214. Оздравяха - НБ, държана на 13 януари 1924 г.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Утринна молитва на ученика

Оздравяха -беседа

Молитвен наряд за край:

Винаги се радвайте, за всичко благодарете... -формула

И колкото се допряха, оздравяха. (Матей 14:36)

„И колкото се допряха, оздравяха.“

Реалното в живота е това, което може да се попипа. Има три вида пипане в света: едното е пипане на сенките. Запример, вие може да пипате замръзналата вода и да си съставите понятие за нея, че е твърда, че е студена. Ще имате едно особено понятие за нея и ще кажете: „Качествата на водата са, че тя е твърда и студена“. Обаче това не е нито едно свойство, нито едно качество на водата, това е едно изключение, това е една случайност. А изключенията и случайностите, това са закони на разумни същества. Всяко разумно същество, когато иска да се прояви някъде в света, ще произведе или една случайност, или едно изключение. Сега някои от вас могат на логически основи да кажат: „Защо трябва да бъде така?“ – Ако вие не можете да отклоните слънчевия лъч от неговия прав път, вие не може да го изследвате. Всяка една сянка в живота, това е едно отклонение от неговия прав лъч. Всяка мисъл, за да я изследвате, трябва да я отклоните. И с всяко чувство – също...

Сега не искам да се вплитате в тия нелогически разбирания, защото не само вие, но целият съвременен културен свят има особени схващания и казва: „Защо Бог е направил света така?“ Но за да можеш да критикуваш един умен човек, трябва да бъдеш по-умен от него. Да го питаш защо е това така, то е едно нещо, а да го критикуваш, то е друго нещо. Ако си малко дете и питаш защо това е така, то е едно нещо, а да критикуваш, то е друго. Ако питаш защо е посадено това цвете, то е едно, а да го критикуваш, то е друго.

Всички хора в съвременния свят са първокласни критици. Всички вие сте като този Джон Ръскин, първокласният английски критик. Всеки от вас е недоволен. Вие питате: „Защо Господ създаде моята глава така?“ Седите и Го критикувате, а не Го запитвате. Аз ви питам от Негова страна: Какво ви е длъжен Господ? Вие казвате: „Ама Той ни създаде“. Вие се лъжете. Той не ви е създал, от самосебе си съществувате. Вие без да Го питате, без да ви даде позволение сте си съградили една къща и казвате: „Защо Господ ми даде туй място?“ Както изследвам аналите на природата, виждам, че досега Бог никому нищо не е дал, всичките хора насила са взели нещата. Сега ще възразите: „Ами защо Господ, Който е всесилен, позволява това нещо?“ Та каква особена мярка вие имате за всесилието Божие? Мислите ли, че ако Господ удари този-онзи по главата, че това е силата Божия? Това го правят само безсилните хора. Да убиваш хората, да им счупиш краката, да им счупиш главите, да им изкълчиш умовете, това не е сила, нито е наука. И силата Божия не седи в тия неща. Всички съвременни хора казват, че Господ създал световете. Аз бих желал всички учени хора да създадат една теория, да обяснят какво подразбират под „създаване на светове“. Нека определят какво означава думата „създаване“. Какво подразбират те под тази дума? Дали Бог създаде света, или ние го създаваме в своите умове? И някои запитват: „Ами Господ защо го е създал?“ Следователно в нашите разсъждения трябва да има една нишка на разумност...

Оздравяха

[Слънчева]

... Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата. Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена. Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора? Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“. Не ви разбират, но и вие не разбирате. Ако вие сте в това Христово тяло, мислите ли, че вашето сърце ще бъде празно? – Не.

Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение. Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света. Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл. В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек. Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен? Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен? Как ще обясните това гонение, защо е било? И сега, тук в България, искат да обявят едно гонение против нас, но няма смисъл. Кого ще гонят? Това са християнски народи. Те вярват в Христа, и ние вярваме в Христа. Да вярваме в различни неща, разбирам. Лесен е въпросът. Ще повикаме Христа и ще Го питаме: „Сега Ти кажи, кой от нас е християнин?“ Нищо повече! И каквото каже Христос, аз съм съгласен, думата Му на две няма да направим. Ще повикаме Христа. Ще кажете: „Ама Той е на небето“. Той ще дойде и ще каже: „Мир! Какво спорите?“ – „Кой е правоверен?“ И казва Христос: „Всеки, който люби Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, и всеки, който люби ближния си, както себе си, той е на правата страна“.

Казва се: „Който люби Господа с всичкото си сърце“. Какви са плодовете на сърцето? Какво ще даде този човек?

„Който люби Господа с всичкия си ум.“ Какви са плодовете на ума?

„Който люби Бога с всичката си душа.“ Какви са плодовете на душата?

„Който люби Бога с всичката си сила.“ Какви са плодовете на силата?

И най-после, „онези, които любят ближния си“. Какви са плодовете на тази любов? Всичко туй се определя на думи точно, обаче не трябва да се определя само на думи, но и на дела.

И тъй, казвам: Ако между мене и вас се зароди един спор, лесно ще го разрешим – ще повикаме Христа.

„И които се допряха до Него, оздравяха.“

И сега аз желая вие да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея. Няма по-хубаво, по-красиво нещо в живота от онзи великия ден, в който човек ще почувства, че той е в свръзка с туй Великото, Реалното, което носи живот в себе си. Един ден, когато дойдете в свръзка с Христа, с тази велика Любов, като се домогнете до Него, ще почувствате туй не само за един миг. Аз никога не говоря за изгубената любов. Това не е любов. Аз говоря за Любов, която никога не се губи. Пак ще турите пръста си там. Някой път, нали имаш случай, търсиш ключа да запалиш електричеството. Ходиш, луташ се тук-там, не можеш да го намериш. Ключът не се изгубил. Той не си е променил мястото, пак ще светне. Колкото пъти и да си туриш ръката в Христовата рана, Той ще ти каже: „Ела и виж! Не бъди неверен, но верен. Не бъди като онзи, който казва: „Не струва да люби човек“. Онзи, който люби, не обича да говори за Любовта. Говориш ли за Любовта, това не е любов. Тихите води са дълбоките води, шумните води са плитките води в живота.

И тъй, оставам ви единственото в света, да се домогнете до Христа, да се докоснете до Христа – и да получите това оздравяване. Това оздравяване именно ще ви направи членове на църквата.

Беседа, държана на 13 януари 1924 г.

[Розалина]

Много хубава беседа.Благодаря Слънчева.

Разбираме или не ,искаме да проумеем или не,но болестите,които си докарваме , са резултат от нашите духовни състояния.Вчера имах разговор с един мой много близък ,който е голям скептик.С изненада установих,че това,което се казва в тази мисъл и което аз приемам без съпротива ,трудно достига до него.

Казва евангелистът: „И колкото се допряха до Него, оздравяха“.

Някои подразбират туй физическото. Не е туй физическото, което мъчи хората в света. Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека. Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват.

Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“. Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш? Това е 50 на 100 вярно. Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане. А сиромасите, 25 на 100 умират от глад. Кое е по-страшно? – Не е гладът страшното нещо. Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел. Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. Наука било това! Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете. Ще кажете: „Е, от много далечни времена“. Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички. Отхранени коне бяха. А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви. Казвам: Този е философ. Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? – Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо. Той е човек с дълбока мисъл. Не, не е там причината. Казват: „А, дълбока мисъл има в него“. Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той. А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“. Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън. Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем да се домогнем? – До никаква истина не можем да се домогнем. За да можем да оздравеем, ние трябва да се докоснем до Истината, до нейната дреха.

Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати. В какво седят тези резултати? – Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат. Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му. Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неумито, майка му му дава уроци, то не я слуша. Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото. Започват да ѝ се смеят. Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено. След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харесаш“. Те я отдалечават от него. Не я отдалечавайте! И действително, няма човек, който като се отдели от Любовта, да е прокопсал. Докато онзи философ мисли с любов, докато онзи философ разпространява своето учение с любов, дотогава неговото учение е мощно. Докато ученият човек разпространява своето учение с любов, то е мощно. Докато онзи военен или онзи техник разпространява своето учение с любов, туй учение е идейно, в него има смисъл. Този офицер може 20 пъти да извади своя нож, но няма да убие никого. Той може да обезоръжи неприятеля си, но в последния момент ще каже: „Достатъчно е толкова!“

Сега хората казват: „Ние трябва да бъдем меки, добри хора“. Но в какво седи тази добрина? Срещам аз двама ученици на улицата, 14–15-годишни, от трети или четвърти клас, хванали се и се бият. Казвам им: „Вие сте братчета, не се бийте!“ Не обръщат внимание те. Аз няма да се намеся, да ударя едното или другото. Не, аз съм силен човек, хващам двамата за краката, държа ги като свещи изправени и казвам: „Ще се примирите или не?“ – „Ще се примирим.“ Казвам: „Слушайте, това е моето учение. Ако е за налагане, мога да ви наложа по-хубаво, отколкото вие си мислите“. Сложа ги на земята. Те се гледат. „Няма да се биете, разбирате ли? Вие двамата сте братчета. Хайде да си вървите!“ Карате се за две ябълки. Едната е по-голяма, другата е по-малка. Аз ще ви дам начин как да се справите. Ще разрежете тези две ябълки на по две. Единият, който има по-малка ябълка, ще даде едната половина от своята на другия; и вторият, който има по-голямата ябълка, ще я разреже на две и ще даде едната половина на братчето си. Така ще се уреди въпросът. Не е работата да мине едната ябълка от единия на другия. Не, трябва да се разреже ябълката. Сега мнозина, като ме слушат, ще кажат: „Тази работа е лесна“. Не е лесна.

Аз бих желал това учение да се приложи във всичките домове и да имате едно разположение като на светия. Ще кажете: „А, може ли човек да бъде светия?“ Светията е човек, който ходи всякога със запалена свещ, той не ходи в тъмнина.

Редактирано Октомври 2, 2012 от Розалина