super_stars Добавено Септември 23, 2012 Доклад Share Добавено Септември 23, 2012 Не знам дали тук е мястото да споделя точно това, защото и аз не знам как да го нарека това... ....Има нещо странно, което много ми харесва или по- точно бих казала възбужда... Не смятам, че е нормално, затова и мисля, че е неправилно човек да харесва такива неща.. Бих искала да спра да го харесвам това, но не зная как!Просто съм пристрастена към това и то съсипва живота ми, защото се обвинявам и мисля, че нещо съм сбъркана! Не знам как се получи така, направо ме е срам да го кажа, но ми харесват и ме възбуждат клипчета не които са свързани с някакви отношения между мъж и жена толкова, колкото такива, каквито са с някакво момиче, което първоначално е с дълга коса и след това някой го подстригва и това ме възбужда и поводът за това не е самото момиче, а просто самия акт на постригване го примам като унижаване и това ме възбужда много и като цяло всичко свързано с унижение,естествено след това възбуждане следват логичните неща, действия, които човек прави и съм пристрастена към тях, а това отнема по-голямата част от деня ми...Когато видя някакво момиче с някаква по-къса прическа например като черта това много ме възбужда не заради момичето, то дори не ме интересува, но просто го свързвам с онези клипчета и понеже това не е нормално сигурно съм сбъркана нещо...Как да разкарам тези мисли от главата ми??????? Пристрастена съм към това удоволствие и достигането до него направо ограбва почти по-голямата част от деня ми, ограбва времето, което вместо до използвам за градивни цели го изполвам за такава глупост..... Как да се освободя от тези мисли? Как да спра да го харесвам това?Едва ли е нормално... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 24, 2012 Доклад Share Добавено Септември 24, 2012 Не мисля, че целта ти трябва да бъде махането на тези мисли. По-скоро можеш да се запиташ какво стои зад тях. Какви са психичните ти характеристики, които те тласкат към получаване на удоволствие при унижение. Вероятно за теб самата като момиче косата е много важна. Ти как би се почувствала, ако някой подстриже теб по начина, по който си го представяш? Възможно е някога в детството да си преживявала подобно подстригване, което се е запечатило като нараняващо. Или начинът на възпитанието и взаимоотношенията ти с родителите, сиблинги е бил свързан с налагане и подчинение или пък по-твърди правила. Само предполагам - във всеки случай, няма смисъл да се бориш, а да се разбереш. Ако желаеш, сподели по въпросите ми. Хубава вечер! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
super_stars Добавено Септември 24, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 24, 2012 Аз самата съм си задавала въпроси, защо харесвам точно такива неща свързани с унижение, понеже съм чувала много пъти, че причина за такъв тип проблем е някаква ситуация, която е била свързана с насилие, мъчение и т.н, но аз лично не съм преживявала някакъв тип насилие или нещо подобно от някого... Като всеки човек и мен е имало хора, които са ме убиждали или са искали да ме унижат или злепоставят! В семейството ми се държат добре с мен по принцип, строгостта е в рамките на нормалното според мен, каквато е необходима за възпитателна цел, но е имало и ситуации в които са ме убиждали и са потъпквали мнението ми и много са ме убиждали, казвали са ми неща, които са ме наранявали, защото съм по- чувствителна. Ситуацията, която си спомням свързана с подстригване е може би, когато бях малка имах дълга коса и ми харесваше да я нося свободно, но не ми даваха, защото повече ми отивало с вързана коса и някакви подобни.Като всяко малко момиче и аз исках да приличам на онези принцеси с дългите коси, но винаги, когато косата ми ставаше достатъчно дълга за да приличам на онези красиви принцеси винаги трябваше да се подстригвам, защото ми казваха, че съм по-красива с някаква прическа с по-средна дължина и по-лесно се поддържа Ако трябва да отговоря на въпроса, как бих се почувствала, ако аз самата се подсрижа на такава прическа еми може би бих го почувствала като унижение е това би ми доставило голямо удоволствие и може би още повече ще си пристрастя към онези действия, които следват след това, но след това може би ще се почувствам гадно, защото знам, че е извратено, според мен истинското удоволствие идва от любовта мужду двама души или от нещо добро, а това е извратено Ако онази ситуация в детството ми ми е причинила нараняване и е провокирала странни желания, тогава, какво следва да направя, за да не ми харесва това извратено нещо, не искам да харесвам такива неща...??? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 25, 2012 Доклад Share Добавено Септември 25, 2012 ,,,че е извратено,, ,,а това е извратено,,, ,,, а да не ми харесва това извратено нещо,,, Не мие ясно, кой е казал,че това е ,,извратено,,? Изобщо, кой всъщност може да определи какво е ,,извратено,, и кое не е? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 25, 2012 Доклад Share Добавено Септември 25, 2012 Нищо извратено няма в тези ти мисли, това е ясно! По-скоро имаш известни садо-мазо елементи в характера ти. Това в никакъв случай не е нещо лошо, просто е факт, който ако се отнася единствено до сексуалността и е в степен на изразяване, в каквато е сега, е безобиден. Ако се разпростира в други сфери на живота ти и пречи на теб или на хората около теб, това би било друго нещо - но при теб случващото се е наистина невинно и безобидно, бъди спокойна! На колко си години и какво се случва в сексуалната и интимната сфера в живота ти? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лина Коцева Добавено Септември 25, 2012 Доклад Share Добавено Септември 25, 2012 Аз също не смятам, че това е извратено. Всеки си има някакъв сексуален фетиш. Имам позната, която прави секс със съпруга си, инсценирайки изнасилване например, защото това им харесва. Има много хора, за които фактора унижение в сексуалния живот ги възбужда. Под някаква форма мен също. И какво от това? Има и хиляди такива порно филми. Живей си живота и дай воля на фантазиите си. Не правиш никому нищо лошо! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lacrymosa Добавено Септември 25, 2012 Доклад Share Добавено Септември 25, 2012 "Има много хора, за които фактора унижение в сексуалния живот ги възбужда. " - Не е ли това все пак патологично? Както Орлин е посочил по-горе, някаква психологическа причина или конкретна случка трябва да стои зад тези (и въобще всички) сексуални фантазии. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 25, 2012 Доклад Share Добавено Септември 25, 2012 Просто си заменила думата извратено с патологично.Въпроса ми остава, кой определя, че това е извратено /патологично/. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
super_stars Добавено Септември 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2012 Строго индивидуално е!Всеки човек си има сформирана своя гледна точка за живота на базата на неща през които е преминал, за това, кое е правилно и неправилно, какво е зло и какво е добро, какво е извратено! Винаги ще има хора "за" и "против" например хомосексуалността, садо-мазохизма и всякакви извратени неща.Едните ще са в подкрепа за това, че след като на човека му харесва и е щастлив значи е нормално.Другите ще настояват, че е неправилно, поради това, че е противоестествено. Аз лично мисля, че това което на мен ми харесва не е добро и е извратено! Пристрастяването към разни клипчета носят след себе си не добри неща, колкото повече се гледат, толкова повече развиват извратеността и после преминават към постъпки, ако са неовладяни на време! Ако сексът е един от начините, за изразяване на взаимни чувства на хора, които се обичат, тогава, какво място има там УНИЖЕНИЕТО? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 26, 2012 Доклад Share Добавено Септември 26, 2012 ,,Никой проблем не може да бъде решен на нивото на мислене на което е възникнал,, А.Айнщайн Ти избираш да не промениш възгледите си .Уважавам избора ти.Но, това е най-сигурният начин да останеш в проблема. Аксиомата е открита от по-умни от мен, за това и няма да се опитвам да те убеждавам в нищо.Остани си там където си , щом искаш. Не мисля, че темата повече може да се дискутира-ние предоставяме избора изцяло в твои ръце. Успех! Всяко нещо си има свой смисъл Ние непрекъснато се опитваме да подреждаме всички явления в двойки понятия. Нещо е или голямо, или малко; или е светло, или е тъмно; или е добро, или лошо. Смятаме, че тези противоположности взаимно се изключват. И в това е грешката на нашето мислене. Който е разбрал закона за полярността, знае че всяка цел може да се постигне едва чрез противоположния й полюс, а не по директен път, както безуспешно се опитват повечето хора. Който иска да хвърли камък възможно най-далече, при хвърлянето му не се протяга колкото се може по-напред, към целта, а напротив, изтегля се колкото се може по-назад, в противоположната посока. От закона за полярността следва, че всичко, което съществува, има правото на съществуване. Вътре в един закономерно съществуващ Космос никога не може да има нещо, „което не трябва да го има". Само хората са свикнали да разделят света на неща, които може да съществуват, и на неща, които не би трябвало да ги има. С подобно отношение ние се опълчваме срещу действителността. Всяко нещо си има свой смисъл, иначе то изобщо не би се появило на бял свят. Който не иска да приеме това, ще трябва отново да въведе понятието случайност. Сами по себе си всички неща са напълно лишени от стойност и са неутрални. Едва отношението на човека прави от тях обекти на радост или тъга. Самотата, например, не е нито добра, нито лоша, нито е приятна, нито е неприятна. Но един приема самотата като мъчение, друг й се радва като на условие за самопознание и медитация. Ако човек научи първото важно правило, че всичко, което съществува, е добро, просто защото съществува, ще го обземе повече мир и спокойствие. всъщност, нищо, което е само положително или само отрицателно не може да съществува. Това е невъзможно, защото това са двата полюса. Животът съществува между двата: това са двата бряга, между които тече животът. Нито една река не може да съществува с един бряг, нито това може да го направи животът. Когато ударението е поставено само върху едната страна или върху единия бряг, или върху единия полюс, то става погрешно. Но когато приемеш тоталното, тогава няма ударение върху нищо. Просто приемаш двата полюса и след това се развиваш вътре. И използваш двата като диалектика, вътре в която се движиш. .................. Някои казват, че трябва да превъзмогнеш желанията си. Аз казвам просто да ги промениш. Усещаш първото като сурова дисциплина, а второто - като радостно упражнение. Някои казват, че за да познаеш Бога, трябва да преодолееш всички земни страсти. Всъщност достатъчно е да ги разбереш и приемеш. Онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито. Онова, към което погледнеш, изчезва. Онези, които толкова сериозно се стремят да преодолеят всички земни страсти, често го правят до такава степен, че то става тяхна страст. Те изпитват „страст към Бога" - страст да Го познаят. Страстта обаче си е страст и като я замениш с друга не я премахваш. Затова не осъждай страстта, която изпитваш. Просто й обърни внимание и виж дали ти служи, като имаш предвид кой искаш да бъдеш. Запомни: ти постоянно си в процес на себе сътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш, за това към какво изпитваш страст.. Вторият цитат е от Нийл.Д.Уолш Лина Коцева, Диляна Колева и Орлин Баев 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 30, 2012 Доклад Share Добавено Септември 30, 2012 Строго индивидуално е!Всеки човек си има сформирана своя гледна точка за живота на базата на неща през които е преминал, за това, кое е правилно и неправилно, какво е зло и какво е добро, какво е извратено! Винаги ще има хора "за" и "против" например хомосексуалността, садо-мазохизма и всякакви извратени неща.Едните ще са в подкрепа за това, че след като на човека му харесва и е щастлив значи е нормално.Другите ще настояват, че е неправилно, поради това, че е противоестествено. Аз лично мисля, че това което на мен ми харесва не е добро и е извратено! Пристрастяването към разни клипчета носят след себе си не добри неща, колкото повече се гледат, толкова повече развиват извратеността и после преминават към постъпки, ако са неовладяни на време! Ако сексът е един от начините, за изразяване на взаимни чувства на хора, които се обичат, тогава, какво място има там УНИЖЕНИЕТО? В по-горни писма ти споменах някои характерови черти, които вероятно са посети в детството ти. Но, това е нормално - всеки си има неговите си "нещица". Във всеки случай автоагресията и отричането не помагат никак. Според мен по-добре е стремежът ти да бъде насочен към себепознание - както на потенциала, но и на подсъзнанието. За това се изисква смелост, интелект, способност за осъзнаване "над себе си". Вината ти е уместна само дотолкова, доколкото искаш да поддържаш тези си чувства - защото тя ги подхранва. Вината принципно има мястото си само при липсата на съзнателност. Когато има съзнателна свързаност със законите на битието, имаме и способността да се взрем честно и спокойно и в най-големите си сенки и душевни ъгълчета. Тогава разбираме, че вместо да се виним, като по този начин увековечаваме конфликта си, подхранвайки го, можем спокойно да видим, че ние сме творци на себе си! Можем да претворим себе си в огромна степен - да изкореним, да заложим нови модели. Но, с невинна спокойна обич! Вината може да бъде захвърлена, когато имаме връзка с божествената си съвест и осъзнаем, че ползвайки инструмента на здравия си разум и воля за промяна, нужда от автоагресия няма! Тя единствено пречи - невротизира, депресира! ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
super_stars Добавено Октомври 1, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 1, 2012 Не знам дали точно към вас трябва да задам този въпрос, но ако е възможно бихте ли ми подхвърлили някаква насока или линк за едно нещо, което аз не мога да разгранича. Статиите и нещата във форума помагат, за осъзнаването на много неща, но аз се стремя към християнски ценности и съм избрала целта, която следвам.Повечето от нещата са насочени към Аза, към егоцентризъм и се казва, че ако нямаш необходимото себеуважение и хората около теб няма да те уважават, ако не се стремиш към себепознание и не си открил силата в теб, няма и как да я използваш!В Библията пише, че трябва да обичаш ближния, както себе си, но също и че трябва да бъдеш смирен и да не мислиш гордо за себе си... Въпросът може да изглежда глупав, но ще го задам точно така както го чувствам.. аз лично не разбирам, ако съм избрала да се стремя към смирение, това какво трябва да означава, че трябва да нямам себеуважение ли? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 2, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2012 (edited) Точно обратното е, не може да си смирен ако не се уважаваш. Когато започнеш да се самоуважаваш, смирението само си идва.За това не се стреми към смирение, насочи всичките си усилия към себеуважението. Редактирано Октомври 2, 2012 от д-р Тодор Първанов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 3, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2012 "Обичай ближния както обичаш себе си!", се казва в мъдрата книга! Можеш ли да обичаш ближния, ако не обичаш и уважаваш себе си? Това е невъзможно! С какво ще обичаш ближния, ако нямаш любов, с която да го обичаш? А любовта идва от връзката с Бога, с духа ти. Чувствам нещата така: първо правило е да възлюбим Бога в себе си. Всъщност това значи да обичаш себе си, защото ти си част от божественото. Когато тази любов преминава през теб, с нея обичаш и света и хората! Няма противоречие! Здравият егоизъм, за който говорим в темите, всъщност представлява един здрав съд, през който божествената любов може спокойно да преминава. Няма ли го, човек се невротизира, светът го смачква. Тогава съдът, през който божествената любов протича, е неустойчив, пропукан и некачествен... Здравият егоизъм е една външна дреха, която обличаме на егото и персоната си, за да съществуваме адекватно в този грубичък свят. Дреха, която при условията на живот, такива каквито са, позволява на същностната, божествена любов да преминава през нас и да се изразява и в общението ни с другите и в делата ни в света! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts