B__ Добавено Октомври 1, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2012 (edited) Какво е застой? И не само духовен.... Да, движението не е застой, но какво е застой. Понякога не можем да разберем нещо чрез неговата противоположност. Особено, когато неговата противоположност не е негова противоположност. Дали е достатъчен механичният поглед или трябва да гледаме не съвсем механично?! В случая си мисля, че съвсем механичният подход ще даде верен резултат. Стигам до мисълта, че застой е всичко, което не се движи. Какво не се движи? Никое наше убеждение не се движи. Убежденията са ни статични, защото ние вярваме в тях. Всяко убеждение е застой. Нашата целеустременост не се движи. Поставили сме си някаква цел и тя е статична и непроменима. Целеустремеността е застой. Нашите принципи е се движат. Държим си ги в застой. Излиза, че застой това са нашите убеждения, целеустременост, принципи. А в Природата всичко, което не се движи умира...или поне носителят му Дали механиката показва динамиката на духовните процеси? Символично да. Какво е процес? нещо, което се променя. Духовното осъзнаване е процес. То е движение. Обаче, забележете, убедеността, че се осъзнаваш е застой :) Защото е убеждение. Как тогава става осъзнаването? Единствено като се оставим живота да ни води. Като не му се противим. Защото какво е животът? Кой е животът? Бог е живота. Той знае най-добре. Редактирано Октомври 1, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 1, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2012 Тръгваш за Варна и изведнъж по средата на пътя решаваш, че трябва да отидеш в София. После след един-два часа решаваш: за Лондон, обаче някъде около Виена решаваш, че трябва да отидеш в Истанбул... Няма застой – всичко е перфектно. Та и с принципите, целите и убежденията ни така... Застой разбира се може да има и в трите, но ако ни липсва устойчивост в тези неща какво се получава? Застоят е в навика, в полуавтоматичното извършване на едни и същи действия... Тогава в обичайността се губи уникалността на мига, нас ни няма – там е само навикът. Застоят е в ненужното повторение, застоят е в носенето на старите дрехи, застоят е невъзможността ни да прекараме достатъчно дълга линия напред в живота си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 1, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2012 Eeee, не, тук вече си играеш с думите. А и откъде-накъде застоя е непременно нещо лошо/нежелано/вредно? Един временен застой е дори необходим, човек да се поогледа къде е, какво е постигнал, накъде да тръгне ... Пък и иначе ще сме все в стрес - сети се за древното китайско проклетисване: "Във време на промени да живееш дано!". Но иначе какво ми прави впечатление на мен - болшинството хора си формират убежденията, светогледа максимум до 20 и малко годишна възраст и оттам насетне, наистина застой. На работа, в къщи, деца, домакинство, тук там някоя почивка и събиране с приятели ... толкоз. Много малко са хората, които продължават да търсят, четат, мислят, сравняват, чоплят в наука, религия, философия ... При въпрос от моя страна, отговорът е - че какво толкова, то всичко е ясно. Ако започна да настоявам, става ясно, че е точно обратното, нищо не му е ясно на човека, но пък се оказва, че тъй като няма лесни и готови отговори на някои основни въпроси за живота, човека, мирозданието, то по-приятно и комфортно е да не се замисля много-много. И си карат така по инерция хората, включително умни, образовани ... не знам до кога. Aurora2012 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Октомври 1, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2012 моментът на комулиране на нужната информация за вземана на решение за посоката Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 1, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2012 Застоят е винаги нещо лошо. Редуването на почивка с активност е нещо нормално, но застоят винаги бележи за оставане в едно състояние далеч повече от необходимото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 1, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2012 Колко убедително, целеустремено и принципно звучи стартиращото мнение! Ако така изглежда застоят - съгласна съм. Никое наше убеждение не се движи. Убежденията са ни статични, защото ние вярваме в тях. Всяко убеждение е застой. Нашата целеустременост не се движи. Поставили сме си някаква цел и тя е статична и непроменима. Целеустремеността е застой. Нашите принципи е се движат. Държим си ги в застой. Цитирам за да спестя на автора репликата... Това вътре в цитата се наричат утвърждения с отнет (умишлено) референтен индекс. Доколкото помирисвам, авторът им знае какво имам предвид. За тези, които не са срещали термина - твърдения, които не се проверяват чрез наблюдения и опитности, а се "варят в собствения сос" на умозаключенията - т.е. Едно умозаключение без референтен индекс умишлено се поставя като референтен индекс(ерзац) за следващото подред умозаключение. Така се промива психиката на "купувача". Как да се отърсите от тези пирончета, които много хора услужливо се опитват да ви забият в ума именно вечер (свалени филтри) - "елементарно, Уотсън" - възстановете референтния индекс, т.е. проверете ПЪРВОТО утвърждение от редицата чрез наблюдение и опитност. Бих била благодарна на автора ако сам го стори в тази тема. Aurora2012 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 2, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 2, 2012 Диана, прочети това нещо след два дена. Да, застоятът може да е нещо, което се случва, "комулиране на нужната информация", но въпросът е, че ако лежим на това рамо, застоят продължава....ама многгоооо. Защото тези "технически" застой не зависят от самия човек. Не зависят от него. Зависят от околната среда и дали е успял да си усвои уроците. А неусвояването на урок си е застой и то не технически Донка, абе аз да ти кажа не знам дали авторът като види тез купешките думи за реферати ще вземе да сподели нещо лично, защото така само ще се убдеите, че е важно личното изживяване, а чуждото ни изглежда от Марс....или от Венера....Та не знам авторът какво ще сподели, ама лично аз бих споделил нещо свързано с твоя споделен личен опит във форума. Та сещам се как заради убеждения и принципи си стояла дълго време в едно състояние, което те е карало да страдаш и е трябвало натрупваме, натрупване, натрупване, за да се чатнеш, че тез убеждения нещо ядат чергата И са били застой Застой, застой, застой, докато си изградила нови убеждения, които в момента пак са застой, колкото и хубави да мислиш, че са. Освен това си споделяла как си била целеустремена, целеустремена. И си правела едни неща и си ги повтаряла, повтаряла, повтаряла. В застой. Докато се е случвало нещо неочаквано и е отпушвало осъзнаване, или каквото там ти е отпушвало. Та такива неща бих ти казал аз, а пък авторът де да го знам. Автор, разбираш ли..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 2, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2012 Не бих подценявала читателите в този форум и тяхната култура... Та сещам се как заради убеждения и принципи си стояла дълго време в едно състояние, което те е карало да страдаш и е трябвало натрупваме, натрупване, натрупване, за да се чатнеш, че тез убеждения нещо ядат чергата Натрупването не е застой, напротив, това е процесът в който се акумулира енергията, необходима за следващия скок. Убежденията ми тогава са ме тласкали към верига от проби и грешки или както е казал един велик изобретател - вече знам 100 начина, по които не може да стане. Ако не бяха тези убеждения, никога нямаше да бъда това, което съм сега. И кое те кара да си мислиш, че сега съм в застой? Е, сега да те прочетат близките ми и приятелите от Хасково и от екипа, доста биха се посмели.... А съпругът ми току що избухна в смях като му прочетох, че съм била в застой... И откъде знаеш какви са ми убежденията и и какво мисля за тях? Въобще позволи ми да се посмея и аз над предположенията ти - искрено съветвам да си провериш референтния индекс на убежденията си Сега сериозно по темата - с опитностите си съм "открила Америка" - но сама! - че наистина не може да се стъпи в една и съща река два пъти. Т.е. застой на тази планета няма, е така, не съществува реално. Застоят съществува само като понятие в човешкия ум, който нарича така нещата, чието движение и развитие няма все още сетива или не желае да отрази и/или признае. Или когато умът ни отчита застой някъде около себе си или дори в самия себе си, това означава, че нещо му пречи да осъзнае промените, развитието, движението, които реално се извършват около него и дори често с неговото собствено участие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Октомври 2, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2012 Застой за мен е момента, в който съм си мислил че няма какво повече смислено да науча на земята. Слава Богу, че съм излизал от тези състояния на ума. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Октомври 2, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2012 Колко странно. Застоят е стремление за Източния човек, а за нас е смърт. То за него е тръгване от общото към индивидуалното, за нас - от аз-а към другите ... Та застоя е понятие, неподкрепено с осмисляне или то е едностранчиво. Ние търсим себе си чрез себе си и затова се оплитаме в езика, а други хора търсят себе си чрез другите, другото. Познатото и непознатото са едно. За нас е дуално. Затова и винаги ще има и застой, но това не е нито пралая, нито смъртта, а междувремието между едно "да" и едно "не". Отново абстракции на езика. На несъвършения превод меду Ума и Сърцето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Октомври 2, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2012 "Ако (в края на обучението си) ученикът е останал ПОД нивото на своя учител, това е регрес, инволюция. Ако ученикът е достигнал нивото на своя учител, има застой. Ако ученикът е НАД нивото на своя учител, това вече е прогрес." Така ни казваше нашият учител по физика - Костадин Славов. Прекрасен човек, учител и колега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Октомври 2, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2012 (edited) На несъвършения превод между Ума и Сърцето. Ако беше съвършен, нямаше за какво да се раждаме. Когато двете станат едно, нашето обучение на земята е приключило - минаваме в по-горен клас Редактирано Октомври 2, 2012 от ivail Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Октомври 2, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2012 На несъвършения превод между Ума и Сърцето. Ако беше съвършен, нямаше за какво да се раждаме. Когато двете станат едно, нашето обучение на земята е приключило - минаване в по-горен клас Твърде много опростяваш битието до небило и било битие. Никой не знае защо си се родил и нямаш и доказателства кое би било приключило и кое не. Твоят път е тук, както и твоят застой, който е очевиден, от гледна точка на перспективата. Коя е твоята орбита? И кой говори за съвършеност, каквато отдавна липсва на Западния свят? Раждането не е изкупление за несъвършенството, то е връщане към архетипа, не към Аз-а. Само погледът на Алиса може да очаква други светове -) Т.е. различното битие. И какво значи обучение? Бъркаме сампознанието с външно познание, няма такова. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Октомври 2, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2012 (edited) На несъвършения превод между Ума и Сърцето. Ако беше съвършен, нямаше за какво да се раждаме. Когато двете станат едно, нашето обучение на земята е приключило - минаване в по-горен клас Твърде много опростяваш битието до небило и било битие. Никой не знае защо си се родил и нямаш и доказателства кое би било приключило и кое не. Твоят път е тук, както и твоят застой, който е очевиден, от гледна точка на перспективата. Коя е твоята орбита? И кой говори за съвършеност, каквато отдавна липсва на Западния свят? Раждането не е изкупление за несъвършенството, то е връщане към архетипа, не към Аз-а. Само погледът на Алиса може да очаква други светове -) Т.е. различното битие. И какво значи обучение? Бъркаме сампознанието с външно познание, няма такова. Аз не разбирам твоя начин на изразяване, и не разбирам тези неща, които ги говориш. Отговарям само да знаеш че съм прочел написаното от теб. Редактирано Октомври 2, 2012 от ivail Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 3, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 3, 2012 (edited) Аз не разбирам твоя начин на изразяване, и не разбирам тези неща, които ги говориш. .... Ivail, то това е целта на занятието мисля Ивета, кое те кара да мислиш, че застоят е стремление за източния човек? Редактирано Октомври 3, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 26, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2012 Не бих подценявала читателите в този форум и тяхната култура... Та сещам се как заради убеждения и принципи си стояла дълго време в едно състояние, което те е карало да страдаш и е трябвало натрупваме, натрупване, натрупване, за да се чатнеш, че тез убеждения нещо ядат чергата Натрупването не е застой, напротив, това е процесът в който се акумулира енергията, необходима за следващия скок. Сега сериозно по темата - с опитностите си съм "открила Америка" - но сама! - че наистина не може да се стъпи в една и съща река два пъти. Т.е. застой на тази планета няма, е така, не съществува реално. Застоят съществува само като понятие в човешкия ум, който нарича така нещата, чието движение и развитие няма все още сетива или не желае да отрази и/или признае. Или когато умът ни отчита застой някъде около себе си или дори в самия себе си, това означава, че нещо му пречи да осъзнае промените, развитието, движението, които реално се извършват около него и дори често с неговото собствено участие. Бих добавил:Ако виждам застои някъде,значи не разбирам какво става Донка и Aurora2012 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 16, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2012 (edited) Какво е застой? И не само духовен.... Да, движението не е застой, но какво е застой. Понякога не можем да разберем нещо чрез неговата противоположност. Особено, когато неговата противоположност не е негова противоположност. Дали е достатъчен механичният поглед или трябва да гледаме не съвсем механично?! В случая си мисля, че съвсем механичният подход ще даде верен резултат. Стигам до мисълта, че застой е всичко, което не се движи. Какво не се движи? Никое наше убеждение не се движи. Убежденията са ни статични, защото ние вярваме в тях. Всяко убеждение е застой. Нашата целеустременост не се движи. Поставили сме си някаква цел и тя е статична и непроменима. Целеустремеността е застой. Нашите принципи е се движат. Държим си ги в застой. Излиза, че застой това са нашите убеждения, целеустременост, принципи. А в Природата всичко, което не се движи умира...или поне носителят му Дали механиката показва динамиката на духовните процеси? Символично да. Какво е процес? нещо, което се променя. Духовното осъзнаване е процес. То е движение. Обаче, забележете, убедеността, че се осъзнаваш е застой :) Защото е убеждение. Как тогава става осъзнаването? Единствено като се оставим живота да ни води. Като не му се противим. Защото какво е животът? Кой е животът? Бог е живота. Той знае най-добре. Виж друга гледна точка: 1. Убежденията са стъпала който създаваме за собствено удобство.Те са опора с чиято помощ по лесно подреждаме света... 2 .Целеустремеността е силата с която напредваме към целта.И тъй като човек никога няма само една цел.Често му се налага да балансира и преразпределя енергията си...3 .Принципа е правило за поведение което сме заковали с надеждата и убедеността че по добро няма.И ако през живота си не променим някои принцип?Може би това наричаме застой. Липсата на напредък. Редактирано Ноември 16, 2012 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Декември 23, 2012 Доклад Share Добавено Декември 23, 2012 (edited) Застой се появява, когато не внимаваме в уроците си. Повтарянето на един и същ урок е признак. Но и при това повторение сме пощадени и има разнообразие. Има ситуации, които се повтарят, за да изпробват търпението ни или устойчивостта ни, а не защото не внимаваме в урока. Когато Учителят се връща от Щатите получава много предложения за работа, но не приема никое. Вместо това се усамотява за няколко години. Колко хора са се чудели и вероятно някои са го смятали за застой и бездействие. Но това е изключително плодороден период за него. И през ум не ми е минавало, че приемането на Знанието може да доведе до застой, защото единствено съм виждал полза. Изпробвал съм го в какви ли не ситуации. Няма грешка! Когато съм го следвал според духа му. Но има още толкова много да се възприеме, изпробва и вгради от Знанието. Хубаво, че имаме прераждания. Редактирано Декември 23, 2012 от Aurora2012 Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 23, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 23, 2012 Ами човек може към всичко да се привърже. Дори и към духовно знание, а пък нали трябва да дойде новото знание и старото поне да приеме новото. Така възможно става и духовния застой. Това дето са му предлагали работа, а той не е приемал е много показателно. Ако приемеш нещо, което не е за теб и има застой Важи за всички сфери на живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Декември 23, 2012 Доклад Share Добавено Декември 23, 2012 Никое наше убеждение не се движи. Убежденията са ни статични, защото ние вярваме в тях. Всяко убеждение е застой. Нашата целеустременост не се движи. Поставили сме си някаква цел и тя е статична и непроменима. Целеустремеността е застой. Нашите принципи е се движат. Държим си ги в застой.Излиза, че застой това са нашите убеждения, целеустременост, принципи. Ти си в голяма заблуда ми се струва. Нашите убеждения НЕ са в застой, те непрекъснато се променят. Нашата целеустременост НЕ е в застой, защото непрекъснато си поставяме много малки цели и ги изпълняваме, ако е възможно. Нашите принципи също НЕ са в застой, те също могат да се променят. Сигурно има хора, които ходят на работа, връщат се в къщи, ядат и пият, спят и на другия ден същото и на следващия ден същото и така докато могат да се движат. Ако ги попиташ дали се чувстват в застой, то съм убедена, че ще ти кажат, че се чувстват много добре. Така че застоят е относително понятие. Дори си мисля, че абсолютен застой няма. И тези, на които дните си приличат като две капки вода, също се променят с времето, с годините..няма как да тъпчат на едно и също място, просто няма как, животът около тях ги подтиква към някакво развитие, нагоре или надолу, но не са в застой. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 23, 2012 Доклад Share Добавено Декември 23, 2012 Имайте постоянство във всичко и не се обезсърчавайте! Постоянството е пробният камък в живота, с него се опитват силите на човешката душа. Аз ще ви разкажа баснята за жабите. Две жаби живели в едно блато, близо до къщата на един богат земевладелец. Веднъж пожелали да видят какво прави техният господар. Като влезли вкъщи, видели един котел с мляко, което жената току-що издоила и поставила насред. Те надникнали да видят що има в котела и паднали вътре. Започнали да обикалят наоколо, дано намерят изход да излязат навън, но това било невъзможно. Едната се изморила и помолила другарката си да слязат долу, за да си отпочинат, но другарката й отговорила да има предвид, че това е мляко, та ако слязат, ще умрат. Обаче тя слязла и се удавила. Другата постоянствала да обикаля, докато избила млякото и на повърхността се образувало масло, на което стъпила и излязла навън. Така и вам трябва постоянство, да образувате опорна точка и да стъпите на здраво, за да се качите в духовния свят. Често вие се заблуждавате, когато мнозина ви разправят за истината. Оставете всякой да говори каквото си иска. Всяко отделно нещо е истина за лицето, което казва. Вие гледайте истината, която е във вашето сърце, какво ви говори. Не приемайте истини от всекиго. Христос ви е казал истината и от нея се ръководете в живота, бъдете верни и постоянни на това, което имате, за да не ви пресаждат. Както може да се вземе пшеницата и да се сложи царевица, но все царевица ще поникне, не може да е пшеница. Характерът на човека се определя от неговото постоянство. ... От тук Сега предполагам, че всеки ще каже: ама аз мога да различа постоянството от застоя. Може и така да е. По принцип обаче съвместяването на вечното и преходното не е толкова лесно. Живеем в постоянно изменящ се свят, като в същото време този свят се ръководи от вечни и непреходни принципи. Ние самите се променяме, но ако в себе си нямаме една стабилна непоклатима основа то за духовно израстване трудно може да се говори. Истината променя ли се? Никога. Може да се промени степента в която можем да я разберем, но не и самата истина. И ако някой е построил живота си върху определени непреходни истини, то това застой ли ще е? Не, няма да е застой. Разбира се, ако един осмокласник решава още задачи за пети клас, въпреки че възможностите му позволяват да решава по-сложни задачи – това не е в реда на нещата. Може да решава задачите за пети клас правилно, но възможностите му са по-големи. Тогава ще имаме застой. Сега няма да навлизам в излишни абстрактни коментари, че застоят всъщност винаги се превръща в упадък и води до разложение и смърт. Във феноменалния свят всичко се променя следвайки определени правила и ритми. Въпросът е да се научим да различаваме и съвместяваме вечното и преходното. Целите, които си поставяме могат да ни доведат много надалече, ако са правилно подбрани, но само ако проявяваме постоянство в следването им. Със сигурност обаче прескачането от една цел към друга няма да ни доведе до никъде. Това е хаотично стремление и резултатите могат да бъдат само случайни. А дали целите, които си поставяме са правилни, може да разберем от начина по който следването им се отразява на живота ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 24, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 24, 2012 Коя е стабилната и непоклатима основа? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 24, 2012 Доклад Share Добавено Декември 24, 2012 Всеки сам трябва да открие в какво се състои тази основа. Лесно можем да кажем, че в основата трябва да е Бог или любовта, но практическото намиране на тази основа е нещо индивидуално. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 24, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 24, 2012 Всеки сам трябва да открие в какво се състои тази основа. Лесно можем да кажем, че в основата трябва да е Бог или любовта, но практическото намиране на тази основа е нещо индивидуално. Аха, точно същото почти написах в съседна тема. А относно целите какво можем да кажем за мнението, че Духът няма цел, а само насока? И как разбираме кога да сменим една цел с друга? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 24, 2012 Доклад Share Добавено Декември 24, 2012 За духа не знам. А дали и кога трябва да сменим една цел с друга разбираме като използваме всички възможни средства (анализ, интуиция, изживяване на последствията, съвет от някого и т.н.). Това е живота - използваме всички налични възможности. Защо да се ограничаваме до една или две? Човек определя целите си според своята преценка. Какво има тук да се коментира? Ако види, че резултатите не отговарят на очакванията или пък ако целите са постигнати и изчерпани, човек следва да ги промени в една или друга степен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.