Има ли физически изход от душевни несгоди?

[B__]

Често човек може да промени живота си, ако си позволи да погледне нещата от малко по-различна гледна точка. Да ги погледне, обаче. Защото, ако продължава да прави едно и също нещо, получавайки всеки път един и същи резултат, ей това е истински проблем.

Ако човек има душевни несгоди, терзания и болки, той не може да ги разреши чрез пренареждане на физическия си живот. Не можеш да очакваш, че като промениш мястото си на живеене, че ако получиш пари, че ако смениш работата и т.н., това ще ти реши душевните проблеми. Не можеш.

Душевните проблеми, където и да идеш, каквото и да смениш в околния свят, си ги носиш в себе си. Нали са в душата ти.

Това са едни от най-често срещаните заблуди за решаване на душевен проблем чрез средства на околната среда:

- ще сменя на мястото си на живеене и ще си реша душевните проблеми. Е, ще ги занесеш на ново място.

- ако имам нужната сума пари и ще си реша душевните проблеми. Заблуда тип Холивуд.

- ако сменя работата и ще си реша душевните проблеми.

- ако сменя партньора (интимен или бизнес) и ще си реша душевните проблеми.

- ако овладея един-какви си умения и ще си реша душевните проблеми.

- ако завърша висше и ще си реша душевните проблеми. По-скоро завършването на висше носи нови душевни проблеми.

- ако се смени правителството и ще си реша душевните проблеми.

- ако държавата и другите искаха да ми помогнат и ще си реша душевните проблеми.

- ако някой искаше да ми помогне и ще си реша душевните проблеми.

- ако някой умре и ще си реша душевните проблеми.

- ако имам късмет и ще си реша дущевните проблеми.

- и т.н.

[мече]

Подкрепям горното твърдение, ако корена на душевните терзания е вътре в нас. Но все пак, много често има и обстоятелства извън нас. Например партньора ни е пияница и редовно пребива половинката си и децата. Резултата е болка, обида, унижение и всякакъв род други душевни терзания. От каквато и гледна точка да го въртим все си оставаме душевно и физически раними, освен ако не пренаредим физическия ни живот в търсене на нов любящ партньор.

[Донка]

Обаче ако търсим новия партньор преди тотално да сме променили начина си на мислене, всеки следващ ще ни поставя по-тежки задачи, докато не си решим проблема вътре в самите нас. Същото важи и за промяната на мястото, работата, уменията и т.н.

Което обаче не означава, че няма смисъл да ги променяме всички изброени от автора неща. Според древния херметически принцип каквото отвън това и отвътре, възможно е:

- вътрешната промяна да направи излишна външната

- вътрешната промяна да предизвика външна

- външната промяна да предизвика вътрешна

- външната промяна да не успее да предизвика вътрешната (истински необходимата за душата)

Помня случай, описан в Изгрева - Учителя завежда сестра Мария Тодорова до една пукнатина в стената и двамата я замазват. Учителя обяснява, че каквото човек прави във външния свят, се отразява на вътрешния му свят.

[Станимир]

Когато искаме да се справим с даден емоционален или душевен проблем, то смяната на обкръжението може да се окаже от съществена полза. Ние живеем в определена среда, в определена атмосфера. Всичко около нас е пропито от нашата аура. По този начин самият проблем е запечатан във всичко, което ни заобикаля. Обкръжението ни диктува мислите ни, емоциите ни и в този смисъл смяната му, може да промени много. Минаваме покрай гардероба и той предизвиква в нас определени емоции или мисли. В някои случаи това може да са много силни усещания, в други - не чак толкова. В един апартамент, в който родителите ни са се карали, докато сме били деца, няма как да се чувстваме добре, дори и след много време. Самото място е спусък за съответните ни отрицателни емоции. В този, а и в редица други случаи, първата стъпка е промяна на местоживеенето. Излизане от тази среда в която е възникнал проблемът, за да ни е по-лесно да го решим. Това само по себе си не гарантира справяне с проблема, но ни отдалечава в известна степен от него, т.е. можем да го погледнем отстрани.

[B__]

Няма къде другаде да е корена на душевните терзания освен в нас. Най-малкото нещо в душата ни е отразило външните обстоятелства.

Никоя истинска външна промяна не става преди нещо вътре в нас да е променено. Сменили сме обкръжението, защото нещо в нас се е променило. Най-малкото събрали сме смелост за това. Казваш "смених обкръжението и късмета дойде", а ти си се променил още преди да смениш обкръжението. И после си казваш, или ти казват, че си се променил, защото си направил нещо. Човек не осъзнава самата промяна. Удобно обяснение.

Редактирано Октомври 6, 2012 от БожидарЗим

[Диана Илиева]

Много ми е приятно, когато пишете така един след друг.

Защото ако човек обедини двете изказвания (имам предвид на Станимир и Божидар и то не само в тази тема) и получава един доста пълен образ. Т.е забелязвам, че често двамата описвате много точно и истинно нещата, но по някаква причина, единият се фокусира, образно казано, предимно върху лицето, а другия предимно върху гърба на монетата. А е ясно, че монетата си има и лице, и гръб. И няма гръб без лице и обратно, така че да се настоява, че едното е по-важно от другото, е несериозно.

[Guest wenst]

Нека се фокусират. Ти се радвай и им благодари, че можеш да видиш монетата, благодарение на това

[Cveta5]

Благодаря,Диана! Аз доста търсих в себе си защо съм съгласна и със Станимир,и с Божидар.И реших,че противоречието е в мен.Изхода отново зависи и от индивидуалността,и от личността.

[д-р Тодор Първанов]

Специалистите по човешко поведение са разпределени по една права.В единият и край са тези, които казват,, Помогнете на човека да се промени и той ще си промени действителността и заживее щастливо,, .В другият край са тези, които казват ,, Променете социалната действителност в която живее човек и той ще промени себе си така,че ще заживее щастливо,,. Дълго време бях защитник на първото мнение и то доста краен. Днес съм по-умерен и си давам сметка, че истината е някъде по средата и всеки, който работи с хора трябва да отчита и личността на човека и социалната действителност в която той живее. Затова и аз искам човека, с когото ще работя, да дойде с най-близкият човек, с когото живее-съпруг, родител, брат, сестра, приятел. Без ясна представа за социума трудно се прави психотерапия. Когато такава визия е ясна, може да се предлагат промени, адресирани и към личността на клиента и към социалната среда в която живее.

ПП.Ще си позволя да дам цитат от Цар Плъх на Д.Клавел.За тези които не са я чели-цар Плъх е военнопленник в японски концлагер.Въпреки че е само ефрейтор той става лидер на когото се подчиняват много по- висши офицери.Но всичко е до момента в който ги освобождават.Тогава той става отново обикновеният ефрейтор.

,,До камиона, с незапалена пура в уста, стоеше един сержант — огромен мъжага с много нашивки на ръкава.

— Хайде, качвайте се — отегчено повтаряше той.

Царя остана последен.

— Какво чакаш, качвай се де! — изръмжа сержантът.

Царя не помръдна. Тогава сержантът нервно захвърли пурата и го смушка:

— Ей, ти, ефрейторът! Хайде, размърдай си мръсния задник!

Царя излезе от вцепенението си.

— Слушам, сержант! Извинявайте, сержант!

Той покорно се качи в камиона и единствен остана прав. Около него развълнуваните мъже оживено разговаряха, но никой не му обръщаше внимание. Никой не го забелязваше. Двигателят изрева, Царя се хвана за задния капак и камионът потегли сред облак прах — праха на Чанги.

Питър Марлоу се втурна след него и вдигна ръка да помаха на приятеля си, но Царя не се обърна назад. Той никога не се обръщаше назад.

Питър Марлоу остана там, пред главния портал на Чанги, и самотата го задави.

— Струваше си да види човек тая гледчица — злорадо отбеляза Грей.

— Изчезвай, докато не ти се е случило нещо! — кресна Питър Марлоу.

— Мед ми капна на сърцето! „Хайде, ефрейтор, размърдай си мръсния задник!“ — Очите на Грей блеснаха злобно. — Получи си заслуженото, мръсникът.

Но Питър Марлоу искаше да помни Царя такъв, какъвто беше в действителност. Не Царя бе казал покорно: „Слушам, сержант!“ Не! Това бе друг човек — изтръгнат от утробата на Чанги, откъснат от люлката, която толкова време му бе давала подслон.

— Получи си заслуженото, крадецът му с крадец — умишлено натърти Грей.

Питър Марлоу сви лявата си ръка, оздравялата, в юмрук и го стовари върху лицето му.,,

Ще разкажа по памет и една случка, описана от Б.де Анджелис. В една книга тя пише, че веднъж попитала друг терапевт,А.Робинс, как да повиши дохода си. Той я попитал какъв е годишният доход на хората от нейната компания. Тя му отговарила -5 милиона. Тогава той казал, че дохода на хората, с които той общува е 30 милиона. Повече въпроси не са били нужни за Барбара де Анджелис.

Редактирано Октомври 17, 2012 от д-р Тодор Първанов

[B__]

От преди да се занимавам със семейни констелации знам, че човек е своето семейство. Сега като се занимавам със семейни констелации виждам, че човек е своето семейство.

Своето обкръжение, както ти казваш

Да, истината е някъде по средата.

Нооооо, това, което се вижда от семейните констелации е, че човек, Човек, Сам, чрез своето отношение може да промени семейната среда, т.е. може да промени своята социална действителност.....защото тя зависи от семейството

Но къде е средата?

Докато е дете, човек зависи от семейството си. От социалната среда.

Когато се отдели от семейстовото си, той може да въздейства на семейството си. На социалната среда.

.........но колкото повече отдава дължимото на семейството и използва семейната(фирмената) сила...... толкова повече милиони ще получи....(използвам цитат от д-р Първанов)