Проблем с обвързването

[Butterfly_Soul]

Здравейте.Не зная от как да започна темата,защото до скоро опитвах да я измествам от мислите си,но съм в етап в който не мога да се крия повече от себе си.Още повече защото тласнах определения събития в посока,за която не съм готова,посока от която се страхувам и имам спешна нужда от съвет.По темата на 24 години съм и мисля,не сигурна съм че имам страх от обвързване,Най-дългите ми връзки са продължавали по 3-4 месеца.Винаги съм имала нужда от пространство и като се обърна назад виждам че може би съм се дистанцирала от партньорите си.В момента съм необвързана и нямам никакво желание да започна връзка.Но...постъпих грешно.Давах напразни надежди на бившия ми приятел,с когото се разделихме понеже се преместих да живея в друг град(не живея в България,той е чужденец).Минаха 5 месеца от преместването ми и за тези 5 месеца всеки ден общувахме.Той искаше да отида да му гостувам когато излезе отпуска,но му казах че ако има наистина има желание да ме види ще дойде той.Накарах го да повярва че отново искам да сме заедно.Имаше етап в които ми казваше че му липсвам,че иска да намерим решение,да заживеем заедно.Дори веднъж ми каза че иска да съм майка на децата му.Тези му думи ме изплашиха до краен предел.Истината е че докато бяхме заедно,след всяка среща си казвах че не искам да съм с него,че трябва да скъсам.Никога не се е държал зле с мен,но не зная защо не успявах да се впиша и като нормално момиче да се наслаждавам на връзката си..Та той вече е отпуска и иска до 2 седмици да дойде.Започнах да правя опити да го откажа,държа се доста зле на моменти,но не разбирам защо той продължава да ме търпи.Не мога да съм искрена и да му кажа направо че идването му няма да има смисъл.Самата мисъл кара сърцето ми да се свива.От друга страна аз ще се чувствам зле,защото както подчертах в началото искам да съм сама.Майка ми напоследък все по-често ми натяква че не мога да продължавам да имам такива краткотрайни връзки.Че съм на 24 и че ми е време да се замисля за нещо сериозно.Зная че е права,че не съм малка...Но не мога.Просто когато съм с някого,чувствам как сама започвам да си налагам да се опитвам да съм идеална(зная че при нормалните връзки никои не би ми го налагал но характерът ми е такъв).Та..И аз не зная точно какъв ми е въпросът..Тоест бих могла да го формулирам така:Преодолими ли са тези страхове,възможно ли е човек като мен,които се задушава от партньорите си да се промени и да успее да обикне някого?И да бъда ли искрена с него(което би ми било трудно) или да го оставя да дойде и да разруша нещата докато е тук до мен..

[Диляна Колева]

Преодолими ли са тези страхове,възможно ли е човек като мен,които се задушава от партньорите си да се промени и да успее да обикне някого?И да бъда ли искрена с него(което би ми било трудно) или да го оставя да дойде и да разруша нещата докато е тук до мен..

Здравей, страховете са преодолими, възможно е да се промениш и да имаш сериозна връзка. Това за съжаление не може да стане по интернет, още по - малко чрез писане във форум.

С приятеля си бъди искрена, обясни му душевното си положение, разкажи му, че имаш намерение да работиш над проблема и да промениш нещата. Ако той реши да прояви разбиране и да се съобрази с тази особеност, да ти даде необходимото време за справяне с проблема или още по - добре, ако имате желание, заедно да го преодолеете, връзката ви може и да премине в сериозно и зряло приятелство.

[Орлин Баев]

Здравей, пеперудена душа!

Това, което виждам в теб, е следното: пробваш да си идеална, да се впишеш максимално добре във връзката. Започва добре. С течение на месеците обаче собственото ти поведение започва да ти тежи - желанието ти да се представиш като идеална започва да те смачква, да те задушава. Защото губиш автентичността си, спонтанността си, а оттам и радостта си във връзката. Сама го правиш - пържиш се в собствен сос. Понеже обаче преживяваш това с мъж, проектираш ригидно-мазохистичното си себепотъпкване автоматично в него, струва ти се, че той те смачква и унищожава и съответно мазохизмът прераства в другото си лице, емоционален садизъм, гняв, с който късаш връзката. Сама правиш всичко това.

Защо го правиш? Това може да се проследи с кратко вглеждане в биографията и преживяванията ти. По скромното ми мнение, няма да е лошо да посетиш за няколко сесии психотерапевт, за да разплетете възлите в душата ти!

По отношение на настоящата ти връзка: по мое мнение, по-добре бъди искрена още преди да е дошъл! ...

Редактирано Август 21, 2012 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

,,Дики, искам да ти кажа нещо. И го запомни. Никой не може да освободи другият от клетката му, дори другият да е лъв. Важното за нас е никога да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш, до никъде няма да стигнеш на живота няма да се порадваш никога. Разбираш ли?,,

,,Гордост’’-Уилям Уортън

Да спреш да гледаш в решетките когато си само на 24 е много лесно. Проблем е когато си на 34 или още по-възрастен.Диди, е права -потърси малко професионална помощ и резултата ще бъде страхотен.Живота отвъд решетките е много, много по-интересен.

Послушай Орлин, поговори с приятеля си още сега.Знам,че ще ти е трудно, но едно от нещата на които се научих работейки с хората е да не лъжа.Това направи живота ми много спокоен-когато няма какво да криеш, малко неща могат да те притеснят.

Успех!

[Butterfly_Soul]

Определено откривам доста истини в тях относно личността си.Думите на Орлин "емоционален садизъм" описаха доста точно поведението ми във връзките.В известна степен изпитвах удоволствие да се налагам,а в някой случай и да наранявам.Чувствах се определено по-силна в такива моменти и още по-странното чувствах се щастлива.Вчера говорих с приятелка с която израстнахме заедно.Имала е възможността да наблюдава поведението ми и ми каза че винаги се е възхищавала на твърдостта ми относно мъжете.Явно отстрани поведението ми изглежда като твърдост... И да наистина имам нужда от професионална помощ,защото никои здравомислещ човек не се наслаждава на болката на другите.Осъзнавам го,защото принципно не го правя.Не мога да понасям да гледам болката на приятелите ми,на семейството ми,ако щете дори на съвсем непознатите.Но ми доставя удоволствие да наранявам партньорте си.Може би го правя за да не ме наранят те,или ако ме наранят мисълта че аз също съм ги наранила да ме успокой след време...И да...Зная че тук във форума нищо не мога да променя,но поне поведението ми получи точното описание.Колкото до лъжата..Факт е че със искреност се живее по-лесно.Проблемът е че във всичките пъти в които опитвах да съм искренна към него той извърташе думите ми в удобната на него посока.Но все още имам време.Ще направя още един опит.

p.s.Благодаря за отговорите ви