Бялото или черното куче... ха ха

[Слънчева]

Подкрепям напълно предните две мнения. Ако човек малко съумее да се поиздигне над собствените си интереси, пристрастия и над това, което родове са трупали като: "този това направил, онзи онова, няма да си играеш с този, защото е такъв/онакъв..." Та, когато зарежем всичко това ще видим, че има неща, които са добри-работят и при едните и при другите, има разумност и движение, които са приложени и не са противоположни, а работят ЗА израстване на човека, морално, умствено, духовно...

Редактирано Октомври 4, 2012 от Слънчева

[Слънчева]

„И да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в Правда и в святост на Истината.(Послание к Ефесяном, 4:21)”

"Христос е турил тази идея в друга форма, като казва: „Ако се не родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в Царството Божие.” Защо трябва да се роди човек? Защо трябва да се облече в новия човек? За да влезе в Царството Божие. При сегашния живот, който имаме, нас ни очаква едно от най-големите страдания, каквото даже Не сте си въобразявали. Каквото и да си мислите, но трябва да знаете, че зад тези временни наслади, които ви се дават, седи такава една примамка на страданието, каквато вие даже и не сте сънували. Тази идея е представена много хубаво в разказ от един виден писател, а много по-рано е представена като мит в древната митология.

Един пътник, който бил адепт, тръгнал по света да изучава окултните науки. Той бил посветен, неговият Учител го изпратил в пустинята да изучава тайните науки, да изследва тайните на природата. По едно време в пустинята започнал да го преследва един червен бик с големи и силни рога. Като го видял, човекът разбрал, че няма да може да се бори с него, бикът ще го смачка и ще остане делото му незавършено. Той хукнал да бяга, а бикът подире му. Най-после намерил един кладенец и видял, че по стените му израснала една шубрачка. Заловил се за тази шубрачка и увиснал в кладенеца; турил краката си на стените на кладенеца и така останал известно време. Бикът обаче останал отгоре. По едно време човекът вижда, че по стените на кладенеца пчелите оставили малко мед. И като огладнял, започнал да лиже от този мед като си казвал: „Слава Богу, че има малко медец да си хапна.” След това забелязва, че по стените на кладенеца полазват две мишки - едната черна, а другата бяла - и започват да прегризват дървото, на което се държал.. Като погледнал надолу в кладенеца, забелязал един голям дракон и разбрал, че ако падне, той веднага ще го излапа както трябва. Като се видял в това положение, човекът си казал: „Господи, изпаднах в много тежко положение!” Отгоре седи бикът, отдолу драконът, змеят, а отстрани мишките прегризват дървото, на което той се е хванал. Казвам: тази задача седи още неразрешена. Вас ви гони съдбата и вие сте се хванали за дървото, което мишките прегризват, а змеят ви чака отдолу, бикът пък отгоре. По този начин вие ще паднете в устата на змея. Дали сте грешници или праведници, вие ще паднете в устата му...

Ще ви приведа един друг мит, да видите как именно праведният ще се спаси. Когато Господ създавал света, създал много животни, докато дошъл най-после и до човека. Той създал най-първо вълка. Вълкът бил левент момък, герой, снажен, мускулест и много красив, при това с отличен ум. Бог го създал такъв, за да може да работи. Същевременно създал и овцата, като отлична, красива мома, която да тъче, да изработва разни платове, с които хората да могат да се обличат. Вълкът, като минал покрай нея, харесал я и казал: „Видях една много добра другарка, искам да се задомя за нея.” Господ му казал: „Много добре, но пази другарката си!” „Ще я пазя като писано яйце.” Той не казал истината, защото в душата му се таила една скрита мисъл. И още първата вечер на любовната си среща той я опапал, както се опапва кокошка. Тогава отишъл при Господа и Му казал: „Отиде си възлюбената ми, скри се някъде, напусна ме.” Господ не му казал, че знае де е неговата възлюбена. Но овцата оживяла в него вътре и той се видял в чудо, хвърлял се, ровил земята от мъка, докато най-после тя излязла от устата му пак цяла, неповредена. Той видял, че не може да изяде това, нещо. Тогава пак отива при Господа и казва: „Господи, тя се скрила вътре в мен и докато излезе, щеше да ме умори. Господ му отговаря: „Дръж си устата затворена.” И сега още вълкът все говори за това, което Господ не му казал. Наистина, Господ не му казва: „Ти изяде Овцата”, но му казва една Истина: „Пази я, тя ще се върне, и дръж устата си затворена.” Вълкът не може да изяде тази овца, тя излиза навън от неговата уста.....

....И сега, казвам, че в света има промисъл. В този Божествен промисъл едни вярват, а други не вярват. На мнозина животът се вижда като нещо случайно, като че има в него някакъв произвол. Привидно е така, има някакъв произвол, но за мъдрия човек не е така. Той ще види, че в света има известен ред и порядък. Така е и за всеки, който разбира - той вижда навсякъде ред и порядък. И в Природата съществува един ред и порядък, съществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито пък на република. Някои видни окултисти го кръщават с името „Синархия”, а в Евангелието го наричат с името „Царство Божие”. Под думата „синархия” ние разбираме най-разумните хора в света, които са се докоснали до тайнството на живота, които са минали през ред изпити, завършили са своята еволюция и наистина могат да се нарекат „хора”, а не които нищо не знаят...

И тъй, новият човек - това е идеалът, с който трябва да се облечете. Или, това са елементите, които човек трябва да привлече в себе си, за да представи формата на Човека. Ето какво аз подразбирам под думата „Човек”: Човек е само онзи, който може самостоятелно да се освободи от всички свои страдания и да превърже средата, в която живее, в рай. Човек е само онзи, който може да укроти всички животни, които живеят около него, да ги тури на работа и да ги накара да вървят по неговия път. Човек е само онзи, който може да укроти всички бълхи и въшки, да не живеят в главата му, в гърба му и да го глождят, но да ги впрегне на работа - да ги изпрати да копаят на лозето му и да жънат на нивата му... Сега е точно обратното: човекът се е впрегнал на работа, копае и жъне, а „въшките” и „бълхите” оставил свободно в себе си да гуляят. И във войната нямаше нито един офицер нито един полковник, който да няма на главата или по тялото си от тези гуляйджии. Сега мимоходом само казвам каква е задачата на човека. Той трябва да изучава онзи велик, разумен закон, който функционира днес в живота, и да знае с каква храна трябва да се храни; да знае още как да подобри условията, в които живее, да знае как да пресъздаде себе си. Както сега сме устроени, ние сме хилави, крехки и с такива тела, каквито са нашите, в много отношения животът ни виси на косъм. Поглеждате някой човек, на вид здрав, но чувате на другия ден, че умрял от разрив на сърцето или от задушаване, или от падане някъде, или пък се удавил и т.н. Ние виждаме как най-малките причини спъват човека. Значи тялото, в което живеем, не е така сигурно. Някой приел някаква неестествена храна и се разстроил стомахът му, и умрял. Даже и най-силните, и най-учените хора често плащат с живота си, като са приели някаква неестествена храна. Новият, разумният човек трябва да подбира своята храна, да поставя всички растения, всички животни на тяхното място и, ако направите една аналогия, човек трябва да постави и своите мисли и желания на тяхното място. Злото в света седи в това, че ние искаме да премахнем злото. Това е неразбиране на онази велика идея, която съществува в света. Знаят ли хората какво нещо е злото? Знаят ли хората какво нещо е доброто? Някои казват, че злото трябва да се премахне. Злото по никой начин не може да се премахне, но може да се тури на неговото място. Лошите хора никога не могат да се премахнат, но те трябва да се турят на тяхното място. Вървите по една от софийските улици и кракът ви се блъска в един камък, който излязъл от паважа. Казвате: кой тури този камък тука? Минава втори, трети, четвърти и всички ритат, блъскат камъка и казват: голямо безобразие е това! Кой е оставил този камък всред пътя, да се блъскат хората в него? Минава един разумен човек, поставя камъка на неговото място в паважа и никой повече не се блъска в него. Няма нищо лошо в този камък, но, понеже е излязъл от своите естествени отношения, затова е лош - всички хора се блъскат в него. Така и всеки лош човек не е нищо друго освен камък, излязъл от своето място. Турете този камък на мястото му и той ще престане да бъде лош. Вие можете да разбивате този камък с чук, но като не разбирате закона, няма да постигнете нищо. Турете този камък на мястото му! Или, другояче казано: впрегнете тази енергия на работа. Лошият човек е производителен, той иска да го поставите на някаква работа. Ако не му дадете никаква работа, тогава той се проявява както той разбира.

Когато Бог ти проговори, ти ще се облечеш в новия човек. Тогава ще се родиш и с Господа наедно ще тръгнеш да посещаваш всичките светове и да ги изучаваш. Тогава ще разбереш целия живот и отношението на всички хора към теб. И когато забогатееш, ще имаш цялата Вселена, ще бъдеш толкова богат, че като дойдеш в България като неин гражданин, в 24 часа ще уредиш всичките си нужди. Всички ще се интересуват да знаят отде имаш тези приходи. Я ми кажете сега, кой урежда българския бюджет? Благодарение, че има един Господ, който люби българите, та им отпуща този бюджет. Това, дето казват, че министрите го уреждали, те го уреждат само с цифри, а същината на този бюджет се урежда от другаде. България има седем милиарда бюджет, но ако няма жито, ако няма царевица и ако хората не работят, кой ще им даде, кой ще им отпусне този бюджет? Какво биха правили българите тогава? Отде ще дойде този бюджет? Има Един отгоре, Който люби българите и казва: „Хайде в тази година да им отпуснем, да преживеят” - праща им Той своето благословение. Казвате: „Ние уредихме българския бюджет.” - Уредихте го, но всички се намирате много натясно. Не само българите, но всички се намират натясно. Питам: как трябва да се проповядва на хората?

Вие казвате: „Кажете ни един спасителен път!” Казвам: обичайте Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум й с всичката си сила! После, обичайте ближния си като себе си. И най-после, обичайте дърветата, Слънцето, звездите, луната, водите, вятъра, изворите, въздуха - обичайте всичко в света! Казвате: „Как може това?” - С въпроса „как” аз не се занимавам. Има други хора, по-учени от мен, които се занимават с тази терминология. Занимавам се с положителни неща, които мога да направя. С това, което не мога да направя, не се занимавам. Аз ви говоря една велика Истина, за която ви казвам, че е така. Има една велика Истина, в която са живели и живеят възвишени хора, които радват днес света. Тези възвишени хора са по лицето на Земята. Те са, които са постигнали този път и те живеят все по този закон - Любов към Бога, Който е наш Баща, любов към ближните, които са наши братя и сестри и любов към всичко, което има дихание.

Тази е идеята, която Павел е имал в ума си, казвайки: „Да се облечем в новия човек”, за да достигнем съвършенство и да наследим това, което Бог е създал за нас.

Да се облечете с новия человек -НБ от Учителя на 4 октомври 1931 г, София, Изгрев. Редактирано Октомври 4, 2012 от Слънчева

[Слънчева]

Има три принципа, три различни материи, които са взели участие при създаването на Вселената. Първият принцип, научното му име няма да кажа, се нарича лют принцип. Той е принцип на творчеството – разрушава, гради, всичко туй прави. За него няма никакъв морал. Той иска само да гради. Каквото иска – трябва да стане. Вторият принцип е кисел принцип. И най-после, най-добрият принцип е сладкият принцип – сладкото. Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй – киселото, след туй – сладкото. Туй трябва да го знаеш. Това може да се измени. И има съотношение между тия процеси, които стават. Ти си най-първо лют: разсърдил си се, не можеш да си намериш мястото. Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първичното същество в Битието. Попаднал си в това място и ти усещаш какво нещо е това. Там има и горене, и експлозии – и не можеш да си обясниш защо си лют. След туй всичко това утихва и ти се чудиш какво е станало. А то не може да се обясни. Няма защо да се обяснява. Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил. Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае? Трябва да знаем и ние туй, което Господ знае. Той добре го прави. Господ знае, но и ние трябва да знаем. Ние бъркаме. Ние, като не знаем, често се натъкваме на такива мъчнотии, че някой път става безизходно да излезем от туй положение.

Сега аз искам само на няколко мисли да ви наведа, за да ви бъдат като едно спомагателно средство. Защото да си повтаряме, че трябва да бъдем добри, че трябва да бъдем умни – всичко туй няма никакъв смисъл. За да бъде човек добър или за да бъде човек силен: за да бъдеш силен, трябва да бъдеш лют. Силният човек е винаги лют. Който човек е слаб, той никаква лютивина няма. Ти искаш да вършиш работа – трябва да бъдеш лют. Лютивината е първичният подтик, първичният подтик на принципа. Ти докато не станеш лют вътре в себе си, нищо няма да свършиш. Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме." – Не вървят работите така. Какво се разбира под думите да се обичаме? – "Да си говорим само сладки думи." – Това още не е обич – това е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите. – „Да бъдем меки!“ – И мекотата произтича от сладчината. Но това е най-последният принцип. Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината. И като минеш – няма да минеш само веднъж. Но много пъти ще минеш този процес. И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин. Всичките хора го минават. Нима мислите, че светиите не се карат. Карат се. Я, някой проповедник там – маха си ръката, плаши хората. Той е лют: „Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят. Това е хубаво в едно отношение. Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже. А не че онова, което казва, то ще стане. Нима аз, като ви кажа, че ще съмне, и без да ви кажа, пак ще се съмне. Казвам: знаете ли, че ще залезе вашето Слънце? Че и без да ви кажа, пак ще залезе. Нима Слънцето не е изгряло или не е залязло? Вие ще кажете: „Как ще залезе Слънцето?“ Ще залезе Слънцето на Земята. Ще остарееш, ще умреш: ще залезе Слънцето, няма да те има на Земята. Няма да имаш никаква форма. Един ден ще изчезнеш. Ти предполагаш, че ще идеш някъде. Ще идеш някъде, т.е. ще умреш, ще имаш някакво състояние. Какво състояние? В света, в който влизаш, или ще бъдеш лют, или ще бъдеш кисел, или сладък. Или ще влезеш в света на лютивината, или в света на киселината, или в света на сладчината.

Сладчината вече я знаем. Това е раят. Раят е сладкото място, мястото на красотата, на хубостта. Може ли да се опише раят? Както раят мъчно може да се описва, по подобие можем да кажем за нещо, което имаме на Земята. Най-хубавото, което можем да си представим, това е раят. Най-хубавото, с най-идеалната чистота и в мисли, и в желания, където хората са разумни – това е раят. Умните хора всякога са в рая. Те могат да пишат нещата добре. Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата. Може да се говори! Както и аз говоря, така и вие може да говорите. Кой от вас не е чистил – стаята, прозорците, вратите; кой не е мел пода отдолу? Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата. Може аз да ви говоря да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода. Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да можете по-добре да чистите къщата. Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета, както трябва. Възможно е. Пък може да го измия и по-добре. И това е възможно...

Има известни истини навсякъде. Известни неща може да ги намерите навсякъде. Азбуката на човешкия живот, буквите може да ги намерите във всички училища. Азбуката може навсякъде да се намери. А туй, което сега още не знаем – това са думите. Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в Природата. Това ни липсва. Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в Природата – него изучаваме сега. Известни думи днес не са ни понятни. Или ако са ясни, те имат по няколко значения – изяснения за една и съща дума. И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим. Не знаем кой път да хванем. Тогава влиза едно състояние люто и кисело, през което сега почти всички минавате. Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате под ние не живеем добре? (Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.) Е, какви трябва да бъдем сега? Например аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години. Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите. Всеки един да е готов на една подписка. Като турят за пари, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева. Всеки щедро да дава и да се надпреварвате. А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев или пет лева. Казвате: „Нямаме!“ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини. За Небето имаме претенции: като умрем, на какво място ще идем. Като умрете, вече не зависи от вас.

Вие имате пример. Един от най-видните хора, който идва на Земята – Христос, имаше високо мнение за себе си, но се натъкна на една от най-големите мъчнотии, на които никога не беше се натъквал. Никога не бяха Го били хората. Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба, този един ден в храма би всичките там, изгони ги с бич от храма и им каза: „Знаете ли Аз какво мога да направя! Трябва да слушате!“ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха? Тъй Го биха, че и Той се слиса. Разбирате ли? Питам сега: ако бяхте на Неговото място, как щяхте да разрешите въпроса? Христос попадна в ръцете на лютия елемент. Боят – това е лютият елемент. Вие сега си задавате въпроса защо трябваше това да стане? Как бихте го обяснили вие. Представете си, че държите една лекция някому, искате да просветите хората – какво ще кажете? Защо трябваше Христа да Го бият римляните? И нямаше ли друг изходен път? Имаше, как не, но Той по този път мина. И при туй опита и киселия елемент. И Писанието казва, че опита киселия елемент. Като поискал вода да Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент. Друго не заслужавал. А сладкия елемент не го опита тогава. Опита, че на Земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде. Нито един не Му каза сладка дума. И най-после, като се обърна: навсякъде двата елемента около Него. Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде. И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец!“ Каза: "Виждам, че сладчината тук, на Земята, я няма", и каза: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце! Само при Тебе може да получа Аз туй, сладкото, вътре!"...

Но казвам: трябва една философия правилна. Ние спорим за неща, които не принадлежат към нашето сегашно разбиране. Не съм аз човекът, който ще оправя света. И няма на Земята нито един, нито пък аз съм човекът, който ще оправи света. Може да вярвате вие, но аз не вярвам в това. Ако имаше един човек, който да оправи света, светът щеше да бъде оправен досега. Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси, и то само временно. И после – започва с една култура, а свършва другояче. Тъй поне седят историческите данни. Първите християни започнаха много добре в едно религиозно отношение – раздаваха имането си. За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот – всеки за себе си. И вие може така да направите. И сега си живеете, както светът живее. Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята. Вие сте долу и страдате. Вие считате, че аз съм щастлив човек. Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието. И казват: „Той, Учителя, горе в стаята си е уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по четири пъти й дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е – ходи, рови тук-там. Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста. Казват: „Оправила се е тази свиня.“ Оправила се е, но тази мас ще бъде в някое гърло. Не се казва така. Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, ковьори, фотьойл, всичко туй. Аз зная, че тук се крие нещо друго. Аз даже бих предпочел положението на свинята в гората. Много по-износно е.

Даже в науката има някои положения, които са много опасни. Ако аз имам известно знание, което не зная как да употребя: има известни постижения в Природата, за да се подобри положението, които не можем да употребим. Например едно взривно вещество има ли някой механизъм, опасно е да се употреби. Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и със силата, която имам, може да злоупотребя с нея. Не че силата е нещо лошо – тя е най-хубавото нещо, което тук може да имаме. Не че знанието е лошо –по-хубаво от знанието няма, но можем да злоупотребим и със знанието. Даже и с доброто, което имаме – и с него можем да злоупотребим в света.

Та именно в сегашния живот на нас ни трябват хора в света. Представете си, че вие се намирате в едно здание горе в планината. Стотина души сте, все учени хора: със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки – не сте ги взели, забравили сте ги. Всичко друго имате, учени хора сте: цитирате Шекспир, Гьоте, Кант, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел… Казвате как трябва да се живее. Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете – разправяте за апостол Павел, но с ръцете в джоба. Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво: много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит. Иде един човек прост – той не знае, колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза. – “Добър ден – казва той, – какво правите?“ Вие, всичките учени хора, казвате: „Както виждате, нямаме кибрит да се запали огънят.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия. Не че учението не е на място. Като се запали огънят, и учението, и то ще пламне. Учението, знанието, което хората имат, е огън. Огън трябва да дойде. Този огън – това аз го наричам добрите чувства. Това е Любовта – онова, висшето съзнание, което човек има в себе си. Като служи човек на него, той в дадения случай чувства, че всичките други същества трябва да живеят, както той живее. Благото, което той има – туй благо иска да го предаде и на другите. Този човек се нуждае в дадения случай само от една кибритена клечка. Казва: „Дайте ми една клечка!“ Ти донасяш и му запалваш огъня. Това е доброто, което може да му направиш.

Това ще пренесете сега. Това е вярно по отношение на нашия вътрешен живот. Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат да станат в света, докато няма туй, основното нещо в света. То трябва постоянно да функционира в живота. Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен и на себе си, и на ближните, и на целия свят. Мога да бъда полезен на всички хора. Всички хора се нуждаят от едно и също нещо. Доброто се предава тъй, както се предава огънят. Доброто може да мине от едно съзнание в друго. Не се изисква дълъг период. Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на Земята. Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат. Там е лошото. За един час светът може да се подобри, но ако тази мисъл се приложи. Пък ако не се прилага…

Та казва Христос сега, иде авторитетът: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето.“ Живият хляб съществува само вътре в разумния свят. Под думата Небе разбирам най-разумното. И ако влезеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда като един просяк да ходиш, да гониш хората, за да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще те забележат – те са толкова чувствителни и веднага ще ти помогнат. Ще искат да ти помогнат. Или аз съм тъй чувствителен, погледна крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ. Веднага ще разтрия крака си, или веднага ще му помогна; или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото. Така ще е, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!… Не че аз съм пратен да оправям всички нужди на хората, да нося страданията на целия свят. За мене не е важно само да мисля за страданията на хората. Не са страданията толкова страшни, но в страданията има една хубава страна...

Сега основното кое остана? Но мисля, че прекалихме. Нали? Малко трябва да се говори. Аз в една беседа казах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути. Та и аз ви говорих като един обикновен човек. Цял час говорих, но това показва, че и вие сте обикновени, щом ме търпяхте толкова време да ви говоря. Пък ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа: има три начина за писане на една дума. Ако я напишеш наляво наклонена или надясно – няма да стане, няма да се реализира. То трябва като пишеш, и едната ръка да е в джоба – да прилагаш. Туй, което искаш, да го направиш. „Ама мога ли да го направя?“ – Туй е приложението. За туй приложение вие всички имате начини. Пак ще се спрем върху приложението. Това е процес, то е, както в музиката. Човек трябва постоянно да пее, докато в него се развие гласът, че да може човек тъй да пее, че да е доволен от пеенето си.

Трите първични принципа - 4 септември 1933г., София, Изгрев Редактирано Октомври 4, 2012 от Слънчева

[Донка]

Дънов е казал е това,

"Искам всички вие да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик! "

"Малките случаи", ООК

което не значи трябва да си фанатик на тема истина ( добро ). Проблемът със злото е, че когато не си виждал на какво е способно ставаш способен да го оневиниш. Превръщаш се в завършен наглец, наглец, който на всичкото отгоре е и жалък! Който попада в капан и се влюбва в себе си и набива в болната си глава колко е достойно да си невъзмутим и спокоен. Наглец, който твърди, че към злото трябва да се подхожда с непукизъм, а грижите, които полага за болната си душичка са само и единствено добри. Такъв човек тича в парка сутрин и се радва на птичките. На обяд си прави слънчеви бани и релаксира на тиха музика. Вечерта прекарва в компанията на любимата си и прави всичко възможно, за да изпита удоволствие в любовта. Това е добрякът, който живее сред хората, но не е от хората! Такива личности нито се прераждат, нито пък живеят след смъртта. За тях смъртта е спасение, защото оная сила над нас ги обрича на вечно несъществуване!

Дънов е посочил пътеката по която е искал да вървят хората, които го четат и го следват. Пътеката е когато можеш и колкото можеш да се бориш срещу злото. Да се застъпваш за добрите дела и хора и да се стремиш да си полезен, усетиш ли в себе си бунтовническа искрица. Да живееш смело и достойно и да не заравяш глава в пясъка, защото не си щраус, а човек. Да уважаваш и почиташ хората, които са загинали заради свободата на себеподобните си. Да дълженстуваш на добрите примери, които са оставили след себе си и да повярваш, че и от теб също се очаква да допринесеш с нещо! Да променяш себе си в посока добро и полезно. Да си горд със себе си когато постъпиш по човешки начин, а не да те е страх, че гордостта е зло и да я поставяш под съмнение. Да се виниш, когато съвестта те вини, а не да отричаш силата й! И утре ако се случи така, че се удариш челно с кола или мотор в някой стълб, то поне да си оставил някаква диря след себе си, която да твърди, че си живял. Ако заболееш от рак или някаква друга неизличима болест да знаеш, че си свършил каквото си могъл в живота и имаш право да се оттеглиш без да искаш ничие разрешение.

"Във времена на морална разруха гаранция, че ще усетим свежия вкус на свободата може да даде само силния звън на съвестта. Защото този звън е морален феномен, който отказва да се възползва, като вместо това извлича само полза! "Рокко Кинничи (19 януари 1925 — 29 юли 1983, Палермо ) - италиански магистрат, основател на комисия " Антимафия ". Убит от мафията!

Никого не поучавам как да живее и не нападам от този форум. Това е моята лична истина по темата добро/зло.

Аз също нямам намерение да нападам или да критикувам - и аз само ще си кажа моята лична истина.

1. Да оневиниш нещо е същото като да обвиниш - то опира до вината като базово понятие. Човекът, който се е научил да разбира и прощава не борави с това понятие. Нито обвинява, нито оневинява. За безусловната любов съществува само отговорността - всеки си я поема, и за доброто и за злото. Човекът не може да осъжда и раздава правосъдие - само нашият общ Създател има това право.

2.Аз се старая да бъда невъзмутима и спокойна, да допускам до волята си само добрите си мисли и чувства. Останалите внимателно обработвам докато ги осъзная добре, превърна ги в добри и едва тогава прилагам в действие. Полагам много старателни грижи за тялото и душата си - те са това, за което аз лично нося отговорност. Разхождам се в парка сутрин и много, много се радвам на птичките, на изгревите, на тревичките, и на всичко и всички в моя свят. Когато съм в почивка правя слънчеви бани, но не на обяд, а сутрин - тогава е най-ценното излъчване. Вечер слушам тиха музика и прекарвам в компанията на своя любим и най-близък сред човеците. Често работя в сайта и другаде за свое удовлетворение и радост. Казват, че съм добряк, който живее сред хората, но не е съвсем като всички хора. Уважавам всички хора - и тези, който са дали живота си за нещо благородно, и тези, които са го пропиляли. Всеки учи своите уроци по своя начин, всеки носи отговорността си за начините, по които ги учи...

Това прави ли ме завършен, жалък наглец? Може би...?

3.Снощи си тръгнах от школата един час след като вече бях приключила - все по-често след часовете ми ме чакат хора, които идват да се посъветват и да споделят нещо с мен - тревоги и кръстопътища техни лични...

Дали се застъпвам за доброто и справедливостта - да - по моите начини. Няма по-сигурен и силен начин за мен от любовта, от безусловната любов. Имаше години, в които се борех, а не се застъпвах за правдата и истината. Различно е, но е много трудно за обяснение и не е за тази тема.

От патил човек да знаете, че борбата срещу неправдите само ги увеличава, застъпването за доброто само го увеличава.... Надявам се разбрахте.

[Viva Caselli]

Донка, само ще ти кажа, че казаното от мен въобще не посочва теб! Бъди сигурна в това! Съвсем наясно съм, че всеки има свое добро, което следва и поста ми не насилва никой да върши нещо против волята си. Или да умре в името на доброто. И ще дойде някой ден когато се събирате да посрещате изгрева на вашите срещи и ще дойда и аз да ви видя. Всеки си прави мнение за другия по това, което пише и знам какво е мнението на повечето за мен, но видим ли се на живо ще бъде разбити усещанията, че съм такъв човек ( съмненията ви)

Вземай тоя емотикон и не се впрягай

[Донка]

Не се притеснявай, не можеш да ме впрегнеш. Вече никой не може да ме впрегне. Не го написах за себе си, а за всички, които са като мен. Да не остане някаква сянка, че такива като нас си завират главите в пясъка... но и не смятаме за нужно да дрънкаме по щитове със добре наточени мечове... Предпочитаме да се застъпваме за доброто на принципа на теменужките.

А за теб си мисля само най-добри неща. ... Както и за всички други хора.

[B__]

.........

От патил човек да знаете, че борбата срещу неправдите само ги увеличава, застъпването за доброто само го увеличава.... Надявам се разбрахте.

Защо всеки иска да е по-добър, а не знае, че е достатъчно добър?

Защо всеки иска другите да са по-добри, а не знае, че са достатъчно добри?

Съвременното добро увеличава и утвърждава съвременното зло.

[Диан Георгиев]

Проблемът със злото е, че когато не си виждал на какво е способно ставаш способен да го оневиниш. Превръщаш се в завършен наглец, наглец, който на всичкото отгоре е и жалък! Който попада в капан и се влюбва в себе си и набива в болната си глава колко е достойно да си невъзмутим и спокоен. Наглец, който твърди, че към злото трябва да се подхожда с непукизъм, а грижите, които полага за болната си душичка са само и единствено добри. Такъв човек тича в парка сутрин и се радва на птичките. На обяд си прави слънчеви бани и релаксира на тиха музика. Вечерта прекарва в компанията на любимата си и прави всичко възможно, за да изпита удоволствие в любовта. Това е добрякът, който живее сред хората, но не е от хората! Такива личности нито се прераждат, нито пък живеят след смъртта. За тях смъртта е спасение, защото оная сила над нас ги обрича на вечно несъществуване!

Това е моята лична истина по темата добро/зло.

Лична истина изказана на тази дата по това време и на възраст която извинява всички изказани истини по какъвто и да е повод, а такива изкази на истини без съмнение има много, поне по мое време бяха колкото си щеш макар и на други теми. Колко ли време и усилия са нужни за да проверим само една от тези истини? И коя бихме избрали да проверим? За дъновистите, доброто и злото, мъдростта и т.н.? Едва ли, това са абстрактни понятия, ще проверим само това което се материализира и то в човешкия свят, не разни абстракции сътворени от повърхностни наблюдения и бързи заключения. А изказаните думи ще си останат като стара грамофонна плоча.

[Слънчева]

Между другото заглавието на темата е шеметно...

На много места в беседите ни се казва, да приложим, да опитаме, да се проявим... та да научим... В различни ситуации различно съм реагирала. Когато бях по-млада бях доста по-сдържана, стараех се да не скърша хатъра на никого, да съм съобразителна... И позволих да ми се качат на главата хора без усет... Прилагала съм сладчината... Но след доста различни опити разбрах, нужно е себеуважение. Човек не бива да позволява да се подиграват с него, може да го направи с финес или грубичко ако се наложи, защитаването на личното пространство... Живеем в "неорганизирана" материя и не всички хора имат вътрешен усет и развито съзнание, поне тук в Бг... Това, че понякога реагирам твърдичко или слагам бариера външно е, за да огранича натрапниците... И сигурно съм лоша за някого... Но пък си имам свой си път и си уча уроците... Предпочитам да контактувам с фини, добронамерени хора и съм благодарна, че има доста такива. За другите съм...огледалото пред тях...

[Диана Илиева]

Имам си каракачанка, която е наполовина бяла, наполовина черна

Мноооого спокойно и уравновесено куче, според всички, които са го виждали

[Слънчева]

Сега, като четете трета глава от Битието, вие се чудите на Ева, защо се е съгласила да яде от плода на забраненото дърво. Въпреки това вие всеки ден правите същата погрешка. Ако Адам и Ева нямаха какво да ядат в райската градина, те щяха да бъдат оправдани. Но при положението, в което се намираха, те не могат да бъдат оправдани. Те имаха на разположение много плодове, нямаше за какво да се грижат. От тях се искаше само послушание. Както да разглеждате въпроса, той не е лесно разрешим. Всеки човек се намира под влиянието на змията, т.е. на животинското в себе си. Дълго време трябва да работи в съзнанието си, за да се освободи от това влияние.

Сега, ако ви кажа, че Христос иска от всички хора да се откажат от себе си, от богатството си и да тръгнат след Него, това ще предизвика голямо вътрешно смущение. Веднага ще последват ред въпроси: „Защо трябва да се откажем от себе си? Защо трябва да се откажем от баща си и от майка си? Те са ни отгледали, а след това трябва да се откажем от тях“. Питам: Всъщност кой ви е родил и кой ви е отгледал? Майката е допринесла за детето си дотолкова, доколкото е станала причина да му се скрои, ушие и купи една дреха. Първата дреха на Ева беше дадена от Бога, а втората – от змията. Вторият ѝ костюм е по последна мода, украсен с панделки. И до днес Ева носи този костюм. Където мине, всички се спират, гледат костюма ѝ, възхищават се от украшенията му... В какво се заключава погрешката на Ева? Ще кажете, че тя не е трябвало да се разговаря със змията. Не, тя трябваше да ѝ каже: „Преди да изпълня твоя съвет, ще отида при Господа да Го питам какво да правя“. Тя не постъпи така, вследствие на което сгреши. Тя сама реши този въпрос, заради което и до днес носи последствията на своето непослушание. Непослушанието лиши първите човеци от добрите условия на рая. Те живяха там, но не ги използваха. Не само Адам и Ева не можаха да използват условията, при които бяха поставени, но и до днес хората не използват благоприятните условия на живота. Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по Любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Те чакат да дойде Христос втори път на земята, да ги повдигне. Не, без работа нищо не се постига. Без работа не се влиза в небето. Ще кажете, че някога сте работили и учили много, та можете днес направо да влезете в небето. Учението, работата е непреривен процес. Това, което някога сте извършили, се отнася за минало време. Сега ще работите за настоящето. Настоящият момент определя живота на човека.

Как може да се освободи човек от влиянието на змията? Чрез вяра и послушание към Бога. Докато се съмнява в Бога, човек всякога ще изпада в примките на змията.... И змията запита Ева: „Истина ли рече Бог, да не ядете от всяко дърво в рая?“ Кое е това дърво, от което Бог забрани още на първите човеци да не ядат от него? Това дърво е дървото на злото. Къде се намира това дърво? Вътре в човека. Дойде ли до това дърво в себе си, човек не трябва да го бута. Не бутайте това дърво, нито от плодовете му яжте. Какво правят съвременните хора? Те всеки ден влизат в градината си, приближават се до дървото на злото и си откъсват по един плод. След това страдат, плачат, чувстват се нещастни. Не бутайте дървото на злото, което е вътре във вас!

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Посвещение в Живота

Човек трябва да има ясна представа за себе си. Ти имаш едно тяло с различни органи: мозък, сърце, дробове, стомах, ръце, крака. Те са резултат на работа от хиляди векове и хиляди същества. Днес ти се ползуваш от този готов резултат. Ти имаш тяло тежко 60, 70 или 80 кг и не знаеш защо, всъщност, ти е това тяло и защо е толкова тежко. Не знаеш истинското предназначение на твоите органи. Казваш, че можеш и без това знание. – Съгласен съм и без знание може. Вие влизате в една стая. Хазяинът ви показва стаята и си излиза. Къде са ключовете на осветлението, не знаете. Въртите се натук – натам, не можете да светнете и оставате в тъмнина. Защо не попитахте хазяина, има ли осветление на стаята; къде са ключовете; къде е чешмата? Много неща трябваше да разпитате, за да не се намерите в затруднение. Това са положения, които не зависят само от вас, но от всички живи същества. Всяко живо същество се нуждае от ориентировка...

Нова мисъл, ново разбиране е нужно на човека! Досега си мислил по стар начин. Отсега нататък ще мислиш по нов начин и ще разбираш нещата по нов начин. Представи си, че колата, на която се качваш, е счупена. Какво ще правиш? Ако чакаш да дойде майстор отнякъде да я поправи, това е старото разбиране. Майсторът може да дойде след два – три месеца. Ще чакаш ли толкова време? Новото разбиране ще те научи, какво да правиш. Ще свалиш товара си, ще го сложиш на гърба си и ще продължиш пътя си. Докато разчиташ на хората, ти си в старото разбиране. Щом разчиташ на себе си, ти си в новото разбиране. Разчитай на своите сили, за да се обновиш. Този е естественият път на живота. Всяка неестествена мисъл, всяко неестествено чувство внасят противоречия в човешкия живот....

Учените измислиха различни изобретения, а природата ги коси. Те измислиха електричеството, а природата ги свърза с електрическия ток. Учените се стремят да се домогнат до най-скритите тайни на природата, но те не подозират, че един ден тя ще ги унищожи. Когато се доберат до последната тайна на природата, те ще изчезнат от лицето на земята. Да изучавате тайните на природата, без нейно съгласие, това е насилие, това е престъпление. Ако природата има любов към тебе, тя сама ще ти повери своите тайни и ти никога няма да злоупотребиш с нейното доверие. Щом ученият изчезне от лицето на земята, това показва, че той не е работил в съгласие с волята на природата. Където има насилие, там последствията са лоши. Не стана ли същото с първия човек? Бог му каза: Няма да се докосваш до това дърво! Ако се опиташ да разбереш тайната, която се крие в него, ти ще умреш. Що е злото? – Последната тайна на природата. Трябва ли да разрешиш тази тайна? Не се опитвай да разрешаваш въпроса за злото. Не разрешавай и въпроса за доброто. Приеми ги като факти. Тогава злото ще носи своите лоши последствия, а доброто – своите добри последствия. Ползвай се от добрите последствия на доброто, а избягвай лошите последствия на злото. Не се стреми да победиш злото, нито да го помириш с доброто. Не търси произхода на злото. Досега никой не е разрешил въпроса за злото. И първият човек не можа да го разреши. Вместо да постигне нещо, той изгуби и това, което имаше. Затова, за него се казва, че оголял. Но и с това не се свърши.

Това е тайната, която ви разкривам сега, а именно, да не се занимавате с доброто и злото. – Значи, не трябва да учим. Каква наука е тази – да се занимаваш със злото?... Първото нещо, което трябва да знаете: Не уреждайте вашия живот. С това не искам да ви кажа да не работите. Съвсем друга идея имам: Не мислете, че вашият живот не е уреден. Не мислете, че не сте способни и че отсега ще развивате вашите способности. Посадете вашите способности и ги оставете, те сами да поникнат.

Съзнание и свръхсъзнание Редактирано Октомври 8, 2012 от Слънчева