Диан Георгиев Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 Така или иначе мислите в нас са резултат на нашия труд и то колективен труд, а от Просвещението досега този колективен мисловен труд допринесе изключително много за хората посредством науката и образованието. Проблемите които това развитие донесе нямат връзка нито с мисленето нито с чувстването, а са свързани с контрола на желанията. Не са ли желанията чувства, а контрола разума? Не са, защото можеш да чувстваш и мислиш за някой обект без да го пожелаваш. Това се нарича обективност и безпристрастност, използват се в науката, правото, духовността и други области. Желанията ни привличат към външните обекти или отвращението ни отблъсква от тях, но и в двата случая се нарушава правото движение на мисълта, тя често се зацикля в резултат на това. Дуализмът на чувства и мисли е още едно наследство на юдеизма, преминал доста широко в християнството. В източните култури и духовни системи не е така, разглежда се ума като едно цяло и емоциите и рационалното мислене се разглеждат като негови функции. Затова и няма отделни думи за сърце и ум, има само една базисна дума и йероглиф за ум/сърце, който в съвремен контекст отговаря на съзнание. Това съответства на съвременната гледна точка за доминиращата функция на мозъчните полукълба по отношение на емоционалния и рационален аспект на мисленето. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 Не са ли желанията чувства, а контрола разума? Не са, защото можеш да чувстваш и мислиш за някой обект без да го пожелаваш. Това се нарича обективност и безпристрастност, използват се в науката, правото, духовността и други области. Не разбрах какво общо има това Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 Не разбрах какво общо има това В интернет форумите това често се случва, но има и други начини за познание, като школи, университети и т.н. Вярно е че са по-трудни, но и повече дават. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 Не е ли по-просто да формулираш мисълта си по по-разбираем или убедителен начин? Можеш да го направиш за себе си, ако не искаш за мен. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 5, 2012 Доклад Share Добавено Септември 5, 2012 (edited) Съжалявам, нямам сутринта време нито да цитирам, нито да обяснявам много... Предишното ми мнение беше само на база личен опит. Да поясня. Имаше време, когато умът ми под влияние на клишета, натикани ми в главицата още като невръстно дете, разчиташе вълнението (чувството) като положителен сигнал, че това е нещо добро, силно, красиво. Съответно чувството за спокойна радост (не еуфория, а просто ми е блажено хубаво) умът тълкуваше като застой и се отегчаваше. Сигурно така е трябвало да бъде тогава, трябвало е да се учи доста... Но да кажа разликата - сега умът ми тълкува вълненията като проблем в обстоятелствата, към който трябва да подходи особено внимателно - все едно се кани да пресече оживено кръстовище без светофари. Спокойната радост сега означава, че тук има красиви и добри неща - може да се отпусне, да си почива и да ги съзерцава, все едно върви по горска пътечка и наоколо подскачат само катерички и пеят птички, до него - приятел(и)... Задачка пак има - да чува и да вижда и да съ- твори красиво и добро - пее, рисува, танцува... Е, в живота е нормално да има и кръстовища без светофар, и пътечки, и скали... Важно е умът да осъзнава къде се намира и какво се очаква от него... Редактирано Септември 5, 2012 от Донка vorfax и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.