Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Моята позитивна история за ПР


Recommended Posts

Здравейте,

Реших да отворя тази тема за да вдъхна малко кураж на всички, които страдат от бича на 21 век – СТРЕСА или както повечето от вас (вкл. и аз до скоро) наричате Паническо Разтройство / Страхова невроза. Няма да изпадам в подробности какво точно съм изпитвала по време на острите стресови реакции или както вие (вкл. и аз до скоро) ги наричате панически атаки, защото всичко това е до болка познато на всеки един, който ги е преживял. По скоро ще разкажа за това как аз се справих с този проблем.

Напълното осъзнаване какво точно представлява страха и разбирането как/защо се получават оплакванията породени от паническата атака - Защо имам сърцебиене? Защо виждам замъглено? Защо ми се вие свят? Защо всичко ми трепери? Защо ме стяга/боли главата? Защо имам чувството, че ще се задуша? Защо имам чувството, че ще умра / припадна? И още десетки, десетки въпроси...Само по себе си, обаче това осъзнаване не е самодостатъчно!

Спорт – 3 пъти в седмицата по 1 час. Защо? Движението разгражда адреналина който прави тревожността и кризите. Сам по себе си, обаче спортът не би ни избавил от това състояние.

Медитация – всеки ден по 20 минути. Защо? Защото увеличаването на алфа активността е най-мощното средство за намаляване на стреса. Резултат от алфа ритъма са положителните мисли и положителната нагласа, свързани със спокойствието което се постига. Само с нея, обаче може би ще са ни нужни дълги години за да се научим да се справяме със стреса.

Четене на литература свързана със себепознание. Книги, които те карат да се замислиш върху онези невидими психически бариери, с които сме се срастнали още от детството и ни пречат да бъдем пълноценни, безгрижни, наслаждаващи се на живота хора.

Ежедневен сблъсък със страховете. Направете нещо, от което се плашите сега и продължавайте да го правите....Това е най-бързия и сигурен начин да победиш страха си.

И още много, много неща...

И сега ще ви „фрасна с мокър парцал“. Когато разберете всичко това, когато го правите непрекъснато, когато сте много мотивирани и полагате всички усилия да се справите, когато мислите положително и насочвате цялата си енергия в това и т.н и т.н – да, вие създавате една нова физиология, но не можете да избягате и от старата. Тя си е там, колкото и да си мислите, че не е. Не защото не го искате, а просто защото ви трябва ВРЕМЕ. Затова много хора се разочароват след доста положени усилия с извода: Направих всичко, но все още се чувствам така.

И знаете ли какво? Имам една добра и една лоша новина. Лошата е, че стресът никога няма да си отиде от живота ни. Ще се оттървем от него едва когато умрем. Добрата, обаче, е че когато човек промени начина си на мислене и душевната си нагласа, тялото му се приспособява. Той вече има емоционалната стабилност - уравновесеност без изживяване на силни чувства и тогава вече в очите на страдащия това вече не е ПР, а просто напрегнато ежедневие!

И отговорът на най-важния въпрос „Кога мога да кажа, че съм се справил с ПР?“ според мен е: Когато се науча да приемам трудните ситуации като предизвикателства, а не като стресираща реакция. И когато това се случи вече няма да имаме нужда да дишаме в книжно чувалче и да прилагаме релаксиращи техники, да бъдем затворници в къщи, да си задаваме самосъжалително въпроса „Защо на мен?“ или „да умираме“ всеки ден.

Сега искам да кажа, че без Психотерапия това едва ли щеше да се случи (поне с мен). Може би щеше - след 15-20-30 години. Един искрен съвет – потърсете психотерапевт. Не губете години от живота си в опит да се справите сами. Аз изгубих само 3. Психотерапевтът ще ви даде конкретни напътствия и съвети. Ще отговори на всичките ви въпроси, които написах по-горе и на всякакви други, които ви тормозят. Ще ви научи на техниките за релакс и т.н. Повярвайте има отговор на всеки въпрос. Може да не попаднете от първия път на подходящия терапевт – опитайте с друг.

Искам още много неща да кажа, но осъзнавам, че може би няма да има смисъл. Защото го знам от личен опит. Колкото и да ти го повтарят,ако сам не го изпиташ все не вярваш... Щастлива съм, че опитах и се получи. Опитайте и вие!

Линк към коментар
Share on other sites

Е, как да не ти се зарадва човек?! Благодаря ти за това качествено споделяне! :)

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...