Странни усещания по време на сън

[Stefi123]

Здравей Орлин,

Реших да ти пиша, защото имам нужда от съвет и разбиране. Разбрах за теб от интернет, разгледаждала съм сайта ти. Чела съм твои статии, които са ми помагали, благодаря Адмирации за професионализма! ИМАМ ПРОБЛЕМ...Аз съм Стефи, на 33 години, трезво мислеща жена, със страхотно семейство, приятели, добра работа. Започвам направо, ясно, кратко и точно. Случва ми се вече четири пъти едно изключително странно състояние по време на сън. Описвам случките :

-Първи път....миналата година, пролетта, спейки една нощ сладкия си сън, изведнъж усетих, силна вибрация, някаква енергия в мене, която се опитваше да излезне от мен. Представи си два магнита, как като се опитваш да ги разделиш, какво е усещането. Нещо подобно , бях убедена, че не сънувам, усещах силно сърцебиене, известна доза страх от случващото се. Аз се издигах и сякаш тръгвах в стаята, но подсъзнателно си казвах...моля те върни се и отвори очи. Връщах се, като това връщане го чувствах като силен допир, все едно нещо ме изпълваше, цялата. Отварям очи, но за съжаление, пак ги затварям..пак вибрация, пак сърцебиене, пак молба да се върна и така...на 3-4 пъти, докато успях напълно да отворя очи. Почти не мигнах тази нощ. Бях в шок от случилото се. На другия ден се опитах да потърся инфо в нета, попаднах на - астрална проекция, сънна парализа, осъзнато сънуване..подобни състояния, като моето. Четох, за много истории в нета, на хора с подобни преживявания, волни или неволни. Тогава се зачетох и за медитациите, за чакрите и т.н. Теми, които честно казано, никога не са ме влечели, по-скоро не съм се замисляла за тях Реших да споделя на близките си, останах неразбрана и леко подозрителна....аджиба..какви неща се опитвам да им разкажа и споделя )) Реших да не мисля за това и забравих.

- Втори път. ...Тази година, началото на лятото. Бях забравила за случката, реших през деня да релаксирам и си казвам...сега ще се опитам да медитирам, легнах, затворих очи...за първи път реших да се опитам да се докосна до тази медитация, за която толкова хора говорят, практикуват, но не успях, постоянно мислех за разни неща, неможах да се отпусна и провал........и ето вечерта ...отново онова състояние се завърна...вибрация, някаква енергия, която излиза от мене, усещането за излизане, и сякаш изпадах в безтегловност, така пак..., сякаш излизам и се връщам на няколко пъти. Сърцебиенето е много силно. По време на случващото се ми се яви в съзнанието една реална снимка АЗ И БРАТОВЧЕТКА МИ, която е на 13 г., снимани заедно, казах си..тази снимка ще я кача във фейсбук. Между другото след месец ходейки на гости в братовчедка ми, видях, че същата снимка, беше изкарана на фото и сложена в рамка на видно място на секцията им. Стана ми странно, толкова много снимки имаме двечките...точно тази снимка ми се яви не на сън, а по време на това състояние, сякаш беше видение и точно тази снимка, самата моя братовчедка си я изкарала и сложила в рамкаJ))) Незнам дали не съм провокирала това състояние с опита ми за медитация, защото факт вечерта след една година се повтори странното преживяване. Но определено това състояние ми се случва, без въобще да правя опити през нощта, то просто се случва по време на сън.

-Трети път....На следващата вечер отново. Но много по-силно. Отново усещане за силна вибрация, сърцебиене, някакъв тласък нагоре и хоп.....този път виждах светлина, много силна, много ярка и ТАМ...ми се яви образ на една жена, която с много приятен глас, изключително спокойно ми пророкува, за някакво събитие, че ще се случи ...за хубаво нещо става въпрос...и каза, да не се притеснявам, че ще си преодолея страховете ,които имам.. Ще попитате..какви страхове....ами, за съжаление и моята психика е доста натоварена и леко изхабена от ударите на съдбата и от време на време ме гонят някакви натр.мисли, страхове, но смело мога да твърдя, че почти съм се преборила с тях, а и не съм позволявала кой знае колко да господстват над мен..... не позволявам на изкривени мисли да пробуждат в мен тревожност....налудничево е и не е правилен модел на мислене. Каквото е в главата на човек това е важно!!! А за мене е важно да имаме правилни мисли, правилни действия, тревожността и страховете, натрапчивите мисли са НЕПРАВИЛНИ. Макар, че на моменти идват ей така от нищото и се изисква да се боря с тях, може да се случва рядко...2-3 пъти годишно, но се случва. Искам да съм на 100 % трезво мислещ човек, да се радвам на живота, на въздуха, на природата, на всичко, което ме заобикаля, но за съжаление стреса оказва влияние на психиката и понякога идват онези лоши мисли, които за съжаление в днешно време са често срещано явление при нас-хората.

Връщам се отново към състоянието....четох както казах, всякакви форуми, всякакви истории, чудех се това моето да не е астрална проекция....но имах и подозрението дали не е някаква форма на халюцинация на мозъка ми, да не е някакво психическо отклонение. Имала съм моменти с часове съм се връщала към случките, просто затварях очи и си представях какво точно съм преживяла, как съм се контролирала, да отворя очи, за да го прекъсна и съм успявала.....

-Четвърти път .Мина цяло лято и тази събота отново ми се случи, този път усетих дори някакво бучене....нещо от рода на –вуууууууу. И този път усещах, как тялото ми спи и аз се опитах, да си вдигна ръката, но не успявах, все едно бях във въздуха. Така, отново на няколко пъти...излизам, влизам...излизам, влизам....Вибрации, бучене. Помогни ми, моля те, кажи ми че не полудявам, какво ми се случва спейки....Понякога имам малко по-специални сънища, чат-пат сънувам неща, които ми се сбъдват, но ...това няма нищо общо със съня, нищо общо. На 100 % съм убедена, че случващото се, не е сън, не е! От една страна ми е любопитно, интересно, но от друга ме хваща шубе, дали ако ми се случва занапред, ще мога така да се контролирам...Малко дълго ми стана писмото, сори, но имам нужда от твоят съвет.

До скоро

[Орлин Баев]

Здравей, Стефи!

Засягаш интересна тема - за връзката между тревожните състояния и духовността. Има цели книги по въпроса - например на Роберто Асаджоли. Приема се, че невротичните състояния могат да бъдат подтик към разширяване на съзнанието, опознаване на себе си в дълбочина, събуждане за духовността! Голяма част от симптоматиката, преживявана при паническите атаки например, се припокрива силно със състояния, умишлено индуцирани и преживявани от йоги, мистици, медитатори, шамани, в молитвен екстаз и т.н. Описваните от теб вибрации, усещане за енергия и движението и, поривът и за излизане, се търсят и преживяват умишлено в кундалини йога, тантра сексуални или не практики, в дихателни (пранаяма) сесии. Тези преживявания имат и физиологични корелати и обяснения, поне донякъде. Дереализацията и деперсонализацията е позната добре на всеки сериозно и дълбоко занимаващ се с медитация. Разликата е, че тези състояния там са търсени, желани, идентифицирани са с промяна на гледната точка, мъдрост, повишено съзнание, обич и състрадание, а преживяващият ги е в пълен контрол над възникването и проявата им! При невротичните състояния тези състояния обикновено плашат, тъй като се появяват неочаквано, не са били умишлено индуцирани и желани. Явяват се обаче като стимул за себеразвитие, като импулс за промяна на визията, характера, осъзнаването на естеството на живота, целите, мястото ни в него - тласкат ни към по-стабилна и хармонична психика и дори към духовност! Приемането им като болест, на която сме жертва, би било грешка. Да, в диагностичните наръчници са - но все някакси е нужно да бъдат класифицирани, няма как. Всъщност невротичността не е нищо друго освен силен инструмент по оцялостяване, по сливане с бездните от потенциала ни! Как ти ще приемеш преживяванията си, зависи от теб! Според мен те тласкат към нещо - ти как мислиш?

[Stefi123]

Здравей Орлин,

Първо искам да благодаря за бързия отговор, който ми даваш.Радвам се, че има толкова човечни и добронамерени хора като теб, които онлайн-безплатно правят консултации, помагат на хора с различни тревоги, проблеми. Доста се позамислих върху твоите думи. Доколкото разбирам, въпросното състояние, е провокирано от моя натрупана тревожност, ако щеш и невротичност и идва в съня ми с хубава мисия, за да ми помогне. Както самия казваш, това е начин за събуждане на духовността, за опознаване на себе си в дълбочина. Но мисля, че е нормално, когато дойдат без да бъдат канени в съня, човек да се изплаши. Все пак, това е преживяване, което е изключително различно от нормалните състояния и ако не си подготвен за това, идва и страха. Чудиш се какво се случва с тебе по никое време на нощта, защо е това силно сърцебиене, какви са тези вибрации, това бучене, каква е тази енергия, която чувстваш, че излиза от тялото ти? Но занапред, ако се случи отново да преживея това състояние, ще бъда спокойна и ще се опитам малко по-задълбочено да изуча случващото се без капчица страх Благодаря ти, още веднъж

Редактирано Септември 21, 2012 от Stefi123

[Rwanda]

Здравей, Стефи!

Изчаках с нетърпение да видя отговора на Орлин, защото и на мен самата ми се случи преди около година абсолютно същото преживяване като твоето. Когато четях как си го описала, започнах да се смея, защото все едно бяха моите думи. Аз също като теб бях толкова уплашена, чувствах сърцето си сякаш ще се пръсне от страх и така беше не през цялата нощ, но и на следващич ден. Реших да потърся в интернет какво точно съм преживяла и открих, че никак не са малко хората, които са имали подобни изживявания. Така, четейки, попаднах във форума на този сайт и от тогава всеки ден съм тук - да чета лекции, да слушам музика или просто да се образовам от по-напредналите във форума. В този смисъл, това, което е написал Орлин е напълно вярно за мен. Няма нищо случайно в живота. Това изживяване мен ме подтикна към едно по-задълбочено търсене за развитие на духовното в мен.

Поздрави!

[Орлин Баев]

Благодаря и аз за добрите думи!

Темата наистина е много интересна! Преди време аз самия често преживявах ситуативни панически атаки, със симптоми като дереализация и деперсонализация, бучене в ушите и съскащ шум, мощно нагнетяване на енергия нагоре към главата и вибрации. Всичко това провокирано от тревожност... Идентични преживявания обаче имах и при дихателни сесии, с ползване на психофизични заключвания (бандхи) и фокусиране на вниманието. И сега, само след минута дишане мога да накарам цялото ми тяло да затрепти, завибрира и да се получи онова типично вътрешно фино пулсиране на енергията, сякаш вътрешното тяло се отлепва от физическото и иска да се освободи. При това, ако нагнетя с помощта на фокусиране енергията нагоре, се получава специфично изключване на околния свят за десетина-двадесет секунди - дереализация, но в по-силен от обичайния вид. Както и деперсонализация, но в доста по-мощна форма - умът спира напълно, сякаш минава на нулева скорост, но самосъзнанието присъства с пълна сила, а осъзнаването става интуитивно. Човек сякаш съзнава всичко ставащо в този момент от позицията на новороден, с чист от семантични обуславяния ум, с поглед над себе си и ситуацията като страничен зрител. Говоря за съзнателно индуцирано състояние, в което отсъства всяка следа от страх. Разликата между предизвиканите автоматично такива преживявания и волево индуцираните е в активиращия стимул - в първия случай това е тревожността, в във втория свободната воля, стремежът към разширяване капацитета на когницията. Подобни на описаните от Стефи преживявания съм имал около събуждане, когато съзнанието все още е в съня и може съзнателно да го манипулира, да потъне навътре или да изплува в бъдно състояние по решение на самосъзнанието. Когато се учим да сънуваме осъзнато, въпросните усещания за вибриране се случват по-често. Те са един вид наместване или разместване на енергийното тяло. Някои стигат и до съзнателно и волево отделяне от тялото (ОИТ) - нещо, с което аз нямам съзнателен опит към момента на писане на тези редове, за съжаление .

Според мен, подобни преживявания не бива да бъдат самоцел. Ако се случват като част от разширяването на съзнанието в пътя на живота ни, чудесно - утилизираме ги. Но, по-важното е качеството на човечността, божественият морал - съвест, сърдечността, за които се разтваряме и с които резонираме, както и въплътяването им в ежедневието като хуманност и правене на света по-добро място, според силите ни!

По отношение на събудените подобни преживявания, тласкани от тревожни състояния - според моето скромно и никого неангажиращо с крайна детерминираност мнение, служат като подтик, аларма. Подтик към промяна, чистота, смелост, синхрон с душите ни! Защото нямаме души, но сме души, които за малко ползват тела!

[Lacrymosa]

Това, което аз съм усещала няколко пъти по време на сън, не е точно като описаните преживявания по-горе, но понеже и аз бих ги определила като "странни" и дори бих казала плашещи, затова реших да пиша и аз.

Та значи, последно се случи преди 2-3 седмици. Спя си аз и май сънувам нещо, но по едно време сякаш осъзнавам, че сънувам, тоест знам, че се намирам в леглото и че спя. И тогава усещам някакво странно присъствие точно зад мене, сякаш някой или нещо има зад мен. След това усещам някакъв странен натиск, сякаш някаква сила се опитва да ме смачка. Както бях легнала настрани, усещах как се свивам, смачквам постепенно под някаква сила. Усещам и емоцията на страха, опитвам се с всички сили да се събудя, да помръдна, дори се опитах да издам някакъв звук и накрая успях да се събудя. Усещането за натиск изчезна, но се бях поуплашила. И друг път, докато спя, съм усещала сякаш има някой в стаята, дори ми се струва, че чувам шумове около себе си..Което си е плашещо. Чувала съм за астрални светове и т.н., което ме плаши. Не бих искала да мисля, че докато си спя, около мен има недоброжелателно присъствие.

Дали сте имали подобни преживявания по време на сън - да усещате нечие присъствие и същевременно да осъзнавате че сте в леглото и спите?

[Орлин Баев]

Честно казано, колебая се как да реагирам на мнението ти, Лакримоза. От една страна, съм дълбоко убеден в многопластовостта на световете, в това, че възприемаме нищожна част, че сме само ученици в това времево-пространствено училище. Убеден съм в реалността на фините светове, тела и т.н. Пишем в езотеричен форум все пак. От друга страна, този конкретен подфорум е посветен на психотерапията, а от опит знам, че акцентирането върху влияние на същности и т.н. единствено би спомогнало за т.н. външна локализация на контрола по отношение на изхода от даден невротичен проблем и трансформацията му в полезна животоутвърждаваща и носеща мъдрост опитност евентуално би била затруднена. Под външна локализация в случая имам предвид, че ако приемем влиянието на външни същности, е вероятно създаването на вътрепсихичен конфликт - борба, отхвърляне, дисоциация в ума, което само би задълбочило невротичността. Затова, без да отричам феномена на съществуване на и взаимодействие с фини същности и дори силно вярвайки в разискваните реалии, предпочитам подходът ми да бъде свързан с допускането, че всичко е в ума и от собствената духовност, интуиране, мислене, чувстване, воля и поведение зависи и качеството на подобно евентуално взаимодействие. Така локусът на контрола е вътрешен, а човек сам е пълновластен творец на съдбата си!

Истината е, че в социален план ролята, която преди време са играели шаманите, а по-късно свещениците, понастоящем изпълняваме ние, психолозите и психиатри - психотерапевти... Обяснителната рамка на невротичността е различна, разбира се. Ако преди се е свързвала с обсебване, сега се обяснява с психични механизми, неврални и биохимични процеси. Съвременните поведенчески, краткосрочни, хипнотични и др. действени прийоми в съвременната психотерапия обаче ползват принципи с хилядолетна давност и както се казва, всяко ново е добре забравено старо... Хипноза е имало винаги под една или друга форма. Поведенческите методи като досега и погасяването на страха са били известни от древността. Начинът на водене на ефективно мотивиращ и променящ ума на събеседника диалог са познати още от древноримската, елинска, източните култури... Същото се отнася и до ролевите игри и психотеатъра - макар и ползвани през различна обяснителна рамка, не са нищо ново. Символиката на страха, вината и т.н. още от древността е била обличана в метафорични персонажи, животни на силата, символни образи... Психодинамиката и субличностите са били изигравани и т.н. Само загатвам!

Редактирано Септември 22, 2012 от Орлин Баев

[Stefi123]

Здравей Орлин,

Вчера случайно прочетох един цитат и го споделям с теб:

"Изток, запад, юг, север - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него." – от Елиф Шафак - "Любов".

В този ред на мисли, аз също твърдя, че няма нищо случайно и за всяко нещо си има причина и всичко, което се случва във вътрешния свят на всеки един от нас идва, за да ни покаже правилния път, защото човек цял живот търси този синхрон в себе си. Ако успеем да достигнем до пълно себеопознаване, да вярваме единствено и само в доброто, ако се научим на всички ценности, тогава ще сме опознали духовния си свят и можем да кажем: " Успях, живея-истински! ". Когато за първи път ми се случи странното преживяване по време на сън,си казах, че определено има някаква причина за случилото се, но каква беше тя???? Когато ми се случи и отново и отново, съпроводено с онези думи, че ще преодолея страховете си, които понякога имам, намерих отговор на въпроса. Ето, борейки се за един душевен вътрешен мир, напук на натрапчивите мисли, които понякога идват, се случва това състояние. Както казваш това е инструмент за разширяване на съзнателността. Макар че, тези състояния се случваха, когато съм почти душевно спокойна, когато съм позитивно настроена и се радвам на житейския си път...., но явно някъде дълбоко в мене се е запечатал страха, който чака подходящ момент да ме окове. Знам от личен опит, когато сме подвластни на страха, на неправилното мислене, тогава светът ни се ограничава, тогава спираме да живеем пълноценно и сме подвластни на собствената си тревожност, която ни пречи да дишаме спокойно и щастливо. Вече съм убедена,благодарение и на твоите думи, които написа, че тези състояния, които съм изпитала, идват,като един духовен учител, който да ме научи на нещо велико, а именно на – духовно развитие на същността, да ме научи на мир и спокойствие вътре в самата мен. Дано успея правилно да изиграя този коз, който дойде сам в ръката ми ))) Благодаря ти още веднъж за помощта!!!

P.S. До Rwanda- Смело напред ))) Желая ти от сърце душевен мир,спокойствие, израстване на истинската, божествена и дълбока същност. И ако усетиш някоя вечер по време на сън отново това състояние, го посрещни с усмивка

Редактирано Септември 23, 2012 от Stefi123

[Орлин Баев]

Благодаря ти за думите на Елиф Шафак. Наистина, когато следвайки външните си пътища, ги осветяваме с пламъка на сърцето си и вървим към светлината на духа си, стъпките ни се насищат със смисъл!

[Rwanda]

Стефи, голямо благодаря! Винаги е прекрасно чувството, когато срещнеш един толкова неподправено открит и позитивен човек като теб! Мила, ти вече си поела по светлия път. Аз мога само да ти пожелая с малки и уверени стъпки да стигнеш до крайната си цел! И да споделя това, което съм научила от по-мъдрите: понякога дори и не е толкова важно "защо?", а по-важно е "как?", и съм сигурна, че ти сама вече си открила как да изиграеш "този коз", попаднал сам в ръката ти. Довери се на несъзнаваното в теб, защото макар че говори понякога на странен (и страшен) език, то идва само да ти услужи и направи добро. Успех, успех, успех!

[Креми (късметче)]

ЗДравейте всички, които по време на сън усещат вибрации в тялото си !

Има наистина много хора, които усещат същото.

Отстранете страха от непознатото и се запитайте след такъв "сън" - как се чувствате физически, какво настроение и мислене имате, как протича следващият ви ден. Ако отговорът е "добре", вие сте един от многото, чиито тела се настройват към атмосферните и други промени на Земята. Радвайте се. Ако искате да научите повече, пишете ми на лични, защото ( както Орлин споменава по-горе), това е класически психотерапевтичен форум, а терминологията, която бих ползвала, е по-различна.

Може да отворим и тема в подфорум Здраве.

Светлина и Топлина, Мир и Любов!

Креми

[Neron]

Здравей Орлин,

Реших да ти пиша,защото преди няколко дена ми се случи нещо странно и силно се интересувам да разбера какво е.Имах нормален ден,даже в интерес на истината много хубав,изпълнен с хубави емоции.След като заспах обаче последва нещото ,което ме накара да се поровя и да потърся някои отговори.Спомням си малко неща,даже почти нищо,но ми беше разказано точното ми поведение и отговори.Спомням си чувството - беше най-вече странно ,мога да го опиша още като чувство на безтегловност и липса на реална представа за заобикалящата ме среда.От отсрещната страна ми бяха задавани въпроси,на които аз съм отговарял съвсем логично и свързано.Започнали са да ми задават въпроси ,защото са помислили ,че съм буден ,защото съм казал нещо от сорта на "Ако можехме да направим това ,което би трябвало да направим" .Попитаха ме " Какво трябва да направим",аз отговорих- " Да се запишем" (да поясня-студент на 21 години съм,живея в общежитие).След това разговорът продължи с въпрос от другата страна-"Къде да се запишем",аз отговорих-"В книгата".След това казах на човекът,че е важно да запишем него ,тъй като той не беше от моето общежитие.Искам да попитам дали е нормално да говоря докато спя и то свързано и логично и на какво се дължи.

Благодаря Ви !!

Георги

[ani_b]

Здравейте. Аз съм момиче на 20 години и няклко пъти ми се случва нещо странно, докато спя и не мога да си дам обяснение защо и на какво се дължи. Случаят е следният: заспивам нормално и се събуждам с мисълта да стана или просто да се преместя, но в същия момент осъзнавам, че не мога дори да помръдна. Когато ми се случи за първи път, преди около година и половина, изпаднах в паника, опитвах се да викам, исках някой да ме чуе, но когато се опитах осъзнах , че дори и звук не произнасям. Това ме стресна още повече, не знаех какво се случва и от страх просто се отпуснах и заспах отново, а и да исках друго не можех. Вторият път беше преди около по-малко от година и същото нещо се повтори , напрежението отново беше оргомно. Третият път беше преди около месец, интересното беше, че този път се случи, когато бях легнала на обед, отново се събудих , неможах да стана, но пак заспивах и се събуждах и не можех няколко пъти. Беше по-продължително и не бях толкова изплашена, както преди, но усещането не беше приятно. Чудя се дали има обяснение на това и на какво би могло да се дължи? Благодаря предварително.

[Станимир]

Виж тази тема: Сънна парализа.

 

Обездвижването е нормално по време на сън, като целта е да се предпази човек от наранявания. Просто си се осъзнала малко по-рано, т.е. съзнанието ти вече е било будно, докато тялото и по-точно нервната ти система все още е спяла. Това е повърхностно обяснение, а в нета съм сигурен, че ще намериш повече.

[noisia]

Търсейки неща по темата за странно присъствие по време на сън, аз попаднах тук. Не знам дали е точно същото, но се надявам да получа поне малко обяснение или успокоение... не знам и аз какво точно търся. Не съм предполагала колко много хора имат странни преживявания, докато спят. Самото сънуване е странно, но сме го приели, защото се случва често и на всеки. Когато обаче ти се случи нещо по-различно от нормалното сънуване (по-странно и от най-ужасният кошмар), тук идва мястото на притеснението и уплахата. Довечера не смятам да заспивам... не и след снощи. Не знам колко е бил часът, нито колко много пъти точно се будих (често се будя и сънувам най-различни сънища, не ги и помня дори), но си спомням ясно, че досега не ми се беше случвало такова нещо. Както си спях и по едно време осъзнах, че спя. Това се случва по време на сън или в полузаспало състояние, не мога точно да определя. Знам, че без причина усетих нещо като негативна енергия, тръпки откъм краката и студ. И по едно време БАМ - нещо/някой седна до мен на леглото. Спях обърната на една страна (дясно), поза тип зародиш и нещото се настани точно до корема ми, между лицето и свитите ми крака. Аз усетих сърцебиене и огромен ужас и сякаш насън се молех да се махне въпросното същество. Не го виждах, не виждах нищо - беше усещане, и то мноого силно. После го усетих да се мести и застана от долната страна на леглото ми, беше клекнало (това сякаш го знаех някак си) и си мислех, че се крие, но не се маха. Отново си мислех, как искам да се махне. Тогава то се озова до бюрото, което е точно до леглото и главата ми. Беше право и ми каза с глас, който беше тих и спокоен, но не различих дали е женски или мъжки - сякаш беше на "безполово" същество. Каза ми "Аз съм." Повтори го все по-тихо, а аз вече треперех от страх, усещах прекаленото сърцебиене. Помолих се сякаш говорех сама на себе си, че искам това нещо да се махне и то се махна. Не се събудих веднага, след около 20 секунди може би... Странното е, че тогава не бях изплашена, а много ми се спеше, просто се обърнах и отново заспах в типичният за мен неспокоен сън. И друг път са се случвали странни неща около мен, но съм била напълно будна. От тези неща не ме е страх, като цяло не съм страхлив човек. Не ми се обяснява и за тях. Интересува ме, има ли обяснение това присъствие, защото ако пак дойде, не знам дали ще мога да го изгоня. 

[д-р Тодор Първанов]

Няма нормално или ненормално сънуване.Сънуването е сънуване.Съдържанието на сънищата може да е различно.Ти си имала сън с неприятно съдържание.Днес си уплашена от него, за щото го приемаш как нещо ненормално.А това е само сън.Ако продължаваш да се страхуваш от него, най-вероятно 

е се повтаря.Ако го приемеш, като това което е, сън и нищо повече, може да не се появи вече.