Помогнете! Имам чувството, че животът ми е смачкан!

[empower]

Здравейте аз съм мъж на 25 години, зодия телец, който е достигнал до емоционалното дъно, да вярва, че живота му е една помия и безсмислица.Смятам,че съм в депресия,която при мен ту се появява, ту изчезва, но като, че ли в по-голямата част от времето ме държи здраво за юздите и не ме пуска да се оттърва от нея.Фактът, който отключи за пореден път депресията ми е, че останах без работа,която за мен представляваше, финансова сигурност и ми даваше някаква увереност и като за капак на това приятелката ми ме остави.Не мога да се самоопределя каква птица съм, но като се самоанализирам достигам до извода, че съм интроверт и дори меланхолик.Това, което ми тежи откакто бях в гимназията, е че някак си бързо се изчерпвам пред хората, не мога да поддържам разговор,да бъда активната страна,повече слушам какво говорят хората и само се включвам за да допълня нещо, не мога да разказвам истории.Друго, което истински ме притеснява е, че много бързо забравям информация, а след това като се опитам да я пресъздам пред някой се оплитам и трудно намирам думите си, за да изразя това, което искам да кажа.Болката ми е, че ако продължавам да съм такъв затворен човек, избягващ при определени обстоятелства, дори и приятелите си тогава какъв нормален живот ще живея.Как да стана по уверен в себе си, как да запомням повече и да мога да говоря свободно и да не се чудя как да кажа това, което искам да кажа.Аз се определям като средно интелигентен човек и това, което мисля, че ми се отдава са езиците, но в техническите познания и сръчността, вярвам че съм пълна нула.Сега дори в момента имам да кажа 100 неща , тъкмо си мисля да подхвана една моя мисъл и тя се изпарява.Не мога да кажа, че не съм търсил и помощ от доктори.И на невролог съм ходил и на психиатър два пъти.Чета форуми като този и се интересувам от проблемите на хората и депресивните състояния и се опитвам да приложа съвети, които им се дават,но имам чувството, че съм си същия.На външен вид не мога да се трая, изглеждам тъжен, замислен, мрачен дори.Когато съм с приятели винаги си мисля, дали те няма да разберат, че нещо ми има, а мен ме боли, че аз не съм като нормалните хора и не намирам нищо за забавно,интересно.За психиатъра, реших да отида, чак сега преди 2 месеца, като се бях нахъсал, че с антидепресанти ще се оправя.Симптомите ми бяха, а и продължават да са самоизолиране, нежелание да изляза от вкъщи, пълна апатия и демотивация, некомуникативност, самосъжаление.Изписаха ми стимулотон пих го 1 месец, но нямах подобрение даже апетита ми се загуби тотално,почти нищо не ядох.След това, получих 2 удар след като се разделих с приятелката ми, бях тотално смачкан и омаломощен, но интересното е, че след няколко напивания,за да си излея мъката сам на себе си, получих някакво просветление и желанието ми за живот се върна.Казах си какво по лошо от това може да ми се случи, изтърпях толкова много и пердето ми падна.Бях около 2 седмици добре, но в момента отново съм отчаян.След като мина месеца от приема ми на стимулотона, отидох при психиатъра отново, казах му,че не ми действа, за подобряване на настроението, а само изпитах страничните му ефекти-понижено либидо, задръжка на урина, сухота в устата.Тогава той ме посъветва да сменим АД със есцитил- него го пия от 5 дена, но съм предубеден, че тези химии няма да ми помогнат и се чудя дали въобще да го продължавам.Преди това, в моменти, когато съм се чувствал също потиснат съм взимал и деанксит, но и от него нямаше ефект.

Бих искал да ми дадете някакви съвети, как да стана по-комуникативен човек, да обичам компанията на хората, да говоря свободно без да се замислям, мисълта ми да тече бързо, а не да се омотавам, коя дума да използвам, как да не забравям всичко(защото започвам да се чувствам като дебил) какво да направя, за да стана по смел и безгрижен и да не се шашкам от най-малката трудност в живота ми.

Благодаря ви за вниманието!

[Диляна Колева]

Здравей, как мислиш, дали антидепресантите не ти действат, защото няма на какво да подействат?

Т.е. защо реши, че имаш депресия?

Със същия успех, можеш да пиеш чай от жълт кантарион, силен концентрат сутрин, обед и вечер по 200 грама и със сигурност ще имаш ефект.

Може ли малко да конкретизираме, какво точно те притеснява:

- че нямаш работа

- че забравяш дадена информация

- или че не можеш да я препредадеш

- че приятелката ти си е заминала

- или просто, че си сам

Бих искал да ми дадете някакви съвети, как да стана по-комуникативен човек, да обичам компанията на хората, да говоря свободно без да се замислям, мисълта ми да тече бързо, а не да се омотавам, коя дума да използвам, как да не забравям всичко(защото започвам да се чувствам като дебил) какво да направя, за да стана по смел и безгрижен и да не се шашкам от най-малката трудност в живота ми.

Благодаря ви за вниманието!

Никой не може да те научи да обичаш хората. Това е качество, което се развива с разширяване на светогледа, гледната точка и понятията.

Да говориш свободно, без да мислиш, не е предимство, а дори по - скоро недостатък, някъде му викат - плямпане или празни приказки.

Ако спреш да мислиш за думите и за това как точно стоиш в сравнението си с хората, ще видиш как изказа ти ще стане много по - спокоен и правилен. Това е липса на самоувереност.

Нужно ли е да приличаш на другите? С какво това би те направило по- добър човек? С какво би ти помогнало? На кого точно искаш да приличаш? И защо?

Човек се чувства като дебил, само ако сам се определи като такъв. Познавам доста глуповати хора, които имат много висока самооценка и нямат проблем с определения като "дебил". Защо си решил да си сложиш този етикет?? Ти!

Аз се определям като средно интелигентен човек и това, което мисля, че ми се отдава са езиците, но в техническите познания и сръчността, вярвам че съм пълна нула.Сега дори в момента имам да кажа 100 неща , тъкмо си мисля да подхвана една моя мисъл и тя се изпарява.

Щом ти се отдават езиците, значи нямаш проблем със запомнянето. Помисли как по друг начин можеш да представиш този проблем, който си кръстил - проблем със запомнянето.

[empower]

Благодаря ти Диди за отделеното време, да се запознаеш с оплакванията ми.Притесненията ми са породени точно от тези причини,които по-горе си конкретизирала: че съм без работа, че със сам и че вследствие от първите две изпитвам затруднения според мен да се изразявам без да се запъвам на 5-та дума от изречението, което искам да кажа.Освен това, забелязвам, че когато съм претърпял поражения- които за мен са такива - оставянето без работа и изоставянето ми от приятелката, ставам черноглед и живота губи всякакъв интерес за мен.Това, което ме плаши е че хората(приятелите ми) ми стават безинтересни за отрицателно време, те си дискутират и обсъждат дадени теми, а аз седя безучастен, защото не знам какво да кажа.Изобщо смятам, че имам някакъв проблем с общуването, а има ли някой, който да обича мълчаливи и дръпнати хора.Плаша се, че ако задоволявам желанието си да страня от хората, да не излизам, от мен няма да стане нищо, защото живота се върти на база социални контакти. Виждам в характера ми предпоставка, да се вглъбявам в проблемите си, да мисля само за тях, да вярвам, че затъвам и да ме обхваща апатия и нежелание за нищо.Имам възможности да замина за друг град и там да си търся работа, но вътрешно ме е страх да предприема нови начинания.Когато някой мой познат започне да ми говори за нещо, аз се опитвам да му следя мисълта и да запомня какво ми казва, но то се изпарява след 5-10 мин, сякаш никога не ми е говорил за конкретното нещо.Когато съм с приятел на кафе и трябва да си говорим, за да се поддържа тема, немалко пъти ми се случва да забивам и да не знам за какво да говоря, да мълча, а от това вътрешно се нагнетявам, защото усещам, че отсрещния човек изгубва всякакъв интерес от мен и аз му пропилявам ценното време.Също така много често при събирания с много хора и празненства, аз отново съм един от най-тихите и неприказливите и постоянно вътрешния ми глас се самообвинява, че така хората ще ме мислят за безинтересен човек и ще почнат да ме убягват.Като цяло мисля, че имам някакъв сериозен проблем с общуването, за който постоянно мисля и ме кара да се чувствам бездарник и човек с пропиляно бъдеще, защото успелите хора и лидерите са тези, които умеят да боравят добре с думите, да казват това, което мислят и да привличат симпатиите на хората.Въпроса ми е как да се променя и какво трябва да направя,за да започна да говоря свободно без вътрешни скрупули и да заобичам да контактувам с различни хора и да не се чувствам като празна кутия, когато трябва да си отворя устата.

[ISTORIK]

Успелите хора и лидерите са тези, които умеят да боравят добре с думите, да казват това, което мислят и да привличат симпатиите на хората.Въпроса ми е как да се променя и какво трябва да направя,за да започна да говоря свободно - без вътрешни скрупули и да заобичам да контактувам с различни хора и да не се чувствам като празна кутия, когато трябва да си отворя устата.

Много е просто, ама - много!...

Придобиването на дар-слово обаче не се случва за един ден, като с магическа пръчица. И бебетата се нуждаят от година или повече години, за да се научат да говорят, а и те не започват да говорят смислено, а - по бебешки, като говорът им постепенно се приближава до говора на възрастните, които ги заобикалят.

Първо, трябва да четеш много книги - проза, поезия, биографии на известни личности, история - исторически романи, псевдо историческо фентъзи тип "меч и магия" (Започни с поредиците "Сага за войната на разлома" и "Песен за огън и лед", може да изчетеш и "Властелинът на пръстените"), Започни да четеш и научно-популярни и професионални четива по история (чисто научни). Започни да изучаваш чужд/и език/езици. После може да се посветиш и на друга наука или други науки. Повтарям - много четене! То ще обогати речника ти, ще развие паметта ти, а също - и въображението ти.

Второ, трябва да слушаш внимателно не толкова какво ти се говори (особено - акон ети е интересно). Заслушай се в изразните средства, които околните използват (използват ли книжовната реч или пък в речта им преобладават чуждици, научни термини, жаргон, диалектизми...).

Трето, започни да си водиш читателски дневник, в който да описваш мислите и чувствата си относно прочетеното в книгите, списанията и вестниците. Направи си и личен дневник, в който да пишеш редовно. Може да си направиш и блог (онлайн дневник), може - и в този сайт, и в други сайтове.

Четвърто, започни (не - веднага, но след някой и друг месец) сам да говориш с другите хора. Дар-словото се придобива единствено с говорене. С много говорене. Ако трябва, консултирай се с психотерапевт и с логопед.

Научи се да говориш пред по-голяма публика. Както говорят учителите, университетските преподаватели, артистите. Ако трябва, записвай се на касетофон и прослушвай как звучи гласа ти (трябва да звучи уверено, а това се постига, ако вярваш на себе си и си сигурен в знанията си).

Сигурен съм, че като придобиеш умението да говориш смело, като се сдобиеш с дар-слово, ще се представяш по-уверено и на интервюта за работа, и в компания, а и ще можеш да изпъкнеш в нечии женски очи.

Успех!

[Диляна Колева]

Също така много често при събирания с много хора и празненства, аз отново съм един от най-тихите и неприказливите и постоянно вътрешния ми глас се самообвинява, че така хората ще ме мислят за безинтересен човек и ще почнат да ме убягват.Като цяло мисля, че имам някакъв сериозен проблем с общуването, за който постоянно мисля и ме кара да се чувствам бездарник и човек с пропиляно бъдеще, защото успелите хора и лидерите са тези, които умеят да боравят добре с думите, да казват това, което мислят и да привличат симпатиите на хората. Въпроса ми е как да се променя и какво трябва да направя,за да започна да говоря свободно без вътрешни скрупули и да заобичам да контактувам с различни хора и да не се чувствам като празна кутия, когато трябва да си отворя устата.

Всички твои предположения, относно това какво си мислят хората за теб, са в сфера фантазии и най- вероятно нямат реална основа.

До колкото разбирам, това твое състояние не е типично за теб и в момента то ти пречи. Вероятно се е породило от поредица от неудовлетворителни за теб резултати - липса на очакваното оценяване и вероятно хвърлена към теб критика по някакъв повод. Обръщайки, неудовлетвореността си в самокритика, единственият който губи си ти.

Силно се съмнявам, че проблемът ти е в затрудненото общуване. По- скоро това е съпротивително поведение, което ти си избрал, за да избягаш от същинския проблем. Затова ти зададох и доста въпроси в по- горния пост, на които нямаш конкретен отговор.

Да приемем, обаче, че проблемът ти е в общуването.

За него ISTORIK ти е дал много хубави технически насоки. Аз ще си позволя да ти препоръчам книгите с които би могъл да започнеш. Като плюс в началото на тези книги има още повече и по- точни технически препоръки за правилно и пълноценно използване на написаното в тях.

"Изкуството да говорим пред другите"

"Лидерът в теб"

"Общуването като път към успеха"

"Как да печелим приятели и да влияем на другите"

Всички са на Дейл Карнеги, бих казала чудесни практически ръководства с точни и лесно изпълними стъпки, обяснения на основните причини за проблемите в общуването и много действителни примери.

[Amanda's positivity]

Здравей, empower. Мисля, че мога да ти помогна. Знам точно какво преживяваш - всяко едно от описанията за това как се чувстваш в разговор с хора и когато слушаш, защото и аз съм го изпитвала. Състоянието, което ти описваш досущ е част от картината на депресията, но това ни най-малко не трябва да те плаши. Това е нещо, което се лекува и пак ще можеш да бъдещ пълноценно човешко същество. И аз смених медикаменти и доктори, докато открия тези, които наистина да ми помогнат. Мога да ти препоръчам най-невероятната психиатърка, която с много грижа и внимание ще ти помогне - истински професионалист.

А иначе, скоро ще пусна сайт, който да помага на хората в депресия по един доста ефикасен начин, защото знам от какво се нуждае един депресиран човек и как се чувства. Предстои да организирам и курсове, достъпни за всеки, които да бъдат съпътстваща терапия, както и профилактика, която да предпазва хората от депресия и да ги въоръжава с техники за борба с нея. Всички методи, които ще включа са изпитани и дават реални резултати. Дори когато човек излезе от депресията, което ще стане и с теб е неоходимо да се въоръжи с такива средства, за да не изпадне отново -точно това искам да давам на хората. Сега допълнително си потиснат и заради страничните ефекти на медикаментите, но ти обещавам, че това има своя край.

Това няма да е последното, което ще ти пиша -бих се радвала да ти помогна, разполагам с техники, до които сама съм достигнала, както и много други, както и с желание да помагам на хора като теб.

Оставам на разположение

Аманда

[Орлин Баев]

Сподели сайта си! Разкажи за опита и начините за излизане от депресията, до които си стигнала, ако имаш желание да споделиш! Аз с удоволствие ще те прочета!