Западния свят и темата за свобода и свободна воля

[B__]

Когато ние говорим за изпълнение на Божествените закони, ние хората си въобразяваме, че благоволяваме да изберем да ги спазваме. Избираме ли да спазваме закона за гравитацията или той просто си действа?! Ха изберете да не го спазвате и скочете от 10-ия етаж Също, независимо дали си мислиш, че си избрал да спазваш закона за кармата, той винаги си действа върху теб.

А и Божествените закони знаем ли ги кои са?! Реалността е, че не знаем точно какви са те. Учителя казва: "Следователно формите представляват физическия свят; силите представляват чувствения свят; законите – умствения свят, а принципите – Божествения свят. Ако търсите принципите, ще ги намерите в човешката глава; законите ще намерите в сърцето и дробовете, а формите и силите, които се изявяват чрез тях, ще намерите в стомаха."

Ние можем да усетим законите (ако си позволим), но не можем да ги обясним мисловно. Просто тези закони не ги знаем, но можем да усетим подтика, който идва към нас от тях и да ги усетим като физическо усещане в тялото.

Ако си мислим, че сме избрали да спазваме някакви закони, то това са човешките закони, човеки морал, човешкото разбиране за "добро и зло". Все неща, които се менят с времето и са външни за човека, не от него, не от Божествнеото у него.

Тази илюзия за възможност за избор е типична за Западния свят. Ние си въобразяваме, че можем да избираме да спазваме Божествените закони. На Изток хората доста реално гледат на нещата и приемат Волята на Живота, Волята на Природата.

Това идва от Западната илюзия за свобода и демокрация. Ние казваме, че на Изток не може да има демокрация поради особеностите на хората на Изтока. Изтокът и особено арабите обвиняват Западния свят, че е продукт на дявола и са прави, защото заблудата за свобода и свободния избор си е дяволско изобретение.

Създалият толкова беди и заблуди лозунг "Свобода, равенство, братство" е дело на луциферианско течение в иначе уж бяло окултно движение (не казвам нито че е съвсем бяло, нито, че луциферианството е лошо нещо. Както казва Ницше: "Ако нещо е тръгнало да пада, по-добре го бутни да падне по-бързо").

Няма свобода. Има предначертан път на еволюцията и всеки си има уникална персонална задача да изпълни, но може да избере да се смири и да я изпълни и да се усети, че е щастлив.

Няма равенство. И не може да има. Хората просто няма как да са равни. Та всеки от тях е уникален, с уникална задача и има нужда от свой собствен път.

Няма братство. Та всичко е едно. Всички сме свързани. Да се твърди, че трябва да има браство е слагане на ограничение всред нашата свързаност.

Избор има само в илюзиите.

П.С.

Учителя казва, че свободна воля можем да имаме само в Божествения свят. И също: "Защото грехът не става по свободната воля на човека. Той е едно опущение на самия човек, било от незнание, било от невежество – много фактори влизат тогава в живота му и той губи.

.......

Редактирано Август 18, 2012 от БожидарЗим

[Диана Илиева]

Съгласна съм с почти всичко, казано тук от Божидар.

Ние живеем съобразно законите, по които е построен нашия свят. Има такива на всички нива; за съжаление ние и съвременната наша наука все още сме осъзнали и сме си обяснили само една част от физическите такива, сега се опитваме да осветлим една, засега още по-малка, част от психологическите и т.н. Това, че нямаме знания за законите, не означава, че няма такива, нито отменя тяхното действие.

Нашият ум и умствената ни дейност са много важни и ни помагат да си обясним нещата, разумно да ги осъзнаем (а не само така смътно, интуитивно); но на един етап водят действително до възгордяване и самозабравяне бих казала (залитаме в посока на Ариман). Въобразяваме си, че само ние сме разумни, а всичко останало е стихийно, сляпо; въобразяваме си, че ние сме в състояние да вземем и изпълним решение въз основа само на нашия разум; въобразяваме си, че сме по-силни спрямо другите сили в природата, защото те не били разумни и др.подобни. За човек, който се вглежда и вслушва в живота, тези илюзии рано или късно започват да се разсейват. За съжаление световния стереотип в момента е такъв - издигнат в култ разум/мисъл, Човекът - венец на природата! и т.н.; масовата наука и култура също насаждат в хората именно тези погрешни убеждения.

[Станимир]

Когато ние говорим за изпълнение на Божествените закони, ние хората си въобразяваме, че благоволяваме да изберем да ги спазваме. Избираме ли да спазваме закона за гравитацията или той просто си действа?! Ха изберете да не го спазвате и скочете от 10-ия етаж Също, независимо дали си мислиш, че си избрал да спазваш закона за кармата, той винаги си действа върху теб.

...

Законите действат неизменно. Това означава, че за умния човек действието им е напълно предвидимо. Това означава, че човек може да използва тези закони за постигане на целите си, стига да знае как. Той няма да избяга от въздействието им, но може в съответстваща на развитието на съзнанието си степен да предизвика желаното последствие като предприеме действията, които ще го предизвикат. Кой кого управлява – слепите закони съзнанието или обратно. Ами и двата варианта са възможни, но движението на еволюцията е към все по-голяма доминация на съзнанието. Доказателства не са нужни – просто човек е нужно да се огледа.

[B__]

Закон има, защото има дуализъм. Ако нямаше дуализъм, нямаше да има нужда от закон.....

Сам разбираш, че това което въпзриемаш като закони, са закони от човешката гледна точка.

....

Законите действат неизменно. Това означава, че за умния човек действието им е напълно предвидимо. .......

Кой кого управлява – слепите закони съзнанието или обратно. Ами и двата варианта са възможни, но движението на еволюцията е към все по-голяма доминация на съзнанието. .

Щом за умния човек действието на законите е предвидимо, значи може да предвижда бъдещето. Можеш ли да ми изложиш бъдещето си за смешно краткия период от следващите 20 години ???

Ако твоето съзнание пък управлява законите, то ти си Бог. Честито

П.С.

Ако нямаше дуализъм, нямаше да има нужда от закон.....

Забележи още нещо:

Човешките и морални стойности съществуват заради дуализма. Ако нямаше дуализъм, нямаше да има стойности

Редактирано Август 21, 2012 от БожидарЗим

[Слънчева]

Когато съумеем да застанем над собствените си интереси и пристрастия, т. е. да се издигнем в съзнанието си. Когато свържем и разберем всичко като Едно, което действа в различни прояви, то ще видим, че няма нужда от закон. Поне няма да е някой от познатите ни до сега...

Тогава ще сме започнали да берем плодове от Дървото на Живота...

П. П. Всичко си е на място, света си ОК, само дето ние още сме слепи...

Редактирано Август 21, 2012 от Слънчева

[Станимир]

Закон има, защото има дуализъм. Ако нямаше дуализъм, нямаше да има нужда от закон.....

Сам разбираш, че това което въпзриемаш като закони, са закони от човешката гледна точка.

Използвам думата закони, защото ти я използва. Иначе точната дума е принципи. Принципите не зависят от човешката гледна точка. Но във властта на човека е да ги познава и използва.

[Станимир]

Щом за умния човек действието на законите е предвидимо, значи може да предвижда бъдещето. Можеш ли да ми изложиш бъдещето си за смешно краткия период от следващите 20 години ???

Не, не значи.Бъдещето е пластично за разлика от миналото. Но тук пак стигаме до свободната воля. А бъдещето се определя от взаимодействието на безброй много воли. Разбира се що се отнася до мен самия, то водеща е моята собствена воля, но и тук са необходими някои уточнения свързани с илюзията. Това, което не мога да променя с волята си е почти винаги илюзорно. Напомням, че говорим за неща, които касаят моето собствено развитие. Например ако желая да имам имение на някой остров на Карибите, това е илюзия. Реално е моето отношение към въпросния имот без значение дали го притежавам или пък въобще нямам никакво собствено жилище. Аз мога да притежавам имота и да не съм зависим от него, както и да не го притежавам, но да съм психически зависим. Отношението ми не зависи от никой друг освен от мен, а бъдещето ми се определя точно от въпросното отношение.

Много неща в бъдещето могат да бъдат предвидени. Но самите събития така или иначе са само сенки на действителността.

[Диана Илиева]

Когато ние говорим за изпълнение на Божествените закони, ние хората си въобразяваме, че благоволяваме да изберем да ги спазваме. Избираме ли да спазваме закона за гравитацията или той просто си действа?! Ха изберете да не го спазвате и скочете от 10-ия етаж Също, независимо дали си мислиш, че си избрал да спазваш закона за кармата, той винаги си действа върху теб.

...

Законите действат неизменно. Това означава, че за умния човек действието им е напълно предвидимо. Това означава, че човек може да използва тези закони за постигане на целите си, стига да знае как. Той няма да избяга от въздействието им, но може в съответстваща на развитието на съзнанието си степен да предизвика желаното последствие като предприеме действията, които ще го предизвикат. Кой кого управлява – слепите закони съзнанието или обратно. Ами и двата варианта са възможни, но движението на еволюцията е към все по-голяма доминация на съзнанието. Доказателства не са нужни – просто човек е нужно да се огледа.

Ммм, значи разсъжденията са точни според мен, но при неточна постановка, а именно законите не са слепи! Учителят непрекъсното повтаря - разумните закони, живите закони, разумната природа, живата природа ... вкл. и в беседата, цитирана от Божидар.

Та тогава вече става съвсем друго - съзнанието, което притежава някаква степен на разумност съпоставено на разумните закони. Кой кого управлява? Май вече не са възможни и двата отговора.

Щом за умния човек действието на законите е предвидимо, значи може да предвижда бъдещето. Можеш ли да ми изложиш бъдещето си за смешно краткия период от следващите 20 години ???

Не, не значи.Бъдещето е пластично за разлика от миналото. Но тук пак стигаме до свободната воля. А бъдещето се определя от взаимодействието на безброй много воли. Разбира се що се отнася до мен самия, то водеща е моята собствена воля, но и тук са необходими някои уточнения свързани с илюзията. Това, което не мога да променя с волята си е почти винаги илюзорно. Напомням, че говорим за неща, които касаят моето собствено развитие. Например ако желая да имам имение на някой остров на Карибите, това е илюзия. Реално е моето отношение към въпросния имот без значение дали го притежавам или пък въобще нямам никакво собствено жилище. Аз мога да притежавам имота и да не съм зависим от него, както и да не го притежавам, но да съм психически зависим. Отношението ми не зависи от никой друг освен от мен, а бъдещето ми се определя точно от въпросното отношение. Много неща в бъдещето могат да бъдат предвидени. Но самите събития така или иначе са само сенки на действителността.

Ако времето е нещо относително и характерно не за цялата Вселена, не за всички светове в нея, ако е вярно това, което често и от много източници чуваме, че няма минало, настояще, бъдеще, че всичко е едно и т.н., то защо бъдещето да се различава по нещо от настоящето или от миналото?

Ако някой е в състояние да предвиди/предскаже точно бъдещето, то какво да мислим за него - пластично ли е то или детерминирано?

Интересно е, че винаги е имало прорицатели/предсказатели и никога те не са били слушани; хората все са си правели каквото "искат"/каквото са си "наумили", но това явно е само привидно - в действителност хората просто са правели това, което е "трябвало", т.е което е било заложено по план.

[Станимир]

Когато ние говорим за изпълнение на Божествените закони, ние хората си въобразяваме, че благоволяваме да изберем да ги спазваме. Избираме ли да спазваме закона за гравитацията или той просто си действа?! Ха изберете да не го спазвате и скочете от 10-ия етаж Също, независимо дали си мислиш, че си избрал да спазваш закона за кармата, той винаги си действа върху теб.

...

Законите действат неизменно. Това означава, че за умния човек действието им е напълно предвидимо. Това означава, че човек може да използва тези закони за постигане на целите си, стига да знае как. Той няма да избяга от въздействието им, но може в съответстваща на развитието на съзнанието си степен да предизвика желаното последствие като предприеме действията, които ще го предизвикат. Кой кого управлява – слепите закони съзнанието или обратно. Ами и двата варианта са възможни, но движението на еволюцията е към все по-голяма доминация на съзнанието. Доказателства не са нужни – просто човек е нужно да се огледа.

Ммм, значи разсъжденията са точни според мен, но при неточна постановка, а именно законите не са слепи! Учителят непрекъсното повтаря - разумните закони, живите закони, разумната природа, живата природа ... вкл. и в беседата, цитирана от Божидар.

Та тогава вече става съвсем друго - съзнанието, което притежава някаква степен на разумност съпоставено на разумните закони. Кой кого управлява? Май вече не са възможни и двата отговора.

Могат ли принципите ръководещи битието да бъдат променени или не? Ако не могат, то как точно проявяват разумността си? Ако могат, как тогава тези закони могат да бъдат проявление на една вечна и неизменна истина? Да, космическата йерархия е изградена въз основа на споменатите принципи от разумни същества, но това не прави самите принципи разумни. Не мисля, че има смисъл да разискваме тази тема, защото тя предполага някакво разбиране за стихиите и за хаоса, а не мисля, че то е достатъчно нито при мен, нито при някой друг от пишещите и четящите.

Щом за умния човек действието на законите е предвидимо, значи може да предвижда бъдещето. Можеш ли да ми изложиш бъдещето си за смешно краткия период от следващите 20 години ???

Не, не значи.Бъдещето е пластично за разлика от миналото. Но тук пак стигаме до свободната воля. А бъдещето се определя от взаимодействието на безброй много воли. Разбира се що се отнася до мен самия, то водеща е моята собствена воля, но и тук са необходими някои уточнения свързани с илюзията. Това, което не мога да променя с волята си е почти винаги илюзорно. Напомням, че говорим за неща, които касаят моето собствено развитие. Например ако желая да имам имение на някой остров на Карибите, това е илюзия. Реално е моето отношение към въпросния имот без значение дали го притежавам или пък въобще нямам никакво собствено жилище. Аз мога да притежавам имота и да не съм зависим от него, както и да не го притежавам, но да съм психически зависим. Отношението ми не зависи от никой друг освен от мен, а бъдещето ми се определя точно от въпросното отношение. Много неща в бъдещето могат да бъдат предвидени. Но самите събития така или иначе са само сенки на действителността.

Ако времето е нещо относително и характерно не за цялата Вселена, не за всички светове в нея, ако е вярно това, което често и от много източници чуваме, че няма минало, настояще, бъдеще, че всичко е едно и т.н., то защо бъдещето да се различава по нещо от настоящето или от миналото?

Ако някой е в състояние да предвиди/предскаже точно бъдещето, то какво да мислим за него - пластично ли е то или детерминирано?

Интересно е, че винаги е имало прорицатели/предсказатели и никога те не са били слушани; хората все са си правели каквото "искат"/каквото са си "наумили", но това явно е само привидно - в действителност хората просто са правели това, което е "трябвало", т.е което е било заложено по план.

Ако някой е в състояние да предвиди бъдещето е все едно да засадиш семки от домат и да можеш да предскажеш, че след еди-колко месеца на същото място ще поникне домат. Ами най-вероятно точно това ще стане. Разбира се има някакъв минимален шанс нещата да не се получат. Е да, ясновидецът не засажда сам семката, но евентуално вижда, че това се е случило, а следствието не може да бъде много различно.

[Диана Илиева]

Могат ли принципите ръководещи битието да бъдат променени или не? Ако не могат, то как точно проявяват разумността си? Ако могат, как тогава тези закони могат да бъдат проявление на една вечна и неизменна истина? Да, космическата йерархия е изградена въз основа на споменатите принципи от разумни същества, но това не прави самите принципи разумни. Не мисля, че има смисъл да разискваме тази тема, защото тя предполага някакво разбиране за стихиите и за хаоса, а не мисля, че то е достатъчно нито при мен, нито при някой друг от пишещите и четящите.

Ти приемаш, че нещо е разумно, само ако се променя? Можем да поразсъждаваме върху това.

Нямам претенции да разбирам изтънко стихиите, но вярвам на Учителя, а той винаги говори за разумни закони, разумни природни сили ...

Щом за умния човек действието на законите е предвидимо, значи може да предвижда бъдещето. Можеш ли да ми изложиш бъдещето си за смешно краткия период от следващите 20 години ???

Не, не значи.Бъдещето е пластично за разлика от миналото. Но тук пак стигаме до свободната воля. А бъдещето се определя от взаимодействието на безброй много воли. Разбира се що се отнася до мен самия, то водеща е моята собствена воля, но и тук са необходими някои уточнения свързани с илюзията. Това, което не мога да променя с волята си е почти винаги илюзорно. Напомням, че говорим за неща, които касаят моето собствено развитие. Например ако желая да имам имение на някой остров на Карибите, това е илюзия. Реално е моето отношение към въпросния имот без значение дали го притежавам или пък въобще нямам никакво собствено жилище. Аз мога да притежавам имота и да не съм зависим от него, както и да не го притежавам, но да съм психически зависим. Отношението ми не зависи от никой друг освен от мен, а бъдещето ми се определя точно от въпросното отношение. Много неща в бъдещето могат да бъдат предвидени. Но самите събития така или иначе са само сенки на действителността.

Ако времето е нещо относително и характерно не за цялата Вселена, не за всички светове в нея, ако е вярно това, което често и от много източници чуваме, че няма минало, настояще, бъдеще, че всичко е едно и т.н., то защо бъдещето да се различава по нещо от настоящето или от миналото?

Ако някой е в състояние да предвиди/предскаже точно бъдещето, то какво да мислим за него - пластично ли е то или детерминирано?

Интересно е, че винаги е имало прорицатели/предсказатели и никога те не са били слушани; хората все са си правели каквото "искат"/каквото са си "наумили", но това явно е само привидно - в действителност хората просто са правели това, което е "трябвало", т.е което е било заложено по план.

Ако някой е в състояние да предвиди бъдещето е все едно да засадиш семки от домат и да можеш да предскажеш, че след еди-колко месеца на същото място ще поникне домат. Ами най-вероятно точно това ще стане. Разбира се има някакъв минимален шанс нещата да не се получат. Е да, ясновидецът не засажда сам семката, но евентуално вижда, че това се е случило, а следствието не може да бъде много различно.

Разбирам, но мен честно казано ме смущават някои прекалено точни прогнози. И точно по твоята логика има не минимален, ами твърде голям шанс да се случи нещо съвсем друго, защото нали според теб бъдещето се формира на базата на проявлението на множество свободни човешки воли.

А между другото е интересно следното - ако минало, настояще бъдеще са едно и съществуват едновременно, то не можем да говорим за промяна и развитие на тези световни закони/принципи и на този вселенски разум.

В момента ми идва на ум калейдоскопа с множество пъстри частици, които при всяко завъртане се разместват и се получава следваща красива фигура - може би нещо подобно е и това за което говорим, т.е световните закони и разум не се променят, променя се само формата им на проявление. Е, нашия калейдоскоп е доста по-сложен, включително частиците се разместват/издигат и нагоре (евентуално по спирала ).

[Станимир]

Неведнъж съм споменавал за съразмерността, за сферите на влияние и т.н. Някой засажда растение, но идва един червей и решава да прегризе стъблото. Растението е възможно и да не оцелее. Но ако имаме много растения, или пък дърво, или гора от дървета, то колко червея ще са необходими за да ги унищожат и дали въобще ще успеят?

Ти приемаш, че нещо е разумно, само ако се променя?

Ако в една и съща ситуация аз мога да реагирам винаги по един и същ начин, то какъв разум е това?

А между другото е интересно следното - ако минало, настояще бъдеще са едно и съществуват едновременно, то не можем да говорим за промяна и развитие на тези световни закони/принципи и на този вселенски разум.

Миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно, но бъдещето е пластично. Времето (продължителността) и пространството (разстоянията) са илюзия, но последователността от причини и следствия си е напълно действителна.

[B__]

Станимир, виж темата за стреса