smile969 Добавено Октомври 5, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2012 Здравейте!! Обръщам се към Вас тъй като вечеI не знам какво да правя. От една година съм с ПР което си мислех, че преодолях. Пих ревотрил 0,5 мг 2 седмици и серопрам 5 месеца но реших да го спра защото се чувствах по добре и когато го спрях се почуствах още по добре и така докато както си бях спокоина и вече се бях научла да се справям с кризите както се бях в нас ми прилоша кръвното ми беше 70/60 и оттогава пак паника, страх и голяма доза разочарование. Реших пак да отида на лекар пак всички изледвания нищо ти няма трябва сама да се оправиш. и 2 месеца по късно ми предстоеше пътуване но не се чувствах добре и реших да го отложа точно в този момент кръвното пак стана 70/60 и оттам още по зле спрях да излизам постоянно в къщи без желание без мотивация и без никаква вяра че ще се оправя ..... най лошото е че се появихя и натрапчиви мисли, мисля си че полудявам объркана съм и нямам никаква представа каква да правя за да се оправя ..... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Октомври 6, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2012 (edited) ...И оттогава - пак паника, страх и голяма доза разочарование. Появиха се и натрапливи мисли, мисля си, че полудявам. Страх от какво/кого? Разочарование от какво/кого? Паника - защо? В какви ситуации? Натрапливи мисли - какви? Само, че (може би!) полудявате? Или има и други? Възможно ли е това да се дължи на дистрес? И, ако е така, можете ли да избегнете ситуациите и/или хората, създаващи дистреса? Редактирано Октомври 6, 2012 от ISTORIK Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smile969 Добавено Октомври 6, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 6, 2012 старах да не припадна, постоянно се чувствам зле разочарована съм от себе си че не мога да се оправя паниката се появява често щом изляза когато съм вкъщи не се панирам толкова много да мисля че полудявам и че никога няма да се оправя Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 6, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2012 Smile, това, което описваш, е нежелание, страх да се справяш с трудностите в живота. А пък това е смисълът на живота - трудностите, които те учат и чрез които се развиваш, вървиш напред и които ти донасят хубавите неща в живота. Помисли си откъде идва този страх. С него трябва да се работи не с лекарства, а с методи за освобождаването му. Един основен първи метод е да признаеш и приемеш тези състояния и да разбираш какво означават. Приемаш ги, изживяваш ги и продължаваш нататък. Чрез приемането ще стават по-кратки и по-кратки. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
meridiamond78 Добавено Октомври 7, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2012 Здравейте Преди повече от 10 години когато бях твърде млада трябваше да се разведа с мъжа който тогава мислех е мъжа на моя живот ,но уви всичко се обърна и аз трябваше да се грижа за малката си дъщеря която беше едва на 1,2 месеца !Преживях всичко много емоционално и трудно ...започнаха се едни отскоци в десния крак и 6 месеца играене на дясното око което не усещах само когато спа...започнах да се затварям и да не излизам не исках да виждам никого...майка ми извика лекар у дома за да ме прегледа ,а той започна да ми казва как да ходя по плажа и да вдишам йодни пари..слушах ,но само с това си останах ...малко по натам отидох на невролог и тогава се започна това с употребата на успокоителни ...то не беше лексотан с медрин ,диазепами,реланиум,рудотели и всичко това без никакво подобрение ...докато не ме минаха на ривотрила без който сега не мога ,но и който проклинам!!! Няма да забравя датата беше 12.05.2002 когато за първи път го приех ...беше лесно и нямаше лични лекари аз съм с две деца не работя и нямам възможност да си изплатя осигоровки за минало време ... и ето с днешна дата аз оставам без този ривотрил ,а съм опитвала да го спра поне 3 пъти ,но това което трябаше да преживея не можах да понеса ...много е трудно а за мене беше непосилно ...брат ми е със злокачествен рак и също е на моите ръце а без това лекарство аз не мога да се грижа нито за него нито за децата си ...искам да кажа само...по=добре със него за да върша всичко като нормален човек отколкото без него и легнала на легло ...наркоман който опитват да спрат от наркотика ....тежко ми е и сега изпитвам страх,ако може някой на когото му е останало поне шишенце да ми пише ..заделила съм 20 лева и бих ги дала веднага само за да си набавя както се казва наркотика ..трудно ми е и мисля само човек който е опитвал да живее без него след такава дълга употреба ще ме разбере ...моля помогнете ми !!! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лина Коцева Добавено Октомври 8, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2012 Здравейте!! Обръщам се към Вас тъй като вечеI не знам какво да правя. От една година съм с ПР което си мислех, че преодолях. Пих ревотрил 0,5 мг 2 седмици и серопрам 5 месеца но реших да го спра защото се чувствах по добре и когато го спрях се почуствах още по добре и така докато както си бях спокоина и вече се бях научла да се справям с кризите както се бях в нас ми прилоша кръвното ми беше 70/60 и оттогава пак паника, страх и голяма доза разочарование. Реших пак да отида на лекар пак всички изледвания нищо ти няма трябва сама да се оправиш. и 2 месеца по късно ми предстоеше пътуване но не се чувствах добре и реших да го отложа точно в този момент кръвното пак стана 70/60 и оттам още по зле спрях да излизам постоянно в къщи без желание без мотивация и без никаква вяра че ще се оправя ..... най лошото е че се появихя и натрапчиви мисли, мисля си че полудявам объркана съм и нямам никаква представа каква да правя за да се оправя ..... Има доста теми свързани с ПР във форума. Прочети ги и следвай съветите там. Ако след като ги прочетеш по няколко пъти - всичките и все още имаш въпроси, тогава питай. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts