята и слънцето, попивах красотата на природата, усещах дълбоко тяхното единение, свещения съюз, без който не би съществувал животът на планетата, която е наш дом. И в този момент осъзнах, че съм дете и плод на тържеството на това сливане и че всеки от нас през целия си живот усеща благословията на свещената жизнерадост.

Лежах на земята под ласките на слънцето, а душата ми бе огряна от светлината на прозрението. Прозрението - осъзнаване на великото тайнство на живота, е част от самия живот и трябва само да протегнем ръка, за да го докоснем. Това е дълбоко и свято познание, съхранило в земята наследството от нашите предци, оставено в скалите и пръстта, в надгробните могили и древните арки. То ни дава знак за присъствието си във всяка дъга, изтъкана от слънчеви лъчи и дъжд, в огъня и водата, и свети в яркия спектър от цветове сред небесната синева. Усещаме го осезаемо така, както пръстите ни се опарват от ледено-студената вода на планинския ручей и както тежките, топли и влажни изпарения на блатото пресичат дъха ни, долавяме го и в песента на вятъра в листата и в ласката по босите ни пети, докосващи стопления от слънцето пясък по морския бряг. Свещеното и сетивното са обединени в тържеството на живота."

Кристин Уъртингтън, "В търсене на Мабон"

[Светлата]

Прощавай, ама не го разбирам този пример

[Vespertine]

Понякога е даже стряскащо да усетиш как наистина живееш...съществуваш точно тук и сега. И да осъзнаеш с всичките си сетива животът, който тече във всичко около теб, в теб, и да разбереш, че сте едно цяло.

Да усещаш себе си в небето, в скалите, във водата и слънцето и да ги усещаш през същото време в теб.много прозрачно чувство, сякаш се губиш и намираш едновременно Този пример ми прилича малко и на прочетено създадено и създаващо много силна съзнателна визуализация... не знам как да го опиша по-точно...

[Guest pavletA]

Изкуството е нещо не подвластно на времето, в него изразяваш себе си в някакъв вид било в плетиво, в ръкоделие в картина.Ти потъваш в друго измерение, далеч от настоящите грижи.Един велик композитор казва , че музиката изпълва и задоволява душата повече от всякаква мъдрост и философия.Това го помня от 10 годишна беше написано в кабинета по музика в моето училище.Как се е врязало в съзнанието ми.До сега музиката е неизменен спътник в ежедневието ми.Наблюдавала съм как се сменя настроението след чута песен.Изкуството облагородява, дава хармония, лекува.От скоро изработвам гоблени, всичките са с природни пейзажи не мога  спра да се възхищавам на красотата на природата.

[petarstankov]

Аз съм се занимавал с нещо искащо да е нещо, но пък непозволяващо си от критика към този и онзи. Нашите ми казваха няма да ти е до китара когато цял ден работиш, и т.н. спомени. А някакви реални човеци ми дават и ме обичат. Човешко е. И сега си мисля че нещо разбирам. Например Лед Цепелин.

крайности

[deneris]

Здравей те!

Искам да ви попитам дали знаете къде в София има изоставен склад искам да правя изложба и ми трябва много стар и гаден склад ? Благодаря на всеки който ми даде насока

[Inatari]

Ролята на изкуството в човешкия живот е такава, каквато сами решим. Стигнах до тези изводи на 32г. Потребността за изкуство е такава, каквато всеки определи. Но независимо колко е образован човек, дали идва от тези среди и т.н. изкуството оставя своя отпечатък върху живота на всеки, дори и да е по един далечен, не пряк начин. Просто характера на понятието изкуство и неговите необятни изражения в човешкия живот ни формират дори и да не забелязваме това, дори и да не отдаваме никаква стойност на него. Изкуството е културен екстракт, който остава непознат в своята цялост за голяма част от хората, те остават слепи за него, да не говорим за историята на изкуството, модерното изкуство или съвременното изкуство. Но въпреки това, то е такъв културен масив, че няма как да не остави последници в едно общество и неговите единици, в една цивилизация.

Разбира се има и геополитически фактори, които често са били бариери, включително и за страни като България. Не мисля, че липсата на информация по време на комунизма, ни е направила по- самобитни. Всичко е пристигало със закъснение и само посветени са били допускани до това. А посветените са били само партийни членове и т.н. Затова сега младите хора на изкуството стъпват много несигурно, особено що се отнася до самочувствие, реализация и т.н. Единствения начин човек да се чувства пълноценен е като приеме, че е гражданин на света и всичко, което е достигнато от хора на изкуството, независимо от тяхната националност принадлежи на света, не само на една държава.

Каква е ролята на изкуството е въпрос, който прилича на един друг въпрос "Каква е ролята на културата, познанието, откритието, експеримента изобщо стремежа към развитие?".

Изкуството е онзи важен компонент на една цивилизация, който дава огледален образ на всички нейни стремежи, проблеми на обществото, потребности и асамблаж от морал, естетика, мода, технологични открития, наука и т.н. Да не говорим за силната връзка между всички видове изкуства и заобикаляща среда, духовен и физически свят на човека. Изкуството е онази потребност за изразяване у нас, която съществува от първобитните времена. Това е показателно, че дори и в най-примитивния си вид, ние сме имали потребност от него. А в съвременността то е толкова софистицирано, че наистина се изискват познания, обща култура и отваряне на закърнялата чувствителност на съвременния материалист и консуматор. И въпреки това, то оставя своя отпечатък върху всяко живо същество, това е парадоксът за мен. Изкуството е живо във всеки, независимо, кой колко е поветен или отдаден на него. Всички са част от общия интелектуален поток, който задвижва човечеството, независимо, кой в колко отдалечен или приближен кръг е .