B__ Добавено Септември 19, 2012 Доклад Share Добавено Септември 19, 2012 Това, което НЕ ни харесва у пратньора.....всъщност, НИ харесва. Това, което не ни харесва у пратньора е това, с което той се различава от нас. Ето кратък списък на някои от основните ралики между партньорите, които създават напрежение: - Единият изразява чувствата си навреме и нормално; другият ги задържа и има прекомерни реакции - Единият знае посоката си в живота; другият не - Единият има прекомерни страхове; другият не се страхува от нищо и не разбира страховете - Единият има прекомерно желания за секс; другият не - Единият отдава голямо знаение на убежденията; за другия никое убеждение не е сигурно - Единият може да започва нещата; другият не - Единият може да пести пари и да спазва обещанията си; другият не - Единият може да има собствен ритъм на работа и справяне със стреса; другият не - и т.н. Е, всичко това са генетично заложени неща. Също генетиката ни принуждава да избираме партньор, който е различен от нас, за да има еволюция и да няма грешки в генетичния материал. И ако аз съм човек, който може да изразява чувствата си, то генетично ще съм привлечен от човек, който не ги изразява лесно. И всичко това е генетичното привличане, което е в основата на сексуалното привличане. Това, което след време се оказва, че не ни харесва у другия, е това, което първоначално ни е привлякло към него. Привлича ни различието. Друг е въпросът дали ще успеем да изградим любов на по-високо ниво. Донка и кетинан 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dido00 Добавено Октомври 21, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2012 Мен лично всичко ме интересува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Октомври 21, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2012 Също генетиката ни принуждава да избираме партньор, който е различен от нас, за да има еволюция и да няма грешки в генетичния материал. Това безспорно е така. Правени са тестове, които показват, че колкото по-различна е ДНК-то, толкова повече привличане има. Помня и експеримент с възприемането на миризмата на пот - може да варира от приятна до неприятна, според същото съображение. Но струва ми се отъждествяваш всичко различно с нежелано. Защо различието в характерите да не е желано? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 22, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2012 Различното ... стресира; дори и когато е приятно, харесвано, но подсъзнателно то си е различно, т.е странно, непознато, несигурно. Човек се чувства много по-комфортно и спокойно, когато е сред хора с близки разбирания, характер, темперамент. Обаче различното пък стимулира към развитие. @ЮлЯ@, Донка и vorfax 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Април 12, 2013 Доклад Share Добавено Април 12, 2013 ...и допълване...различното е нещо , което аз не притежавам и не познавам енергията му и за това ми е чуждо и първосигнално нежелано , но впоследствие , усетила чуждата и различна енергия , осъзнавам,че приемайки я,приемам и нейния притежател...което засилва връзката помежду ни,може би... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
magov1 Добавено Юни 17, 2013 Доклад Share Добавено Юни 17, 2013 ...и допълване...различното е нещо , което аз не притежавам и не познавам енергията му и за това ми е чуждо и първосигнално нежелано , но впоследствие , усетила чуждата и различна енергия , осъзнавам,че приемайки я,приемам и нейния притежател...което засилва връзката помежду ни,може би... Съгласен съм напълно с теб! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
JustSomeone Добавено Февруари 27, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2015 Здравейте! Случайно попаднах на форума и от няколко дни се увличам в четене. Много са ми интересни голяма част от темите, особено тези за общуването и отношенията ни с останалите. Попадайки на тази тема днес реших да се включа. Не знам защо го правя - навярно бих искала да споделя с непознати страхове, които тайничко ме "хапят" от време на време, а аз се опитвам да "изритам" и прогоня. Аз съм жена на 31. След няколко месеца ми предстои да сключа брак. Дълбоко обичам човека, за който ще се омъжа. Заедно сме от 5 години и мисля, че съм намерила сродната си душа. Той притежава качествата, които ценя най-много във всеки - има чиста душа, истински добър човек е, справедлив и честен е до крайности. Кара ме да се смея до сълзи и прави ежедневието леко и весело - въображението му не позволява часовете да минават в скучаене. И двамата се занимаваме с изкуство, имаме много общи интереси, обичаме да прекарваме свободното си време по сходни начини. Обичаме се. Има обаче нещо, което не харесвам в неговия характер, и които съм споделяла неведнъж с него. Обичам го наред с тази му страна, но в мен се таи един мъничък страх, че с годините това може да се превърне в проблем, ако не успеем заедно да го променим. "Това, което не ни харесва у пратньора е това, с което той се различава от нас. Ето кратък списък на някои от основните ралики между партньорите, които създават напрежение: .... - Единият има прекомерни страхове; другият не се страхува от нищо и не разбира страховете" Приятелят ми има страхове. В съзнатието му винаги има притеснение, че нещо може да се случи с мен, или с другите хора, които обича. Ако ми звънне три пъти и аз не вдигна у него вече се надига лека паника, че нещо ми се е случило. В ситуации, които изискват известна предпазливост той отива до крайности. Ако попадне в неясна ситуация винаги мисли за възможно най-лошия развой на нещата. Обмисля всички опции как нещо може да се прецака и провали, когато за това няма никакви изгледи. В отношенията си с хората понякога взима прибързани решения, точно защото си мисли, че мотивите на другия са лоши, без да има реално основание за това. Мнителен е. Силно емоционален е и понякога глупава кавга между нас може да го разклати емоционално за дни. В миналото му е имало ситуации, които според мен са отключили у него тази свръх предпазливост и чувствителност. Макар да разбирам причините за възникването й, смятам, че той трябва да се бори и да се освободи от нея. Най-вече заради себе си. Често сънува кошмари и сънят му е лош. Страх ме е да не се разболее от нещо от толкова много притеснения. Аз, от своя страна, съм голям оптимист до там, че съм леко наивна. Осъзнавам всички лоши неща, които могат да ми се стоварят на главата по всяко време, но предпочитам да не мисля за тях преди да ми се случат. Винаги вярвам в положителния развой на нещата - не сляпо, но с презумцията, че ако нещо не се случи, както ми се иска, тогава ще мисля как да се справям с него. Никога не мисля за болести и несъществуващи проблеми. Подминавам дребните разочарования с лекота. Опитвам се да виждам цялата картина, без да се вторачвам в дребните й несъвършенства. Вярвам, че в живота не може всичко да е розово и че всяко зло е за добро, че от всичко трябва да извличаме урок. Всичко това го правя, не защото смятам, че е по-добре да се разсъждава по този начин, а просто защото съм такава. Споделяла съм с него неведнъж, че тази негова параноичност ме плаши. В момента нямам проблем да живея със страховете му, макар да се опитвам всячески да му помогна да ги премахне. Това, от което се притеснявам повече, е какво ще се случи, когато се появи дете - нещо, за което и двамата мечтаем. Вярвам, че той ще бъде прекрасен баща, но допускам, че бащинския инстинкт и желанието да закриля детето ще усили у него страховете и притесненията. Не искам да възпитавам дете в страх. Не знам защо написах всичко това. Сигурно се надявам, че ще ми кажете, че ако и двамата положим усилия с времето страховете ще намалеят? Възможно е двама души, които се обичат, да се преборят заедно с нещо такова, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 27, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 27, 2015 Винаги ще има нещо у другия, което ни плаши, пречи или ограничава. Една връзка се гради основно на приемането на тези неща и равносметката дали накрая сме удовлетворени, оценени, в достатъчен покой и т.н. Тук не става дума за преборване, защото ако почнете да се борите, до войната е една крачка. Става дума за вас самата да си дадете сметка дали можете да приемете това и дали сте ок с това. Дори да се окаже, че той няма да се промени. Имайте предвид, че всяко качество, което смятаме за добро си има и своето негативно проявление. Колкото по-крайно изразено е позитивното направление, толкова по-крайно е и негативното изражение. Може дори външното изражение да е позитивно, а вътрешното проявление негативно. Ето вие казвате за вашия приятел " има чиста душа, истински добър човек е, справедлив и честен е до крайности". Това е едната страна на подобни неща. Другата страна и изражение е: "мисли, че мотивите на другия са лоши, без да има реално основание за това. Мнителен е. Силно емоционален е и понякога глупава кавга между нас може да го разклати емоционално за дни". Равносметка и приемане, а решението си е единствено ваше Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
JustSomeone Добавено Февруари 27, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2015 Благодаря ви за отговора, Божидар! Давам си сметка, че е важно да приема тази негова страна. Приемам я до толкова, че го обичам, въпреки това и се чувствам щастлива с него. Знам, че няма идеални хора. Аз също не съм идеална - имам си много трески за дялане. Да я приема обаче, значи ли, че трябва да започна и да я харесвам, понеже е част от него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 27, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 27, 2015 (edited) Благодаря ви за отговора, Божидар! Давам си сметка, че е важно да приема тази негова страна. Приемам я до толкова, че го обичам, въпреки това и се чувствам щастлива с него. Знам, че няма идеални хора. Аз също не съм идеална - имам си много трески за дялане. Да я приема обаче, значи ли, че трябва да започна и да я харесвам, понеже е част от него? Между влюбените винаги ще има две неща: и любов, и омраза Да приемеш означава: 1. Да знаеш, че нещото няма да се промени по план и просто е по-голямо от способностите ти. И даже може въобще да не се промени 2. Да се обърнеш към другите неща, по които може да работиш, т.е. заради които си се събрала с него. Да обичаме другия означава с времето може би да започнат да ни харесват и "недостатъците" му. Но това пак е промяна, която не подлежи на планиране и означава, че няма какво да се мисли или разчита на нея. И не ми вярвай много, много, а експериментирай как точно това се изразява за теб! Редактирано Февруари 27, 2015 от Божидар Цендов-БожидарЗим Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
JustSomeone Добавено Февруари 27, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2015 експериментирай как точно това се изразява за теб! Благодаря! Това мисля да направя Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
holyvalentine Добавено Март 17, 2016 Доклад Share Добавено Март 17, 2016 Аз не съм съгласна с това. Това, което не ни харесва у партньора, в случая при мен е причина да го напусна. Или това влиза в друга категория?? Аз съм в началото на съвсем нова връзка, но понеже вече съм голямо момиче, смятам, че схващам бързо нещата и анализирам точно. Да, и аз си имам своите си страхове, като напоследък смятам че имам такива и от обръзване, като се гледам как реагирам към сближаване с определени хора. Ако аз имам страхове, а партньорът ми няма, как това не би ми харесало? Напротив, бих го обожавала, защото ще заземи моите. Но да кажем в конкретния случай, партньорът ми много ми харесва и винаги е сългасен с мен във взимането на решения, и застава зад мен. Да, обаче, с времето, това, че той иска да ми угоди, започна да се възпирема от моя страна като липса на предпиемчивост, като липса на лидерство. А тези качества НЯМА как да ми харесват у партньора, Освен да не съм разбрала темата? Точно за това днес му споделих , че искам да говорим, и той се ошашави, защото не го очакваше, тъй като прекарахме много хубави моменти заедно и нещата се очертаваха добре в бъдещето. Така че, как де не му кажа относно моите притеснения? Те ще се причина да спрем да се виждаме, а не че ми харесват. Ако мъжът до мен не е предприемчив, и да почувствам, че мога да се облегна на него, емоционално и физически, то по-добре да го изговорим в началото и кой от къде е, вместо да задълобчаваме нещата. Не разбирам кое тук е за харесване. По скоро съм чела за огледалния ефект, че това, което виждаме в някои хора и ни дразни или не ни харесва, са по-скоро наши черти. Аз дали съм предпиемчива? По-скоро не! Аз съм по-духовен тип личност и по - интелектуален, като обичам да влагам времето и ресурсите си в тези неща. Естествено , че бих искала по-предприемчив мъж, който да мисли за битовите неща, докато аз осигурявам по-фините , така да се каже. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 17, 2016 Доклад Share Добавено Март 17, 2016 Ако мъжът еот този тип, няма ли да ви притеснява някак, че му липсва онова "по-финото", че е твърде заземен и затънал в битовизми? Той ще може ли да споделя с вас духовността? Сега споделя ли я? Всъщност кое в партньора ви е правило щастлива досега? Ако ще се наложи да се жертва това качество в името на предприемчивостта, то готова ли сте на тази жертва? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.