Искам да осъществя мечтите си, но не мога!

[Verginia_1]

Здравейте, на 20 години съм и реших да се свържа с вас, защото има неща, с които не знам как да се справя сама.Чета разични статии на темите с които се боря, но сякаш нищо не се променя.Това, което може би беше най-близо до мен беше една статия за темперамент и качествата на меланхолика се препокриват с моите.

Искам да разгърна потенциала си, но се въртя в омагьосан кръг.Мисля си, че не съм достатъчно добра, достатъчно красива и се отказвам от мечтите си.Искам да се занимавам с музика, но се отказвам, защото мисля, че винаги ще има по-добър човек от мен и каквото и да правя никога няма да имам успех.Мисля си, че дори да изглеждам добре и да се трудя здраво за нещо, това, че не мога да общувам с другите и се притеснявам от тях ще ме следва винаги. Винаги ще предпочитат другите пред мен. Реална причина за това е може би, че като малка винаги са ме сравнявали с роднини на моята възраст , казвали са ми, че не съм достатъчно висока, като тях, красива, талантлива.

Сега отношението към мен е различно, има много момчета около мен, които ми казват, че съм красива, искат ме, но когато се влюбя в някого се чувствам обсебена от него и го обсебвам, искам постоянно да съм с него, правя глупости, защото си мисля, че не съм достатъчна за него и той си тръгва...Искам постоянно да ме ПРЕГРЪЩА и когато ми каже НЕ, аз почвам да го искам по-силно.Единственото, което искам е да ме ПРЕГРЪЩА дори не ме интересува комуникацията.След това става още по-зле, защото започвам да се обвинявам и месеци наред страдам от всичко.Още не мога да се освободя от чувството за ВИНА от последното момче, което обичах, защото му изпратих 1000 смс с които му обяснявах какво всъщност съм искала да му кажа и само се излагах, той остана с впечетление, че съм един слаб човек...Така се вкопчих в него, че всяко нещо, което той пишеше в интернет ме нараняваше.Още не мога да спра да му изпращам смс.КАК ДА СПРА И КАК ДА ГО ЗАБРАВЯ ?В началото той беше привлечен от мен, защото се опитвах да предсавям поведение, което е перфектно и когато му казах, че го обичам започнах с тези глупави смс и немога да спра.Изпитвам болка огромна като се сетя за него и всичко започва от начало.

Искам да осъществя мечтите си, но не мога! Имах най-висок успех сред съучениците ми и мисля, че изглеждам добре, но заради това, че не се чувствам красива, талантлива не мога да общувам с хората нормално и това се отразява, когато си търся работа, когато имам връзка.Как да променя това?Благодаря ви за вниманието!!!

[Орлин Баев]

Какво мислиш за идеята да походиш на психотерапия за няколко месеца?

Това, от което според скромното ми мнение имаш нужда, е добър цялостен анализ на характера ти. Анализ, в който ти активно да участваш, учейки се на самонаблюдение и осъзнаване на процесите в ума си. Когато с помощта на анализа и директно, чрез mindfulness, осъзнаваш възникването на мислите, чувствата, реакциите си, а зад тях, ядрото на характеровите си програми, които ги пораждат, можеш активно да се намесиш в автоматизма на ума си. Вместо да бъдеш роб на характера, мислите, чувствата и поведението си, ти като свободен творец, можеш да започнеш да променяш нещата. Да оставяш някои мисли просто да протичат, без да се вкопчваш в тях, други да преформулираш, трети да насочваш в адаптивна посока. А от мислите следват чувствата ти. От чувствата следва поведението ти! Просто е нужно да се вгледаш в себе си, да дезавтоматизираш и промениш процесите, които съсипват живота ти. Да, вкопчваш се в другия, защото нямаш вяра в себе си, търсиш опора в него като част от самата себе си - но той не е. А такова вкопчване, колкото и да се харесва отначало, бързо започва да задушава, тежи и съответно бива отхвърляно. А един от централните страхове на характер като твоя е точно от отхвърляне, изоставяне и самота! Искам да кажа, че характерът ти, който поддържа тези страхове, нагажда когницията и поведението ти така, че те да се случват в живота ти! Да, стараеш се да бъдеш перфектна, като външна маска, която обаче тежи и е невъзможно, а и ненужно да бъде поддържана постоянно. Нужно е да погледнеш дълбоко в душата си, да видиш ясно характера си, пораждащите се от него мисли, чувства и поведения и активно да започнеш да премоделираш себе си! Когато станеш творец в живота си, същият този характер ще покаже своите положителни страни! Ще бъдеш способна на много дълбоко свързване с другия, но без вкопчване, с пълна взаимна свобода и ядро от самостойност. Наместо да предъвкваш постоянно ментално как да се държиш, за да не се провалиш и да не бъдеш отхвърлена, няма да ти пука от това, а ще ползваш добрия си интелект за съзидателност, в посоката, в която ти решиш! Да, нужно е да приемеш и обикнеш отхвърлянето, провала, самотата! Тогава ще осъзнаеш, че това са били само вярвания в теб самата, субективни, ирационални, но са те карали да се държиш така, че да се сбъдват. Когато ги прегърнеш, приемеш и обикнеш, парадоксът е, че те се стапят! Тогава си вярваш! Тогава имаш чудесни взаимотношения с мъжете, а и въобще социални контакти! Това се постига чрез методите на психотерапията - когнитивни, психотелесни, трансперсонални, поведенчески, фокусирани в решения и т.н. Само за една година можеш от пепеляшка да се превърнеш в принцесата, която всъщност си!!! Започни психотерапия при резултатен психотерапевт!

Редактирано Септември 3, 2012 от Орлин Баев

[ISTORIK]

Мисля си, че не съм достатъчно добра, не съм достатъчно красива и се отказвам от мечтите си.

Искам да се занимавам с музика, но се отказвам, защото мисля, че винаги ще има по-добър човек от мен и каквото и да правя никога няма да имам успех.

Мисля си, че дори да изглеждам добре и да се трудя здраво за нещо, това, че не мога да общувам с другите и се притеснявам от тях, ще ме следва винаги. Като малка винаги са ме сравнявали с наши роднини на моята възраст, казвали са ми, че не съм достатъчно висока, красива и талантлива колкото тях.

Искам да осъществя мечтите си, но не мога! Искам да разгърна потенциала си, но се въртя в омагьосан кръг.

Имах най-висок успех сред съучениците ми и мисля, че изглеждам добре, но заради това, че не се чувствам красива и талантлива не мога да общувам с хората нормално и това се отразява, когато си търся работа, когато имам връзка.

Как да променя това?

Здравей!

Смяташ, че не си достатъчно добра, талантлива, красива и така нататък, но - в сравнение с кого? С онези, с които са те сравнявали възрастните около теб? Явно твоите възрастни роднини са имали някакви комплекси, имали са някакви надежди, че в твое лице ще осъществят всичко онова, което не са успели да постигнат в живота си. Не знам защо сравненията никога не са били в твоя полза. По този начин са насадили комплекс за малоценност у теб. Някакви други деца са били по-добри в нещо от теб. ОК! А ти в какво си била по-добра от тях? Може пък техните родители да са им давали теб за пример. Попитай ги!

За да спреш да се въртиш в омагьосания кръг, трябва да излезеш от него. Как? Като спреш да се сравняваш с другите. Винаги някъде има някой, който е по-красив, по-умен, по-интелигентен, по-талантлив, по-знаещ и по-можещ от нас. Е, и?... Какво от това? Ние пък сме по-добри от някой друг. Хората не се раждат с равни възможности. Един го бива в едно, а друг - в друго.

Ще ти дам пример със себе си. Аз съм добър в професията си, в науката си, но някъде има някой, който е по-добър от мен. Аз пък съм по-добър от много други свои колеги. Но съм слаб и по физика, и по математика, и по органична химия. И какво от това? Аз не съм нито физик, нито математик, нито химик. Историк съм. Това е силната ми страна. Слабите ми страни не могат да отслабят тази моя силна страна. Човек не може да знае и да разбира всичко.

Ти трябва сама да откриеш къде се крие силата ти. Трябва да откриеш отговора - сама за себе си. И, когато откриеш силната си страна или силните си страни, да се развиваш в тази посока или в тези посоки. Ако например, като малка не си можела да свириш на акордеон или на пиано, опитай се да смениш музикалния инструмент! Избери класическата китара или цигулката, примерно. Ако не си можела да рисуваш живопис, опитай да рисуваш графика (или обратното).

Проблемите с общуването не могат да се преодолеят по друг начин, освен с... общуване, с много общуване. С разговори офлайн и онлайн. Ако с някого нямате какво да си кажете онлайн, чрез посредничеството на интернет, няма да имате какво да си кажете и офлайн, на живо.

Опитай се да не обсебваш човека до себе си, не го натоварвай само със своите проблеми, изслушвай го, когато той иска да сподели нещо. Не му пращай един милион есемеси за едното нищо. Ако искаш да му обясниш нещо, по-добре е да го направиш на живо.

Щом си била отличничка в училище, вероятно ще бъдеш отличничка и в университета. Сега студентка ли си? Или работиш?

Може би, човек би могъл по-лесно да открие, ако не - мисията си, то - поне призванието си, като си зададе няколко въпроса и им отговори. Ето ги и самите въпроси:

1. На кои ценности/области/каузи съм готов(а) да посветя живота си?

2. С какво (или - по какъв начин) бих могъл (могла) да допринеса към съответната област/ценност/кауза и как смятам да го направя?

3. Какво искам да постигна в живота си?

4. Кои науки/изкуства/спортове/бойни изкуства ми се удават най-много?

5. Кое полукълбо на мозъка ми е по-развито?

Съвсем схематично...

- В челната област са центровете за паметта и волята.

- В лявото полукълбо се намират центровете, отговорни за точните науки, лингвистиката, говора, логиката, анализа... Лявото полукълбо управлява дясната половина от тялото.

- В дясното полукълбо са центровете, отговорни за емоциите, въображението, интуицията и изкуствата. Дясното полукълбо управлява лявата част на тялото.

- Разбира се, мозъкът работи едновременно и с двете си полукълба, като всяко от тях дава своя принос и така двете мозъчни полукълба се допълват едно - друго.

Колкото до красотата, тя е твърде относително понятие. Красивото за един може да е грозно за друг и обратното. Красотата се крие в очите на гледащия. Ако не се харесваш, иди на фризьор, на козметик, на ноктопластика... Купи си нови дрехи... От друга страна, не е необходимо всички да сме мис и мистър "свят", нали...

Казваш, че искаш да се занимаваш с музика. Искаш да пееш, да свириш или да композираш? А може би - да дирижираш? Или пък - да преподаваш?

Редактирано Септември 3, 2012 от ISTORIK

[д-р Тодор Първанов]

Съветите които ти е дал Историк са много добри.Опитай се да ги следваш и то няколко месеца.Ако не успяваш, потърси психолог.

Успех!

[B__]

Здравейте, на 20 години съм и реших да се свържа с вас, защото има неща, с които не знам как да се справя сама.....

....Мисля си, че не съм достатъчно добра, достатъчно красива и се отказвам от мечтите си.Искам да се занимавам с музика, но се отказвам, защото мисля, че винаги ще има по-добър човек от мен и каквото и да правя никога няма да имам успех.....

..... не се чувствам красива, талантлива не мога да общувам с хората нормално....

"Не съм достатъчно добра, не съм достойна .........."

Ооооооо да, мислене, което не е твое. Което е насадено от възпитанието, което е създадено от фалшиви илюзии и фалшиви ценности.

А най-вероятно ти не трябва нищо на никого да доказваш. Няма значение какво и как можеш, за да живееш и постигаш мечтите си. Своите мечти.

Не трябва нищо на никого да доказваш!

Ако искаш ми напиши на лични дата, час и място на раждане и ще ти кажа каква стратегия да използваш, за да следваш мечтите си.

Редактирано Септември 3, 2012 от Орлин Баев

[Verginia_1]

Може би, човек би могъл по-лесно да открие, ако не - мисията си, то - поне призванието си, като си зададе няколко въпроса и им отговори. Ето ги и самите въпроси:

1. На кои ценности/области/каузи съм готов(а) да посветя живота си?

2. С какво (или - по какъв начин) бих могъл (могла) да допринеса към съответната област/ценност/кауза и как смятам да го направя?

3. Какво искам да постигна в живота си?

4. Кои науки/изкуства/спортове/бойни изкуства ми се удават най-много?

5. Кое полукълбо на мозъка ми е по-развито?

Това, с което по-скоро не мога да се справя е, че дори и да имам успех, пак си мисля, че няма смисъл, защото например сега съм студентка и като имам отлични оценки, дори и да ми харесва това, което уча си мисля, че е грешка, защото ми липсва увереност и свобода при общуването...

Мисля си, че няма да се получи!Родителите ми ме посъветваха да си избера друга специалност, защото тази била прекалено тежка за мен, същото ме съветват и за музиката! А на мен ми се отдава материята, която изучавам и много ми харесва, но като общувам с различни хора и ме питат какво уча и като им кажа, че съм студентка от Юридческия факултет ми казват, че тази специалност не е за мен, защото съм била прекалено скромна и необщителна, а и според мен това е определящо.Дори мога да кажа, че тези, които не разбират и не вникват толкова добре в материята, винаги са предпочитани, заради тяхната увереност и умение да контактуват добре!

И с взаимоотношенията е така, дори и да изглеждам добре, първоначално мъжете искат да се запознаят с мен, след това дори да се опитвам да давам всичко за тях, , заради неувереността ми се разочароват и се насочват към други по-уверени жени и едва ли бих си помислила да вляза във взаимоотношения с някого отново, след като съм чула от любим човек, че вече не ме обича, заради това, че се е влюбил в друга жена!

Заради това, си мисля, че няма смисъл, защото дори и да имам успех в нещо и да изглеждам добре,винаги ще предпочитат някой пред мен и винаги всичко ще си проваля, зарадитова ,че съм свита, гледам неуверено и се притеснявам.

[Inseparabile]

Слънчице, слънчице.......Когато бях на 20 и мъжете ме заглеждаха, мислех, че съм се изцапала,... че нещо в мен със сигурност не е наред. После прочетох "Лустро" на Чарлз Пърси Сноу, който разсъждавайки на тема "Митологизирани красавици" дълбокомислено заключи, че всъщност......самочувствието осигурява девет десети от мита за нечия красота. Срамуваш се, че си спонтанна и даваш израз на чувствата си? Какво по- хубаво от това! Който не те обича такава, каквато си, не те заслужава!!! Не сменяй тоалети и ноктопластики за да се почувстваш по- красива и по- желана. Ходи все по- неглиже, все по- раздърпана и вярвай все повече, че ти си си ти, уникална,...неповторима, откажи се от изтощителния / и често - безполезен / перфекционизъм. Луиз Хей има подходящи формули и утвърждения, търси. Прекрасна си ! Виж колко хора / все читави / те подкрепиха! Аз пък напоследък все по- често, без да искам, се опитвам " да им взема хляба " , но ще се изморя един ден....

Редактирано Септември 6, 2012 от Inseparabile

[Verginia_1]

Много подробно сте написали , че нещата започват с анализ на характера, промяна на емоциитеи т.н.Искам да попитам само едно нещо, как това, което сте описали да го приложа т.е някакви насоки,които просто да ми дадете, преди да реша, че няма да мога да се справя сама.Благодаря предварително!!!

[д-р Тодор Първанов]

Много често, когато чета постовете на питащите, се сещам за фразата на Моканина ,,Боже, колко мъка има по този свят, Боже,,.

Наистина, ако имаше начин давайки ти ,,мъдри ,,съвети във форума, много бих искал да ти помогна .Но знам,че това няма как да стане.

Съвета ми е, по-бързо да послушаш Орлин и започнеш психотерапия.И това не е защото в момента си много зле, въпроса е,че с времето нещата ще се влошават и ти все повече ще губиш самочувствие.

[д-р Тодор Първанов]

Без да искам изтрих последният ти пост.Пусни го пак.

[Verginia_1]

Много подробно сте написали , че нещата започват с анализ на характера, промяна на емоциитеи т.н.Искам да попитам само едно нещо, как това, което сте описали да го приложа т.е някакви насоки,които просто да ми дадете, преди да реша, че няма да мога да се справя сама.Благодаря предварително!!!

[Илиана Занкова]

Здравейте Verginia_1,

Защо толкова държите да се справите сама с този толкова сложен проблем - да осъществите мечтите си? Ще загубите много време от живота си, ще се лутате дълго, и накрая може да не сте вече наясно дори кои са мечтите Ви. Ще преживеете много разочарования, наранявания. Ще продължите да бъдете нещастна, или недоволна, отхвърлена. Няма да можете да се справите сама, просто защото имате нужда от голяма личностна промяна, която човек трудно може да направи сам без помоща на друг човек (примерно психотерапевт), или други хора. След това ще можете да се справяте сама с много неща, вероятно и сега можете да се справяте с много неща сама, но промяната на личността не е такова нещо. Много хубаво е, че сте само на 20 г и сега търсите помощ, все още сте млада и имате шанс.

Успех!

Редактирано Септември 7, 2012 от Илиана Занкова

[Don4o]

Здравейте,

 

аз имам по-скоро обратния проблем от този на момичето, което е писала по темата, но същия резултат, до никъде не стигам с осъществяването на мечтите и съответно съм започнала да се чувствам много объркана, потисната, самотна и нещастна. И аз като момичето съм завършила право и станах адвокат, но за разлика от нея мен никога не ми е харесвало. Още от самото начало. Не съм и много убедена, че ме бива, тъй като наистина за професията се изисква (специално за процесуалните адвокати) известна амбиция и нахаканост, нахалство дори понякога. Но пък ако тя реши да се отдаде на преподаване или консултантска работа, примерно юрисконсулт в някоя да кажем междунаодна фирма, където се изисква повече самостоятелна работа и почти никакво общуване с хора, най-вероятно ще има голям успех. Но като цяло да не се притснява, според мен най-добрите адвокати също са притеснителни и необщителни. Дори това се изисква от професията, тъй като материята наистина е сложна и тежка и се изисква много продължително четене през целия живот (съответно стояне сам). Та това е и моят проблем, аз съм по-скоро доста екстровертна, лесно общувам с хората, лесно се сприятелявам, не съдя никого и се разбирам лесно с всеки, често ги и забавлявам с мои истории и обикновено повечето ме харесват. Преди беше така и с мъжете, но сега съм по-скоро и аз като момичето...в началото са много привлечени от мен, но после виждат, че аз самата не се чувствам добре със себе си и избягват...дори без да се влюбват в друга, просто не искат да се обвързват с мен, защото започват да се усещат отговорни за моето щастие и забавление, което знам, че не е редно. Аз чувствам професията си прекалено скучна, стесираща и натоварваща и след работен ден нямам сили за нищо. Затова се опитах да имам връзки с по-артиостични хора, понеже ги намирах по-толерантни, интересни и разповарващи, но пък те започват да се чувстват задушени от мен, искат свобода и вдъхновение, някой, който няма да им говори постоянно и да ги товари с проблемите си, което аз за момента няма как да предложа. И така имам чувството, че се въртя в омягьосан кръг. Те искат и да отделям много време за тях, за разговори, да слушаме музика или да ходим поизложби или просто да се разхождаме сред природата или по заведенията и да говорим на теми за изкуство или забавления, богат социален живот, все неща, за които аз нямам време, тъй като работата е много ангажираща и стресираща. Имам нужда и от много сън, за да мога да я върша, не мога да стоя с някои да си говорим до 3 часа, да стана в 7-8 и да мога да съм концентрирана върху работата. Ав същото време мен точно такива хора ме привличат и ми е интересно и най-близките ми приятели са такива, но вече и за тях няма време. Пробвала съм да бъда и с по-прагматичен човек, но се отегчавам, защото тогава пък съвсем няма комуникация, а ставаме по-скоро като приятели и съквартиранти, без някой да се интересува от другия и интересите му.

Имам чувството, че тази професия, че ме превърне в прекалено саможив и затворен човек, каквато никога не съм била. Или пък в прекалено контролиращ и властен, материалистичен, който говори само за себе си и за работата си или за битови неща. Искам да бъда интересен и интругуващ човек, каквато преди съм била. Колегите ми също са доста затворени и в повечето случаи негативни към хората и някои дори злобни, не мога да говоря с тях дълго, защото единственото, което правят е да се подиграват на други хора и да обсъждат хора или в по-добрия случаи за някакви материални неща, кой какво си купил и т.н., което мен ми е досадно и ме дразни, не умеят да се отпускат, да се шегуват, без да са зядливи и да се забавляват, без да се напият примерно (има и такива, но са малко).

Правила съм си този тест за мислене с ляво или дясно полукълбо и при мен е по-развито дясното, въпреки, че не съм левичар. А за по-логическите науки май трябва да е лявото. Но и с изкуство май не ми се занимава, пробвах в рекламна агенция да пиша текстове за реклами. Там работата е интересна и забавна и хората са приятни и сърдечни, но се чувствах също зле, защото смятам рекламата за манипулативна и вредна и не виждам особен смисъл в тази работа. Освен това също е доста друстриращо, когато примерно не се получава нещо дълго време и не одобряват идеите ти и трябва да ги захвърлиш и да измислиш изцяло нови. Исках журналистика, но вече съм на 30 г. и не мога да си позволя да започна като неплатен стажант. Освен това там заплатите са доста ниски. Нямам талант за никакво изкуство, а и е твърде късно да се опитвам да развивам такъв, не съм и сигурна, че искам, защото намирам днешното изкуство за твърде комерсиално, фалщиво, кухо и някак пошло и цинично, както и хората, които се занимават с него. Хем искам рабоа, която да включва малко повече конаткти с хора, хем искам и да е интелектуална, за да ме развива по някакъв начин, но пък и да не е толкова тресираща и отнемаща толкова много време като сегашната, за да мога да имам семейство и да бъда спокойна и грижовна и да имам време за отделяне и за връзка и за семейство. Не икам да бъда властна и нахална, а по-скоро женствена.

Откакто станах студентка развих и този навик, докато чета да си въртя кичур от косата или да го пъхам под ноктите си. Мисля, че е на нервна почва, не знам дали означава, че искам да избягам или че съм нервна. Правя го и като мисля за нещо много усилено, но май най-вече, когато се чувствам притеснена. Но имам чувството, че не мога да се концентрирам и да запомня това, което чета, ако не го правя. Иначе се разсейвам и отнасям. Но този навик изнерва хората покрай мен и се отразява зле на косата ми. Много искам да спра да го правя. Но когато си я вържа примерно на кок, за да не я пипам, започвам да си хапя устните толкова усилено, че започва да ме боли главата, а и те също започват да изглеждат ужасно. Не знам откъде идва цялото това напрежение. Като ученичка не бях такава. Тогава май си въртях косата, само когато говоря с нови хора, сигурно тогава съм била притеснена. Косата ми започна да оредява. Да не говорим, че това ми губи време и част от концентрацията може би, но пък без него съвсем я няма. А и ако сутртинта съм си направила, прическа до обяд вече няма помен от нея и косата ми изглежда ужасно рошава и раздърпана. Ако не правя някое от тези двете неща, пък започвам да трополя с пръсти по бюрото или да си треса крака. И пак изнервям всички и себе си.

Извинявам се, че бях толкова подробна. Дано не съм ви досадила и отегчила много. Обясних всичко подробно, защото предполагам, че може да са свързани нещата, но най вече се опитвам за момента да намеря разрешение на проблема с гадния навик да си върта косата. Надявам се някой да ми даде съвет. Видях, че тук има добри психолози, и виждам смисъл в думите ви. Благодаря предварително на всички, които ще се отзоват.

[Verginia_1]

 Относно:"И аз като момичето съм завършила право и станах адвокат, но за разлика от нея мен никога не ми е харесвало."

 Не съм завършила право, а  вмомента уча Публична администрация в Юридическия факултет.

[Don4o]

Извинявай, моя грешка. По мое време Публичната не беше в Юридически, а във Филисофски факултет, но зависи и в кой университет е

[Илиана Занкова]

Здравейте Don4o,

До колкото разбирам сте жена, макар и с това мъжко име.

Ще започна отзад напред. Навикът да си въртите косата е тясно свързан с (е израз на) всичките Ви други проблеми и би изчезнал постепенно, ако започнете да ги разрешавате, т.е. това е последното нещо, което трябва да разрешавате. Изглеждате объркана, струва ми се, че имате амбивалентно отношение към някои (важни) неща. Казвате, че в момента сте на 30 г, сигурно знаете, че има криза на 30-те, която не се случва при всички трийсетгодишни (жени), а предимно при тези, които не знаят накъде да поемат, не са наясно с посоката в живота, не се чувстват сигурни с хората около себе си и т.н. Може би преживявате такава криза. 

Пишете, че "Не икам да бъда властна и нахална, а по-скоро женствена". а можете ли да се опишете като женствена или това е по-скоро Ваш стремеж ?

Влюбвала сте се? Какви са отношенията Ви с мъжете?

Изложението Ви е интересно и поставя интригуващи проблеми, мога да Ви задам още доста въпроси (напр. за Вашето семейство, как решихте да учите право и т.н.), които имат за цел изясняване на Вашата житейска ситуация и проблеми, както и техния корен, това може да Ви помогне да се ориентирате, така че можем да продължим дискусията тук, но задълбочено осъзнаване и разрешаване на проблемите можете да постигнете, ако посещавате известно време психотерапевт. 

Поздрави

Илиана

[Илиана Занкова]

Здравейте Verginia_1

Виждам, че следите темата, какво става с Вас, има ли развитие по Вашите проблеми. Ще се радвам да пишете, разбира се ако имате желание.

Поздрави

Илиана 

[Verginia_1]

Eми има развитие,да .Все още не съм осъществила нещата които искам, но започнах да виждам доста неща от различна гледна точка.Следя темите от форума и това ми помага да мисля по различен начин и да променя живота си към по-добро!

[д-р Тодор Първанов]

,,Преди беше така и с мъжете, но сега съм по-скоро и аз като момичето...в началото са много привлечени от мен, но после виждат, че аз самата не се чувствам добре със себе си и избягват...дори без да се влюбват в друга, просто не искат да се обвързват с мен,,

 

 

Ако ти си наред и светът ще бъде подреден за теб

 

 В една провинция от дълго време не бил валял дъжд, всичко изсъхнало. Най-накрая хората решили да доведат заклинател за дъжд. Пратили свои представители при него в далечен град и го помолили коленопреклонно да дойде час по-скоро, защото нуждата от дъжд била огромна.

Заклинателят бил мъдър стар мъж. Той се съгласил да помогне, но поискал да му осигурят малка колибка сред полето, където да се оттегли необезпокояван от никого в продължение на три дни без храна и напитки. Молбата му била изпълнена.

Привечер на третия ден над провинцията се излял проливен дъжд. Огромна тълпа радостни люде се запътила да изрази благодарността си към заклинателя.

- Кажи ни как успя? - сипели се отвсякъде въпроси.

Много просто - отвърнал мъдрeцът. - През последните три дни се постарах да се приведа в пълен ред. Защото, ако аз съм наред, и светът ще е добре -сушата трябва да отстъпи пред нуждата от дъжд. Когато ти си индивидуалност, когато вътрешното раздвоение в теб изчезне, вън и вътре настъпва хармонията

 

Дончо, колежката е права, проблема не е във навика да си въртиш косата, да си хапеш устните или барабаниш с пръсти.Тези неща са само признак на една повишена тревожност.Да, съгласен съм,че самите те увеличават тревожността и напрежението, но дори да има начин да ги преодолееш, тревожността ще ,, избие ,,, като ново  неприемливо или болезнено поведение.Затова и няма смисъл да се работи за преодоляването им, или поне няма смисъл ако само се работи за преодоляването им.Трябва да се работи за постигането на това, което сама си разбрала-да се чувстваш уютно сама със себе си.Съвета ми е, да потърсиш специализирана помощ.

ПП. виж постовете на Виржиния, тя е писала преди повече от 4 месеца.За това време е постигнала-да виждам доста неща от различна гледна точка.Осъществяване на нещата, които иска все още няма и никой не знае кога това ще стане.Виржиния обаче е на 20 и има възможността, да отдели още много по 4 месеца, за да направи това което иска.Ти си на тридесет и според мен няма смисъл да отлагаш и се опитваш да го правиш сама-първо съществува риск да поемеш по неправилен път, второ дори пътя да е правилният отнема много време когато си сам на него.

[Don4o]

Ами в момента не мога да си позволя продължителна психологическа помощ Затова писах тук.

[д-р Тодор Първанов]

Какво разбирате под продължителна?

[Илиана Занкова]

Здравейте Don4o,

Не сте отговорили на въпросите, които Ви зададох.

[Don4o]

Здравейте, Илиана. Много благодаря за отделеното време и помощта.

Относно въпросите: За женственотта не мога сама да преценя, може и да е по-скоро стремеж. Като по-малка бях доста по-темпераментна и властна, но сякаш се изморих. Събирах се с хора, които пък сякаш очкаваха това от мен и харесваха това в мен, но аз май не съм такава и това ми тежеше. Не се чувствах разбирана и споделена с тях. Дори имах чувството, че се опитват да ме контролират и подчинят, вместно да ме подкрепят и помогнат за каквото и да било. Не се чувствах добре с тях. После започнах да срещам хора, с които се чувствам разбрана и споделена и усещах загриженост и подкрепа и съответно много бързо и силно се влюбвах в тях. Те обаче май бяха само физически и приятелски привлечени от мен за известно време, но не се влюбваха и не искаха да имат връзка с мен, освен приятелска и сексуална. И от няколко години нещата винаги се развиват така с мъжете. В началото е някаква еуфория и ги чувствам много близки и ми изглежда, че и за тях е така и в момента, в който започна да си мисля, че искат да са с мен, се оказва, че те не са влюбени и не искат да са с мен и си тръгват.

Относно семейството - към тази професия ме насочи най-вече майка ми, защото тя е искала да учи това, но според нея не е имала възможност и време да се подготви заради проблеми в нейното семейство. Аз просто бях добра по литература и изобщо не знаех какво точно искам да уча или работя. И досега не знам. Майка ми е учила за учителка по български и руски, но отдавна не работи това. Работила е съвсем мало и сега помага в бизнеса на баща ми от много години. Понякога си мисля, че се чувства нереализирана, но едва ли това е свързано с моите проблеми. Защото аз и без нея не знаех какво да правя.

Това е засега. Ако съм пропуснала нещо, питайте

[Илиана Занкова]

Здравейте Don4o,

Последното написано от Вас още повече затвърждава в мен убеждението, че трудно ще се справите сама с проблемите си. И досега не сте наясно какво точно искате да правите с живота си, какво да работите, с какъв човек да се свържете. Връзките Ви с мъжете са непълноценни, те може би не Ви възприемат насериозно, дори може поведението Ви да им  се струва незряло. Възможно е да се залепяте за тях, и те да се плашат от това.

Наистина е добре да се решите да започнете психотерапия (поне да започнете), която поне малко да Ви ориентира и насочи, да Ви помогне да подредите мислите си, а от там и живота си. Това е най-искрения ми съвет към Вас.

Поздрави

Илиана

[Don4o]

Благодаря! Може ли да ме насочите към някой подходящ психотерапевт.?