Тайнството на любовта

[Кон Круз]

„И направи Бог человека по образ и подобие свое; мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е първата женитба, първото съчетание, което Бог направи още в райската градина. А това, което хората наричат женитба, е особен род посвещение, но не от Бога, а от змията. Истинската женитба се основава на Любовта, която съществува в човека още от момента на раждането му. Той се е родил с определена Любов към някого. Женитба, която се основава на любов, създадена днес, е устроена от змията. Следователно не е ли роден човек с определена любов към някого, това е измама, от която трябва да се пази. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз Го възлюбих“. Същото може да се каже и за хората. Христос е възлюбил човечеството още от времето, когато Бог го е възлюбил. Значи Любовта на Христа към човечеството е съществувала от незапомнени времена. Ако останеше на Христа днес да залюби хората, тяхната работа щеше да бъде свършена. Любов, която днес се заражда, е подобна на огъня на сламата: пламне и загасне. Каква любов е тази, която не е изказана на Божествен език? Днес хората говорят за любовта, а не познават нейния език. Те се опитват да решат един велик математически проблем, без да познават основните правила на математиката. Това е невъзможно!

"Посвещение в живота" (http://triangle.bg/books/1934-09-23-05.1998/1934-10-07-05.html).

Означава ли този текст, че според Петър Дънов човек може да се влюби и да заобича истински някого само един единствен път в рамките на един живот и че не бива да сключва повече от един брак и то с този, който е определен за негов партньор от Небето? 

[Диляна Колева]

Никой не може да каже, какво означава този текст според Дънов просто защото не е него. Но всеки може да каже какво е според собственото му разбиране.

Според мен, тази Любов за която се пише в този текст, и за която има много написано в различни текстове, е първата и начална любов - Любовта към себе си. Не можеш да обичаш никого, ако първо не обичаш собствената си същност. Онази същност, която ти е дадена от Бог и чрез която се проявяваш на Земята. Липсата на точно тази любов е в основата на всички проблеми в човешките взаимоотношения. 

Във всеки човек е проявено мъжкото и женското начало или онези две същности, които се описват като Адам и Ева, тяхното съчетание води до хармония. Докато човек не успее да съчетае тези две начала в себе си, не може да постигне вътрешен баланс и съответно разбърква всичко около себе си - във външния свят.

Създава връзки, които са неефективни, общува с хората през собственото си безлюбие и там любов няма. Изгубва се твърде често в мислите си или прави едностранчиви преценки. Затова и не може да реши "математическото уравнение", защото изначално му липсва неизвестното - Първата любов, любовта към собствената същност, той не я познава. А през това не познаване не може да се срещне с никоя друга същност. Може да се бори, да се противопоставя, да изисква, да се страхува....., но не може да прояви Любов.