Коя е най-езотеричната наука?

[Станимир]

Ами доколкото биологията изучава живота и формите му на проявление... Май трябва да включим в биологията всичко останало. Всъщност самото разделение на различни видове наука е направено само за улеснение на човека, но в действителност не съществува.

Редактирано Юли 28, 2008 от Станимир

[Слънчева]

Може би психологията, като наука, която се занимава с вътрешният свят на човека. Но не, за да го манипулира, а да му помага да се справя във външния свят. Наука, която да ни помага да намираме себе си, своето място...

Иначе всяка наука е от полза, помага ни да си обясним законите на Природата, както и мястото на човека в нея.....

[Станимир]

Всъщност науката винаги изучава външното, проявеното. Психологията не прави изключение. Мислите и чувствата са вътрешни само от гледна точка на физическия свят. Моделите на поведение и мислене, навиците, зависимостите, предразположеностите са все форми, които са външни за човека.

Редактирано Юли 28, 2008 от Станимир

[Слънчева]

Ами тогава пак стигаме до въпроса-Коя е най-езотеричната наука?

Може би всяка, всяко външно знание, но само насочено навътре и пречупено през вътрешния свят на всеки...

[Донка]

Какво ще кажете за семиотиката?

Семиозата е процес, който образува значение от схващанията на всеки организъм за света чрез знаци.

Знак в най-общия смисъл на тази дума е нещо, което с присъствието си говори за съществуването на друго нещо.

Например:

Димът е знак за огън и горене.

Знакът има материална страна, тоест той има материално присъствие, наречено изява; от друга страна знакът има семантика, тоест значение, или поне индикация.

Можем ли да смятаме семиосферата (Ю.Лотман) за "външно знание, но само насочено навътре и пречупено през вътрешния свят на всеки"?

Повече за семиотиката: тук

Редактирано Юли 28, 2008 от Донка

[Guest valentinus]

Няма ли капан още при поставяне на темата?

Наука и езотерика не са ли два доста различни подхода за опознаване на света?

[Диана Илиева]

E, чак пък капан.

Не можем ли да приемем, че съвременните науки, това са части от езотериката, на които им е дошло времето да престанат да са езотерични (скрити)?

Мен лично това, че терминологията и систематиката при съвременните науки и езотериката съществено се различават, не ме смущава особено - напротив, много ми е интерсно, търся съответствия и аналогии ...

П.П. Учените от най-висок ранг, независимо дали са физици, математици, химици, биолози ... (сложих точките, за да включа всички останали, но много ми се иска изрично да спомена и философите) и независимо от епохата, в която са живели и мирогледа, който са имали, неизбежно стигат до идеята за Бог, единосъщието на всичко съществуващо и въобще след страхотните "научни постижения" тръгват да се интересуват от разни езотерични неща, което е много показателно.

[Guest valentinus]

Позволявам си да пейстна една глава от "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен

в която въпросът за отношението на наука и езотерика е разгледан перфектно

Езотеричният светоглед

Науката мисли преди всичко функционално. За нас това е толкова естествено, че отначало изненадано се питаме: а как другояче бихме могли да се мислим, без фантазията да се развихри най-необуздано? Езотериката мисли съдържателно. Това значи, че по отношение на действителността тя поставя не само въпроса „как", а и въпроса „защо". Това „защо" е въпросът за смисъла, който представлява всъщност брънката между света на формите на проявление и човека.

Смисълът обаче може да се разкрие като истина само пред отделния човек и затова на него му е чужда всякаква публичност. В това отношение езотериката е асоциална. Науката поставя пред себе си изискването да бъде достъп¬на за всеки. При достатъчно дарба всеки, стараейки се, трябва да има възможност да овладее науката. Науката може да се препредава. Познанието - не. За съжаление често бъркаме познанието със съвсем маловажни и нецеленасочени комплекси от знания. Последните могат да се преп¬редават, докато познанието никога не може да бъде резул¬тат от старание. То е резултат от напълно личен, инди¬видуален акт на разбиране, който е метафизичен по приро¬да и с един замах игнорира всички изисквания на масата за “знание за всички". Познанието винаги е резултат от личен опит и не може нито да се приема, нито да се предава.

Във всичко, което приемам от другите, мога само да вярвам, но никога не мога да го знам. Колкото и добри основания да имам да вярвам или да не вярвам в нещо, това няма никакво значение. Да вярваш, значи да не знаеш. Из¬числяването на вероятността също нищо не променя. От тази гледна точка естествените науки приличат на голяма религиозна общност, в която постоянно се предъвкват трохите, останали от неколцина наистина знаещи, докато това знание се промени до неузнаваемост.

В никакъв случай обаче не искаме да подценяваме вярата, защото тя е най-важната предпоставка за получаване на знание. Да вярваш, означава да смяташ, че нещо по принцип е възможно. Ако смяташ, че е невъзможно, никога не можеш да го постигнеш. Вярата и познанието са различни стъпки. Те взаимно се обуславят, но всяка от тях си има собстве¬ни основания, така че двете не бива да се смесват.

Така, както познанието винаги е било кауза на отделен човек, така и езотериката е кауза на малцина. Малцината, тръгнали по тясната пътека на разбирането, за да станат знаещи, образуват т.нар. езотеричен, вътрешен кръг (от гръцки: езотерос = вътрешен). Този малък вътрешен кръг е заобиколен от значително по-големия екзотеричен, външен кръг (от гръцки: ексотерос = външен). По-нататък, когато стигнем до закона за полярността, ще видим, че тези кръ¬гове взаимно се обуславят и че всеки от тях дължи същес¬твуването си на другия полюс.

Оттук следва, че езотеричният кръг няма мисионерска цел спрямо света. Истинската езотерика действа скрито и прави повече усилия да забулва съществуването си, откол¬кото да се впуска в лов за нови членове. Затова, ако някое обединение или сдружение се стреми да се разрасне и да уве¬личи членовете си, това е безспорен знак, че не става дума за истински езотерично обединение, макар името и рекла¬мата да твърдят обратното.

Пазенето в тайна при езотериката няма нищо общо с притворството, а се получава от само себе си. Езотеричните учения сами се пазят в тайна, без външна помощ. Даден човек може да прозре определено знание и да го оползотвори за себе си, само ако нивото на съзнанието му е по някакъв на¬чин адекватно на нивото на това знание. Човек, който не е учил физика, не може да разбере значението на една физическа формула. За него тази формула не значи нищо, дори когато за физиката тя е от епохално значение. Формулата сама пази тайната от непосветените. Затова и не е необходимо да се крие. Едва когато онзи, който я е видял, усвои добре физиката, тази формула може да му помогне да направи огромна крачка напред в познанието си. Същото се отнася и за езотеричното знание или за така наречените тайни учения.

В закодирана форма езотеричното знание е достъпно за всеки, но незнаещите не могат да го разпознаят. Тълпата не познава стойността на символите и затова ги смята за безполезна глупост. За да можем да виждаме, трябва първо да се научим на това („И светлината в мрака свети, а мракът я не обзе" (Йоан, глава 1).

Ако аз не мога да разчитам нотите, това не ми дава право да искам от композиторите да бъдат така любезни да пишат музика с букви или цифри, та да ги чета. По-скоро трябва да реша дали да си направя труда да науча ноти¬те или завинаги да се откажа от задълбочено разбиране на музиката. Същото се отнася и за езотериката. Не е зада¬ча на знаещите да се приспособяват с незнаещите. Те трябва само да са готови да помогнат на онези, които са ги по¬молили за тази помощ. „Помолете и ще ви се даде, почукайте и ще ви се отбори."

Сравненията, които посочихме, имат за цел да покажат, че езотериката, не е област от знанието като много дру¬ги, които биха могли да се усвоят със старание. Езотериката не е сборно понятие за някакви данни, факти и фор¬мули, които просто трябва да се наизустят, за да ги ползва човек.

Езотериката е път или пътека. Всеки път води към някаква цел. Да вземем за конкретен пример пътя, който во¬ди от Мюнхен за Виена. Можем точно да проследим този път на картата, да пресметнем километрите, да се осве¬домим в справочници за населените места, които се нами¬рат по него, да видим снимки, направени от други, които вече са минали по него, да обсъдим всички подробности и така нататък.

Тези занимания с пътя „Мюнхен-Виена" може и да са много привлекателни и интересни, но с тях не можем да постигнем целта на пътуването - Виена. Ако наистина ис¬каме да стигнем до Виена, трябва да тръгнем на път, да минем по този път, да се придвижим. Всички предварител¬ни проучвания и информации могат да се окажат полезни, но никакви теории не могат да заменят изминаването на пътя. Този пример би трябвало да прави ясна разликата между простото трупане на факти и езотериката като път. Езотериката води към цел, която може да бъде пос¬тигната, само ако човек се отправи на път.

Това е най-честата причина за грешките на онези, кои¬то шумно защитават езотеричния светоглед, но не правят и стъпка по този път. Да вървиш по пътя, значи незабав¬но да превръщаш в реалност всички, макар и най-малки зна¬ния, значи постоянно да променяш собствения си живот и преживявания, отношението си, да си винаги различен, ви¬наги нов. С една дума, езотерика значи развитие..

Тази необходима реализация аз наричам ангажираност на езотеричното учение, функционалните науки не ангажират занимаващия се с тях. Един химик може да направи сенза¬ционно откритие и въпреки това да продължава да бие же¬на си, да води процес срещу брат си, да ругае обществото и т. н. Животът и поведението му остават напълно неп¬роменени след химическото му откритие.

Съвсем различно стоят нещата дори при най-малкото езотерично „откритие". То има директно влияние върху всички области на съществуването, тласка към друга нагласа към света, моментално прави старите навици невъзможни. Ако някой вникне в астрологията например, той никога повече ня¬ма да търси виновните във външния свят, няма да води про¬цеси и т. н. (Тук трябва да подчертаем, че практикуването на астрологията и разбирането на астрологията са две съвсем различни неща. За съжаление те рядко се срещат заедно.)

Тази ангажираност винаги е била причината, поради ко¬ято екзотеричният външен свят така страстно се съпротивлява на проникването на езотерични истини в него. За¬щото, макар и несъзнателно, тежестта на ангажимента се усеща много ясно. Хората са готови да приемат всяко ново откритие, стига то да е функционално и следователно да няма ангажиращи последствия.

От известно време се правят опити конфликтът да бъ¬де преодолян с един трик. Този трик се нарича парапсихоло¬гия. Привържениците й се опитват да смекчат предизвика¬телствата на езотеричния светоглед чрез стерилната ме¬тодика на науката. Какви ли не важни изчисления пълнят ар¬хивите, но - слава Богу, те не могат да променят човека. Парапсихологията е лъжовна и страхлива, защото тя нито има смелостта на чисто материалистичната наука просто да загърби всички нематериални феномени, нито е готова да се задоволи само със собствените си открития и да си по¬несе последствията. Парапсихологията непрекъснато души и разисква върху „надушеното", но никога не смее да ухапе. Иронията на съдбата има грижата всеки сам да произнася собствената си присъда. Определението парапсихология, ко¬ето тя сама си е избрала (от гръцки: пара = покрай, набли¬зо), показва, че тя се разминава с психиката.

[Роси Б.]

Науката на нашето време все още е крайно материалистична. Макар че, ако се обединят физика с метафизика, ако се преоткрият и разгадаят древните философски системи, ако биологията се занимае не само със скелета на телата, а се потърси живата и истинска същност на материята- нейната духовна субстанция, то тогава бихме поспорили коя е най-езотеричната наука.

Една от големите грешки на всички материалистични науки е отричането на "Разумните Същества"(Ангели, Архангели, Духове), които управляват съзнателно "силите"(движението) в Космоса. Да, някои учени (не много смело) говорят вече и за Бог, но не са си изяснили езотеричните понятия за различните планове(нива). Това, че: "Материята е Дух на седми план, а Духът е Материя на нисшата точка на своята дейност- и двата са Майа".

И докато "специалистът по Материя" се задълбава в нейното поведение, то духовно-виждащият може да проследи движението на междупланетните маси, тяхната еволюция и да си направи необходимите изводи сам(това за което говори valentinus).

Може би не е далеч времето, когато Материалистичната наука и Окултизмът(който е нейно допълнение и душа) ще си подадат ръка.