Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Отказ от вярване в името на Любовта


B__

Recommended Posts

Казват, че смисълът на живота е в постоянната промяна. Няма времетраене, няма пенсиониране, няма покой. Има постоянна промяна. Застоят е равносилен на смърт - преминаване на друго ниво на съществуване.

Волята е да съумееш да се откажеш от старото, да благодариш и да се отправиш към неизвестното. Промяната е винаги към новото, неизвестното и малко или много плашещото.

Ако се намираме в дадено състояние в момента, то е защото вярваме в това състояние. Не бихме могли да се променим и да вървим напред, ако не се откажем от вярванията си досега.

И самият процес на живота е едно постоянно отказване от вярата ни. В името на живота, в името на Любовта.

"Животът се живее така, както сам се изживява", казва Лао Дзъ. Аз бих казал, че ако имахме контрол над живота си, то никога не бихме се променяли наистина.

"Както сам се изживява", защото самият път към промените и в резултат промяната във вярата става несъзнателно за човека.

Как става това при вас? И с вас?

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Промяната е логична и неизбежна. Тя не показва, че нещо сме правили погрешно, а е като еволюцията - необходима крачка, за достигане на ново ниво. Не разбирам точно какво имаш пред вид под "отказване". Ти си това, което си бил. Може вече да не свириш на пиано, да не слушаш метъл, да не играеш на гоненица, но всичко това те е формирало като това, което си. Все едно да кажеш, за да бъдеш възрастен трябва да се откажеш от детството си. Не, не трябва, то си съществува и всеки е взел от него това, което ми е било потребно.

"Аз бих казал, че ако имахме контрол над живота си, то никога не бихме се променяли наистина." Съгласен съм, само ако този контрол наистина е абсолютен - да виждаме, чуваме и усещаме само това, което собственото ни съзнание може да съчини. Появи ли се една муха, чиято траектория не зависи от нас, вече сме различни.

Линк към коментар
Share on other sites

Вяра и вярване са тотално различни понятия. Смесването им в комбинация с думата отказване най-малко е некоректно.

За детето те все още са в т.нар. синкретично състояние. При израстването и формирането на личността вярванията постепенно се изместват от самостоятелните разсъждения и уменията за анализ и синтез на постъпващата информация. Детската вяра, обаче, е нужно да се съхрани. Това, според мен, има предвид Христос, когато казва

„Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:3)

Линк към коментар
Share on other sites

Не да се откажеш от детството си. Рано или късно трябва да спреш да живееш в него :)

Не трябва, то си става от само себе си. Като мутирането на гласа, не става по желание.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...