Ами, ако всички грешим?

[vorfax]

Като се навечерям ще открия това видео. Към популярен критик на теологията е зададен въпроса "Ами ако грешите". Открих си го:

Тук превода пак ще закъснее, освен ако някой не ме изпревари, заради разсейващата вечеря.

Richard Dawkins в отговор на What if you're wrong:

Well, what if I'm wrong, I mean... anybody could be wrong. We could all be wrong about the Flying Spaghetti Monster and the Pink Unicorn and the flying teapot. Uhm, you happen to have been brought up, I would presume, in the Christian faith. You know what it's like to not believe in a particular faith because you're not a Muslim. You're not a Hindu. Why aren't you a Hindu? Because you happen to have been brought up in America, not in India. If you had of been brought up in India, you'd be a Hindu. If you had been brought up in... in uh.. Denmark in the time of the Vikings you'd be believing in Wotan and Thor. If you were brought up in classical Greece you'd be believing in, in Zeus. If you were brought up in central Africa you'd be believing in the great Juju up the mountain. There's no particular reason to pick on the Judeo-Christian god, in which by the sheerest accident you happen to have been brought up and, and ask me the question, "What if I'm wrong?" What if you're wrong about the great Juju at the bottom of the sea?

Моля не приемайте тази тема враждебно, като опит да отрече личните убеждения на човек. За мен това са най-интимните плодове на човешката мисъл, които описват неговата същност. Интересно и че възприемаме фантазията и приказките като нещо красиво, а други истории като плашещи и откачени. Та това е и причината да пиша в този раздел, иска ми се да разгледам психологическият аспект на понятие, което ще въведа - "псевдо вярата". Извинете ме и че се изразявам недобре, но вечерям, а и съм леко демотивиран от абсурдната дискусията, която водих два дена. Продължавам си мисълта... мой учител, който много уважавах, ми предложи една теория, която ми допадна. Тя гласи, че може да докажеш нещо, като отречеш противното. За моя изненада този подход се оказа чисто научен и има широко приложение в доказателствената част от висшата математика.

Сега се връщам към другата си мисъл, преди да съм я забравил. Идеята на темата е да разгледа един хипотетичен модел в който случайни хора бъдат поставени в условия благоприятни да се развие теория, която иначе в настоящето не се подкрепя от науката, но не се подкрепя и от съществуващите учения и религии. Това, което хората забравят, които гледат удължени фигури на хора, със скафандри, антенки и прочие (може да вмъкна една моя тема с размисли по това) е че фантазията не е запазена марка на 21 век. Лудостта също. И аз искам да задам простичкият въпрос, може ли огромна маса хора да вярва в нещо, което не е базирано на истината. Ако се замислим, въпроса е реторичен, защото това е практика (не става въпрос за религиите). Дори не става въпрос за заговорите и конспирациите, които надминават Холивудските блокбастъри по шокиращ сюжет.

Някой беше казал, че колкото една лъжа е по-голяма, толкова вероятността да и повярваш е по-голяма.

И изобщо има доста психологически моменти, като наскоро споменатите от мен механизми на привързване, Стокхолмски синдром (май там го обърках с комплекс) и т.н.

Настоящето да се третира като чернова, защото има сериозна нужда да се формулира по по-прегледен вид.

[B__]

Ами да, всички грешим. Но може да се научиш да грешиш по-малко. Аз затова ти предлагах помощ

[Диана Илиева]

Хм, я и аз като математик - значи не е точно както си го написал - принципът е следния: ако успееш да докажеш, че обратното на формулираното твърдение не е вярно, с това доказваш, че първоначалното твърдение е вярно. Често се използва в математиката и понякога е много по-лесно това, отколкото стандартния подход.

Колебая се дали не може лесно да се опорочи, ако се приложи в друга област на познанието. Знаеш ли защо? Защото в математиката е много ясно, пълно и точно дефинирано, както правото твърдение, така и обратното; но в други области е възможно човек неволно да се заблуди и да противопостави на правото твърдение някое друго, което не е точно обратно на първото.

Дори и във физиката - има толкова много неща, които все още не знаем, явления, които нито сме чували, нито сме виждали.

[АлександърТ.А.]

Значи опираме до феномена вяра.Какво е това?Не мисля че е религия.

[vorfax]

Само си прехвърлям една мисъл: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=943&st=80#entry178362

Тази тема изисква по-сериозно писане, а за момента не съм в състояние да го реализирам.

[Донка]

От древността има една истина, за която никога не сме грешили - че не можем два пъти да стъпим в една и съща река. И тази истина обяснява защо всеки от нас едновременно е прав и греши за нещо. Няма как да грешим всички за едно и също нещо едновременно по един и същ начин - това би отрекло истината за реката.

[ivail]

Ами, ако всички грешим? - значи въпроса и той е грешно зададен, но мога и да греша

Единствено съм сигурен, ако всеки човек прави по едно добро на ден, и се въздържи от една недобра мисъл на ден, светът ни ще стане рай по-скоро.

Редактирано Септември 22, 2012 от ivail

[Станимир]

Какво ако някой греши във вярата си? Ами рано или късно грешката ще излезе на повърхността и ще може да бъде коригирана. Но обратният вариант е много по-лош: човек да се откаже от вярата си, въпреки съдържащата се в нея истина. Тогава последствията могат да бъдат далеч по-тежки. Човек не може да отрече само погрешните неща във вярата си, а да остави верните. Ако той може да направи въпросното разграничение той вече ще е знаещ, а не вярващ. Но човек не може да знае всичко със сигурност. За много неща може да има догадки, предположения, да възприема нечии чужди мисли...

Какво ако се окаже, че няма Бог? Ами нищо. Повечето от постулатите на духовните учения и религии, които приемат съществуването на Бог ще си останат валидни. Само че мотивацията за спазването им няма да е защото "Бог иска така", а например защото "така е справедливо, морално правилно и човечно". Обясненията за това как е възникнал света, може да се променят, но това, което е наблюдавано като феномени в света си остава валидно.

Съмнението е пагубно. Да допуснеш, че това, което знаеш може да съдържа пропуски, да допуснеш, че има много което не знаеш е едно. Но да се съмняваш в това, което знаеш и в това, в което вярваш е нещо съвсем друго. Да се отречеш от нещо, просто защото има вероятност в него да се съдържат определени грешки - ами не, това е отричане от истината. Все едно да изхвърлиш зърното заедно с плявата. Когато човек стане способен да различи едното от другото, той ще остави зърното и ще изхвърли плявата. Преди това ще си пази и двете.

[Диан Георгиев]

Грешките са нежелани, но и неизбежни щом не всичко ние е напълно известно. При това положение на нещата няма вариант да не грешим, дори и нищо да не правим защото бездействието също е грешка. А да избираме в какво да вярваме, чувстваме, мислим и правим е по-трудно, затова хората влизат в групи.

Това е среда в която им е по-лесно, но резултатите от вярата, мислите, чувствата и действията си остават лични за всеки участник, лични са и откритията които правят. Тези резултати определят дали ще останат в група, дали ще продължат сами и в какво ще продължат да вярват, мислят и т.н. В крайна сметка всичко е много прагматично, хората имат нужда да пълнят сърцата си с емоции, умовете с мисли, успоредно на пълненето на стомасите си с храна и къщите си с вещи. В това те нямат избор, но задоволяването на тези нужди може да стане с различни неща. Щом се получи грешка тя ще си проличи по произведения ефект, по вкуса който е личен.