todorova Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 Здравейте. Имам син тийнеиджър, с когото ми е много трудно да комуникирам. Но да започна отначало. С баща му се разведохме когато преди три години , тогава той беше на 12 год. Преживя го много трудно, макар да знаеше и виждаше , че баща му е човек, който мисли само за себе си и за неговото собствено и за нищо друго дори и за детето си. След раздялата ни баща му продължи да ни трови с неща от типа на- ще правиш така, майка ти е еди каква си...Аз в това време се събрах с друг човек, баща му се озлоби още повече и ме тормозеше чрез детето ми. Стигна се дотам, че му наби в главата някакви фашистки идеи. Наложи се да подам жалба. Тръгнахме по психолози... направо ужас. И само чаках да разбере какъв човек е.. и този ден дойде тия дни. обаче нашите взаимоотношения не се променят - той продължава да ме тормози с номерата на баща си - той не ми говори а се зъби, отговаря по най- вулгарния начин, обижда, подиграва се. Не мога да говоря с него - той или се обижда или изобщо през едното влязло през другото излязло. Е разбирам криза ама то не се търпи.И аз съм изнервена - сума ти неща ми минаха през главата. Наскоро преживях и тежка операция и много ме изнерви и това. Не мога и не искам да си оставя детето и няма и да го направя. Искам просто вече спокойствие защото в момента караниците вкъщи ги предизвиква той. А ми омръзна да ходя и по психолози... няма да ставам зависима от тях я.Моля помогнете. Дайте ми съвет или споделете вашият опит. Всяко мнение ще ми бъде от полза. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 Ako е все още ученик, помолете училищния психолог (или преподавателя му по психология) да поговори с него... Може той/тя да го накара да подпише декларация, че "повече няма да прави така". Понякога това има въздействащ ефект, друг път обаче няма. Зависи от конкретния случай, от детето, от специалиста... Започнете, например, с това да се откаже от вулгаризмите и жаргонизмите в езика си. Ако това не помогне, може да пробвате да го заведете на психотерапевт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 (edited) Здравейте Тодорова, за съжаление се намирате в тежка ситуация, предвид отношението на бащата. Разбирате, че войната по между ви е допринесла много за това поведение на сина. Наричат периода на юношеството " борба между самоличността и объркаността", това важи, както за синовете, така и за техните родители. В тази възраст, момчетата пробват различни самоличности, за да видят коя им приляга - един път са в ролята на Хулигана, друг път на Простака, Умника, Идиота, Кариериста. Някои от тях момчето отхвърля моментално, защото усеща, че не отговарят на душевността му. Някои от тях обаче, може да се запазят известно време в зависимост от това как реагират родителите или останалите хора. За съжаление синът ви е точно във възрастта, в която влиянието на баща е изключително силно. Той е човекът, който може да превърне тийнейджърският гняв в мъжки устрем. Както казвате това е в негативна посока. Не зная какво сте правили с психолозите и давали ли са ви техники и последователни стъпки за преминаване през проблемите. Техники като например : Когато се стигне до болезнено общуване, можете да предотвратите ескалацията на напрежението, като повторите на сина си това, което го чувате да казва ( неговите думи) и да обясните как ви влияят думите или действията му. Важно е обаче, това да не става с гняв, а с много спокоен тон, нещо което шокира в първия момент. Обяснението да не се гради на критика, обвинения или класификации, а на разбиране и приемане. Вие сте човекът, който трябва да разбере, защото синът ви не знае какво става с него. Правили ли сте подобни положения? Другото е положителната мотивация. За да ви изяснят какво точно иска да каже момчето се прилага положителна мотивация: Той: Мразя те! Мислите зад тези думи: Чувствам се наранен или Ядосан съм ти Той: Татко е смотаняк. Никога не ме слуша. Винаги ми чете лекции. Не мога да понасям това. Мислите зад тези думи :Имам нужда баща ми да е на моя страна. Такива подобни техники изясняват голяма част от вътрешния му живот. Дават отправна точка за вашето поведение. Като цяло обаче ключа е уважение, приемане, много разговори в разбиращ и подкрепящ тон. Право на лично пространство, заместващо поведение - мъжки авторитет, като треньор - добре е да се включи спорта, дори наложително. Изгарянето на енергията да се канализира в друго направление. И най- важното стигане до консенсус с бащата. Редактирано Август 29, 2012 от didi_ts Донка и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
todorova Добавено Август 29, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 29, 2012 (edited) Благодаря за бързите отговори. Трябва да кажа още, че откакто сме без баща му значително се подобри всичко - от битовите условия, в които живеем до отношенията между възрастните в къщата. Вулгаризми вкъщи не се говорят. дори и чокекът, с когото сме заедно много ми помага, че той пък има богат опит, но все пак той си е мое дете и си е моя отговорност. Все се надявах да направи сравнение и да прецени кое ще му хареса повече, но уви... и още повече ми става мъчно, затова, защото аз други деца няма и да имам, а едничкото ми дете се държи по този начин. А с бащата консенсус не мога да постигна. Търсила съм съдействието му няколко пъти, но нищо. Доволна съм и от това, че поне детето го разбра що за птица е...Имам чувството, че още малко и на мен ще ми трябва психолог, до такава степен съм си обострила нервите.Не мога да се понасям, не ми е хубаво, но не мога да се контролирам. Редактирано Август 29, 2012 от todorova Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 (edited) .... Доволна съм и от това, че поне детето го разбра що за птица е...Имам чувството, че още малко и на мен ще ми трябва психолог, до такава степен съм си обострила нервите..... Какво значи "що за птица". Вашият син си има баща, единсвен баща, когото никой не може да замести. Ако се опитвате да разделите сина от бащата, ако го отхвърляте така яростно, ще се получават всякакви подобни ситуации. Редактирано Август 29, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 ..... Може той/тя да го накара да подпише декларация, че "повече няма да прави така"...... това е насилие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
todorova Добавено Август 29, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 29, 2012 (edited) Редактирано Август 29, 2012 от todorova Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
todorova Добавено Август 29, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 29, 2012 ..... Може той/тя да го накара да подпише декларация, че "повече няма да прави така"...... това е насилие това при всички положения няма да го направя но идеята е добра - може да ползвам услугите на педагогическия съветник. ако не свърши работа то вече ни познават в КСУДС Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 (edited) .... Доволна съм и от това, че поне детето го разбра що за птица е...Имам чувството, че още малко и на мен ще ми трябва психолог, до такава степен съм си обострила нервите..... Какво значи "що за птица". Вашият син си има баща, единсвен баща, когото никой не може да замести. Ако се опитвате да разделите сина от бащата, ако го отхвърляте така яростно, ще се получават всякакви подобни ситуации. Това е много вярно. Гневът към бившият си съпруг може да коментирате и обсъдите с приятелки, с партньор, с психолог, но не и със и пред детето. Още повече, щом е преживял тежко вашата раздяла. Това поставя момчето в още по- объркана ситуация. Ако той е гневен и безсилен пред това, че семейството се е разпаднало, още по- гневен е, че не може да обича баща си, за да не нарани майка си (помислете над този вътрешен негов конфликт) Вие сте неговата майка, а той е неговия баща и синът ви иска да е свободен да ви обича така както душата му казва. Моментът с проявата на разбиране е много важен. Може да има момент в който напълно да се отдалечи от вас, но това ще е , за да остане сам със себе си и с чувствата си. Във възрастта в която бащиният авторитет е от изключителна важност за изграждане на индивидуалността на момчето, вие искате от него да обяви баща си за неудачник, да го признае пред всички и да го коментира като такъв. Няма как да не е гневен. Като за начало, може да си поставите условие, да не говорите за баща му у дома лошо, а в отговор на това той да прави нещо, което според вас е важно за него - да участва в домашните задължения, да не отсъства от училище , да започне някакъв спорт и т.н. Като всяка една от страните ще е длъжна да спазва това условие. Редактирано Август 29, 2012 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
todorova Добавено Август 29, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 29, 2012 .... Доволна съм и от това, че поне детето го разбра що за птица е...Имам чувството, че още малко и на мен ще ми трябва психолог, до такава степен съм си обострила нервите..... Какво значи "що за птица". Вашият син си има баща, единсвен баща, когото никой не може да замести. Ако се опитвате да разделите сина от бащата, ако го отхвърляте така яростно, ще се получават всякакви подобни ситуации. .... Доволна съм и от това, че поне детето го разбра що за птица е...Имам чувството, че още малко и на мен ще ми трябва психолог, до такава степен съм си обострила нервите..... Какво значи "що за птица". Вашият син си има баща, единсвен баща, когото никой не може да замести. Ако се опитвате да разделите сина от бащата, ако го отхвърляте така яростно, ще се получават всякакви подобни ситуации. Има си баща да, и аз колкото и да ми е неприятно не съм се и опитвала да им преча на срещите макар че силно вътре в себе си съм искала те изобщо да не се състоят. Нямате си на представа какво е детето ти да бъде с промит мозък за неща от типа /извинявам се, но ще цитирам дисловно/ майка ти е курва тя се е изчукала с всички мъже из целия град, тя не ти купува нищо , тя не се грижи за теб, а аз в това време се разкъсвах да работя на две места за да мога да му осигуря долу- горе нормален живот и не знаех на кой свят съм, и особено тъпкане на главата с нацистки убеждения и привличане в такава група . Искрено се надявам ако имате дете ако не когато имате, да не ви се случва подобно нещо - да виждаш как детето ти потъва а ти да бъдеш почти безпомощен...И не е вярно че никой не може да замести бащата...физически не но в случай като моя и други подобни бащиния пример може да бъде заменен. а знаете ли, че при положение, че и бившият ми съпруг няма нито друго дете нито другар в живота не е дал на сина си НИЩИЧКО ама съвсем. Нито ме е попитал от какво има нужда нито как е детето всъщност нито да се е интересувал как се чувства. Не съм била съгласна със срещите им но и не можех и да ги предотвратя тъй като най- малкото си има съдебно решение за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 (edited) Не, вижте, разбираме всичко относно бащата. Проблемът е там, че всяко дете си мисли, убедено е и силно иска неговите родители да са добри, умни, силни, обичащи, успели и т.н., с една дума - чудесни, идеални или ако не чак идеални, но поне нормални/на средно ниво, а още по-добре дори над средното ниво. Вашето дете не прави изключение. По принцип като съвсем малки децата така и възприемат родителите си, а колкото повече растат и особено като тийнейджъри постепенно все повече си дават сметка какви недостатъци имат родителите им (защото никой не е идеален). А при вас точно тогава се е получило нещо още по-сериозно - развод и т.н., вие знаете по-добре. Няма начин това дете да не реагира болезнено. То ви е обидено, много, и на двамата, че сте такива, каквито сте, че сте се разделили, че въобще сте го създали ... Знам, че е трудно, но едно колкото е възможно спокойно и уравновесено състояние на вас и на вашия нов партньор, едно спокойно, приемащо и разбиращо отношение към сина ви, ще допринесе повече от всякакви други неща. А доколкото разбирам той вече е на 15 - ами проведете един сериозен изяснителен разговор (ако се наложи няколко, а да бъдат по-кратки) с него в подходящ момент, желателно само двамата, без новия татко. Постарайте се да му изясните положението, вашата гледна точка, защо сте се развели - например, че и на вас по принцип не ви се е искало да се развеждате, че като млада сте си мечтаела за дълъг и щастлив семеен живот, деца и т.н., кажете му какво сте харесали в баща му, защо сте си го избрала за съпруг, какво е станало после и т.н. Задължително дайте и положителни, и отрицателни страни на баща му; вкл. може той да се е променил като личност и това да е довело до разрива между вас - кажете му и това. Въобще, не му затвърждавайте страховете, че е син, генетичен наследник на някакъв пълен ненормалник. Защото бъдете сигурна, че през главата му минава и това - дали няма и той да стане като баща си. Редактирано Август 29, 2012 от Диана Илиева Донка и Илен 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
todorova Добавено Август 29, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 29, 2012 Не, вижте, разбираме всичко относно бащата. Проблемът е там, че всяко дете си мисли, убедено е и силно иска неговите родители да са добри, умни, силни, обичащи, успели и т.н., с една дума - чудесни, идеални или ако не чак идеални, но поне нормални/на средно ниво, а още по-добре дори над средното ниво. Вашето дете не прави изключение. По принцип като съвсем малки децата така и възприемат родителите си, а колкото повече растат и особено като тийнейджъри постепенно все повече си дават сметка какви недостатъци имат родителите им (защото никой не е идеален). А при вас точно тогава се е получило нещо още по-сериозно - развод и т.н., вие знаете по-добре. Няма начин това дете да не реагира болезнено. То ви е обидено, много, и на двамата, че сте такива, каквито сте, че сте се разделили, че въобще сте го създали ... Знам, че е трудно, но едно колкото е възможно спокойно и уравновесено състояние на вас и на вашия нов партньор, едно спокойно, приемащо и разбиращо отношение към сина ви, ще допринесе повече от всякакви други неща. А доколкото разбирам той вече е на 15 - ами проведете един сериозен изяснителен разговор (ако се наложи няколко, а да бъдат по-кратки) с него в подходящ момент, желателно само двамата, без новия татко. Постарайте се да му изясните положението, вашата гледна точка, защо сте се развели - например, че и на вас по принцип не ви се е искало да се развеждате, че като млада сте си мечтаела за дълъг и щастлив семеен живот, деца и т.н., кажете му какво сте харесали в баща му, защо сте си го избрала за съпруг, какво е станало после и т.н. Задължително дайте и положителни, и отрицателни страни на баща му; вкл. може той да се е променил като личност и това да е довело до разрива между вас - кажете му и това. Въобще, не му затвърждавайте страховете, че е син, генетичен наследник на някакъв пълен ненормалник. Защото бъдете сигурна, че през главата му минава и това - дали няма и той да стане като баща си. Диана, та вашите думи са пълно отражение на това което се случва. многократно съм провеждала разговори със сина си защото той е малко по- затворен и трудно проговаря и затова нашите разговори са винаги дъъъълги , и съм ползвала точно тези думи които вие пишете. Обяснила съм му всичко защото смятам че трябва да знае не съм го лъгала а и защо да го лъжа.А сина ми точно от това се страхува - да не стане като баща си. Дори последно ми заяви че нямало да създава деца че да не разпространява гена на баща си... последва разговор в който се опитах да го убедя че човек ако иска може да се промени и да не е такъв но в случая баща му точно това си е харесал. Диана, имам чувството че сте в главата ми толково добре ме разбирате. Благодаря Ви. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 (edited) Мисълта ми беше - разкажете му някоя романтична история от вашата младост с баща му, споделете с какво Ви е спечелил той, какви хубави черти външни и вътрешни сте харесали у него ... Също - не се оплаквайте, не се представяйте за жертва на ужасния баща. В крайна сметка това е бил Вашия избор, имало е защо да го направите, поне преди години. Решението за развода е било тежко и драматично и за Вас предполагам, но се постарайте сега да го обясните съзнателно и рационално и пред себе си, и пред сина си. А разговорите по-добре да не са много дълги. Не се ли изнервя, ако се проточат много? И нещата няма как да се нормализират отведнъж. Дано отношенията с новия Ви партньор да са Ок. Вашето спокойно и уверено държание, взаимното уважение и любов, които надявам се синът Ви вижда сега, ще му помогнат да преглътне нещата с биологичния баща. Не отхвърляте и не заклеймявайте прекалено баща му, спокойно обяснете положителните му черти и кое е неприемливо у него според Вас и оставете сина Ви сам да претегли, да сравни. Та в крайна сметка бившият Ви съпруг е направил поне едно нещо много важно и хубаво - вашето дете! Редактирано Август 29, 2012 от Диана Илиева Илен, Слънчева и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 (edited) ... многократно съм провеждала разговори със сина си защото той е малко по- затворен и трудно проговаря и затова нашите разговори са винаги дъъъълги , и съм ползвала точно тези думи които вие пишете. Обяснила съм му всичко защото смятам че трябва да знае не съм го лъгала а и защо да го лъжа. Какъв е резултатът? Питам, защото предполагам (след като пишете тук), резултат положителен , няма. И въпросът е защо? ...Имам чувството, че още малко и на мен ще ми трябва психолог, до такава степен съм си обострила нервите.Не мога да се понасям, не ми е хубаво, но не мога да се контролирам. А това определено е така, работа само с детето е половин работа. Вие сте човекът, който трябва да съдейства за промяната, това е съвместна работа. Общо взето имате два варианта, или да се опитате да станете екип със сина си и да извървите по - лесно този период (за това определено ви трябват професионални насоки, от човек на когото имате доверие) или да наблюдавате, как той сам ще извърви пътя си през тийнейджърството и да разговаряте отново с него когато стане на 19 години. Горните постове, ви ги писах от позицията на човек, който се занимава с психология, този ви го пиша от позицията на 15 годишно дете , преминало по този път. На тази възраст за детето си вие сте Съпротивата , срещу която то ще води война (причините са многобройни). Ако до 10 годишна възраст не сте изградили авторитет и респект, сега е момента да разберете последствията от това. На 15 години в тази ситуация, детето не се интересува от това колко страдате, защото то страда два пъти повече, но за разлика от големия зрял родител то е заето и да расте, да съзрява и да се ориентира в този живот. 80% от децата в подобна ситуация развиват отчасти или напълно девиантно поведение или друг тип поведение извън "нормата". Включвам в това число и себе си. Затова избрах да работя с деца. В тези моменти, те имат нужда от разбиране и от подкрепа, а не от преговори във "военни отношения". Разбирам огорчението ви, като родител и съпруга, знам колко е тежка подобна ситуация и колко усилия, воля и устойчиви нерви са необходими , за да се премине, що годе нормално през подобно положение. Наясно съм с етапите на гнева през който преминавате и колко силен става той, когато ситуацията ви изправи пред безсилието. Но... вие сте човекът, който може да промени положението. По -горе ви дадох някакви насоки, не знам дали не са ви ги дали вече и работили ли сте в тази посока, но вариантите извън разбиране, уважение, приемане и даване на правото на присъствие на бащата не са много и не са по - лесни и по- приятни. Желая ви сила и търпение. Редактирано Август 29, 2012 от didi_ts Слънчева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 30, 2012 Доклад Share Добавено Август 30, 2012 В такъв тежък и страшен момент аз ... помолих децата си да ми простят... за всичко, за което аз вече си бях простила. Обещах, че ще се опитам да не повтарям старите грешки. Уверих ги, че от мен ще получават само любов, безусловна любов и си спазих обещанието. Но сега оценям кое е било най-важното - децата, дори и големи, имат нужда да усещат здраво сигурно родителско гнездо, където могат винаги да се връщат. Няма нужда да им се казва или показва кой какъв е - аз съм осъзнала, че те разбират и познават родителите си по-добре отколкото самите родители познават себе си. И в същото време най-важното, което има нужда да осъзнае един млад човек е, че той самият вече хваща живота в ръцете си и той е този, който ще го създаде - такъв какъвто той самият иска да бъде. Наследственост в това има само ако младият човек я пожелае. Животът е пълен с примери. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 30, 2012 Доклад Share Добавено Август 30, 2012 Биологичният баща си е биологичен. Детето се нуждае от обич и разбиране. А това, че възрастният не е дорасъл да е баща си е негов проблем. Фино и без нападки към бащата е добре да му се обясни, че той си е такъв, но все пак детето е добре да се дистанцира. Нека си го обича, но без много контакти и да разбере, че не зависи от баща му то какъв човек ще е. Ние сами избираме, да обичаме и да се променяме или да повторим модела.... И вие, като майка много трябва да разговаряте, да анализирате поведението му и най-вече детето да се почувства обичано. Забавлявайте се заедно...Трудна възраст е, да, но е важно да сте до него и да го карате да мисли, да му покажете доброто. Както каза Диди по-горе, човек наранява, защото търси обич, защото той самият е наранен. Ужасно е да се дават съвети отстрани. Вие си знаете най-добре кое да послушате и приложите. Желая ви успех и сили! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emma83 Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 Според мен много често се отразяват по подобен начин такива събития върху детето (например развод), когато то е на такава възраст. Не е случайно, че има много семейства, който остават заедно въпреки проблемите си само и само заради децата, докато пораснат. Разбира се не смятам, че това е правилното решение. Грешката може би е била, че си позволила бащата да настройва детето срещу теб, а то е на такава възраст, че и без особена причина може да си се държи странно, ядосано и неразбрано. Опитай се да постигнеш някакво разбирателство с него, докато минат още няколко години и той не стане достатъчно голям, за да види ясно нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 5, 2012 Доклад Share Добавено Септември 5, 2012 Има само един начин да се неутрализират настройванията на другата страна (имам предвид негативни) - любовта. Опитвам се да обясня, че той мисли така, защото се чувства огорчен и това си е негово право да ме смята за лоша. Точно затова не бива да живеем заедно, за да не го заставям да живее с човек, когото не харесва. И това го правя, защото аз самата го обичам, какъвто и да е. Дали говори истина или лъжи - няма нужда аз да казвам - то се вижда, аз не крия нищо, а вече всеки има своето право да си прави някакви изводи за мен. Аз самата във всички други хора намирам само добри неща и се опитвам да ги разбирам. Това ми бяха и още са думите, с които реагирам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.