Деанна Добавено Август 25, 2012 Доклад Share Добавено Август 25, 2012 Прегледах темите за отношенията между мъжът и жената не видях тема за лъжата в отношеинята им. Може би всички тук никога не са се сблъсквали с нея и за това. Ще споделя нещо, което ми тежи и с което се опитвам да се справя. Обикновено почти всеки човек, когато го попитат какво мрази най-много отговаря, че това е лъжата. Никой не харесва да го лъжат. И аз дълго живеех с илюзията, че не лъжа. Като ме попитат нещо се изчервявам и просто не мога да не кажа каквото мисля. Всъщност за мен беше не толкова важно другите да не ме лъжат, а аз да не лъжа. Харесваше ми усещането да съм честна в отношенията си. Но един ден осъзнах, че живея сред лъжи, които правя или изричам ежедневно. Не някакви кой знае какви, но все пак неистини. Щом го открих се шокирах. Представих си всяка една ситуация от тях, да постъпвам или да казвам истината, но резултата нямаше да е добър - каранираници, огорчения и т.н И в името на мира, премълчавам или казвам нещо невярно. Разбира се не тези малки невинни, бели лъжи ме тревожат имам далеч по-големи грехове. Колко било лесно, държа на истината, казвам на партньора и готово - би трябвало да съм постъпила правилно и всичко да е наред. Но няма да е наред, ще е началото на нещо ужасно, не толкова за мен, отколкото за него. Дали се оправдавам пред себе си, че си мълча за негово добро? Няма как да знам какво е добро за него. Но с какво моята честност, за нещо минало ще е добра постъпка - има право да знае, но дали трябва, само в името на честността. Ако реши, че моята постъпка е нещо, което не може да понесе и прости и трябва да се разделим, не е ли по добре просто да си тръгна, вместо да му казвам нещо, което ще го нарани? Донка, Слънчева и vorfax 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Август 25, 2012 Доклад Share Добавено Август 25, 2012 Не смятам, че някой има право да узнае нещо, само защото не би искала това. Т.е. тайните не би трябвало да те мъчат, ако не са свързани с този с който не ги споделяш. И да си честен и винаги да казваш какво мислиш са две различни неща. По-скоро много хора имат право да НЕ им казваш какво мислиш за тях и т.н. Да бъдеш искрен винаги е много трудно да се понесе. Това е по-скоро начин да нараняваш, отколкото да изграждаш добри отношения. В човешката природа е да има съмнения, терзания, неразбиране, слабости. Ако искаш да си перфектна с хората насреща си, бъди убедена, че и те са перфектни. Вероятно истински приятели наричаме тези, които могат да понасят това което сме, без маските на ролите в ежедневието, защото за тях представляваме нещо повече от това, но такива са по-скоро изключение от правилото. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Август 25, 2012 Доклад Share Добавено Август 25, 2012 (edited) Каква драматургична съдба вещае постановката :- Както и другите, безсмислени Да говорим, да говорим - нека сме живи, поне с говоренето. Редактирано Август 25, 2012 от Ивета Inseparabile и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Ако се обичаш достатъчно, ще кажеш това,което трябва да се каже, независимо от вероятността за конфликти и т.н. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Мммм, аз съм по-близо до vorfax - предпочитам да отговоря така: "Не мога да ти кажа.". Не обичам да лъжа, но мисля, че дори е вредно да казвам винаги 100% от това, което си мисля. Най-малкото защото много пъти може да си мисля някакви неверни неща, някакви некоректни заключения и ред такива, с което без да искам да вкарам човека отсреща в някаква гротеска. Беше време когато много обичах да изтърся това, което зная и мисля и то дори без да ме питат, и то така твърде убедително; разбирам (вече) колко бели съм направила по този начин, на много хора, които едва ли ще мога да поправя някак до края на живота си. Сега предпочитам съвсем честно и откровено да отговоря - Не, не искам да говоря за това. или Не, не мога да ти кажа това. Донка, Розалина и Илен 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Самото признание пред себе си, че използваме лъжата /макар и да я смятаме за безобидна/ е вече осъзната Истина. Трудно е да се казва истината винаги. Опитвала съм и обикновено хората са наранени. Може би начинът на казване е от значение и дали човекът отсреща е готов да я чуе... Усещам, когато ме лъжат и когато усетя, че и аз послъгвам ми е гадно... За това предпочитам да премълча... vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Мммм, аз съм по-близо до vorfax - предпочитам да отговоря така: "Не мога да ти кажа.". Не обичам да лъжа, но мисля, че дори е вредно да казвам винаги 100% от това, което си мисля. Най-малкото защото много пъти може да си мисля някакви неверни неща, някакви некоректни заключения и ред такива, с което без да искам да вкарам човека отсреща в някаква гротеска. Беше време когато много обичах да изтърся това, което зная и мисля и то дори без да ме питат, и то така твърде убедително; разбирам (вече) колко бели съм направила по този начин, на много хора, които едва ли ще мога да поправя някак до края на живота си. Сега предпочитам съвсем честно и откровено да отговоря - Не, не искам да говоря за това. или Не, не мога да ти кажа това. "ще кажеш това,което трябва да се каже" означава кое, как, и дали да се каже. Но рано или късно всичко трябва да се каже. Поне един на всеки трети може за секунда да определи дали вътрешния му Аз е готов да изкаже нещата. Останалите имат време да се разтакават 3 дена. На 1 на 100 му е простено да се мота месец, Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Тъкмо близостта е основната причина да съм по-искрен и да не спестявам какво мисля за човека отсреща. Но такъв е живота, че трябва на места да си тактичен, просто защото истината не би решила ничий проблем. Би докарала куп негативни емоции и за изричащия истината и за изобличения. Дънов е казал, че истината е операция без упойка. Ставали сме свидетели на моменти, в които истината е рушила и очиствала всичко лошо, но са малко случаите, когато истината е побеждавала. Човек осъзнава своята погрешност. Знае много добре задните си помисли и какво цели...Изрича куп лъжи и е фалшив с всеки и по-всяко време, за да постигне каквото си е наумил. И намери ли се някой, който да излезе и да го заклейми, само и само да не излезе черен пред себе си, а и пред другите започва да отрича наслагвайки още по-голями лъжи. На близките си хора съм казал, че ако ще ме лъжат да е за нещо дребно. Започнат ли да ме лъжат да едро това ще е краят на всички ни. "Искам всички вие да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик! " "Малките случаи", ООК Поклон пред тея хора, които са намерили тая сила, която да ги тласка винаги и само към истината. От такави хора няма лошо да видиш. Срещат се все още. Повечето не са никак религиозни, дори са простовати, но са ценни и са истински приятели! Злинчо и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Ако се обичаш достатъчно, ще кажеш това,което трябва да се каже, независимо от вероятността за конфликти и т.н. Кой определя какво трябва? И какво значи "трябва"? Ивета, филмите черпят идеи от живота, не обратното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Аз съм от тея кученца, които не могат да се справят с тази дилема да признаят или не лъжата си и съм се научило просто да не лъжа. Живота е много по-прост, ако знаеш, че няма кой да те изнудва, няма какво да те издава, няма какво да те уличава, няма какво да изненадва и преобръща представите на другите за теб. Вследствие на това често ме използват и злоупотребяват с мен. Планирал съм да престана да показвам какво мога да направя за другите, защото в 99% от случаите те просто не го заслужават. Самонаказвам се, затова, че играя по правилата, когато никой друг не го прави. Тази година се надявам да постигна успех в това си начинание, ще си оправя малко здравето, най-малко, от това. Злинчо и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Злинчо Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Браво. много важна тема, според мен. защото напоследък се измъчвам от всички лъжи които съм принудена да изговоря от чиста мекушавост, ще започна от добро утро - ето защо казвам принудена, да мълча се счита за неуважение. може би наистина трябва да спра да правя компромиси, пък да става каквото ще!(не само за доброто утро) една приятелка ми каза скоро такъв един израз :"Для компании цьiган согласился повешится" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Злинчо Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 истина е единственото,което имаме, другото просто е лъжа. но доколко наистина всеки от нас е готов да схване? тази единствена истина??? според мен опира до чистотата на сърцето. ние растем, нашето сърце е един кристал, който се формира и се чисти от различни включвания, както казват. чисти се, расте, чисти се, расте.... понякога наистина е невъзможно и дори жестоко да зашлевиш истината в лицето на хората които,все още виждат само факти.(истина=факти ,според обществените порядки,а дали е така? - сърцето ще ни каже ) Браво, приятели,наистина добра и важна дискусия отворихте! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Чакайте, чакайте, а вие откъде сте сигурни, че знаете точно истината по въпроса? Ами ако се заблуждавате? И му натрисате значи на човека тази ваша "истина", която може да го вкара в такъв филм ... но, какво от това, нали на вас съвестта ви е чиста?! Това ли се опитвате да ми кажете. Ако е това, моля, откажете се. Това го правих, много хора съсипах с моята убедителна "истина". Защото ако един човек е със силен характер, енергичен, с дар слово, той надделява във всеки спор, успява да наложи своята си истина, независимо каква е тя. Така че по-полека с "истината"! Слънчева, Илен, vorfax и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Съгласна с Диана. Има огромна разлика между факт и истина. Днес усетих това с пълна сила. Зад един и същ факт двама души виждахме тотално различни истини. И все пак аз съм благодарна на другия човек, че ми каза искрено своята истина, макар и тя да нямаше нищо общо с моята. Така разбрах този човек по-добре, научих за него нещо, което не знаех досега. Продължавам да обичам и да уважавам този човек по същия начин, както съм го обичала и уважавала досега. Дали той ще промени някак отношението си към мен - това вече си е негова свобода и право. Не мога да се меся. Важно е че всеки от нас обясни на другия какво мисли и чувства за факта. Ако реши, че моята постъпка е нещо, което не може да понесе и прости и трябва да се разделим, не е ли по добре просто да си тръгна, вместо да му казвам нещо, което ще го нарани? Не, не е по-добре. Така му отнемаш правото той да вземе своето решение. Дали ще се почувства наранен и как ще се справи той с това, което не знае, това е неговият личен път и уроци. Възможно е да знае или да научи от друг човек в изопачен вид. Истината в случая е, че нещо тревожи и напряга теб при отношенията ви, а това се отразява на всички - и на вас и на хората до вас. Има сигурно трицифрено число начини и моменти да се освободите взаимно от това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Точно! Дори ми се е случвало това: Възможно е да знае или да научи от друг човек в изопачен вид. Никак не е приятно. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 26, 2012 Доклад Share Добавено Август 26, 2012 Мисля, че най-важно е истината пред себе си да признаем. Да си признаем грешката и да поискаме да се поправяме... За другите - да действаме по-скоро интуитивно и на порции, или да премълчаваме... То за всяко нещо си има време... място... Случвало ми се е да ме изнудят да кажа истината пък после олеле, защо ми каза?... Трудни избори и решения, учим се... Надявам се порастваме... Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 27, 2012 Доклад Share Добавено Август 27, 2012 "......Фактът, че някой иска нещо от вас, не означава, че трябва да му го дадете. Хората винаги ще се опитват да привлекат вниманието ви, защото чрез него, те могат да принесат информацията си към вашето съзнание. Често пъти вие просто не искате тази информация. Слушате, но не я искате; игнорирате я и сменяте посоката и. Но ако все пак тази информация улови вниманието ви, тогава слушате, за да откриете дали тя не е важна за вас. После може да да пожелаете да споделите гледната си точка, но с ясното съзнание, че това не е нищо повече от гледна точка." "Всички творци, обитават собствения си свят. Там всичко, което те възприемат, е истина за тях, но тяхната истина не е ваша. Единствената истина за вас е случващото се във вашия свят. С това познание вече няма нужда да доказвате нищо на никого. Няма значение дали сте прав или грешите. Уважавате думите на другия срещу вас, защото те са изкуството на друг творец. Уважението е важно!Когато се научите да слушате, , показвате признанието си към другите творци, зачитате творбите им." "Всеки творец изопачава истинат, но няма нужда да осъждаме и преценяваме чуждите думи, нито пък да наричаме хората лъжци. Всички ние изричаме лъжи по един или друг начин, но не защото искаме да лъжем, а заради нещата , в които вярваме. Лъжем чрез символите, които сме научили и чрез начина, по който прилагаме наученото" "Петото споразумение" Дон Мигел Руис Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Август 28, 2012 Доклад Share Добавено Август 28, 2012 Що е истина?Тя е открита само за тези, които имат очи да я видят.Да се стремим да станем като тях. Слънчева и Злинчо 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 28, 2012 Доклад Share Добавено Август 28, 2012 (edited) Тази тема трябва да има по-различна постановка,поне за мен.Тя би била нещо като ЧИСТ ЖИВОТ-В ДЕЛАТА,В МИСЛИТЕ,ОТВЪТРЕ И ОТВЪН.....щото,ако го водим този чист живот,то такива дилеми като лъжа и кой колко лъже или премълчава ще бъдат лишени от съдържание.Иначе просто си чешем езиците и както каза Ивета по-горе: Каква драматургична съдба вещае постановката Както и другите, безсмислени а говорим, да говорим - нека сме живи, поне с говоренето. Редактирано Август 28, 2012 от Мария-София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 Донка Съгласна с Диана. Има огромна разлика между факт и истина. Днес усетих това с пълна сила. Зад един и същ факт двама души виждахме тотално различни истини. И все пак аз съм благодарна на другия човек, че ми каза искрено своята истина, макар и тя да нямаше нищо общо с моята. Така разбрах този човек по-добре, научих за него нещо, което не знаех досега. Продължавам да обичам и да уважавам този човек по същия начин, както съм го обичала и уважавала досега. Дали той ще промени някак отношението си към мен - това вече си е негова свобода и право. Не мога да се меся. Важно е че всеки от нас обясни на другия какво мисли и чувства за факта. Преди години имаше един Френски филм за едно семейство, сниман паралелно в две серии. Единият филм през очите на мъжа, а другият през очите на жената. И който и филм да гледаш си казваш: - този е правият! Илен и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Август 29, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 29, 2012 Мислих си напоследък и върху следното. Внимаваме какво казваме, за да общуваме добре. Но ако си представим, че живеем в свят на телепати, тогава е безсмислено да внимаваме какво казваме, след като мислите ни са открити пред всеки. Тогава бихме внимавали какво мислим. Но тук... мозъкът ми се сгърчва. Докато съм си казала, няма да мисля за това и другите вече са го чули, усетили.... Доста трудничко ми изглежда, защото в такава хипотетична ситуация на телепатия, няма възможност за грешки, в случая за грешни мисили иначе ...срам. Но предполагам, че мислите могат да се каляват, какво всичко друго. Всъщност тази хипотететична ситуация ми е много полезна за мен специално за да се приуча мислите ми да са чисти. Не мога да се похваля още с безгрешен ден, но... опитите продължават Всъщност, има си го и това, че за всеки различни неща са чисти, не чисти, грешни, порочни и т.н. Но ако аз за себе си успея според моите критерии да живея чисто, като това включва и удовлетворение от този начин на живот, това ще се отрази и на партньора ми. Защото фактически сега съм на ниво... аз смятам това за грешно, не го правя, но го мисля. Би било прекрасно да мога да споделя това с партньора си и той да ми каже... о не, това е съсем нормално, не се измъчвай мисли го и го прави даже ))). Но до колкото го познавам, това е абсурдно. Ако му споделя мислите си не само няма да ги одобри, но навярно ще го натоваря и с подозрения, че при първа възможност ще го реализирам. Споделяла съм му доста неща и знам как мисли и какво харесва. Споделеното влоши отношението му/мнението му за мен. Така, че не ми остава друго освен сама да се справям със собствените си мисли, да ги изчистя. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 Здравей Деанна, тези мисли, които те притесняват и ги определяш като лъжа спрямо теб или спрямо партньора ти, са си съвсем нормални. Нали не вярваш, че има човек с кристално чисти мисли. В главите ни е пълно с какво ли не. Това ми напомня за заглавието на една група във Фейсбук - " Главата ми е пълна с бръмбари, но всички са с висше образование". Скоро едно момче ми беше казало: Вие жените сте като сложна машина с много цветни копчета. Ние мъжете много се чудим, кога какво копче да натиснем, за да постигнем правилното действие. При нас е друго, при нас има едно копче, успеете ли да го натиснете има действие. Не знам дали е прав, не съм мъж, но за нас е много прав. Прав е и затова, че често натискат грешното копче в дадената ситуация. Та мислите, които пораждат виртуални ситуации, които не ни харесват и определяме като грешни, са точно тези цветни копчета. Те са там, защото някога в дадена ситуация може би точно тази мисъл ще е правилния бутон за действие. Може обаче да мине цял един живот и човек да не попадне в ситуацията отредена за неговата мисъл. Това не изтрива мисълта, тя е там и съществува - виртуално, нелегално в някоя мозъчна гънка и чака. Може и никога да не и дойде ред. Затова е казано - бъди отговорен за действията си. Никой не може да те задължи да бъдеш отговорен за мислите си, защото никой не може да се ангажира с твоето самопознание. По същата тази мисловна линия; има едно правило из арабските писания - "Любовта е по желание, уважението е задължително" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Август 30, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 30, 2012 Благодаря за мненията, звучат успокоително. Но, човек всъщност не трябва да се успокоява съвсем, хубаво е да е бдителен и доколкото е във възможностите му да се усъвършенства. Всъщност каквито и грешни мисли да има човек, ако го съзнава и се стреми да ги балансира е повече живот в истината, отколкото да си мисли, че лъжата не присъства в живота му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Август 30, 2012 Доклад Share Добавено Август 30, 2012 Другото след овладяване на действията си да овладеем и мислите. / може и по обратен път/. За тези действия са необходими крайна необходимост отвън и осъзнаване отвътре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 30, 2012 Доклад Share Добавено Август 30, 2012 (edited) Ще ме извините че следващото ще изглежда като нравоучение ,сиреч сухо,скучно.Поезията съм я загърбил напоследък и за това направо.В общуването на първо място е да не нараняваш излишно.Истина-неистина са хлъзгави понятия за да ги защитаваш със зъби и нокти .Мислите трудно се контролират.По лесно е да не им обръщам внимание.Някоя може да обърка живота ми.Когато някоя наранява мен или друг,старателно я заобикалям.На по упоритите им намирам противоположна ,достатъчно силна,за да ги направя двойка.. .А не сме телепати защото сме доста диви Защото една мисъл в живота може да ви спъне. Ако вашата наука не може във време на мъчнотия да ви помогне, тогава защо ви е тя? Разбира се, ние не можем изведнъж да разрешим всичките задачи; ако спазвате едно положение: всякога дръжте тази вътрешна връзка със светлината и не позволявайте никаква тъмнина да се вмъква в ума ви. Едно от правилата: абсолютно никаква тъмнина не допущайте! Тъмнината ще бъде отвънка. Какво другите хора мислят, то вас да ви не засяга, но онова, което вие мислите в даден случай, то е най-важното за вас. Сега мисълта е правилна само тогава, когато тази мисъл съдействува на процесите, които стават в мозъка – не спъва процесите на мозъка: мисълта е права, когато тя не спъва процесите на дишането, когато тя не спъва процесите на стомаха – на храносмилането, значи на физическото поле. Мисълта е права, когато тя не спъва човешката воля, човешките чувства; и мисълта е правилна, когато не спъва разумния живот. Сега това са дефиниции, които трябва да седат в ума ви. Има ли една спънка, тогава всеки един от вас трябва да премахне ония препятствия. Това съставлява една от задачите на живота. Затова човек се е родил. Съотношение между разумността и светлината... , МОК, 17.04.1931 г. А семейството е деликатна работа.Истината се поднася в подходяща форма .Но си мисля че разделението на полове е за да се осъзнае любовта.И стремежа ни е на там.С помощта на истината да влезем в любовта Редактирано Август 30, 2012 от АлександърТ.А. Слънчева и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.