dreamer96 Добавено Септември 21, 2012 Доклад Share Добавено Септември 21, 2012 Аз съм момиче почти на 16 години и не знам какво друго трябва да кажа за себе си, но ето го и моя проблем: Срам ме е да го кажа и е много по лесно да го напиша, не знам дали е нормално или не. Аз постоянно фантазирам, когато попадна в някоя ситуация и се изложа веднага започвам да си мисля как съм се представила страхотно и съм най-добрата, измислям си какви ли не истории, коренно различни и във всичките аз съм перфектна, дори когато не ми харесва нещо как се е получило, макар и вината да не е моя аз си мисля колко съм добра и как го оправям и когато искам да ми се случи нещо, то моментално се случва на момичето в главата ми. Сякаш живея в два свята-истинския и този в главата ми и понеже истинския ми живот не е никак перфектен, предпочитам да си измислям тези истории за да се чувствам по-добре, все едно вярвам че истинското ми аз е това което е в главата ми и го крия само защото ме е срам и страх. Там съм смела и решителна, докато в истинския си живот се колебая постоянно. Фантазирам постоянно дори когато съм все още в тази ситуация, в която съм искала да се представя по-добре, докато отивам и се прибирам от училище, докато слушам музика, преди да заспя и почти винаги когато се чувствам зле. Много обичам да гледам филми и по този начин се разсейвам от всичко дори и от фантазиите ми, но когато филма свърши аз моментално ставам главната героиня. Имаше време в което си помислих че ако продължавам така целия ми живот ще мине и няма да го осъзная и реших да спра, но не се получи, в един момент без да се усетя вече бях започнала чисто нова случка. Понякога ми се иска да съм това перфектно момиче, а друг път просто искам да забравя за всичките ми фантазии и да започна да си живея живота. Както казах не знам дали това е нормално, мога ли да спра да фантазирам и луда ли съм като го правя? Много Ви моля, отговорете ми защото наистина не знам какво да правя, а за това НЕ съм казвала на никой, дори на най-добрата си приятелка която знае всичко за мен, защото ме е срам и нямам представа какво да кажа, имало е нощи в които съм плакала за това и се бях решила да и кажа, но на другия ден вече нямах същия кураж, не знам какво ще си помисли после за мен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 22, 2012 Доклад Share Добавено Септември 22, 2012 Здравей, първо да ти кажа, не си луда, а си на 16. Тази възраст сама по себе си е чудновата. Възраст, в която детето се изгубва, за да го намерят отново като млад и красив пораснал човек. Виждам че тези фантазии те притесняват и ти се срамуваш от тях. Защо се срамуваш? Определила си ги като нещо нередно. Каква е причината за това твое мнение? Те пречат ли по някакъв начин на ежедневието ти? Пречат ли ти да извършваш задълженията си? Играеш ли фантазиите си реално? Разказваш ли измислени истории на приятелите си, които да представяш като истински? Каква е разликата между теб и момичето, което би искала да бъдеш? Лина Коцева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Yoda Добавено Септември 22, 2012 Доклад Share Добавено Септември 22, 2012 Здравей, и аз бях на 16 години и много обичах да фантазирам. Като теб също се вживявах в различни роли. Описвах ги в дневника си и това ми помагаше да не забравям за реалността. И също много обичам да гледам телевизия. Ти самата казваш: и е много по лесно да го напиша Напиши го - опиши фантазиите си, развий ги в история, създай книга, стани писател! Мисля, че имаш дар слово, изеазяваш се грамотно и доста добре. И, моля те, не се срамувай! BTW: скоро даваха по една от телевизиите подобен филм, в който главната героиня (около твоята възраст) стана известна писателка, благодарение на своя дневник и на "другото си аз". Не мога да се сетя заглавието му, ако успея, препоръчвам ти го да го гледаш. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 22, 2012 Доклад Share Добавено Септември 22, 2012 Oпиши фантазиите си, развий ги в история, създай книга, стани писател! Скоро даваха по една от телевизиите подобен филм, в който главната героиня (около твоята възраст) стана известна писателка, благодарение на своя дневник и на "другото си аз". Ако можеш да рисуваш, може да стане и комикс. Ако не можеш да рисуваш, научи се или пък се свържи с някой, който рисува манга и аниме (японски комикси и анимация). Може да се получи нещо интересно. Как се прави комикс? Ето няколко съвета: http://www.wikihow.com/Make-a-Comic-Book Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lacrymosa Добавено Септември 22, 2012 Доклад Share Добавено Септември 22, 2012 И аз като бях горе-долу на твоята възраст, имах подобни фантазии - как в определени ситуации постъпвам точно по противоположния начин, по който в действително реагирах. Виждах се във фантазиите си като много смела и силна, не ми пукаше от нищо и никого, а всъщност в действителност не беше така. Това, предполагам, е един вид бягство, но не мисля, че е лудост Предполагам, психолозите във форума ще дадат компетентно мнение. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 23, 2012 Доклад Share Добавено Септември 23, 2012 (edited) Ето един чудесен пример за писателка, която е написала роман с подобна идея (момичето в главата на нейната героиня е приказна принцеса, която трябва да спаси едно приказно кралство, завладяно от зли сили) и сега си търси издател: Ваня Колева, "Пътуване към снежните гори" http://izdatel.eu/poem.php?id=7# (Можете да я подкрепите като гласувате за нейния роман чрез акаунта си във Фейсбуук.) --- Та, така, мило дете... Ти не се ослушвай, защото тази идея и други я експлоатират и скоро свободната ниша за този бизнес ще се препълни с конкуренти. Редактирано Септември 23, 2012 от ISTORIK Лина Коцева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dreamer96 Добавено Септември 23, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 23, 2012 Благодаря Ви за коментарите. Срамувам се от тях защото ми се иска да съм като това момиче, а в действителност не мога, когато имам шанса да постъпя по готино, аз се вцепенявам и обърквам всичко, защото вместо да живея живота си, живея в тях. Досега не съм ги смесвала с личния ми живот, те са просто в главата ми и се появяват и изчезват в зависимост от ситуациите. Може би мога да си водя дневник, но не и книга, те са толкова различни в едни ситуации се представям за един човек, в други съм друг човек, но общото между всички тях е че са смели, а аз не съм, мен ме е страх от много неща и най-вече да не се изложа, затова по принцип гледам да не говоря много, защото не знам каква глупост мога да кажа, а в фантазиите ми на момичето не и пука за нищо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 25, 2012 Доклад Share Добавено Септември 25, 2012 Когато спрем да се сравняваме с останалите версии на себе си - реални или въображаеми и спрем да се сравняваме с други хора, пак - реални или въображаеми, ще започнем да живеем в мир със себе си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sidi Добавено Октомври 3, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2012 Живеем в мир и съгласие със себе си, когато има равновесие между собственото ни АЗ и обкръжаващата ни среда. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 3, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2012 Благодаря Ви за коментарите. Срамувам се от тях защото ми се иска да съм като това момиче, а в действителност не мога, когато имам шанса да постъпя по готино, аз се вцепенявам и обърквам всичко, защото вместо да живея живота си, живея в тях. Досега не съм ги смесвала с личния ми живот, те са просто в главата ми и се появяват и изчезват в зависимост от ситуациите. Може би мога да си водя дневник, но не и книга, те са толкова различни в едни ситуации се представям за един човек, в други съм друг човек, но общото между всички тях е че са смели, а аз не съм, мен ме е страх от много неща и най-вече да не се изложа, затова по принцип гледам да не говоря много, защото не знам каква глупост мога да кажа, а в фантазиите ми на момичето не и пука за нищо. Ех, че хубави фантазии! Ами точно така е, отпусни се и не се притеснявай, също като това друго момиче. Защото то на практика си ти, такава, каквато си отвътре, такава, каквато се харесваш. По някакви причини - от възпитанието, от средата, в която си израснала и се намираш, се е получило така, че ти сама себе си ограничаваш, свиваш се и ... се получават тези гафове, за които пишеш. И които между другото съм сигурна, че не са кой знае какви, ти им придаваш допълнително сила и значение, мислиш си, че кой знае колко много си се изложила, че кой знае в каква лоша светлина са те видели другите, че кой знае колко дълго време ще си спомнят за това, което си или не си казала/направила; бъди уверена, че е така, само в твоята глава. Другите - съученици, познати, роднини и т.н. виждат едно мило момиче, което леко се смущава в общуването и ... толкова! Имай самочувствие и освободи това готино момиче, което в действителност стои затворено в теб! Успех! ISTORIK 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ягода Добавено Октомври 3, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2012 Моето мнение е, че ти и ''тя'' сте един и също човек, просто се отпусни като за начало и пусни ''тя'' да влезе в реалния ти живот, не бързай имаш цял живот пред себе си. Добре си се ориентирала, че искаш да бъдеш такава според твоите виждания, а не според приятели, роднини и тн. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лина Коцева Добавено Октомври 4, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2012 Благодаря Ви за коментарите. Срамувам се от тях защото ми се иска да съм като това момиче, а в действителност не мога, Ето какво мога да заключа аз: Доколкото разбирам, ти знаеш какво искаш (което е много голямата първа стъпка). За да го постигнеш, обаче, според мен ще ти е нужна малко професионална помощ, защото си объркана и защото не знаеш какво точно да направиш. За да се случи това, което искаш по най-бързия и "безболезнен" за теб начин - потърси психотерапевт. Ако поради някаква причина не можеш - следвай съветите тук, но целия процес ще е много по-бавен и винаги ще останат в теб не отговорени въпроси. Желая ти успех! Диана Илиева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts