Deadswifi Добавено Август 22, 2012 Доклад Share Добавено Август 22, 2012 (edited) Здрасти. Аз съм умрелия. Приятно ми е да се запознаем. Всъщност още не сме се запознали - та аз пиша текст, който някой евентуално ще чете защото в някоя част от живота си ще прецени че не са много нещата които би предпочел да върши пред това да ми чете простотиите. Вижте ме ся, колко съм умен. Когато пиша "Приятно ми е да се запознаем" всъщност не изразявам чувствата, които думата е създадена за да изрази. Вече никъде не е така. хората го казват защото се чувстват длъжни да го казват, а не защото им пука за вас. Пука им за вашето мнение, защото това, че някой за който не им пука ги уважава и вижда като възпитани и примерни индивиди, само защото следват примера на някой, който е решил че така трябва да се държат всички, ги кара да се чувстват доволни от своят безсмислен и ненужен на никой живот. Да, казах го. И всички знаят че е така. Дори и прилагателните думи да се използват само за сравнение, който и разумен човек да питате, ще ви каже че в животът няма смисъл. За това не ми пука кой какво мисли за мен. Така или иначе живея само за да умра, и не знам какво ще се случи после. Надявам се да отида в рая. Но мога само да се надявам. Никой не се е върнал от там да ми каже че е .... кефа, и че -главно- съществува. Не че би ме убедило че съществува. Само един човек няма да свърши работа. Само един човек никога не върши работа. Странно е как един човек не е от значение, но "всички" правят огромната разлика. Трудно ми е да разбера фотоните. Хем са частици, хем вълни. Ако един фотон иска да спре да се движи, а и впоследствие- да съществува- на никой няма да му пука. Но ако всички фотони бяха еднакви и мислеха еднакво и спряха да се движат и съществуват по едно и също време нямаше да има светлина. Никъде. Което няма да е голям кеф, не мислите ли? Трудно ми е да разбера хората. Не знам за какво почнах да говоря защото реших да се изразя като индивид като започна да мисля над една тема и пиша мислите които ми идват впоследствие. Това същото, дето го прочетохте, се случва всеки божи ден. Понякога повече от един път. Ако някой го е прочел - kudos. Та що съм тук? Еми, освен да ви разказвам колко съм умен, да мрънкам за шибания ток, който пак спря, .. и заради който трябва да пиша тва пак, имам също и един въпрос който да задам, който вероятно вече знаете от заглавието който вероятно сте прочели. Вие. Да. Това бях аз. Мен. Във чистата ми форма. Без задръжки. Не ви беше много интересно, нали? Да. И на мен. За това по принцип не говоря така с други хора. Защото не им е интересно. Всъщност, до сега не съм срещнал човек, който би искал да слуша подобни простотии. Може би е само заради лошия ми късмет, ако въобще съществува такова нещо. Научих се да се държа по различен начин с хората които е нужно да се съобразяват с мен. Ама познайте кво? Направих един тест и се оказа че мисля почти наравно с двете части от мозъка си, (Точното отношение уж е 53%:47%) което значи че мисля с една шибана джаджа в предната част дето през нея не само се полага повече усилие, а и също по-бавно се мисли. Тъй че когато говоря с някой не само трябва да се съобразявам кво да кажа, ами и как да го кажа, за да не нараня шибаните му чувства, а и то по-бавно от колкото нормален човек би го направил. Оф, майка му стара, пак не го зададох. Как би трябвало да с е държа с други хора? Как да вляза в един разговор без да изглежда че се натрапвам? Как да се включа в една група без да се случи както миналия път - на никой не му пукаше за мен, само че не искаха да ми го кажат в прав текст защото не искаха да ми е гадно. Не знам дали не ми беше по-гадно от това че не ми го казаха. По принцип чакам други хора да се заинтересуват от мен, преди да започна разговор. Но не работи. И ето, казвам го: нямам с кого да излизам и не знам как да си намеря приятели. И мамка му, взе да ми писва. Дайте някой друг съвет, ама for dummies. Приятелите ми са само 2ма. Наистина. Знам, звучи жалко. Но не ми пука. Как мога да var Friends:int; Friends = 2; Friends++; или for(Friends=2; Friends <254; Friends++) { Trace(Friends); FeelHappy(NaN_) } Модераторска бележка: От мнението бяха изтрити цинични изрази, които са забранени в този форум. Моля, прочетете правилата внимателно и пишете с уважение към нашия тон и стил на разговор и към нашите потребители. Редактирано Август 22, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Август 22, 2012 Доклад Share Добавено Август 22, 2012 Когато пиша "Приятно ми е да се запознаем" всъщност не изразявам чувствата, които думата е създадена за да изрази. Такива изрази не бива да се възприемат буквално. Тяхното предназначение е да изразят доброжелателност. Затова когато махнеш с ръка, това не значи "здравейте, аз не съм въоръжен, огледайте ми хубаво ръцете, за да се престрашите да се приближите", а по-скоро "виждам те и това ме радва". Нещо като махане на опашката на кучето. Прави го по различни поводи, но общото е, че е проява на интерес, вълнение. Пука им за вашето мнение, защото това, че някой за който не им пука ги уважава и вижда като възпитани и примерни индивиди, само защото следват примера на някой, който е решил че така трябва да се държат всички, ги кара да се чувстват доволни от своят безсмислен и ненужен на никой живот. Моя любим учител по литература ми казваше "Пиши кратки изречения". Като го питах защо, той ми отговори, че така няма да допускам грешки в тях. Т.к. обаче аз въпреки това не допусках грешки, просто продължих да мисля и пиша в дълги изречения. Та ти трябва да пишеш в къси изречения. Никой не приема някой за приличен, само защото му е казал здрасти, нито пък това му усмисля деня или го кара да се чувства значим. Що се отнася до "ненужния на никой живот" такъв няма и няма как да има. Това е като да пуснеш акварелна боя в чаша с вода и да твърдиш, че има и чиста вода. В общи линия ти разбирам подтиците да напишеш това. Осъзнал си, че в света има лицемерие и че някой, които махат с ръка, всъщност са въоръжени. Ще го преживееш. ... който и разумен човек да питате, ще ви каже че в животът няма смисъл. Ако това ме прави разумен, то радвам се, че и аз смятам, че човешкият живот няма смисъл, но това не го прави безсмислен. Има голяма разлика между това да имаш мисия и това да зависиш от други и други да зависят от теб. За това не ми пука кой какво мисли за мен. Това са пубертетски изблици на инфантилност, когато индивида се самоопределя не само като отделен индивид, но и като отделна личност и се бори за самоидентифициране, като опитва да се отърси от чуждото влияние, до степен да отблъсква и онези, които са му най-близки. Все едно си боя, обаче другите все си отръскват своя цвят и ти не знаеш какво си. С времето ще научиш, че най-хубаво е да цапате заедно света. Що се отнася до "шибаните" думи, които употребяваш, дори когато можеш да преосмислиш в писмена форма, редно е да осъзнаеш, че те са писък за внимание, освен ниска култура. Да, не си особено интересен, но това е защото си задаваш глупави въпроси. Дали няма да звучиш по-интересно, ако си задаваш по-интересни въпроси? По принцип чакам други хора да се заинтересуват от мен, преди да започна разговор. Но не работи. И ето, казвам го: нямам с кого да излизам и не знам как да си намеря приятели. И мамка му, взе да ми писва. Дайте някой друг съвет, ама for dummies. Чети книги. Нали не очакваше да ти изръся 42, 105 и накрая да извикаш БИНГО! Florestan 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Август 22, 2012 Доклад Share Добавено Август 22, 2012 (edited) Десет часа никакъв отговор. Вече те нараниха , продължава ли да ти пука за темата? Три прочита / със сигурност съм започнала преди Ворфакс /. Не открих съществена разлика между чистата и " нечистата" ти форма, което ме обнадеждава, че си сравнително чист човек , ама знам ли.......На мен ми е интересно да говориш без задръжки. Дай, не пропускай шанса! Как да се държиш с хората? Ми много зависи и от самите хора, от поведението им, отношението им към теб, за постоянни величини и дума не може да става. Говори, сега..... или никога ! Забравих: Как си ? П.П. Скъпи, Ворфаксе, наистина ми е приятно /не са само думи / ! Що не вземеш да грейнеш и в "Забавно" , където се трудя сам саминка и горка повече от месец ! Редактирано Август 22, 2012 от Inseparabile Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 22, 2012 Доклад Share Добавено Август 22, 2012 Здравей умно момче. Едва ли има човек в този форум, който не е минавал през твоите мисли и състояния. Присъединявам се към vorfax - чети книги, добри и умни книги. Искаш съвети 1... 2... 3... Е добре като за начало: 1. Смени си ника - вместо умрелия (което е писък на модата и оригиналничене - но не впечатлява никого. Затова не искат да общуват с теб - с умрели хора нямат какво да си говорят...) - нека е нещо живо (което ще е истината за теб). 2. Отвори своя език на изразяване на другата страница - тази на интелигентното и добро момче, което много иска да открие това себе си в другите, но не се оглежда в правилните огледала, а в леко разкривени, но затова пък популярни. 3. Смени огледалата - т.е. хората, с които искаш да бъдеш. Може би човекът или групата, които ще те приемат и разберат, са някъде близо до теб, но ти не си ги сложил в желаните от теб обекти с висок рейтинг сред връстниците ти. 4. Време е да започнеш да се интересуваш от това какво носят вътре в себе си другите, а не какво мислят за теб и дали искат теб и твоята компания. Успех! tonika64 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Historiker Добавено Август 22, 2012 Доклад Share Добавено Август 22, 2012 Може би си по-различен от другите и затова ти е трудно да си намериш приятели . Ако искаш , може да ме потърсиш във фейсбук : http://www.facebook.com/simeon.vasilev.5 ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kaya Добавено Август 22, 2012 Доклад Share Добавено Август 22, 2012 Здравей, сърдит младежо! Отговорът на въпроса, зададен в темата ти, е изключително прост - както искаш другите хора да се държат с теб. Минавала съм през загубите на смисъл, депресиите, математиката и програмирането, неразбирателството и самотата. Не толкова отдавна. И да ти кажа като оцелял - ще ти мине. : ) По-малко мисли, повече действай. Спорт, книги, музика. Имаш толкова много свободно време, хващай се да свириш на китара, ако те влече, знаеш ли как ме е яд, че не го направих тогава... Или пък, ако си толкова запален по програмирането, включи се в разни open source проекти или си пиши твои такива, хем и опит ще придобиеш, хем и разни такива общности има, хем ще го впрегнеш този хубав ум в нещо полезно. Или пиши, пиши за себе си, а ако искаш - споделяй написаното. И стига хапа пръв от страх да не те наранят! Колкото и да се вижда бисерчето в теб, поведението ти е отблъскващо и никой не е длъжен да го търпи, за да те открие и обикне. Най-вероятно и никой не би търпял дълго. Двама приятели са нещо чудесно, повече от достатъчно. Дано са и истински и дано и ти си им такъв... Донка, Диана Илиева, the_white_crow и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Август 22, 2012 Доклад Share Добавено Август 22, 2012 Не прави нещо, което не желаеш да ти правят на теб, дръж се с хората така, както би желал и те да се държат с теб. Това е универсално правило. Ако искаш по-голяма конкретика, може да прочетеш някоя книга, посветена на етикета, на поведението ни в обществото. Например - "Етикет за всеки ден" - http://www.book.store.bg/p10527/etiket-za-vseki-den-kak-da-se-dyrzhim-v-obshtestvoto-u-doma-v-ofisa.html Донка и Ники_ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Август 22, 2012 Доклад Share Добавено Август 22, 2012 Аз ни в клин, ни в ръка ще изръся, че най-полезната книга на всички времена е тълковния речник. Помня определението за класика - това е книга, която всеки би искал да е прочел, но никой не е. Та тоя тълковен речник е класика. Каня му се, но реално нямам 1000 часа за него. Иска ми се да бях закърмен с него, но в моето детство нямаше нищо, в буквалния смисъл, а сега се леят морета от безплатно и достъпно знание и не всеки може да го оцени, защото не знае какво е да си търсил, а да не си намерил. Философски речник съм захапвал, той също дава обяснение за смисъла на живота, за принципа на човешките взаимоотношения, за устройството на обществото..., но е твърде специализиран и не се стреми да поднася в смляна форма, което предполага неколкократно препрочитане. Мисълта ми е, че едва когато проумееш някой неща, т.е. вече имаш обяснение за нещата, които сега не разбираш, тогава ще ги приемеш и няма така да те тревожат. Това е в основата на всяка религия - да ти обясни нещо и да ти сочи път. И не само това. С богат речников фонд можеш да изпъкнеш навсякъде. Това се забелязва, повярвай ми. А ще четеш докато се заблудиш, че вече не е останало нищо за четене. Докато решиш, че вече си готов ти да пишеш книги. Тогава няма да питаш другите за отговори, а ти ще си онзи, който ще търсят за да им отговаря. Ники_ и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Август 22, 2012 Доклад Share Добавено Август 22, 2012 П.П. Скъпи, Ворфаксе, наистина ми е приятно /не са само думи / ! Що не вземеш да грейнеш и в "Забавно" , където се трудя сам саминка и горка повече от месец ! Не е лесна и твойта До автора на темата: една от най-големите заблуди е, че човек може да е щастлив непрекъснато. И да няма проблеми, ако ги затрупа с пари, жени и пиене. Донка, Ники_ и Inseparabile 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 23, 2012 Доклад Share Добавено Август 23, 2012 (edited) До автора на темата: една от най-големите заблуди е, че човек може да е щастлив непрекъснато. И да няма проблеми, ако ги затрупа с пари, жени и пиене. или с други думи: богатите също плачат Los Ricos También Lloran ("The rich also cry") is a popular telenovela produced in Mexico in 1979, starring Verónica Castro, Rogelio Guerra and Rocío Banquells. защо ли? в какво тогава се крие щастието? бедни и богати: следователно (?) ... Редактирано Август 23, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Август 23, 2012 Доклад Share Добавено Август 23, 2012 (edited) А ще четеш, докато се заблудиш, че вече не е останало нищо за четене. Докато решиш, че вече си готов ти да пишеш книги. Тогава вече няма да питаш другите за отговори, а самият ти ще си онзи, когото ще търсят, за да им отговаря. Тук си много прав. Аз, докато бях ученик и студент, си водех записки, когато разговарях с някой по-възрастен, по-знаещ и по-"напред с материала" от мен. След едно известно време забелязах, че мога да пренапиша немалко книги по-добре от авторите, че намирам фактологически, правописни, пунктуационни и стилистични грешки в текстовете, които чета... След това наистина забелязах, че разни хора си водят записки, докато разговаряме с тях. (Имам предвид не само учениците и студентите си.) Усещането за "обръщането на палачинката" е интересно изживяване. Като учител имах някои интересни случки. - Ученик пита: "Господине, а вие чел ли сте книгата...". Аз, понеже в това време пиша на дъската някакви години или научни термини на френски (понеже преподавах историята едновременно и на български, но частично - и на френски език) или нещо друго и се старая да не сбъркам нещо или пък младежът прекъсва разказа ми, аз отговарям машинално: "Дa, да, чел съм я...", без да съм чул за коя книга пита. После той казва заглавието и се оказва, че аз наистина съм я чел. Или дори, че я имам в личната си библиотека. - Ученик пита: "А вие всички книги, които ни препоръчвате да четем, ли сте прочел?". "Естествено, нали трябва да знам какво ви препоръчвам да четете и да знам къде се намира информацията, която трябва да намерите!", отговарям аз. - Ученик пита дали бих познал, ако някое домашно е копирано от някой интернет сайт или пък - от някоя книга. Отговарям, че трудно мога да бъда изненадан с нещо, понеже още от ученик чета само строго научна литература - книги, списания, а вече - и сайтове. И е трудно да бъда догонен в рамките от даването на домашна работа до разработването й. Колкото до интернет, можем да го разделим на три половини (казармен лаф, учениците много му се кефят), първата половина вече съм я прочел, втората аз или съм я написал, или съм я превел за българския нет, а третата още не е написана. - Много пъти се е случвало да помогна с нещо, когато учениците ми имат проблеми с някакво домашно. Помагал съм, отговаряйки им на въпроси, чиито отговори не ми е писано да знам по образование. (Понякога даже по физика и химия съм помагал, макар да не претендирам да имам някакви фундаментални знания в тези далечни - за мен - области на науката.) В други случаи съм им превеждал думи от и на доста езици. Много съм се забавлявал, докато слушам мои ученици да спорят по исторически въпроси с ученици от други класове, на които аз не съм преподавал, и да ги смазват в спора. Това им даваше увереност в собствените възможности. Понякога, когато някой от опонентите им се усъмни в думите им, те просто казваха "Нашият учител по история каза това." Или както се казва "Magister dixit." (Учителят каза!...) Ако учителят някога не успее да отговори на учениците си и му се наложи да си поиска отсрочка във времето, за да провери нещо, те ще бъдат толерантни към него, само ако винаги преди това е успявал да им отговори. Веднъж ме питаха нещо, свързано с физика и математика едновременно и, понеже беше седми - последен - час вечерта, аз вече не издържах да ме питат такива сложни (и за мен!) неща. Поисках отсрочка, за да потърся отговора. Зададох контра-въпрос: "Абе, вие защо сте решили, че аз знам отговорите на всички въпроси?" И тук един ученик ме застреля от упор, казвайки: "Ами, господине, вие сам създавате у нас това впечатление."... Та - така... Палачинката се обръща в един момент и от питащ се превръщаш в отговарящ, от изпитван - в изпитващ. Редактирано Август 23, 2012 от ISTORIK vorfax и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 23, 2012 Доклад Share Добавено Август 23, 2012 (edited) "обръщането на палачинката" хехе Добър термин, явно взет от "книгата" "Танцът на Лудостта"... ... и това, и това... Редактирано Август 23, 2012 от Ники_ ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 23, 2012 Доклад Share Добавено Август 23, 2012 Да добавя само към мнението на ISTORIK, че дори и след обръщането на палачинката, човек пак си остава питащ и изпитван, но вече само той си усеща това, отговорите се намират все по-трудно и изпитните тестове стават все по-сложни и объркващи... Имаше един много точен виц по този повод - за джон, който в полунощ, изпълнен с терзания за смисъла на живота и своя път, се обърнал към бог с въпроса дали животът е тест true - false (определи дали отговорът е верен или грешен) или multiple choice (избери верния отговор от няколко възможни). След кратка тишина чул отговора на Бог - "есе от 1000 думи на свободна тема." ISTORIK и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Август 23, 2012 Доклад Share Добавено Август 23, 2012 Разбира се, Донка отново е права. От която и страна на палачинката да се намира, човек постоянно учи. Учи, докато е жив. И го изпитват, докато е жив. А, ако по някаква причина спрат да го изпитват явно и тайно, той сам започва да се изпитва. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Historiker Добавено Август 24, 2012 Доклад Share Добавено Август 24, 2012 Защо не се регистрираш във някакъв форум , например БГ Наука и да пишеш и публикуваш теми в раздели , от които се интересуваш ? Така може да си оползотвориш свободното време ... ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Август 24, 2012 Доклад Share Добавено Август 24, 2012 И си направи блог, един сериозен и един несериозен, като мен XD ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Deadswifi Добавено Септември 10, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 (edited) Никой не приема някой за приличен, само защото му е казал здрасти Донякъде съм съгласен с теб. Само че, от друга страна, не кажеш ли здравей, автоматично ставаш некултурен. Това само по себе си не значи ли че сме свикнали всички да са културни само защото казват "здрасти", а когато не кажат моментално стават некултурни? Може би пък има 3 нива на култура - "Задник" - това ниво на което си ако не кажеш "здрасти", - "Не ми пука" - това ниво на което си, когато кажеш "здрасти" и "Баси възпитания" - това ниво на което си, когато кажеш "здрасти", последвано от "Приятно ми е да се запознаем". Десет часа никакъв отговор. Вече те нараниха , продължава ли да ти пука за темата? Три прочита / със сигурност съм започнала преди Ворфакс /. Не открих съществена разлика между чистата и " нечистата" ти форма, което ме обнадеждава, че си сравнително чист човек , ама знам ли.......На мен ми е интересно да говориш без задръжки. Дай, не пропускай шанса! Как да се държиш с хората? Ми много зависи и от самите хора, от поведението им, отношението им към теб, за постоянни величини и дума не може да става. Говори, сега..... или никога ! Забравих: Как си ? П.П. Скъпи, Ворфаксе, наистина ми е приятно /не са само думи / ! Що не вземеш да грейнеш и в "Забавно" , където се трудя сам саминка и горка повече от месец ! Не следях темата. Забравих за нея. Сравнително чист човек? Нечиста формя нямам. Все още. Имам 1 пост тук. Във 100% от постовете си тук съм се държал сериозно и открито, - "чисто" ако държиш. По принцип не се държа със хората така както се държа по форумите. между другото, @ донка : Името ми идва от youtube код за проверка. "Умрелия" е само.... само. Интернетът си е интернет, запознанства през него няма. Не и за мен. Поне така мисля, за сега. Може би си по-различен от другите и затова ти е трудно да си намериш приятели . Ако искаш , може да ме потърсиш във фейсбук : http://www.facebook....imeon.vasilev.5 Прав си. Бях по-различен. От там идва и "нечистата" ми форма, което явно вече стана неудобен термин в тази дискусия. Промених се защото другите не ме харесваха. Сега пак не ме харесват. Мерси за "поканата", но не използвам фейсбук. Или ако ползвам, то е само за да кажа на тъпите си EX-съученици че са тъпи и ги мразя. Да, знам че съществува българска дума "бивш, бивши". Просто не ми харесва. EX със главни букви, защото иначе прилича на "ех!". Един въпрос към теб: Защо, по дяволите, написа двоеточието СЛЕД като копира линка? Мамка му, просто не мога да си го обясня. Извинете, г-н модератор, "Мамка му" обиден израз ли е? Ако обичате не ми го трийте, сам ще си го махна. Некомфортно ми е когато ми барат постовете. Защо не се регистрираш във някакъв форум , например БГ Наука и да пишеш и публикуваш теми в раздели , от които се интересуваш ? Така може да си оползотвориш свободното време ... Няма раздели от които се интересувам и/или в които съм достатъчно компетентен за да споделям мнение Знам 2 начина, с които мога да се включа в разговор. Единият е да поправя някой. В момента не съм достатъчно компетентен в каквито и да е науки, за да мога да поправя някой участник във форума. Другият е да започна нова дискусия. Не искам. И си направи блог, един сериозен и един несериозен, като мен XD Страх ме е. "Какво толкова страшно може да има в един интернет блог", може би се питаш? Първо на първо, никой няма да иска да го чете. Да, знам, звучи малоумно. Но е така. Малко ще ми е тъпо ако си прекарвам времето да правя нещо и накрая никой не го хареса. Знам, по същата логика не мога да правя нищо друго, защото ме е страх че никой няма да го хареса? За това винаги бягам от отговорността. Когато рисувам, рисувам от лигня. Не рисувам нищо особено, само за да не ми каже някой "тва е бахти грозното". Или по-скоро, само за да може когато някой ми каже "тва е бахти грозното" аз да му кажа "не съм се мъчил да го направя красиво. Направих го само защото исках да го направя. Не те карам да го гледаш и не съм ти искал мнение." Да, няма да му искам мнение дори и да се хвана и да се ОПИТАМ да го направя хубаво. Това не променя факта че лайното си е лайно. А второто е задължение. Страх ме е от задължение. Дори и да изсера някое хубаво лайно. Кво тогава? Ще имам 50-60 фенчета дето гладно ще поглъщат лайната ми и ще ми бучат като не сера пак. Не искам да съм длъжен на никой! Правя каквото си искам, когато си искам. Ще сера само ако реша че не ми се пикае. Само че, колкото и да го крия, отвътре винаги ще знам че ми е било хипер гадно да не се съобразявам с някой, който уважава мен и труда ми. Редактирано Септември 10, 2012 от Deadswifi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Deadswifi Добавено Септември 10, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 П.П Консенсусът излиза че е "дръж се с хората така, както искаш да се държат с теб". Вече се уверих, че това са пълни глупости. Каквото и да правиш, всеки прави каквото си иска. И в крайна сметка, можеш ли да ги виниш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 Амиии ... не са, според мен. Ето, след като прочетох какво си написал, на мен вече не ми се иска да слушам твоя стил на изразяване. Ако се познаваме на живо, бих избягвала общуване с теб. Нищо лошо - нормално е и винаги така става. Просто ще си намираш винаги хората, които се изразяват по същия начин като теб и ще се наложи да се задоволиш с тяхната компания. Няма как да пускаш лафове от типа сера пикая и т.н. и да попаднеш в среди, които мислят и говорят за други неща освен за тези процеси. От модераторска позиция вече моля (не предупреждавам все още) да се придържаш към стила на нашия форум и да не прекаляваш с грубите изрази. Имаме си правила, все пак. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 Умреляк, какво точно искаш да кажеш? От какво не си доволен? За какви физиологични нужди и последователи става на въпрос? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 Попита, получи съвети и идеи... Оттук - нататък, както казва един герой на Алеко Константинов: "Ваша воля, господине..." Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 Първоначално забрави сквернословията. Постепенно другите неща ще се наредят. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 (edited) Ееееее, Deadswifi, самият ти си се постарал да разграничиш "мен, в чистата ми форма" в поста си,....сега....."камъни в моята градина" . Шегувах се, проблемът е, че си приел шегата ми по- зле от сквернословие . Ако искаш, спирам и започвам да те напътствам като средностатистическа, средноинтелигентна, възпълна и въздобра лелка, стига да го искаш..... Колкото до престараването, недей,...понякога наистина не си заслужава. Само искам да те помоля, ако е възможно,....съвсем мъничко да се съобразиш с изискванията на останалите, да бъдеш по- умерен непукист в изразяването,... .....ако това е условието разговорът да продължи. Не е толкова трудно да звучиш скандално и отблъскващо, вмествайки се "в норма" . Интересното е, че ако ти си едната крайност, те предпочитам пред варианта " Ооооооо, здравейте! Каква интересна тема!!! Хахахахахах, хихихихихиии" и т.н. Защо си толкова гневен днес? Оставам с впечатление, че наистина ти липсва непосредствен, "жив", задушевен разговор. А двамата приятели? Чак пък да си натрапник.....звучи доста крайно... Разкажи нещо за себе си... или питай нещо конкретно..... Редактирано Септември 10, 2012 от Inseparabile Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 11, 2012 Доклад Share Добавено Септември 11, 2012 П.П Консенсусът излиза че е "дръж се с хората така, както искаш да се държат с теб". Вече се уверих, че това са пълни глупости. Каквото и да правиш, всеки прави каквото си иска. И в крайна сметка, можеш ли да ги виниш? Малко еретично тази мисъл не я приемам. Всъщност причината е, че я следвам, но от това в 99% съм видял само лошо. От друга страна, ако не я следвах, може би щях да разсъждавам, че би било правилно да я следвам. Интересен казус. Моя съвет е по-скоро да се държиш така, както искаш и другите да се държат с теб, но избирателно. Преценяй кой заслужава теб, защото в крайна сметка, когато посветиш времето, труда и чувствата на някого, ти му даряваш себе си и то безвъзмездно. И само за справка, това ако ти звучи лесно, е подвеждащо. Аз тепърва ще се уча и не съм сигурен доколко ще се справя добре. ISTORIK и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 12, 2012 Доклад Share Добавено Септември 12, 2012 (edited) Ами да де - точно това казва мисълта. С всеки човек да се държим така, както бихме желали този конкретен човек да се държи с нас. Не можем с всеки да сме близки приятели, а и дори с близки приятели не можем да споделяме неща, които пък споделяме със съмишелници, с които дори не сме се срещали никога. Други са отношенията и в семейството... Моят опит показва, че хората винаги са се държали с мен така, както аз съм се държала с тях, но има една подробност. Ако се опитваме да им се харесваме и по този начин да ги манипулираме, те не се опитват да ни се харесват, а направо се опитват да ни манипулират, къде по-леко, къде съвсем грубо. Това е за да осъзнаем истината за своето отношение... Редактирано Септември 12, 2012 от Донка vorfax, ISTORIK и Inseparabile 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.