АлександърТ.А. Добавено Декември 25, 2012 Доклад Share Добавено Декември 25, 2012 А относно целите какво можем да кажем за мнението, че Духът няма цел, а само насока? И как разбираме кога да сменим една цел с друга?---Личното ми мнение е че стъпваме на земята за да живеем тук,в този космически оазис.Навлизайки в това неповторимо преживяване,постепенно възприемаме света на другите,който ни поглъща с пъстроцветната си красота.Но в този свят меда върви с жилото.Целите си ги поставяме за да преодолеем нередностите ,мъката.Обикновено всяка цел е стъпало.Издигайки се разширяваме хоризонта и виждайки повече,защо да не сменим приоритетите?Това зависи от ситуацията и характера.От гледна точка на живота няма проблем,нали го живеем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 25, 2012 Доклад Share Добавено Декември 25, 2012 Мда, темата малко е кривнала в друга посока, но за мен е дори по-интересна. Според мен природата, живата природа = Бог, ни поставя непрекъснато в такива условия и ситуации, че ни подтиква към развитие. Някой казва: веднъж да се освободя от веригите на земния живот и отида на небето, втори път няма да помисля за връщане на земята. Питам: защо искате да се освободите от земния живот? Господ иска да живее на земята, а вие бягате от нея. Господ работи на земята, а ти искаш, като ангел, да отидеш на небето и там да благуваш. Това е невъзможно! Щом Бог работи на земята върху душите на хората, и ти ще работиш. Отидеш ли на небето, и там ще работиш. Значи, и на земята да си, и на небето да отидеш, все ще работиш. Писанието казва:”Ние сме съработници на Бога във великото дело". Значи, тази идея не трябва да бъде само теоретическо, философско размишление, но да има поне микроскопическо приложение. Това не може да се постигне изведнъж, но човек трябва да прилага всеки ден по-малко, докато при някакъв благоприятен случай той почувствува присъствието на Божественото начало в себе си. Божественото е необходимо за всички хора. Всеки се стреми към този живот. Мнозина, които не разбират Божествения закон, казват: ние ще работим за Бога, ще бъдем Негови съработници, но чакаме благоприятни условия за това. Благоприятните условия не са нищо друго, освен Божествения живот у нас. Божественото у човека се проявява и без благоприятни условия. И да не иска човек, то пак ще се прояви. Колкото да рита човек, Бог все ще се прояви и чрез него. Наблюдавали ли сте, какво правят с упоритите коне? Някой упорит кон рита, скача, дърпа се, не иска да го впрягат на работа. Обаче, господарят му взима камшика, удря го и насила го закарва в разорана нива, да се подвижи там, докато се поумори, че тогава го използва за работа. В това отношение човешкото тяло представлява един такъв кон, на когото трябва да изпратят някаква болест - сърцебиене, гръдна болест, главоболие, разстройство в стомаха или друга болест, за да се укроти той и тръгне на работа. И тъй, основната задача на човека е да даде ход на Божественото в себе си и да го разработи. Много от съвременните християни са дали ход на Божественото в себе си, вследствие на което живеят добре. Практически те са разрешили този въпрос. Целите, които ние си поставяме, нямат решаващо значение. Пообъркаме ли ги някак, то просто ще получим корекция и ще ни вкарат така да се каже в правия път. Е, разбира се, може да сме упорити и да "ритаме", и да се дърпаме, и да ни боли, и въпреки болката да не желаем да проумеем, каква промяна ни е нужна ... Тогава това е застой. И защо ми се струва, че при застоя губим много повече ресурси? Цитатът е от Три вида съзнание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 25, 2012 Доклад Share Добавено Декември 25, 2012 В една друга тема пишеш: В тази връзка, ако ние например се самоунищожим, ще бъде много лошо, но според мен няма да бъде допуснато. А в тази: Целите, които ние си поставяме, нямат решаващо значение. Пообъркаме ли ги някак, то просто ще получим корекция и ще ни вкарат така да се каже в правия път. Е да де, ама хората притежават самосъзнание вече от милиони години. Т.е. вече би трябвало да сме минали този период като при децата, когато възрастните ходят постоянно след тях и ги пазят да не направят някоя глупост. Аз пък си мисля, че можем доста да пообъркаме нещата, до степен, че никой да не може да ни помогне да завършим еволюцията си така, както е запланувана - както в индивидуален, така и в общочовешки план. Разбира се това може да стане само със съзнателно и дълго поддържани егоизъм и желание за нанасяне на вреда на останалите, и не го казвам за да плаша някого, а за да бъде осъзната отговорността, която всеки носи. Хубаво е да се правят сравнения, но хората вече не сме животни, които е невъзможно да разберат последствията от своите действия. А силата на човешката воля е такава, че дори и страданията резултат от тежката карма, която сме натрупали, понякога не могат да променят някои наши желания и стремежи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 Това, което сте писали двамата, вече са много тънки неща и ще ме извините, ако ви се стори, че нещо не съм ви разбрал правилно. "...Целите, които ние си поставяме, нямат решаващо значение. Пообъркаме ли ги някак, то просто ще получим корекция и ще ни вкарат така да се каже в правия път." Това според мен е точно наблюдение, а и всеки може да се сети бързо за практическото му проявление при себе си. Поне веднъж. Целите нямат решаващо значение, тъй като основното направление е зададено още при инкарнацията. Наистина и на база на предишните животи...чието направление е зададено още при техните инкарнации....на базата направлението на еволюцията. Та знаем ли си направлението и задачите за този живот? Не ги знаем, защото те са несъзнавани, обвързани са с формата - възможностите на собственото ни тяло, обвързани са с човешкото у нас. Наблюдателят, нашето съзнание, наблюдава и осъзнава как тази мисия се изживява от интелигентността на нашето тяло, на човешкото у нас. Сещате се как Учителя говори за мозъка на стомаха, интелигентността на слънчевия сплит и т.н. Всяка материална форма има своята интелигентност. Всяка клетка освен своята жизнена енергия и сила има и своя интелигентност за любов и посока. Изначалната любов и посока на развитие. Нашето тяло е сбор от клетки и нещо качествено ново над тях. Огромно качествено нов над клетката, потоците енергия, течностите, органите, системите, жизнените центрове и т.н. Когато човешкото и Божественото у човека са в баланс, всичко функционира нормално. Когато недостатъчно осъзнатият Наблюдател реши да се намеси в посоката на движение (дейността) на човешкото, тогава става мазало. Как става, например, тази намеса. Чрез неправилно мислене (което означава не само поставянето на неправилни цели). Неосъзнатия Наблюдател, например, мисли, че е отделен от света, че светът му прави само лошо и мисли за унищожаването на света. Това се предава към несъзнаваното, към тялото и всички системи надолу, стига до отделната клетка и обърква нейната интелигентност за любов и посока, клетката поема посока на отделяне от света, но нейният свят е тялото, а тази посока на отделяне води до израждане на клетката, води до рак. Само да допълня, че достатъчно съзнателният Наблюдател не се намесва в посоката. Когато Наблюдателят остави тялото да изпълнява жизнената мисия, се получава това, което наричат "сливане на собствената Воля с Божията Воля" (между другото всички "неживи" обекти също имат интелигентност за любов и посока макар и недостатъчно жизнена енергия; когато един минерал бъде "зареден", то той отдава активно своите любов и посока и така става лекуването чрез минерали - най-добри примери са скъпоценните камъни за късмет и любов) За какво се отклоних да обяснявам тези неща? Станимир каза: "...Защо да се ограничаваме до една или две? Човек определя целите си според своята преценка. Какво има тук да се коментира?...." Преценката стои в ума, т.е. в Наблюдателя. Най-големия проблем за еволюцията е, когато Наблюдателят (съзнателния ум) тръгне да дава насоки. И това става през последните няколко хиляди години. Ако не бяха изричните леко насилствени методи за мутация върху човешкия род сигурно нямаше да стигнем и до индустриалната революция така...предполагам. Еволюционното развитие е заложено несъзнавано у човека. Иначе всеки можеше да го опише и щеше да е налично за съзнанието в ума и щяхме да го реализираме успешно точка по точка. Как можеш да реализираш нещо, което е несъзнавано? Като дадеш воля на онова, в което е несъзнаваното, да работи, т.е. човешкото тяло. Наблюдателят макар и Божествен е само наблюдател и парадоксът е, че Наблюдателят няма как да се осъзнае без тялото и дори няма как да се осъзнае, ако тялото не тръгне да върши действия или както се казва от всички духовни водачи - всичко е безмислено без практическо приложение; а пък именно практическото приложение показва несъстоятелността на целите поставени от ума. Сещате се примерно основната препоръка при деанието, което се препоръчва за най-добро осъзнаване - медитацията - "започнете да дишате ритмично и се концентрирайте върху вдишването и издишването"....т.е. върху тялото. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 27, 2012 Доклад Share Добавено Декември 27, 2012 Застой е ,когато не търся отговори.Защото нямам сили за въпроси.Тогава? Изоставям тялото си B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Декември 27, 2012 Доклад Share Добавено Декември 27, 2012 А така, да си дойдем на думата)) И аз така мисля Докато човек живее независимо как и ръчка живота си да върви в някаква посока, дори и да не е най-правилната, няма как да бъде в застой. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 27, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 27, 2012 А така, да си дойдем на думата )) И аз така мисля Докато човек живее независимо как и ръчка живота си да върви в някаква посока, дори и да не е най-правилната, няма как да бъде в застой. Ами, ако вървиш към ръба на пропастта....и ръчкаш да преминеш отвъд?! Но си права в голяма степен. Всяка грешка е и постижение. А и няма как човек да прави решения само от ума, дори да се заблуждава, че ги прави само от ума, така все нещо го защитава да не стигне прекалено бързо пропастта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Декември 27, 2012 Доклад Share Добавено Декември 27, 2012 Ако вървиш към ръба на пропастта? Това е право на личен избор. Право на проявление на Свободната воля на човека И към коя пропаст? За един пропаст е едно, за друг друго. Може "пропастта" която ти виждаш на твоя съсед или приятел, в неговите очи да не е пропаст, а спасение, правилен път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 27, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 27, 2012 Ако вървиш към ръба на пропастта? Това е право на личен избор. Право на проявление на Свободната воля на човека И към коя пропаст? За един пропаст е едно, за друг друго. Може "пропастта" която ти виждаш на твоя съсед или приятел, в неговите очи да не е пропаст, а спасение, правилен път. Така е. Като говоря нещо се стремя да имам предвид (доколкото се получава), че е "пропаст" спрямо ценностната система на конкретния човек и че е възможно да не я вижда съвсем ясно тази пропаст. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Декември 27, 2012 Доклад Share Добавено Декември 27, 2012 (edited) За съжаление ние не можем да знаем, душата идвайки тук в тяло, какви предварителни цели си е поставила. И ако виждаме, че според нас някой отива към пропаст, то това вероятно е взетото решение на душата му още докато е била там горе. За това в този смисъл за него тя е спасение Сори, излезе два пъти, не мога да намеря как да изтрия единия пост ) В този форум как можем да си трием постовете???? Май не може Редактирано Декември 27, 2012 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 27, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 27, 2012 (edited) За съжаление ние не можем да знаем, душата идвайки тук в тяло, какви предварителни цели си е поставила. И ако виждаме, че според нас някой отива към пропаст, то това вероятно е взетото решение на душата му още докато е била там горе. За това в този смисъл за него тя Ами тук е тънкият момент дали наистина изпълняваш задачите си или се заблуждаваш, че изпълняваш задачите. Дали си Себе си или Не-Себе си. Истинския Аз или Илюзорния Аз. ......това сънувах, че го пиша тук преди седмица....... Обикновено, когато сме Не-Себе Си, дори изначалната ни мотивация като хора е сменена. Примерно програмираната мотивация е Необходимост или Нужда, а обуславянето на околната среда така може да вкара илюзии във Не-Аз-а, че мотивацията да се изроди в Страх. Аз-а оригинално би вършил нещата с мотивация, че трябва да се направи нещо, защото е нужно да се постигне нещо. Не-Аз-а пък всъщност върши нещата с мотивацията, че трябва да направи нещо, за да се предпази от нещо - страх. И накрая се върши нещо съвсем различно от първоначалната задача. ... А дааааа, тук явно е и основният трансфер на мотивации при отношението към добро/зло. Ако Аз-а би правил нещо, защото е нужно да се постигне добро, то Не-Аз-а прави нещо, за да се защити/противостои/победи злото - от страх от злото. Редактирано Декември 27, 2012 от Божидар Цендов-БожидарЗим Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 27, 2012 Доклад Share Добавено Декември 27, 2012 В една друга тема пишеш: В тази връзка, ако ние например се самоунищожим, ще бъде много лошо, но според мен няма да бъде допуснато. А в тази: Целите, които ние си поставяме, нямат решаващо значение. Пообъркаме ли ги някак, то просто ще получим корекция и ще ни вкарат така да се каже в правия път. Е да де, ама хората притежават самосъзнание вече от милиони години. Т.е. вече би трябвало да сме минали този период като при децата, когато възрастните ходят постоянно след тях и ги пазят да не направят някоя глупост. Аз пък си мисля, че можем доста да пообъркаме нещата, до степен, че никой да не може да ни помогне да завършим еволюцията си така, както е запланувана - както в индивидуален, така и в общочовешки план. Разбира се това може да стане само със съзнателно и дълго поддържани егоизъм и желание за нанасяне на вреда на останалите, и не го казвам за да плаша някого, а за да бъде осъзната отговорността, която всеки носи. Хубаво е да се правят сравнения, но хората вече не сме животни, които е невъзможно да разберат последствията от своите действия. А силата на човешката воля е такава, че дори и страданията резултат от тежката карма, която сме натрупали, понякога не могат да променят някои наши желания и стремежи. Ами да, едно и също пиша в двете теми, не е ясно ли? Пък за самосъзнанието не съм съгласна, че сме го имали от милиони години. Напротив, съвсем отскоро е, само от няколко хиляди години. Дори ако вземем например древните гърци, само при малка част от тях има добре развито самосъзнание. Хората, когато сме живели в племена, дори трудно казват за себе си "аз" и много често се отъждествяват с племето. Свободната човешка воля, доколко я има, няма сега да споря; допускаме, че я има, обаче е много слаба, нищожна. Затова казах, че не можем сериозно да объркаме нещата, не и в общочовешки план. В индивидуален план се съгласям с теб - не случайно има поговорка: "Каквото човек сам си направи и Бог не може да му го направи." А за последното - за съжаление това, за което говориш не е "силата на човешката воля", а "силата на човешкото невежество + силата на човешкия егоизъм + силата на човешките или по-скоро все още не съвсем човешките инстинкти, желания и страсти". --------- Да, Божо, така си мисля и аз. Много по-нормално изглежда мотивацията ни да е такава: "Хубаво/добре е да направя еди какво си, затова го искам и го правя.". А колко често мотивацията ни е съвсем друга: "Страхувам се и затова правя еди какво си, да се защитя." Явно това е причината всички учители да ни говорят и окуражават, че няма нужда да се страхуваме; Учителят също е говорил в много беседи, има формули и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.