90.Трите идеи (20 май 1934 г.)

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

15 минути размишление.

Добрата молитва.

19 глава от Евангелието на Лука.

Кажи ми ти истината.

Беседа:90. Трите идеи (20 май 1934 г. )

Бог иска да ни направи като себе си. Той е благ. Но ние сме упорити хора, миене искаме и сме в постоянна борба с Божественото. И дотогава ще съществува тази борба, докато се решим да бъдем като Него. И тогава ще разберем живота. Ти не искаш да бъдеш като Господа. Ти най-първо не искаш да мислиш правилно. Ти си ограничен в душата си, завистлив, нервен, тревожен, тревожиш се за малки работи. Недоволен си от слугите си, че те не сготвили хубаво, дрехите ти неизпрани добре, обущата ти са неизчистени; жена ти ще кресне, после юрганът ти не бил достатъчно мек. После нямаш достатъчно пари, казваш: С хиляда лева живее ли се? Дотегна ми на мен, че не съм като другите хора!

Какво са другите хора?Малкият глист вдига много шум, казва: Как оня глист е станал голям, и аз ще стана като него голям. Че как тъй да изоставам. Питам: Каква е разликата между един голям глист и един малък глист? И единият чопли земята, и другият чопли земята. Само че, единият малко я чопли, другият повече я чопли.

Казано е, че "ние живеем и се движим в Бога". Има нещо у човека, което говори тъй тихо и тъй хубаво. Това са най-красивите моменти! Всеки от вас е имал такива моменти. Някоя отлична мисъл ти дойде, ти се успокоиш. Дойде едно светло желание, ти отлагаш. Отлагаш цял живот. И всичките ти нещастия произтичат все от тия отлагания.

Ето какво разбирам под думата "Божествено" или "да имаш Божественото в себе си": да бъдеш свободен от всички ограничения, които съществуват в живота. Това е Божественото. Някой ще ми разправя все за морал. Ти трябва да живееш така, ти трябва да живееш иначе. Това не е Божественото. Аз разбирам Божествено това, да бъдеш свободен от всички ограничения. Не да правя всичко каквото искам, но всичко, което правя, да е добро. Може някой път и като правя добро, да причиня зло на хората.

Представете си, че вие сте един лаком човек и дойдете при мене. Аз ви направя баница. И вместо да изядете едно парче, изяждате цялата баница. Набъбне коремът ви, после се мъчите и казвате: Откъде се пръкна това? Кой е виновен, аз ли съм крив или вие сте криви? Всички хора на земята страдаме от преяждане, от лакомия. Господ ни е турил една баница и ние цялата я изяждаме. И после искаме да се поправи светът. Всичкото поправяне на света е в това, като ти дадат една баница, да не я изяждаш цялата. Отрежи едно малко парче и толкова. Друг пък ще ми казва, как трябва да се поклоня на хората, как трябва да ги поздравя, как трябва да се облека, как трябва да си туря връзката, как трябва да поздравявам отвънка, как трябва да си турям обущата, как трябва да спазвам законите на живота. И после ще ме учат, как трябва да обичам хората.

Три неща трябва да спазвате, три идеи човек трябва да носи. Една идея, която му дава обилен живот! Втората идея, която дава обилна светлина! И третата идея, която дава обилна свобода! С тези три неща да живее човек. Идеята, която носи обилен живот, идеята, която носи обилна светлина и идеята, която носи обилна свобода в живота.Обилен живот, обилна светлина и обилна свобода – в тях няма противоречия.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на живота! (три пъти)

35. Утринно Неделно Слово, държано на 20 май 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев

Редактирано Септември 29, 2012 от Розалина

[Рассвет]

Животът започва с човешкия стремеж – обич към себе си се нарича. Но това е първият подтик, който трябва да се видоизмени. Животът започва с малкото, но ако този живот не влезе във Великото, в света, тогава малкото само по себе си няма смисъл. Какво можете вие да направите с едно житно зърно? От едно житно зърно вие не можете да се прехраните, не можете да извадите някаква сила. Но туй житно зърно е като една клечка, с която могат да се запалят много работи. То има възможности, които са скрити и които самото то не познава. Онова, което се крие в човешката душа, човек сам не познава. Това е Божественото, което трябва постепенно да се разкрие при много страдания и несгоди.

…

Сега смятаме живота за разрешен, след като имаме за ядене, за пиене, за облекло, за къщи. И след като сме придобили и опитали всички блага, дойде старостта, дойде смъртта и туй, за което сме се грижили цял живот, виждаме, че е напразно. Заровят ни, оставят ни нашите приятели в тази земя. Казвате, че се отива в другия свят, в онзи свят. Но кой от вас има опитността, че като го заровят в земята, отива в онзи свят? Не, нямате опитност. И онзи, умрелият, трябва да се събуди, за да ви каже отишъл ли е в онзи свят, или не. Всички, които са примирали, като се връщат, не знаят къде са били. Онзи свят е светът на съзнанието. Ти днес и десет пъти можеш да идеш на онзи свят. Онзи свят е добрият свят. Онзи свят е светът на Любовта, светът на знанието, светът на свободата. А този свят е светът на всички неправди, които съществуват на земята. Тъй както хората живеят с всички пороци, че като умрат, ще идат в онзи свят? Такъв свят не съществува. Ти и да влезеш в онзи свят, не можеш да живееш.

…

Три неща трябва да спазвате, три идеи човек трябва да носи. Една идея, която му дава обилен живот! Втората идея, която дава обилна светлина! И третата идея, която дава обилна свобода! С тези три неща да живее човек. Идеята, която носи обилен живот, идеята, която носи обилна светлина и идеята, която носи обилна свобода в живота.

Обилен живот, обилна светлина и обилна свобода – в тях няма противоречия.

Трите идеи