Търся промяна в себе си.

[snoop96dogg]

Как да бъда СЕБЕ СИ,по-уверен,по-високо самочувствие и самооценка?Не мога да си отговоря сам,пише ви тинейджър на 16 години,който не може да се впише в никоя среда...и без приятели.Пред тези,които ме познават се правя,че всичко ми е наред,но всъщност само замаскирвам проблемите по този начин.Пиша тук защото никой друг не ме разбира,а и няма никакви психолози в нашия град...

Винаги съм търсел тези,които не ме искат,случвало ми се е да приказвам зад гърба на едни на други с цел да им спечеля вниманието с това което съм казал,често се чувствам недооценен от всичките приятели ако мога така да ги нарека.Давам всичко от себе си и не получавам нищо.Слагам си социална маска,пред едни съм един,пред други съвсем друг и на всеки казвам това което той иска да чуе за да го впечатля,а трябва да казвам това което мисля и чувствам.Вече напълно изгубих себе си,за да се харесам на други хора.Имам ниско самочувствие и самооценка,не мога да се защитавам,когато някой почне пряк спор с мен,и ме тъпчат често и го приемам навътре.Постоянно си казвам,че не съм способен на нищо,че нищо не ми се получава...а имам голями амбиции и мечти като например да стана актьор - но това е друга тема.Винаги съм си мислел,че просто съдбата си ми е такава нещастна,а на другите всичко си йм е окей...Срам ме е от самия себе си,че допуснах да падна на това ниво,в депресия съм и по цял ден се чувствам като парцал,без желание за нищо,без мотивация... и т.н.Сигурно от 2 години насам чувствам една такава тежест в областта на гърдите,разсеян,не съм концетриран,постоянно негативни мисли нахлуват в главата ми и по-лошо - не мога да ги контролирам и отблъсна...чувствам се като във вакум и мозъка ми е пълна каша...

Имам и проблем с общуването,чувал съм за социална фобия,но не си вадя такива бързи изводи.Зорлем от притеснение връзвам една дума,и докато му говоря на отстрещния човек си мисля,че той ме мисли за глупав,необщителен,скучен,безинтересен и т.н.Лесно общувам с хора,с които не съм толкова близък и ми е все тая дали ще поддържаме връзка или не,тогава дори имам и голямо чувство за хумор,но това притеснение ми го подтиска и не само него но и ентусиазмът въобще да общувам.Та към непознати и непреставляващи интерес за мен хора си общувам спокойно без проблеми,но започна ли да се привързвам към дадения човек край,започвам да се потя като говоря,сърцебиене и всичко това за да не се издъня нещо с приказките си и да не създам лошо впечатление...Все едно се напрягам и на сила говоря и такива наизустени разговори само и само да му създам впечатлението че съм общителен.

И така...не знам,няма с кой да споделя,а тази депресия и постоянно където съм подтиснат ми пречи и на училище и на всичко.Единственият човек пред който съм себе си - това е майка ми ... При нея си говоря спокойно,с кеф,на различни теми,но с моите набори,съученици,познати и т.н. не ми се получава...Не знам напълно съм объркан и искам колкото се може повече съвети...

Благодаря предварително!

[Диляна Колева]

Здравей, ..... търсиш себе си!?

Как очакваш да се откриеш след като толкова старателно си се скрил, дори от самия себе си?

Казваш, че искаш да станеш актьор!? Несъзнателно искаш да продължиш играта. Актьорската професия е маска, зад която се крие съвсем различна личност.

И тук идва въпросът - От какво се страхуваш? Много те е страх от това твое "себе си". Защо толкова старателно си го скрил? А то всъщност е по- хубаво от това което се опитваш да показваш. Дори ти го харесваш повече.

Намираш се във възрастта на подражанията, в момента оформяш личността си и си се изгубил, защото вероятно някои от основните посоки не са ти показани.

Не казваш нищо за баща си? Какви са там взаимоотношенията?

Има ли човек, актьор или друга личност, която много харесваш и на която искаш да приличаш?

Спортуваш ли?

Имаш ли някакви извън училищни занимания, хоби?

В какво се чувстваш силен, добър?

[Орлин Баев]

Диди ти е казала и питала много качествени неща. Моля те, отговори и!

Казваш, искаш да спечелиш вниманието на другите и за това се стараеш да се нагодиш към тях, да им се харесаш. Така обаче губиш себе си, както сам си забелязал. Губейки собствената си автентичност, какво в теб остава за харесване? Малко лакейство, малко шутовско подчинение, нищо друго... Правиш това нагаждане с презумпцията да бъдеш харесан, бягайки от страха си от самота, изоставяне и отхвърляне. Точно това ти поведение обаче кара хората да те пренебрегват, да се отнасят с теб като с човек "втора ръка', да не те харесват и те отхвърлят. Ненужно жертваш себе си, с илюзията че така ще бъдеш харесан, докато всъщност това е начинът със сигурност да бъдеш пренебрегван и нежелан... Осъзнай това! Оставям Диди да ти помогне с насоки за намиране на себе си - отговори на въпросите и!

Редактирано Септември 20, 2012 от Орлин Баев

[snoop96dogg]

Здравейте,първо ще започна с това,че майка ми и баща ми са разделени от много отдавна - когато съм бил на 3 години.С него не поддържам връзка,поради лични причини с майка ми.

''Има ли човек, актьор или друга личност, която много харесваш и на която искаш да приличаш?'' - ама разбира се,че имам повечето от които не са български,но все пак!Ще започвам фитнес другата седмица с цел да се разсейвам,релаксирам и да си поддържам тялото - това ми е хоби също! Извън училищни занимания ? - ами тази година се записах на театър,но трябва малко да се поотпусна,ще ходя на театър в училището и отделно си има в нашия град една групичка!

Силните ми страни са театъра,много хора са ми казвали,че имам талант,а другото ми занимание с,което обичам да се занимавам е психологията и смятам евентуално едно от двете да се превърнат в професия - какво по-добре ако хобито ти стане професия?

Хобита много - като да имитирам сценки,импровизирам разни актьори пред огледалото,правя си клипове с телефона;

гледам филми,слушам музика,интернет,но в последно време съм много подтиснат и нямам желание да излизам много навън с приятели което също ми е хоби...Просто не знам от къде да започна промяната,защото всичко ми е каша.Ще се радвам да следите темата и да си пишем! Благодаря !

[snoop96dogg]

'''Несъзнателно искаш да продължиш играта. Актьорската професия е маска, зад която се крие съвсем различна личност.''

Искате да кажете,че това че искам да съм актьор е една от причините да съм в това положение ли?Когато играя театър и си показвам актьорската игра го правя с пълно удоволствие и се опитвам да накарам всички да се смеят,да ги вдъхновя,да ги накарам да настръхнат!В кръвта си ми е. Ако нещо греша или съм ви разбрал неправилно,поправете ме.

[Диляна Колева]

'''Несъзнателно искаш да продължиш играта. Актьорската професия е маска, зад която се крие съвсем различна личност.''

Искате да кажете,че това че искам да съм актьор е една от причините да съм в това положение ли?Когато играя театър и си показвам актьорската игра го правя с пълно удоволствие и се опитвам да накарам всички да се смеят,да ги вдъхновя,да ги накарам да настръхнат!В кръвта си ми е. Ако нещо греша или съм ви разбрал неправилно,поправете ме.

Иска ми се първо на този пост да ти отговоря.

Как успя така да обърнеш смисъла!?

Разбира се, положението ти няма нищо общо с това каква професия искаш да практикуваш. Детската мечтана професия обикновено е потребността, която детето има и стои незадоволена. То си избира подходяща професия, в която проектира задоволяването на потребността си. Следователно изборът ти на професия е резултат от неудовлетвореността ти от контакти, в които да блеснеш, а не обратното.

Това обаче няма особено значение за теб в момента.

Много е хубаво всичко което си написал като отговори в по - горния си пост. Виждам в тях един пълноценен млад човек, който има цел, мечти, желания и е начертал път по който да върви. Надявам се всичко това да са реални картини.

Относно състоянието ти, всъщност това не е окончателно състояние , а временно, преходно положение в което се запознаваш с ролята - отчаяние. Когато я овладееш ще разбереш пасва ли ти или не и ще излезеш от нея, за да изучиш следващата.

От 13 до 18 години ще си във вихър на емоция и хормони, които ще те вкарват и изкарват в различни поведения и роли.

Това е така, защото си в период на изграждане на " Себе си", своята индивидуалност. За съжаление живеем в технологичния век, в който техниката замести майката, бащата , семейството и приятелите. Лутанията и загубата на идентификация са в своята кулминация.

От както човек съществува, като такъв, има по - вещи и опитни хора от него, които го въвеждат във всеки следващ етап на развитие. В нашия динамичен век преминаването от един период в друг остана неуправляем и хората започнаха все по - тежко да изживяват кризите си.

Затова и ти се чувстваш по този начин, нямаш пътеводител и в стремежа си да се ориентираш сам, в някакъв момент се изгубваш.

Попитах те за баща ти, въпреки че предположих, че не е част от семейството, защото на този етап стигаме до водача към следващото ниво, а това трябва да е персона от мъжки пол.

Това че родителите ти са разведени не е нещо фатално и ново в днешната действителност, казвам го така директно, защото оставам с впечатление, че си го приел нормално, но има ли по - възрастен мъж - дядо, чичо, братовчед или др., който да е ценен за теб, с който да имаш близки отношения, който да е положителната фигура в живота ти? На който да искаш да приличаш?

Това че започваш фитнес е чудесно, предложение имам, обаче, ако е възможно запиши го с фитнес инструктор - мъж.

За съжаление новите максими са "пробий си път сам" и "груб индивидуализъм". Хората се изолират един от друг и мъжете престават да разговарят с други мъже за смисъла на живота и мястото им в схемата на нещата.

Вероятно точно това в момента при теб е в голям дефицит - и не само при теб, а при болшинството от младежите.

Прекрасно е, че имаш близки и спокойни отношения с майка си, но тя съвсем не е достатъчна, за да оформи твоята пълнота на емоцията, характера и поведението.

В основите на мъжкия характер стои агресията, надмощието, жертвоготовността. Това е биологично заложено. В нашия феминистки век, мъжа е осакатяван непрекъснато, като се прави всичко възможно да му се отнемат тези - иначе така ценни качества.

Какво става с тези качества при теб!?

- опознаваш агресията си, като я влагаш в търсене на контакт с хора, които не те искат и след това попадаш в каламбур от приказки. Дори правиш нещо повече обръщаш я към себе си.

- търсейки надмощието си, опознаваш използването на маски и играеш роли, които не познаваш и не са твоите, по този начин търсиш вниманието, което да те направи значим.

- във всичко това влагаш огромна жертвоготовност и се изтощаваш емоционално, защото това не са типичните мъжкарски прояви на тези качества.

Давам ти примерните им превъплащения отговарящи на съвременния технологичен век.

-Агресията си я влагаш във фитнеса, като я използваш, за изграждането на здраво тяло и добро самочувствие, заради себе си.

-Надмощието си го влагаш в театралния курс, като работиш за по - добро актьорско майсторство, с което да си помогнеш при кандидатстването в тази професия - например. Поставяш си цел и работиш за нейното осъществяване, не заради някой друг, а заради себе си.

-Жертвоготовността си я вложи в това, да започнеш пътуване към себе си. Остави ролите и маските за театралния курс и се запознай с чистата си душевност.

Ако някой не ти е приятен , не говори с него, никой няма да загуби от това, но ще спечелите и двамата, а след това усети как се чувстваш.

Ако някой много ти харесва, направи му комплимент, и двамата ще се чувствате прекрасно от това.

Ако не умееш да спориш - не спори. Кажи го първо на себе си, изиграй себе си пред огледалото, време е да се запознаете. А след това го кажи в първия възможен момент - "Въпреки че много ми се иска да поспоря с теб, няма да го направя, защото не обичам спора."

Просто не знам от къде да започна промяната....

Започни от това например.

Редактирано Септември 21, 2012 от didi_ts

[snoop96dogg]

Мерси за пълноценния отговор!

''Кажи ми има ли по - възрастен мъж - дядо, чичо, братовчед или др., който да е ценен за теб, с който да имаш близки отношения, който да е положителната фигура в живота ти? На който да искаш да приличаш?'' - честно казано искам да приличам на всеки един човек,чийто характер ми допадне,което не е на добре.Днес се опитвам да приличам на един,утре на друг,докато през това време губя себе си.Не знам точно как да ви го обесня,но искам да съм - търсен,предпочитан,желан,уважаван човек от всички,е не буквално от всички,защото винаги ще има хора,на които няма да се харесаш.Но аз винаги се чудя защо не съм популярен като повечето мои набори - държа се нормално,интелигентно и възпитано(не искам да звуча сякаш се хваля)добряк,позитивен с всеки,но въпреки това момичетата например продължават да харесват ''лошите момчета'' без задръжки,ако започна да се държа по-отпуснато с едно момиче да речем,тя ми казва,че не обича лигльвци,а сериозни хора?!Когато съм сериозен ми казват,че съм безразличен,скучен и т.н. Еми не мога да си го обесня...както и да е.

''Ако някой не ти е приятен , не говори с него, никой няма да загуби от това, но ще спечелите и двамата, а след това усети как се чувстваш.'' - Други хора пък ще кажат,че трябва да сме любезни към всички,независимо дали са ни приятни,или не?С повечето съученици и така мои набори нямам общи приказки,защото на тях всичко йм е дискотеки,футбол,това да говорят как ''яко'' са се напили и т.н. Просто не мога да намеря хората за мен - нямам си утвърдена компания.Имам към 5-6 момчета,с които движа,но в една компания не може да се съберем,защото единия от тези 5 момчета не харесва другия и така излиза,че трябва да излизам с всеки поотделно.Искам си компания,с която да си се разбираме,доверяваме,уважаваме и т.н. ...

А и да отбележа - много по-лесно общувам с възрастни хора,отпуснат и не слагам маски.Другото,което е,че искам да се науча да бъда искрен към всеки,на повечето хора йм казвам неща,които далеч не са така,само да се изкефят от казаното.Един вид искам да накарам всеки да се чувства добре,а какво става с мен?!

Извинявам се за това,че не отделям абзаци.До скоро

[snoop96dogg]

О, и пак забравих да спомена. ''Това че родителите ти са разведени не е нещо фатално и ново, казвам го така директно, защото оставам с впечатление, че си го приел нормално.'' - с правилно впечатление сте останали,защото все пак нищо не съм разбирал,когато са се разделили.Майка ми си има втори мъж,т.е. аз си имам втори баща,даже и сестричка от него.Макар,че се държи добре с мен пак не го чувствам толкова близък,че да споделям и най-съкровените си неща,докато с майка ми съм споделял всичко,нищо не крия от нея.

[snoop96dogg]

Искам да ми кажете какво първо впечатление си изградихте за мен от тези отговори,които дадох и въобще цялата тема?

Като изключим това,че ви е направило впечатление,че съм амбициран човек.

[Диляна Колева]

Искам да ми кажете какво първо впечатление си изградихте за мен от тези отговори,които дадох и въобще цялата тема?

Като изключим това,че ви е направило впечатление,че съм амбициран човек.

А ти какво първо впечатление си създаде за мен от поста, който ти написах???

Не искам да ми отговаряш на този въпрос, но искам да помислиш над него. Вероятно ще усетиш, че е невъзможно да му отговориш реално и адекватно. Няколко факта от живота на човека, не казват почти нищо за самия човек.

До тук ние се запознахме с няколко факта от твоя живот и с някои твои реакции.

Относно последните: Ако беше на 30 години, израснал в стабилно семейство и с щастливо детство и имаше тези терзания, щеше да е леко притеснително. Ти си на 16 години в социалния статус, в който си и с нормално детство - терзанията ти са повече от нормални. Ако имаш възможността да ги споделиш с някой малко по - възрастен от тебе мъж, приятел, близък, ще видиш, че той е имал същите терзания и ще чуеш различни истории за излизането от тях. Това ще ти повлияе много добре.

Истината е, че всеки намира своя уникален начин да премине през тийнейджърството. Правилните насоки, разбира се са много важни, за изграждането ти като личност в последствие, но в момента не се случва нещо ненормално, ако това те притеснява. За съжаление водачите по преминаването в днешно време ги няма, изгубили са се.

...... момичетата например продължават да харесват ''лошите момчета'' без задръжки,ако започна да се държа по-отпуснато с едно момиче да речем,тя ми казва,че не обича лигльвци,а сериозни хора?!Когато съм сериозен ми казват,че съм безразличен,скучен и т.н. Еми не мога да си го обесня...

Това е генералния въпрос на всички момчета.

Аз съм била момиче и като болшинството, харесвах лошите момчета. Защо?

В предния пост ти написах 3 основни качества, които са в основата на мъжкото поведение. Опитах се да систематизирам - как ги проявяваш и как би могъл да ги проявиш. На тази възраст се работи основно с първичните инстинкти. Младата жена инстинктивно търси млад мъж, който да е силен, решителен да има надмощие и да е готов да се жертва за нея. Момичето не може да ти го обясни това, дори когато някой и го каже може да го отрече, защото тя също се запознава с качествата си на жена в момента и имитира и подражава като всички. Но първичното в нея надделява и тя е привлечена инстинктивно от младите мъже, които проявяват по първичен начин тези качества. Само след 5 години тя ще се чуди, какво точно е харесвала в този човек. На 16 години обаче положението е това.

С това не искам дати кажа, че трябва да ставаш "лошо момче". Напротив дадох ти вариант, в който можеш да проявиш по различен начин тези качества и да бъдеш харесан и забелязан.

Агресията е желанието за живот, тя се проявява в излъчването на сила. Затова днешните млади мъже се стараят да изградят здраво и силно тяло, тези младежи са харесвани не заради тялото, а защото излъчват сила. Ти си вложил агресията в опити да се харесаш на всички. Ти ми кажи това излъчва ли сила?

Надмощието се изразява в увереност. "Лошото момче" прави отвратителни неща, но ги прави с увереност и жертвоготовност, в които влага силата си и това плаши околните, което пък привлича младата жена. Знаеш предполагам как е в природата, най- силният и страшен мъжки екземпляр печели женската. Ние обаче сме хора и при нас се влага разум, това надмощие или увереност може да се изрази в дейност в която младия мъж да е най-добър. Постигането на успех в тази дейност, вече е вид надмощие над всички останали и той може да прави най- добре нещо, в което другите са непосветени. Погледни предния ми пост и виж, как съм видяла проявата на надмощие в твоите действия и как съм ти предложила да го промениш.

Накрая жертвоготовността , това е стремежа и амбицията, която влага младежа в оформянето на горните две качества.

И да видим какво се получи.

"Лошото момче" - неприятно поведение, силово изразяване на агресията, физическо проявление. Показва сега и веднага, че е над всички. Натрапващо поведение, което прави впечатление незабавно.

"Доброто момче" - влага много усилия в изграждането на силов образ, изграждането на надмощие става бавно, незабелязано е от болшинството, но води до качествени и дълготрайни контакти.

"Обърканото момче" - не разбира поведението на лошото момче, но не е открило поведението на доброто момче. Несъзнателно стремейки се към второто, още по несъзнателно е вперило поглед и желание за подражание към първото.

На тази възраст и в днешната действителност, за правилното протичане на процесите на развитие изключително важен е спортът.

Избери си вид спорт, който те кара да се чувстваш добре тренирайки го. Влез в отбор, ако в това се чувстваш комфортно. Колкото по- малко момичета и жени има в този спорт, толкова по- добре. Казвам това не случайно.

Другите насоки съм ти ги написала в горния пост, няма да се повтарям.

Ако всичко това ти звучи някак размито и не го разбираш, не стига до теб, задай конкретни въпроси.

Ако мислиш, че можеш да вложиш повече време и постоянство, може да преминем и по друг начин през материята. Да ти представям последователно в 4 разказа превръщането на момчето в мъж през различните епохи, а ти да коментираш и откриваш разликите.

[snoop96dogg]

Здравейте!Не следях темата,защото нямах интернет 1 месец.

Ами,хванах смисъла само на някои работи от целия текст,който сте ми написали,но все пак!

Предполагам,че мога да си задавам въпроси и тъй като сте ми казали да задам конкретни въпроси,ето примерно някои,които ме интересуват:

Човек лош ли се ражда или добър?Или се ражда с неизграден характер и вече впоследствие според

средата,която го заобикаля той добива добри или лоши черти?Може ли човек,ако е лош да стане

добър,ако го иска достатъчно силно?Защо някои хора са лоши,а други добри?

Интересни ми са тези въпроси и искам да ми отговорите на тях.

Аз по принцип съм добър,но от сега започвам да се стремя да стана още и още по-добър.

Имам предвид,че искам да ми пука повече за хората,с които се запознавам,защото

повечето от тях ги приемам за даденост и не ги ценя...Как мога да променя това?

Искам повече да показвам любовта си към хората.Най-много ме е страх да не се превърна в

студен човек,на който не му пука за нищо.

Точно сега не мога да се сетя за други неща,като си помисля,пак ще пиша

[Диляна Колева]

Човек лош ли се ражда или добър?Или се ражда с неизграден характер и вече впоследствие според

средата,която го заобикаля той добива добри или лоши черти?Може ли човек,ако е лош да стане

добър,ако го иска достатъчно силно?Защо някои хора са лоши,а други добри?

Интересни ми са тези въпроси и искам да ми отговорите на тях.

Знаеш ли, няма човек, който да каже за себе си - "Аз съм лош". Всеки определя себе си, като добър, понякога вярва в това, понякога не особено. В света обаче "добри" и "лоши" хора няма. Всеки е различен в различната ситуация.

Когато ти си смел, друг е страхлив, когато ти си безразличен, друг е обичащ, когато ти си всеотдаен, друг е егоист.

Поведението в дадена обстановка, не те определя като "прекрасният човек", който искаш да бъдеш или като "отвратителния човек", какъвто се чувстваш. Ако човек се стреми да бъде 100% добър, нищо няма да постигне, освен да се изгуби и обърка окончателно.

Не случайно в природата има ден и нощ, лято и зима, бяло и черно. Едното без другото не може. Всеки би се уморил и изтощил в един безкраен, светъл ден на знойно лято.

Аз по принцип съм добър,но от сега започвам да се стремя да стана още и още по-добър.

Зад това изречение сякаш чувам, - Не се чувствам достатъчно оценен. Така ли е?

Имам предвид,че искам да ми пука повече за хората,с които се запознавам,защото

повечето от тях ги приемам за даденост и не ги ценя...Как мога да променя това?

Искам повече да показвам любовта си към хората.Най-много ме е страх да не се превърна в

студен човек,на който не му пука за нищо.

Ако попиташ някой възрастен човек, който е на финала на своя живот, колко приятели има, ще получиш странен отговор - или няма или са по - малко от пръстите на едната му ръка. Животът е поток, в който покрай теб ще минат стотици хора, много от тях ще те радват, много от тях ще те разочароват, ще наричаш приятел някой, който после няма да искаш да видиш или обратното.

Всеки човек има някаква цел в общуването си с другите хора, ако човека, който минава покрай теб не отговаря на твоите цели и търсения, няма нищо по - нормално от това, той да не представлява интерес за теб. Вероятно в момента си в среда, която не отговаря на твоите цели и търсения, затова и се чувстваш по този начин.

[snoop96dogg]

''Вероятно в момента си в среда, която не отговаря на твоите цели и търсения, затова и се чувстваш по този начин.'' - определено!Почти всички,които ме обкръжават ми са безинтересни и не ми допадат,рядко се намира човек,който да ми допадне на 100%.И то ще се намери един такъв и ще излезне някой лицемер...Затова не се чувствам оценен,защото уж си станем дружинки и постепенно почва да се отдръпва примерно,имам съм и такъв случай,а се държа нормално с всеки,и когато някой започне да страни от мен веднага си мисля,че в мене е проблема за това.Винаги стоварвам цялата вина върху себе себе си.

Ще очаквам отговор,надявам се да си пишем продължително време и да си анализирам чрез вашите отговори.

[Veronika Pavlova]

avtore pisah ti LS

Редактирано Април 21, 2013 от Veronika Pavlova

[Slunce]

Искам да попитам дали за това да си жена могат да се изведат няколко най-характерни качества, както е направено тук с най-характерните качества за мъжете? И ако може, да изброите тези качества. Ще ми бъде интересно да ги науча.

 

Имам и втори въпрос. Знам, че няма значение дали бащата отсъства физически или емоционално, тоест няма добра връзка с него и това се отразява по сходен начин. Възможно ли е това да бъде поправено и да се премине към следващото ниво на развитие, когато трябва бащата да изведе детето навън, в обществото, дори човек да е в по-напреднала възраст и да е минал тийнейджърските години? И как може да стане това?

[Диляна Колева]

При дъщерите, бащата не играе роля в извеждането им в обществото. Напротив, ако проследим историята, ще видим, че има цели епохи, в които бащата изобщо не участва в живота на дъщерите и дори детето от женски пол е било не желано. 

Ролята на бащата в днешната действителност е балансираща. Във взаимоотношенията баща - дъщеря,  когато бащата оценява женските качества и подкрепя женското начало, момичето остава свързано с вътрешния си глас и се превръща в пълноценна жена. Тясната връзка с бащата, дава възможност на момичето да развие тези положителни мъжки черти, които ще му бъдат необходими, за да се изгради като личност - чувство за вътрешна сила, самоувереност, умението да поставя цели и да разрешава проблеми, да взема решения.

Чрез балансираната комбинация на двата източника на енергия - от майката и от бащата  - момичето едновременно може да развие своята женствена сила и да бъде мощен двигател в света:

- силна                                                              И                   любяща

- решителна                                                     И                   грижовна

- ориентирана към своята цел                       И                   осъзнаваща потребностите на другите.

- смело да изрази своите мисли и чувства    И                   сила да следва своята съдба.

Ясно се вижда, че ако отделим двете колонки, ще получим два различни типа жени, например, първата описва качествата на жената кариерист, а втората на жената домакиня.

Векове наред и цели епохи дори, жената е била вкарвана във втората линия. След феминистките движения, жената се опита да остави своята женска същност и да влезе изцяло в света на мъжете - първата колонка.  Проследявайки развитието на жените и в едната и в другата крайност, се вижда, че липсата на баланс, неизбежно води до вътрешен конфликт, особено силно изразен в някоя от възрастовите кризи - началото на 20 тте, 30тте, 40тте.

Ако този баланс не бъде изграден от родителите по време на тийнейджрството, жената заживява в една от двете крайности или съзнателно работи над себе си, за доразвиване на липсващата част. Работа изискваща подходящи условия, преживяване и време за себепознание.