Viva Caselli Добавено Септември 16, 2012 Доклад Share Добавено Септември 16, 2012 (edited) Парадокс Парадокс на всемогъщия Парадоксът може да се опише така: Може ли някой всемогъщ да създаде скала, толкова тежка, че даже той да не може да я повдигне? Ако може, значи той престава да бъде всемогъщ. Ако пък не може, значи поначало не е бил всемогъщ. Парадокс на стрелата Зено твърди, че за да има движение, обектът трябва да промени първоначалната си позиция. Дава пример с полета на стрела. Във всеки момент от този полет, стрелата се намира в точно определена точка, и в тази точка се намира в покой. Но сбор от състояния на покой не дава движение, както и сборът от нули е нула. Следвайки пътя на логическото описание, стрелата виси неподвижно в пространството без да се движи. Ахил и костенурката Ахил трябва да надбяга костенурката, която се движи 10 пъти по-бавно от него. Той дава преднина от 100 метра. Ако предположим, че двамата се движат с някаква постоянна скорост (единия бързо, а другия бавно), тогава след определено време Ахил ще е пробягал тези 100 метра и ще е достигнал до мястото, където е била костенурката в началото. През това време тя ще е изминала още 10 метра. Тогава на Ахил ще му е нужно още малко време, за да измине тези 10 метра, но до тогава костенурката ще е напреднала още. Това може да продължава до безкрайност и следователно Ахил никога не може да надбяга костенурката. Разбира се, ние знаем, че Ахил може да я надбяга, но точно в това е парадоксът. Във физическата реалност е невъзможно да преминеш безкрайността. Как можеш от една точка в безкрайността да стигнеш до друга, без да преминеш безкрай други точки? Невъзможно е, но не и в математиката. Парадоксът показва как математиката може да докаже нещо, което в действителност не може да се докаже. Прилагат се математически правила в не математическа ситуация. Магарешки парадокс Имаме едно магаре, което се намира точно между две бали сено, които са с абсолютно един и същ размер и качество. Магарето ще умре от глад, понеже не може да вземе рационално решение от коя да яде. Парадокс на неочакваното обесване Съдия казва на осъден затворник, че ще бъде обесен по обяд през някой ден от следващата седмица, но точният ден ще бъде изненада. Осъденият няма да знае кога ще го обесят, докато не почукат на вратата му когато стане време. Така той си вади заключението, че няма да го обесят. Първо, той смята, че “изненадващото обесване” не може да е в Петък, защото до тогава ще са минали всички дни от седмицата и това няма да е изненада за него. След това заключва, че няма да е и в Четвъртък, защото вече е изключил Петък, а ако не е обесен до сряда, тогава в Четвъртък няма да е изненадан. По същият начин изключва всички останали дни от седмицата. Той се връща в килията си спокоен, че ще живее. В сряда по обяд на врата му се почуква, което всъщност го изненадва. В крайна сметка е обесен. Парадокс на бръснаря Представете си един град, в който има само един бръснар и всеки мъж в града се бръсне редовно – някои се бръснат сами, а други ходят при бръснаря. Бръснарят спазва правилото да бръсне само тези, които не се бръснат сами. При това положение можем да попитаме следното: “Бръснарят сам ли се бръсне?”. Ако не се бръсне сам, тогава според правилото, той трябва да се обръсне. Ако се бръсне сам, тогава според правилото не трябва да се бръсне. Парадокс на Епименид Философът Епименид нарекъл всички критяни лъжци, но самият той бил критянин. Тогава и той е излъгал, следователно всички критяни говорят истината. В такъв случай и Епименид е казал истината, но от това следва, че всички критяни са лъжци. Това може да продължава до безкрай. Съдебен парадокс Учител на философа Протагор е бил Демокрит. Казват, че преди да започне обучението му, двамата сключили договор, според който Протагор щял да заплати таксата за същото, след като спечели първото си дело (или публичен спор). Но обучението свършило, а Протагор и не помислял да влиза в спор или да завежда дело. Демокрит му писал: “Трябва да ми заплатиш за обучението си. Ако не го направиш, аз ще заведа дело срещу теб. Ако спечеля делото, ще трябва да ми заплатиш, съгласно решението на съда. Ако го загубя – трябва да ми заплатиш, съгласно нашия договор. И в единия, и в другия случай ще трябва да ми заплатиш, така че по-добре плащай без да съм те дал под съд!” На което Протагор, като добър ученик, отговорил: “По-добре не завеждай дело, защото ако аз загубя, не трябва да ти плащам, съгласно клаузата в нашия договор. Ако пък го спечеля – пак не трябва да ти плащам – този път съгласно решението на съда. И в единия, и в другия случай нищо няма да получиш! Парадокс на неудържимата сила Какво ще стане, ако неудържима сила се срещне с обект, който не може да бъде преместен? Парадоксът се разглежда като логическо упражнение, а не като реална ситуация. Според модерните научни разбирания, нито една сила не е неудържима и няма обекти, които не могат да се преместят. Неудържимата сила ще изисква безкрайна енергия, която не съществува в ограничената вселена. Обект, който не може да се премести ще има безкрайна инерция и безкрайна маса и в крайна сметка ще бъде погълнат от собствената си гравитация. Парадокс на нощното небе В астрофизиката парадоксът на нощното небе влиза в конфликт с предположението, че космосът е безкраен и статичен. Това доказва, че всъщност космосът е подвижен, което се разглежда в теорията за големия взрив. Парадоксът гласи, че от всяка точка на Земята, в небето трябва да се виждат само звезди. Представете си, че сте в една гора само с бели дървета. Ако в някой момент погледът ви попадне върху дърветата, тогава няма ли да виждате само бяло? Това е в противоречие с мрака на нощното небе и кара много хора да се чудят как така не виждаме единствено звезди в небето. Източник Редактирано Септември 16, 2012 от Viva Caselli Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 16, 2012 Доклад Share Добавено Септември 16, 2012 (edited) Това прилича на моя въпрос може ли бог да се самоубие... Парадокс на всемогъщия Парадоксът може да се опише така: Може ли някой всемогъщ да създаде скала, толкова тежка, че даже той да не може да я повдигне? Ако може, значи той престава да бъде всемогъщ. Ако пък не може, значи поначало не е бил всемогъщ. Обаче твоя парадокс куца. Това в червено е погрешен извод. Ако се изхожда от "да може", то може да изградим и изречението "Може ли да не може?". И ако отговорим с "Не." да заключим (пак повтарям, погрешно), че не е съвършен. Редактирано Септември 17, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Септември 16, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 16, 2012 vorfax, aз само ги постнах. Не се наемам да ги нищя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 16, 2012 Доклад Share Добавено Септември 16, 2012 (edited) А, ама то не бил един, ами много парадокси. Кой от кой по-глупави Парадокс на стрелата Зено твърди, че за да има движение, обектът трябва да промени първоначалната си позиция. Дава пример с полета на стрела. Във всеки момент от този полет, стрелата се намира в точно определена точка, и в тази точка се намира в покой. Но сбор от състояния на покой не дава движение, както и сборът от нули е нула. Следвайки пътя на логическото описание, стрелата виси неподвижно в пространството без да се движи. Не можеш да извършиш сбора от състоянията, защото те са безброй. Колкото и състояния да опишеш, винаги може да се добави още едно. Това са свойства на безкрайните множества. Ахил и костенурката Ахил трябва да надбяга костенурката, която се движи 10 пъти по-бавно от него. Той дава преднина от 100 метра. Ако предположим, че двамата се движат с някаква постоянна скорост (единия бързо, а другия бавно), тогава след определено време Ахил ще е пробягал тези 100 метра и ще е достигнал до мястото, където е била костенурката в началото. През това време тя ще е изминала още 10 метра. Тогава на Ахил ще му е нужно още малко време, за да измине тези 10 метра, но до тогава костенурката ще е напреднала още. Това може да продължава до безкрайност и следователно Ахил никога не може да надбяга костенурката. Разбира се, ние знаем, че Ахил може да я надбяга, но точно в това е парадоксът. Не, следователно няма нужда да делим секундата на милисекунди, а милисекундите на още, а просто ще отнеме секунда. Във физическата реалност е невъзможно да преминеш безкрайността. Как можеш от една точка в безкрайността да стигнеш до друга, без да преминеш безкрай други точки? Невъзможно е, но не и в математиката. Парадоксът показва как математиката може да докаже нещо, което в действителност не може да се докаже. Прилагат се математически правила в не математическа ситуация. Пак грешка. Правите се дефинират с 2 точки и разстоянието между тях. Никой не брои точки, нито пък те съществуват. Няма такова определение в математиката, че правата е сбор от точки, така че е коректна в това отношение. Магарешки парадокс Имаме едно магаре, което се намира точно между две бали сено, които са с абсолютно един и същ размер и качество. Магарето ще умре от глад, понеже не може да вземе рационално решение от коя да яде. Като малък си зададох въпроса, как мога да избера произволно число, примерно 5. Защо не избрах 7 или 2? Отговора е опита ни. Знаеш ли защо над 65% от хората накланят глава надясно, когато се целуват? Защото плода в утробата се накланя в тази посока. Така че всичко е причинно-следствена връзка, а впредвид това, че човешкият мозък обработва 100 млрд. инструкции за секунда получени от заобикалящата ни среда, очевидно има предостатъчно основания да постъпи по точно определен начин и да не постъпи по друг. Парадокс на неочакваното обесване Съдия казва на осъден затворник, че ще бъде обесен по обяд през някой ден от следващата седмица, но точният ден ще бъде изненада. Осъденият няма да знае кога ще го обесят, докато не почукат на вратата му когато стане време. Така той си вади заключението, че няма да го обесят. Първо, той смята, че “изненадващото обесване” не може да е в Петък, защото до тогава ще са минали всички дни от седмицата и това няма да е изненада за него. След това заключва, че няма да е и в Четвъртък, защото вече е изключил Петък, а ако не е обесен до сряда, тогава в Четвъртък няма да е изненадан. По същият начин изключва всички останали дни от седмицата. Той се връща в килията си спокоен, че ще живее. В сряда по обяд на врата му се почуква, което всъщност го изненадва. В крайна сметка е обесен. Едностранни изводи. За всяка стъпка важи, но нека вземем четвъртък. Той допуска, че не може да е петък, нито понеделник, вторник и сряда и заключва, че това прави избора четвъртък предвидим. Не отчита, че палача също има мозък и може да допусне, че затворникът е допуснал това и тъкмо затова да избере този ден. Това е като биенето на дузпа. Стоичков обичаше да бие в левият долен ъгъл. Това е очакваният изстрел от него, така че той приема, че вратаря знае това и предприема обратното - бие в дясно. Парадокс на бръснаря Представете си един град, в който има само един бръснар и всеки мъж в града се бръсне редовно – някои се бръснат сами, а други ходят при бръснаря. Бръснарят спазва правилото да бръсне само тези, които не се бръснат сами. При това положение можем да попитаме следното: “Бръснарят сам ли се бръсне?”. Ако не се бръсне сам, тогава според правилото, той трябва да се обръсне. Ако се бръсне сам, тогава според правилото не трябва да се бръсне. Този ме обърка XD Очевидно проблема идва от това, че бръснаря разсъждава за себе си в трето лице, а "аз" не е "той". Нещо подобно ще е въпросът кой кого сочи - човека огледалото или този от огледалото човека. И отново разграничаването на двете като самостоятелни единици и опит да се избере едното е погрешно разсъждаване. Поемам си дъх Да, да, виждам, че не са твои. Ама е занимавка да ги опаткам. Интересно ми е дали в Античността е представлявало трудност да бъдат разгадани. Четох една книга с интересни мъдрости за мъдреци от Античността и забелязвам, че особена стойност придават на остроумието. Примерно кое е края на кучето. Отговора е според случая, можеш да го хванеш за врата, а може и за опашката. И това се е струвало особено забавно в тези времена. Мисля, че в днешно време в 7-8 клас децата вече имат способността да посочат грешките в разсъжденията, които целят да объркат. Парадокс на Епименид Философът Епименид нарекъл всички критяни лъжци, но самият той бил критянин. Тогава и той е излъгал, следователно всички критяни говорят истината. В такъв случай и Епименид е казал истината, но от това следва, че всички критяни са лъжци. Това може да продължава до безкрай. Тук пък срещаме неправене на разлика между "аз" и "ние". Ето какво измислих аз. Ако царя каже, че всички на земите му дължат половината от състоянието си, то тогава той трябва да даде половината си богатство на себе си. Очевидно няма как да даде нещо на себе си, което вече си е негово. Съдебен парадокс Учител на философа Протагор е бил Демокрит. Казват, че преди да започне обучението му, двамата сключили договор, според който Протагор щял да заплати таксата за същото, след като спечели първото си дело (или публичен спор). Но обучението свършило, а Протагор и не помислял да влиза в спор или да завежда дело. Демокрит му писал: “Трябва да ми заплатиш за обучението си. Ако не го направиш, аз ще заведа дело срещу теб. Ако спечеля делото, ще трябва да ми заплатиш, съгласно решението на съда. Ако го загубя – трябва да ми заплатиш, съгласно нашия договор. И в единия, и в другия случай ще трябва да ми заплатиш, така че по-добре плащай без да съм те дал под съд!” На което Протагор, като добър ученик, отговорил: “По-добре не завеждай дело, защото ако аз загубя, не трябва да ти плащам, съгласно клаузата в нашия договор. Ако пък го спечеля – пак не трябва да ти плащам – този път съгласно решението на съда. И в единия, и в другия случай нищо няма да получиш! Първата грешка е в частта "По-добре не завеждай дело, защото ако аз загубя, не трябва да ти плащам, съгласно клаузата в нашия договор." Защото наистина Протагор няма да дължи пари по силата на допълнителното условие, но ще дължи по силата на изгубеното дело. Извод 1: Ако Протагор изгуби делото, ще дължи пари. Ако Протагор спечели делото, че не дължи пари, ще дължи заради това, че е спечелил дело. Тук е вторият погрешен извод, а именно, че може да спечели. Извод 2: Няма как да спечели дело, при условие, че то нарушава сключен договор. Допуснах, че несправедливо е отсъдено Протагор да спечели делото и че несправедливо това решение отменя взаимния договор, но се спрях, защото това отрича всяка логика. Парадокс на неудържимата сила Какво ще стане, ако неудържима сила се срещне с обект, който не може да бъде преместен? Парадоксът се разглежда като логическо упражнение, а не като реална ситуация. Според модерните научни разбирания, нито една сила не е неудържима и няма обекти, които не могат да се преместят. Неудържимата сила ще изисква безкрайна енергия, която не съществува в ограничената вселена. Обект, който не може да се премести ще има безкрайна инерция и безкрайна маса и в крайна сметка ще бъде погълнат от собствената си гравитация. Това не го разбрах. Няма понятия "безкрайна сила/маса/инерция". Парадокс на нощното небе В астрофизиката парадоксът на нощното небе влиза в конфликт с предположението, че космосът е безкраен и статичен. Това доказва, че всъщност космосът е подвижен, което се разглежда в теорията за големия взрив. Парадоксът гласи, че от всяка точка на Земята, в небето трябва да се виждат само звезди. Представете си, че сте в една гора само с бели дървета. Ако в някой момент погледът ви попадне върху дърветата, тогава няма ли да виждате само бяло? Това е в противоречие с мрака на нощното небе и кара много хора да се чудят как така не виждаме единствено звезди в небето. Първо Вселената не е безкрайна. И второ тя се разширява, това получава даже наскоро Нобелова награда. Освен това дори в космоса няма абсолютен вакуум, т.е. съществуват частици и следователно има къде светлината да бъде спряна, за да не продължи до Земята, където повечето бива спряно от облаците. Редактирано Септември 17, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 17, 2012 Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Това всъщност не са парадокси. Не знам дали е точно философия, а по-скоро логически заключения и то разбира се - погрешни. Можем в темата да разгледаме някои действителни парадокси, които не се основават на погрешна логика. Ще потърся, а се надявам и други да се включат. vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 17, 2012 Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Парадокс на всемогъщия Парадоксът може да се опише така: Може ли някой всемогъщ да създаде скала, толкова тежка, че даже той да не може да я повдигне? Ако може, значи той престава да бъде всемогъщ. Ако пък не може, значи поначало не е бил всемогъщ. Тук имаме погрешно първоначално допускане, че съществува някой всемогъщ. Съждението не е парадоксално, а просто опровергава първоначалното допускане за съществуването на всемогъщ човек (или нещо друго). Всъщност когато се говори за възможности, то следва да се изключат нелепите такива, т.е. противоречащите на принципите управляващи битието. Не можеш да хвърлиш шепа пясък във въздуха и да накараш вятъра да ти построи самолет от него. Задачата по-горе е също толкова абсурдна, но сега не ми се задълбава в закона за гравитацията и факта, че едно тяло с гравитация клоняща към безкрайност би погълнало цялата физическа вселена за части от секундата. Парадокс на стрелата Зено твърди, че за да има движение, обектът трябва да промени първоначалната си позиция. Дава пример с полета на стрела. Във всеки момент от този полет, стрелата се намира в точно определена точка, и в тази точка се намира в покой. Но сбор от състояния на покой не дава движение, както и сборът от нули е нула. Следвайки пътя на логическото описание, стрелата виси неподвижно в пространството без да се движи. Стрелата не се движи, а бива задвижена от стрелеца. Но това не е важно. Основната грешка е другаде. Състоянието на покой се определя от времето. Не можем да твърдим, че едно тяло е в покой вземайки даден определен момент (който не притежава продължителност). Покоят е липсата на движение за определен период от време какъвто моментът не е. Следователно подчертаното изречение е погрешно, а оттам и последващите изводи. Ахил и костенурката Ахил трябва да надбяга костенурката, която се движи 10 пъти по-бавно от него. Той дава преднина от 100 метра. Ако предположим, че двамата се движат с някаква постоянна скорост (единия бързо, а другия бавно), тогава след определено време Ахил ще е пробягал тези 100 метра и ще е достигнал до мястото, където е била костенурката в началото. През това време тя ще е изминала още 10 метра. Тогава на Ахил ще му е нужно още малко време, за да измине тези 10 метра, но до тогава костенурката ще е напреднала още. Това може да продължава до безкрайност и следователно Ахил никога не може да надбяга костенурката. Разбира се, ние знаем, че Ахил може да я надбяга, но точно в това е парадоксът. Във физическата реалност е невъзможно да преминеш безкрайността. Как можеш от една точка в безкрайността да стигнеш до друга, без да преминеш безкрай други точки? Невъзможно е, но не и в математиката. Парадоксът показва как математиката може да докаже нещо, което в действителност не може да се докаже. Прилагат се математически правила в не математическа ситуация. Съждението показва просто, че е невъзможно да се изчислят с абсолютна точност изминалото време и изминатото разстояние в момента в който Ахил настига костенурката. Това не означава, че този момент няма да настъпи, защото това не зависи от нашата способност да го изчислим. Това, че аз не мога да напиша и на хиляда тетрадки 1/3 като десетично число, не прави това число безкрайно голямо. Логиката е същата. Една трета си е една трета, без значение дали ще го напиша или не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 17, 2012 Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Магарешки парадокс Имаме едно магаре, което се намира точно между две бали сено, които са с абсолютно един и същ размер и качество. Магарето ще умре от глад, понеже не може да вземе рационално решение от коя да яде. Магарето може да вземе нерационално решение и затова няма да умре от глад. То и без това не е в състояние да измери точнон количеството сено, качеството му и разстоянието за да прецени от кое да яде. По същият начин човек не избира оризчетата в ястието си, като започва от най-качествените. Това са подсъзнателни процеси където е глупаво да се търси съзнателно вземане на рационално решение. Парадокс на неочакваното обесване Съдия казва на осъден затворник, че ще бъде обесен по обяд през някой ден от следващата седмица, но точният ден ще бъде изненада. Осъденият няма да знае кога ще го обесят, докато не почукат на вратата му когато стане време. Така той си вади заключението, че няма да го обесят. Първо, той смята, че “изненадващото обесване” не може да е в Петък, защото до тогава ще са минали всички дни от седмицата и това няма да е изненада за него. След това заключва, че няма да е и в Четвъртък, защото вече е изключил Петък, а ако не е обесен до сряда, тогава в Четвъртък няма да е изненадан. По същият начин изключва всички останали дни от седмицата. Той се връща в килията си спокоен, че ще живее. В сряда по обяд на врата му се почуква, което всъщност го изненадва. В крайна сметка е обесен. Друг човек може да не направи същите логически заключения като затворника и да не се изненада когато моментът за да го обесят настъпи. Изненадването не зависи от логическите заключения, а е емоционална реакция. Освен това логиката на затворника е погрешна, просто защото започва отзад-напред в разсъжденията си изключвайки последователно петък, четвъртък, сряда и т.н. Времето обаче тече в обратна посока и в понеделник той не може да изключи нито една възможност. Парадокс на бръснаря Представете си един град, в който има само един бръснар и всеки мъж в града се бръсне редовно – някои се бръснат сами, а други ходят при бръснаря. Бръснарят спазва правилото да бръсне само тези, които не се бръснат сами. При това положение можем да попитаме следното: “Бръснарят сам ли се бръсне?”. Ако не се бръсне сам, тогава според правилото, той трябва да се обръсне. Ако се бръсне сам, тогава според правилото не трябва да се бръсне. Тук имаме просто един логически абсурд. Т.е. условието на задачата противоречи на самото себе си. Очевидно е, че такъв бръснар, отговарящ на условията от задачата, не може да съществува. Парадокс на Епименид Философът Епименид нарекъл всички критяни лъжци, но самият той бил критянин. Тогава и той е излъгал, следователно всички критяни говорят истината. В такъв случай и Епименид е казал истината, но от това следва, че всички критяни са лъжци. Това може да продължава до безкрай. Това е същото като предходното. Всъщност не съвсем. Просто имаме едно погрешно твърдение. Това означава, че не всички критяни са лъжци и нищо повече. Изводът, че щом всички критяни не са лъжци, то всички казват истината е разбира се алогичен. Съдебен парадокс Учител на философа Протагор е бил Демокрит. Казват, че преди да започне обучението му, двамата сключили договор, според който Протагор щял да заплати таксата за същото, след като спечели първото си дело (или публичен спор). Но обучението свършило, а Протагор и не помислял да влиза в спор или да завежда дело. Демокрит му писал: “Трябва да ми заплатиш за обучението си. Ако не го направиш, аз ще заведа дело срещу теб. Ако спечеля делото, ще трябва да ми заплатиш, съгласно решението на съда. Ако го загубя – трябва да ми заплатиш, съгласно нашия договор. И в единия, и в другия случай ще трябва да ми заплатиш, така че по-добре плащай без да съм те дал под съд!” На което Протагор, като добър ученик, отговорил: “По-добре не завеждай дело, защото ако аз загубя, не трябва да ти плащам, съгласно клаузата в нашия договор. Ако пък го спечеля – пак не трябва да ти плащам – този път съгласно решението на съда. И в единия, и в другия случай нищо няма да получиш! Твърденията на Протагор са нелогични. Ако Протагор загуби делото ще трябва да плати, защото в договора помежду им няма клауза той да не плаща в случай на изгубено дело, а само клауза да плати при спечелено. Спечелването на делото от страна на Протагор не може да отмени договора. Парадокс на неудържимата сила Какво ще стане, ако неудържима сила се срещне с обект, който не може да бъде преместен? Парадоксът се разглежда като логическо упражнение, а не като реална ситуация. Според модерните научни разбирания, нито една сила не е неудържима и няма обекти, които не могат да се преместят. Неудържимата сила ще изисква безкрайна енергия, която не съществува в ограничената вселена. Обект, който не може да се премести ще има безкрайна инерция и безкрайна маса и в крайна сметка ще бъде погълнат от собствената си гравитация. Съществуването на двете едновременно е невъзможно, т.е. отново имаме абсурдно условие на задачата, което означава, че тя няма решение. Парадокс на нощното небе В астрофизиката парадоксът на нощното небе влиза в конфликт с предположението, че космосът е безкраен и статичен. Това доказва, че всъщност космосът е подвижен, което се разглежда в теорията за големия взрив. Парадоксът гласи, че от всяка точка на Земята, в небето трябва да се виждат само звезди. Представете си, че сте в една гора само с бели дървета. Ако в някой момент погледът ви попадне върху дърветата, тогава няма ли да виждате само бяло? Това е в противоречие с мрака на нощното небе и кара много хора да се чудят как така не виждаме единствено звезди в небето. Няма парадокс. Силата на светлинните лъчи отслабва с разстоянието поради наличието на частици в космоса (т.е. липсва идеален вакуум), което всъщност е причина и за т.нар червено отместване, което от своя страна е единственото средство с което науката разполага за измерване на разстоянието до звездните обекти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Септември 17, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Във философия е защото се позовах се на това: " Тази статия, свързана с философията, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите. " Според vorfax са глупави, а според Станимир погрешни. Ок, съгласявам се. Благодаря за размишленията върху тях и на двама ви. Ще ги чета. Момчета, съществуват ли парадокси? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 17, 2012 Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 (edited) Това всъщност не са парадокси. Не знам дали е точно философия, а по-скоро логически заключения и то разбира се - погрешни. Можем в темата да разгледаме някои действителни парадокси, които не се основават на погрешна логика. Ще потърся, а се надявам и други да се включат. Мисля, че моето попада в графа парадокс. Ако бог може да убие себе си, то няма да е вечен. Ако не може, то нарушава това да е всемогъщ. Спечелването на делото от страна на Протагор не може да отмени договора. Всъщност това не е точно така. Аз също се запънах на този казус и мисля на това място направих почивка. Няма пречка договор да отменя силата на друг договор. Моите разсъждения са по-добър опит да се обясни проблема. Тук историк ще се намеси, дали патовата ситуация (не ремито) в шаха не е илюстрира парадокс. Според vorfax са глупави, а според Станимир погрешни. Това е едно и също. Целта на тези казуси (проблеми поставени за решаване) е да обърка събеседника, да го подведе, да му подаде невярна информация, да го излъже. Затова са погрешни. А са глупави, защото не представляват трудност в разкриване на собствената си несъстоятелност и правдоподобност. Наскоро в друг форум бе разгледан парадокса на Ферми. Той гласи, че има противоречие между голямата вероятност за съществуването на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с такива цивилизации. В действителност преценянето на тези понятия за вероятности не са правилни, така че парадокс няма. И си задавам въпрос, в такъв случай това парадокс ли е? Или е било парадокс, а с парадокс наричаме всяко противоречие с логиката. Когато открием решение, което не противоречи на логиката, тогава вече тезата не е парадокс. Парадоксът на дядото е хипотетичен парадокс в случай на пътуване във времето, описан в сегашния си вид за първи път от Рене Бержавел в книгата му „Неблагоразумният пътешественик“ (Le Voyageur Imprudent). Парадоксът гласи следното: ако човек пътува назад във времето и убие дядо си, преди последият да е срещнал бабата на пътешественика във времето, то един от родителите на пътешественика, следователно и самият той, никога не е бил роден. Тоест, той никога не се е върнал във времето и дядо му е жив, а за да убие дядо си, пътешественикът все пак е съществувал. Парадоксът на спестовността се състой в това, че увеличав. на желанието за спестяване на всички индивиди не променя размера на фактическите спестявания в обществото. Това се получава в резултат от намаляване на брутния доход. Парадоксът на спестовността потвърждава тезата , че онова което е валидно за отделния индивид или пазар, не винаги е валидно за обществото като цяло. Спестяването от отделните индивиди свива потреб. разходи, т.е. съвк. разходи намаляват- следва че пада доходът и размерът на инвест. намалява. Парадоксът на Кондорсе (парадокс на гласуването), дано правилно го представям, гласи, че ако А влияе на В, В влияе на С, а С влияе на А, то е невъзможно да се вземе решение чрез преговори и да се определи волята на мнозинството. Парадокс на близнаците. Ако си представим двама близнаци и единият от тях замине на междузвездно пътешествие със скорост, близка до скоростта на светлината, то при завръщането си той ще е по-млад от своя брат. Парадоксът се състои в това, че макар всеки един от близнаците да вижда времето да тече по-бавно за другия, по-млад се оказва този, който прави междузвездното пътешествие Редактирано Септември 17, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Септември 17, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Парадокс на vorfax: Ако бог може да убие себе си, то няма да е вечен. Ако не може, то нарушава това да е всемогъщ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Септември 17, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 17, 2012 Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Viva Caselli, статията мъниче в Уикито можем да редактираме и ние, нали знаеш? Мен лично ме блазни това, особено в ролята на автор на парадокс Писал съм статии в Уикипедия, така че имам опит с BBC, ако имаш желание да участваш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Септември 17, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Viva Caselli, статията мъниче в Уикито можем да редактираме и ние, нали знаеш? Мен лично ме блазни това, особено в ролята на автор на парадокс Писал съм статии в Уикипедия, така че имам опит с BBC, ако имаш желание да участваш Хе, хе. Едва ли там е моето поприще за изявя, но благодаря все пак. ; ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 17, 2012 Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Това е повече поприще да бъдеш от полза, отколкото да изявяваш себе си. Можеш да пишеш напълно анонимно, а и енциклопедичното изискване за представяне на информация не позволява много волност или себеизразяване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Септември 17, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Парадоксът на Кондорсе (парадокс на гласуването), дано правилно го представям, гласи, че ако А влияе на В, В влияе на С, а С влияе на А, то е невъзможно да се вземе решение чрез преговори и да се определи волята на мнозинството. Ами невъзможно е. Сподели какво мислиш ти за тоя парадокс. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 18, 2012 Доклад Share Добавено Септември 18, 2012 Парадоксът на Кондорсе (парадокс на гласуването), дано правилно го представям, гласи, че ако А влияе на В, В влияе на С, а С влияе на А, то е невъзможно да се вземе решение чрез преговори и да се определи волята на мнозинството. Ами невъзможно е. Сподели какво мислиш ти за тоя парадокс. Невъзможно е, дори в опит синхронизирано да го направят, това влияние да бъде едновременно или равно по въздействие. Следователно някой накланя везните и повлича другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Септември 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 18, 2012 Парадоксът на Кондорсе (парадокс на гласуването), дано правилно го представям, гласи, че ако А влияе на В, В влияе на С, а С влияе на А, то е невъзможно да се вземе решение чрез преговори и да се определи волята на мнозинството. Ами невъзможно е. Сподели какво мислиш ти за тоя парадокс. Невъзможно е, дори в опит синхронизирано да го направят, това влияние да бъде едновременно или равно по въздействие. Следователно някой накланя везните и повлича другите. Следователно реши парадокса. ; ) Следователно все някой ще склони. ; ) Кажи кой от парадоксите в темата смяташ за най-разумен? Има ли въобще такъв? Какво е решението на твоя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 18, 2012 Доклад Share Добавено Септември 18, 2012 Ами, както писах, с парадокс се означават дилеми при които привидно няма верен отговор. Това са казуси, сложни въпроси, които често разчитат на това, че се игнорира нещо съществено, често със способи за заблуда. Във всеки случай не смятам, че в съществуването на парадокс непременно съществува човешка умисъл да се подведе някого. Но ми е интересно дали решаването на парадокс преустановява съществуването му като такъв. Защото като парадокса на Ферма, оказва се, че парадокса изказва твърдения, които просто са неправилни. Изобщо парадокс е ситуация при която от логика произлиза нещо нелогично, а това би трябвало винаги да съдържа заложена грешка. Може би трябва да поразсъждавам върху моя парадокс, защото все нещо трябва да ми убягва. А, ти си ме попитал за него. По-късно ще помисля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 25, 2012 Доклад Share Добавено Септември 25, 2012 Парадоксът на Кондорсе (парадокс на гласуването), дано правилно го представям, гласи, че ако А влияе на В, В влияе на С, а С влияе на А, то е невъзможно да се вземе решение чрез преговори и да се определи волята на мнозинството. Ами невъзможно е. Сподели какво мислиш ти за тоя парадокс. Невъзможно е, дори в опит синхронизирано да го направят, това влияние да бъде едновременно или равно по въздействие. Следователно някой накланя везните и повлича другите. Кога влияе?Само при гласуване или Винаги?,,Преговори" е в заключението и е различно от гласуване Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
inlove_or_insane Добавено Септември 26, 2012 Доклад Share Добавено Септември 26, 2012 Хммм...прегледах коментарите и съм доста озадачена. Първо искам да споделя щастието си от активността по темата и след това да поздравя създателя на темата. Нито съм учен нито имам философско образование, но това не ми пречи и аз да си дам мнението...демокрация . Според мен, тези парадокси са чисто философски и попадайки във вашите умове са се заклещили в клопката на думите и на техническото мислене. Тези парадокси са създадени по-скоро за размисъл. Както беше написано по-горе : "прилагат се математически правила в нематематическа ситуация". Те не са измислени да бъдат смислено математически издържани, а и логиката не се състои изцяло в математиката. Не случайно , логиката се изучава като част от философията в училище, а не от математиката. И другото, което мисля е ,че прекалено много подценявате труда на другите хора. Вярно е, че всеки мит може да бъде развенчан рано или късно , но да казвате ,че парадоксите са глупави е някак .... незряло. По-скоро обсъждането на такива теми би трябвало да се прави от същите хора с уважение и разбиране спрямо философската точка на другия. Все пак много учени са имали за основа философията и тя е в основата на всичко- Галилей, Нютон, Айнащайн, Фройд... и т.н. Не можеш да вярваш на всичко , което прочетеш, но да омаловажавате главоблъсканиците на другите ви ограничава във вашата абсолютна сигурност за правота (его).А абсолютна правота няма. Много ми е трудно и на мен да се дефинирам , субективността и клопката на думите са... (damn) пречка. За моето философко виждане над парадоксите обаче, че пиша утре ,че ми се приспа( да не кажете , че нямам факти ) )) Лека АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Септември 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2012 Хммм...прегледах коментарите и съм доста озадачена. Първо искам да споделя щастието си от активността по темата и след това да поздравя създателя на темата. Създателят на темата каза да ти предам, че благодари за поздравленията! ; ) Горното само информативно. Иначе по темата. И аз смятах, че не се глупави и че са парадокси, но знаех само това. След намесата на другите потребители и заключенията им заедно с прилежно представените решения, реших да си премълча. Нямах какво да добавя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Септември 26, 2012 Доклад Share Добавено Септември 26, 2012 Парадокс на Луцифер Луцифер падна, защото истински вярваше, че Бог е направил грешка , давайки на хората право на свободен избор. Луцифер изобрети една лъжа, а именно лъжата, че правото на свободен избор е грешка, защото ако хората нямаха право на избор нямаше да могат да бъдат изкушени от змията да вкусят от забранения плод. Впрочем, тази лъжа стана причина много хора да обвиняват Бога не само за факта, че Той им е дал право на свободен избор, но дори и за факта, че ги е създал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Септември 26, 2012 Доклад Share Добавено Септември 26, 2012 Всеки парадокс е дефиниран чрез понятия които не са ясно определени, смисълът на парадокса е това да бъде показано използвайки взаимодействие между тях. В крайна сметка се търсят по-точни определения на понятията така че да се реши парадокса означава да се разбере къде използваните понятия излизат извън зоната си на валидност. Например в парадокса "Всички жители на Крит са лъжци" щом е казано от критянин. Той съдържа дефиниция на жителите на Крит която няма връзка с това че те живеят на този остров, а с това че те не казват истината. Щом някой каже истина той не може да бъде жител на Крит според дефиницията за това. vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 26, 2012 Доклад Share Добавено Септември 26, 2012 Например в парадокса "Всички жители на Крит са лъжци" щом е казано от критянин. Той съдържа дефиниция на жителите на Крит която няма връзка с това че те живеят на този остров, а с това че те не казват истината. Щом някой каже истина той не може да бъде жител на Крит според дефиницията за това. Интересна посока на разсъждения. Поставеният парадокс всъщност се базира върху две твърдения, които са представени като единствени алтернативи, но нито една от тях не може да е истина. Допускаме естествено, че Демокрит е критянин. Допускаме и че под лъжец се разбира човек, който единствено лъже. Парадокса в опростен вид би звучал така: "Аз винаги лъжа". Очевидно не може да е вярно, следователно е лъжа. В горният случай, обаче, правотата на твърдението е обвързана с географската принадлежност, а не с изводите направени от казаното. В по-опростен вид би звучало като: 1. Само критяните са високи 1,80 м.; 2. Аз не съм критянин; 3. Висок съм 1,80 м; Противоречието е в подаването на невярна информация. Няма как само критяните да са високи 1,80 м, след като има некритянин висок толкова. Погрешните изводи в парадокса с Демокрит произтичат от това, че приемаме условието за вярно, след като само то си противоречи. На второ място, освен че не е вярно, не отчитаме и че то е практически невъзможно (като непрекъснатото лъжене и обвързаността на лъжците с родното място). Толкова за този парадокс. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 26, 2012 Доклад Share Добавено Септември 26, 2012 Кога влияе?Само при гласуване или Винаги?,,Преговори" е в заключението и е различно от гласуване Не разбрах много въпроса. Но ще дам пример. За един човек 1000 лв. подкуп не са достатъчни, а за други са достатъчни. Това, че се подлагат взаимно на едно и също изкушение, не означава, че ще реагират по еднакъв начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.