211. Скръб и радост - Неделна Беседа, 23 декември 1923 г.

[Донка]

Псалм 31

Формула: Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро. Да ме научи как да направя най-малкия акт на Любовта. Да ме научи на най-малкото знание. Да ме научи как да дам на хората най-малката свобода и как да проявя най-малкото милосърдие.

Амин.

Добрата молитва

Беседа: Скръб и радост

Песен: Ходи, ходи

Тъги, скърби

Светъл ден

Формула:

Аз съм човек, служител на Доброто.

Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание.

Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти)

Господнята молитва

„И скръбта ви – казва Христос – ще се превърне на радост.“

Ще примирим тези две противоречия. Нашата култура е култура на скръбта.

Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна към истинския живот, който иде. Е, мислите ли, че за в бъдеще, когато ще градим къщите, ще има нужда да сечем дърветата? Не, трябва да престане сеченето на дърветата, трябва да престане убиването на хората и затварянето им в затвори, трябва да престане убиването на животните! Всичката тази култура със своите приоми и методи е неприложима за истинския живот. Методите ѝ са неприспособими.

И тъй, тази култура на скръбта ние искаме да я направим култура на радостта.

„И скръбта ви ще се промени на радост.“

Кога? – Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата отвън. Всеки да действа според Любовта Христова. Не само това, да се добереш до Любовта Христова, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен. Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим. И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем. А Любовта, това е единственото наше стяжение, единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием. Докато не придобием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни.

[Рассвет]

Някои мислят, че ако напуснат службата си, ако се отрекат от дома си, този е начинът за постигане щастието. Ако е въпрос за отричане, аз не бих проповядвал в този дом. Истинското отричане е човек да се отрече от себе си. Знаете ли какво значи човек да се отрече от себе си? – То значи човек да се отрече от всички свои лъжливи и покварени мисли, чувства, желания и действия на миналото, за които той е пожертвал хиляди и хиляди хора. Да се отречеш от стария живот на престъпления, това значи да се отречеш от себе си. Да се откажеш от туй низкото себе, себе си на корист, себе си на лъжа, на омраза. От туй да се отречеш и тогава да познаеш в себе си какво? – Онова възвишеното, благородното, което въздига човека.

Скръб и радост

[Розалина]

Здравейте съфорумци.Размишлявах върху въпросите на беседата .Скръб и радост..По-лесно и трайно влизаме и стоим в сянката на скръбта.А радостта някак ,все още не успяваме да отгледаме и да и се посветим.

Красива е беседата и много мъдра.Благодарна съм на възможността да пия от този извор.

Много силно начало,което е вярно и до днес :

Съвременната култура ние я определяме „култура на скръбта“. И това е красивата ѝ страна. Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта. Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта?“ Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее!“ Да, но тази песен е песен на велика тъга. Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи капан вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: „Пастърмица си има!“ Да, но този капан е капан на скръбта! И аз виждам онези хора в хубавите къщи и си казвам: Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре. Гледаш, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и си каже: „Ще се живее тук, няма накъде!“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез няма. И музиканти, всички ще ни пеят, ще ни казват, че да имаме къщица, кафез, няма по-хубаво нещо от това! Какво показва това? – Че във външния свят има студ. И днес не само хората, а и птичките, и животните все тази култура носят, все така са убедени, все така мислят. Културният човек не се е освободил от това.

Благослова на Учителя в края на беседата :

Единственото нещо, което носим в себе си, това са чувствата, мислите и способностите и няма защо да се боим. Ето къде е сигурността. Докато човек ги носи със себе си, няма защо да се бои. И аз казвам: Докато в света съществуват добри и разумни хора, няма защо да се боим. И като вляза в един дом на брата си, аз трябва да се радвам за туй, което има вътре. А сега казват, да вземем богатството на богатите и да го раздадем на сиромасите. Пак ще има караница. Не, по братски трябва да се споразумеят. Между богати и сиромаси трябва да се възстановят братски отношения, и богатият да почувства бедния като свой брат, и бедният да почувства богатия като свой брат. Това е, което трябва днес да се насажда между хората. Всички други методи са употребявани, употребявани от памтивека, и всички са дали само един резултат. Туй е, което трябва да се проповядва. Само тези разумни отношения на Любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Тя ще дойде. Разумният свят има една максима. Няма да си поплюят. Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любов. Трябва да се върнем в онази култура, да питате атлантската раса какъв е Бог. Те Го опитаха. Те са затворени в дъното на Атлантическия океан и още не са освободени тези души. Разбирате ли? Ще кажете: „Тъй е“. Да, това е моето лично мнение. За тези работи сега има спорове. Някои разправят за онзи свят, какво видели там. Аз не говоря какво съм видял. В това отношение нищо не съм видял. Има едно важно виждане, но трябва да живееш в друг един свят, да имаш отношения с тия разумни същества и да постъпваш разумно.

„Скърбите ви ще се променят на радост.“

Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост. Следователно сегашната ви гама е миньорна. Нея вие научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват. В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина. И когато вие влезете в тази гама, тогава ще я разберете. А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за радостта, не я познава той. Ние трябва да влезем в туй чувство на радостта, красиво е то! Когато светът влезе в радостта, знаете ли какво ще остане от този свят? Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл.

Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“. И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога.