Отношение и препоръки за индиферентност към политиката от Учителя

[Орлин Баев]

Иска ми се в тази тема, в духа на учението на бялото братство, този добър форум и насоките на Учителя, да коментираме отношението към политиката, което се препоръчва на учениците! Учителят, доколкото знам, е препоръчвал дистанцираност и незаинтересованост към политиката, както идейно, така и практически. Какви са според вас причините за тези му насоки? Може ли някой да насочи към цитати от беседи с размисли по въпроса?

Нека споделим мнения, но най-сърдечно призовавам те да бъдат наситени с блага мекота и резониращи с духа на великото учение на светлината!

[ivail]

"...Ние говорим за Любовта, нищо повече.

Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата и пр. Който иска да

научи доброто, злото, жертвата, женитбата, политиката,

нека иде да се учи в света.

А който иска да учи Любовта, да дойде при нас. Един скъпоценен камък струва повече,

отколкото всички други камъни. Никой няма да постави

последните за украшение. ...

...Законът за злото, за доброто, за женитбата, за политическото убеждение е учение за света – и там се учат.

Законът за Любовта, това е Новото учение, това е Новият

живот. Новият живот почива само върху един принцип. ..."

Из "АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША" том II, стр. 101-102

Редактирано Септември 6, 2012 от ivail

[ISTORIK]

Мисли на Учителя за държавата

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13325

[Орлин Баев]

Да, но нали проявяваме любовта в света! В света сме, без вътрешно да сме от него. Променяйки себе си и резонирайки с любовта, живеем в държави, ръководени от политика и политици. Ако ние не се занимаваме с тях, те се занимават с нас, искаме или не - със заплатите и данъците ни, с качественото си или психопатно диаболично управление. Аз съм съгласен с препоръката на Учителя за това, че ученикът от духовната школа в наши времена е добре да стои настрани от политиката! Напълно! Но не поради някаква дихотомия между любов и духовност и светски дела. Духовността не е нещо откъснато от света или самоцелно. Тя се проявява в света и така е нужно да бъде. Според мен причината за подобен добър съвет от великия мъдрец е друга. А именно - политиката, такава каквато се практикува в последните няколко хилядолетия (Учителя многократно споменава 8000 год.) е най-общо и "на едро" казано, диаболична. Хората, които застават на върха, го правят не за да поемат тежката отговорност на "царската корона", казано метафорично, а водени от чисто еготични подбуди. Понастоящем човек няма как да се задържи дълго в политиката и да поддържа в себе си човещина, духовност, алтруизъм, безкористна обич. Системата е такава, че ако не се подравни ментално и поведенчески с власт имащите, просто бива изхвърлян от политиката. Разбира се, това което казвам сега, е само бегло загатване. Но, за разум имащи хора като четящите този форум може би е достатъчно.

Според мен деленето на духовност и светски живот, съответно политика малко прилича на щрауско криене на главата в пясъка. Казано психологически, осъществява се механизъм на отричане, изтласкване, изместване, дисоциация. При всеки с нюансите на психичните му движения. Това са психични защитни механизми - не особено адаптивни и в дългосрочен план неефективни. Но, въпреки това, при положението на социума и политиката на лесно проследим и слабо прикрит диаболизъм, препоръката на Учителя е на мястото си!

В един по-качествен свят духовно и светско биха били едно! Както горе, така и долу! Засега обаче, духовният ученик действително е добре да дисоциира политиката от съзнанието си. Казвам го от опит. Никога допреди няколко месеца не съм се интересувал от политика, воден от съвета на Учителя. Покрай интереса ми към бъдещето на България и българите, известен интерес се промъкна. Това, което видях, беше наистина много кал, егоцентризъм, откровена социопатия и т.н. в управляващите. И още нещо. Процесите са глобални, свързани, не само на местно ниво и водени от не твърде белички центрове на власт, сила, икономика и съзнание! Възможно е отвъд откровения диаболизъм в политиката, нещата да се ръководят от много високо, а създаденото противоречие между ложите да се ползва като градивна сила. И все пак, това е временно положение. Когато човечеството е готово, разделение между светско и духовно няма да има! Засега обаче нещата са каквито са и съм съгласен с Учителя! Разсъждавах доста общо, но надявам се в духа на толерантността и благолюбието. Моля простете ми, ако съм засегнал ваши виждания!

[Слънчева]

ПРОТОКОЛ за разпит на Учителя от воените

ПРОТОКОЛ за разпит на Учителя от воените

By Hristo Vatev in Учителят Беинса Дуно, Петър Дънов (Files) · Редактиране

София, 21 юли 1925 г.

ПРОТОКОЛ

за разпит на свидетели.

Именувам се Петър К. Дънов от Варна. 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител, показвам:

Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен. Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В Моето учение се прилага закона на разумната свобода. Който дойде нема да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, нема да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка.

Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нема нужда от защита.

Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват при Мене.

Друго няма какво да кажа.

(П.) П. К. Дънов

В политиката днес се използват, застъпват предимно интересите. Лични и на някои общности, по-нисши... Малко държави имат заложено в политиката си работа за израстване на индивида, разчупено образование, добра социална и здравна система... Ние наистина сме част от всичко това... За добро или лошо има хора, които изпреварват развитието на системата и трудно се вписват в нея... Ако пожелаят да помогнат често се приема за заплаха, защото има засягане на интереси и страх, страх от промяна... За това е препоръчително духовният човек да твори и живее без да има много вземане-даване с държавата, по-точно с политиката...

Скудоумието /оскъден ум/, липсата на толерантност водят до много страхове и виждане на заплаха от различното, което пък води до игнориране на заплахата, чисто физически или чрез старателно психологическо влияние, манипулиране...

Снощи гледах хубав филм по БНТ1 - "Зад кадър" за страховете и безумията на системата...

Редактирано Септември 7, 2012 от Слънчева

[Орлин Баев]

Като цяло, насочвам се към отърсване от временния си допир с политиката! Такава, каквато се практикува в наши дни, тя наистина е откровено диаболична. Не става дума за частично отклонение - тотално преобърнати са нещата. По-долу ще публикувам откъс от статия на Едвин Сугарев, с който само ще илюстрирам наситеността с чернилка в българската ни политика. При това, изброените от Едвин факти са само капка в морето на политическия демонизъм... Усмихвам се, защото вече се връщам към Себе си... Ето откъса:

"

Парламентарната група на ченгетата и българското бъдеще

Да припомня ли какви изненади ни сервираха в хода на прехода – както институционализираните си ченгета в парламента, в конституционния съд, в банковата система и къде ли не другаде – така и чрез подземните си такива – в “борческите” групировки например? Ето един непълен, набързо импровизиран списък:

- Инфилтриране на новопоявилите се демократични партии и организации, организиране на разединението им и политическия им провал.

- Създаване на мафиотските и “икономически” групировки – от кадрите и под ръководството на ДС.

- Комплот срещу първото демократично избрано правителство на прехода – правителството на Филип Димитров – със съвместните усилия на подопечните им лидери на ДПС, Бригадир Аспарухов, разните сини мравки и... президентът Желю Желев.

- Налагане на цяло правителство, което да обслужва интересите на създадените от тях и подхранващи БСП икономически групировки, в периода на югоембаргото, когато те натрупаха мускули и износ на петрол за Югославия – правителството на Беров, известно още и като “правителството на Мултигруп” – също поддържано от БСП.

- Организиран рекет от страна на “борческите групировки” – който смаза дребния и среден бизнес – като унищожи шансовете да бъде създадена поддържаща демократичните промени средна класа – а с това и насъщното гражданско общество.

- Ограбване на спестяванията на всички българи и докарване на страната ни до същинска национална катастрофа чрез източване на банковия капитал, култивиране на кредитни милионери, фалити на банки, финансови пирамиди и други инструменти – на практика всички важни за банковия живот постове по това време – включително председателя на БНБ – са заети от бивши сътрудници на ДС.

- Схемите на тъй наречената “масова приватизация”, които създадоха нагли олигарси от типа на Николай Банев например.

- Довеждането на Симеон Сакскобургготски, чиято функция бе да предотврати втори мандат на ОДС, да разруши двуполюсния модел и да корумпира тотално българската политическа система (помислете само кои финансираха неговото хождение на политически гурбет – това бяха хора като Илия Павлов, Васил Божков – Черепа, Атанас Тилев и особено Спас Русев – под вещото ръководство на червените генерали Любен Гоцев и Бригадир Аспарухов).

- Окончателното корумпиране на съдебната система (особено на прокуратурата) и – при тъй наречената Тройна коалиция – превръщането на ключови фигури от подземния свят в посредници между държавата и мафията (Алексей Петров е най-яркия, но не единствен пример в това отношение).

- Директно предаване на националните интереси в полза на руските такива – чрез договорености от типа на “големия шлем” на бившия президент Георги Първанов – известен още и като Гоце; днес впрочем същият процес на превръщане на България в “троянски кон” на Русия в ЕС продължава.

И след всичко това: само 12 за лустрацията?! Останалите 228 – все едно дали гласували против, въздържали се или са изобщо забегнали (може би – от кумова срама) – съставляват най-стабилното мнозинство в този парламент – както и във всички останали парламенти на прехода. Парламентарната група на ченгетата, на техните питомци и помагачи.

Как ще я караме оттук нататък? Ако все така – то да не се чудим защо народите, които отдавна са гласували лустрационно законодателство – са някъде далеч преди нас – и ние, въпреки че тръгнахме от същата стартова линия, днес само им дишаме прахта. Едвин Сугарев"

Усмихвам се и с поклон пред Учителя, насочвам ума си към просторите на безкрая! Безкрая от творчески потенциал, възможности, хармония и сила! В преден постинг споменах, че в подобно отношение към политиката се крият известни психично-социални механизми... Но, спрямо политическия живот, какъвто е понастоящем, игнорирането му от човек Ученик на любовта, мъдростта и истината вероятно е конструктивно решение!

[Донка]

Цитат

 

Днешният ден се дава един концерт. Светът се оправя. Аз виждам в света се събират багажи. Сегашните управници от осем хиляди години, сега си събират багажите, турят ги в автомобили. Къде? Отиват си вече. Станали сме напълно неутрални. Злото ще го разоръжим да си върви, в съгласие с небето сме, с никого няма да воюваме от воюващите страни. Онези, които идат да ни освободят отгоре, са Белите братя, които са въоръжени и ни дават ултиматум да скъсаме с черните братя. Не искат да воюваме с тях, но ще скъсаме. По техния ум, по тяхната философия доста ходихме. Някой от вас ще поплачат, казват: Какво ще бъде с нашите разрушени апартаменти. Не ги слушайте, апартаментите, които имате да си вървят. Не искам от тях да остане нито косъм. Каквото имат да си го занесат. Белите братя, които идат, ще донесат всичко ново: и кревати, и шапки, и паници, и тенджери, и обуща. Всичко старо навън. Няма какво да плачем, какво ще бъде в света. Ние дойдохме в един свят, дето черните братя се устроили, лъгаха ни. Доста е. Сега остава единственото нещо, което може да направим:

Единственото нещо е любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри. Любов към баща си, любов към майка си, към брата си, към сестра си. И слугата ти е брат. Малкото бръмбарче, дървото, всички в света са престорени братя, разни форми са взели. Казвате: То не е за нас. Туй дърво може да ти бъде брат. Под думата брат разбирам всяко същество, което може да ти услужи в дадения случай. Кравата, която ти дава мляко, ти е сестра. Ябълката, която ти дава плод ти е сестра. Едва ние сме запознати с братята и сестрите, които ни слугуват. Светлината, която иде отгоре тя е брат. Топлината, която иде тя е сестра. Аз тъй гледам. Казваме: Не е топлината сестра. Топличка е нейната дума. Отвори светлината, брат е. В светлината виждам нашия брат. В топлината виждам нашата сестра.

Сега дигнете и турете бялото знаме. Любовта се посреща с бялото знаме. Както казал онзи германец: Имаме страшно оръжие, като го изнесем, светът пепел ще стане. Мирът ще дойде веднага. Какво е туй знаме? – Бялото знаме. Щом решим да изпълним Волята Божия, знамето е дигнато. Ако всички народи решат да служат и да изпълнят Волята Божия, да дигнат бялото знаме, мирът ще дойде, навсякъде ред и порядък ще съществува.

 

Сянка и реалност - 28.08.1944 г.

Мисля, че си е точно в тон с времето ни и събитията. И един отличен съвет как да постъпваме, за да не сме безразлични към събитията, но да не участваме в политиката. За мен политическите формации са си точно "черните братя". И не да воюваме с тях, но да скъсаме с тях... 

Как си го представяте?

[royalrife]

Всеки се стреми да осмисли живота си по някакъв начин. Политиците се стремят да осмислят живота си по особен начин. Дали успяват да го направят наистина? Като се гледа на резултатите, отговорът който се налага е - не. Засега им липсва разумност. Разумните хора не воюват, не убиват, не разрушават градове, не затварят, не поддържат насилие, затвори. Повечето политици имат красиви желания и благородни подбуди, но нямат разбиранията как трябва да се живее, защото са представители или на старозаветните, или на новозаветните, или на праведните хора. Между политиците няма ученици. Учениците осмислят живота си по начин  различен от този на политиците, защото са скъсали със старозаветния живот, скъсали са с новозаветния живот, скъсали са и с праведния живот и са влезли в живота на ученика.