Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Помогнете ми за приятелите


Historiker

Recommended Posts

Хисторикер, това и твърдя - засега не търсиш реална помощ, насоки или изход. Просто се оплакваш. Казваш, терапия... В случая аз не знам как приемът на хапчета може да помогне в умишления целенасочен допир до комплексите в подсъзнанието и трансформирането им. По-скоро биха потиснали, замазали силно този допир... Имаш нужда от смелост. За да я постигнеш, са нужни конкретни стъпки с много себепредизвикване. Засега обаче решително бягаш от такива стъпки - примерно чрез оплакване или липса на желание за осъзнаване причините за преживяванията ти и промяната им! Просто игнорираш, обръщаш глава от това, което истински би ти донесло промяна, примерно в постингите ни по-горе (дори и не коментираш), защото нямаш готовност за реална такава Но, само констатирам... Просто знам, че животът е за живеене, а не за бягане, затова си позволявам да се намеся в твоето маратонско бягане от сянката ти! ... Дано направиш добри мускули от бягането и някога ги ползваш в живеенето! Нека бъдем оптимисти...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Можеш да четеш! Във всички постинги по-горе говоря именно за това "кое", "как" и "какво"...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Записа ли се на няколко места - клубове, спорт, духовна общност, спийд дейтинг, социални клубове и т.н.?
Нямам много време за клубове - имам поправка по гражданско право . В Смолян няма почти никакви клубове . Питах за клуб по история в Пловдивския университет в Пловдив , но няма такъв . Искам да ми се помогне с дела . Да се запознаем и да се виждаме с тези , които са от Пловдив и Смолян , за да не съм сам . Ето , искам да направя конкретни стъпки . Обмислям и да ходя на фитнес .
Линк към коментар
Share on other sites

Това не са стъпки за спасение, а за взимане на "дозата", от която човек има нужда, от която е зависим и на която робува.

Лечението минава през сблъскване със себе си (сянката, за която писа Орлин), с това от което идва страха.

Без приятели! В самота!

Усещането ми е, че се клони към обсебващо поведение, несъзнателно. Хората от това бягат, защото е насилие.

И всичко се върти около искането, около желанието за лична угодия, желание породено от страх.

По принцип желанието да задържа човек, нещо си там, се отразява и на дебелото черво, като следствие. Та следствието се нарича "запек".

Въпросът е - "Защо му са на човек приятели?". Има три отговора.

1. За да получава нещо от тях.

2. За да дава нещо от себе си за тях.

3. Хем да получава, хем да дава.

Ако човек търси приятели за да получи нещо от това, то е добре да познае що е то "сам си си достатъчен".

Ако човек търси приятели за да дава нещо на тях, за тях, към тях, то е добре да разбере, че може да върши въпросното към всеки, че няма ограничения, че нищо не му пречи.

Повечето хора стоят в точка 3.

И трите варианта са погрешни постановки, заблуди, невежество на съзнанието, или казано по-меко - липса на опит/познание, разбиране/проникновение за същността на живота.

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност, младежът съвсем не е единственият в Смолян, в Пловдив или - в България с този проблем.

Ето на какво попаднах:

http://spodeli.net/7/story-320.html

---

Въпросът е - "Защо са му на човек приятели?". Има три отговора.

1. За да получава нещо от тях.

2...

3...

Усещането ми е, че се клони към обсебващо поведение, несъзнателно. Хората бягат далеч от това, защото то е насилие.

И всичко се върти около искането, около желанието за лична угодия - сега и веднага!, желание, породено от... страх.

Препрочетох оплакванията ти.

На едно място казваш, че си търсиш приятели, с които да излизате по питейни заведения, дискотеки и др.

На друго - че искаш да ти лепят плюсове по форумите и лайкове във фейсбука и да ти вдигат рейтинга. (Това пък - защо?!)

Всъщност, ти не търсиш истински приятели. Ти си търсиш фенове, поклонници и последователи, които да ти кликат плюсове, харесвания и други такива глупости.

Влез в някоя протестантска секта и я оглави или пък си създай някаква собствена секта. Сектантите ще те имат за свой водач, ще те наричат "Учителю!...", ще те следват на всяка крачка, ще ти се кланят, ще ти ръкопляскат и ще викат "Амин!" и "Алелуя!".

Ти ТОВА търсиш, а не - приятели.

Трябва да смениш мисленето си, да си смениш чипа, както казва г-н СаксКобургГотски, който ти е съименник.

Тия, дето обикалят по улици, градинки, паркове, дискотеки, барове, кръчми, ресторанти и така нататък, не са особено активни в интернет. Когато някой те срещне на улицата, в градския парк, в бара или в дискотеката, изобщо няма да му пука колко плюсове и лайкове имаш по форуми и фейсбуци или какъв рейтинг имаш.

Виртуалният рейтинг няма нищо общо с живота извън интернет. Няма да станеш по-висок, по-красив, по-умен, по-богат, ако хората ти "ръгат" плюсове и лайкове. Това няма да ти помогне да завършиш университета. Нама да ти донесе и истински приятели. Може да имаш списък с 10 000 "приятели" в някоя социална мрежа, и никога да не видиш никого от тях офлайн. Ще си играете на тъпи онлайн игри (ще поливате цветя и тикви във виртуалните си ферми, например), ще си кликате плюсове и лайкове и... толкоз.

От друга страна, аз (или който и друг да е) и да харесвам нещо, и да не го харесвам, на кого му пука?! Ама Хикс щял да има висок рейтинг в някакъв си форум или пък - лайкове на някаква снимка, картинка или мнение в някакъв там фейсбук (от който бягат вече масово и инвеститорите, а потребителите премахват неистинските си приятели или пък направо се отписват от сайта). Вече не е модерно да имаш профил там. Вече е модерно да нямаш профил там.

Давам пример със себе си... Харесването на нечии щуротии във фейсбука и по форумите (сега - внимавай!) НЕ осмисля живота ми. А (сега пак внимавай, даже - още повече!) - харесването на (част от) моите неща по форуми и социални мрежи от някакви хора, които дори не познавам, също НЕ е мой приоритет, когато ги пускам там.

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Има един фундаментален и прост въпрос, чиито отговор е основа, за това какво следва да се случи! Мисълта мислещият ли е? Ти трябва да отговориш сам на себе си! Мислите, които текат през главата ти твои ли са??? Ако са, какво искат от теб тези мисли? Ако не са, защо за Бога са там? Препоръчвам ти да опознаеш себе си и да се изгубиш в себе си! Това е твоето спасение! Не ти трябва нищо и никого, докато не разбереш какво се случва с теб! Не желай нещо, което не знаеш какво е и за какво ти е! Аристотел казва, че морална отговорност може да се вменява само на хората, които имат огромни познания и знаят що е морал. Същото е и с теб. Глупостта ти идва оттам, че не си способен да бъдеш отговорен пред себе си, защото не знаеш каква е твоята същност. Искам приятели, казваш. И сам на себе си вменяваш отговорност и започва едно болезнено дълженствуване: да търсиш такива, а не си наясно вменената отговорност, че не трябва да си сам твоя ли е? Плод на твоите мисли ли е или е чужда мисъл? Мъката се заражда в теб, когато си вмениш отговорност, защото тази вкаменила се в теб отговорност не е твоя, а чужда. Ти не я познаваш, тя е наложена отвън, затова не можеш да се пребориш с нея. Защото е невъзможо да воюваш с нещо, което не познаваш, не виждаш, не знаеш нищо за него! Установи истинската си самоличност! Тя е твоята първа приятелка! С нея си родил, с нея ще умреш!

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте !

Според мен, ти трябва да бъдеш себе си !

Не трябва да се навираш при хора които не те харесват.

Търси и чакай, приятели се намират трудно е да но вярвай в себе си !

Skype : martiniica

Facebook : http://www.facebook.com/The.one.element

Добавяй ме :)

Линк към коментар
Share on other sites

Прегледах другите теми . Значи и аз трябва да потърся психотерапевт , така ли ? Защото съм ходил при психоложки в Смолян и Пловдив , но не даде резултат ... Аз сам искам да имам приятели , друг не ми го е внушавал . Омръзна ми да съм сам . ..

Линк към коментар
Share on other sites

Какво значи да си сам? Нямаш ли приятели от детинство (на твоя възраст, по-малки или по-възрастни от теб), нямаш ли приятели сред колегите си? Ами създай си тогава!

Направи ли си профил в сайтове за запознанства?

За да не натоварвам темата, ще ти пратя няколко подходящи сайта на лично съобщение.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Това в интернет е измислена реалност . Искам да се видим на живо . Ходя на обществени места , но не срещам младежи . Ходих на библиотека миналата седмица , но нямаше млади хора . Аз имам приятел от бившия клас , който няма проблеми и не се оплаква , но и той няма момичета приятели . Значи вината не е само в него или в мене , а е и в момичетата ... Един друг съученик ми казваше , че твоето държание определя това на другите към теб - тогава защо като се държа добре и търся много хора , те не ми отвръщат със същото ? Ще ходя при психотеравпевт в Пловдив от есента успоредно с лечението при Роглев , дали ще помогне ?

Линк към коментар
Share on other sites

В момента хората са по морета и планини. Не стоят в библиотеките.

Изчакай да започне учебната година и пак започни да посещаваш библиотеки, читалища и компютърни зали.

А сега се разходи из Пампорово и други туристически селища в Родопите!

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Освен субективните има и обективни причини когато има трудности с намиране на приятели. Както в предходния постинг се посочва те са свързани със сезоните, образователни и културни цикли и т.н.

Според мен най-важен е броя на хората с които потенциално можеш да бъдеш в контакт, от него зависи броя на хората с които има смисъл да поддържаш контакт, това са т. нар. познати и съответно броя на хората с които се нуждаеш да поддържаш контакт, като близки, приятели, ценни колеги и други. Определящ е началния брой на всички хора, тези с които потенциално можеш да бъдеш в контакт, особено ако имаш специални интереси спрямо интересите на мнозинството от околните. Затова е по-добре да живееш или да си наблизо да гъсто населени места. В България това не е възможно истински защото е малка страна с доста посредствени постижения в сферите на живота, което много влияе на начина на мислене, дори и София е малък град спрямо световните градове. Разбира се всеки избира в ситуацията в която се намира и в нея трябва да намери какво може да постигне.

Интересно е че концентрацията на хората влияе силно върху разкриване на нови страни на личността, за мен Хонг Конг е пример за такъв град с невероятна динамика и среща на две могъщи култури. Според мен това е бъдещето на света, мегаполисите на една култура нямат подобно ефект, като Токио и Сидни например.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

..Защо като се държа добре с другите , не го оценяват ? 2010 г. не съм се оплаквал във фейсбук и пак никой не ме търсеше ! Защо не ми вярвате , че се старая ? Искам най-накрая някой да ме оцени ...

Редактирано от Historiker
Линк към коментар
Share on other sites

Свят - широк, хора - всякакви... Не губи вяра и надежда!

Линк към коментар
Share on other sites

..Защо като се държа добре с другите , не го оценяват ? 2010 г. не съм се оплаквал във фейсбук и пак никой не ме търсеше ! Защо не ми вярвате , че се старая ? Искам най-накрая някой да ме оцени ...

Няма нищо по- страшно от това да живееш с очакването някой да те оцени, някой да направи нещо за теб, някой да ти обърне внимание, някой..... някой.... някой..... А ти къде си? Оценил ли се? Направил ли си нещо за себе си?

Обръщайки внимание на някого, ти вече си обърнал внимание на себе си - решил си да направиш нещо. Защо искаш някой да те аплодира за това?

В какво точно се изразява старанието ти? Към какво е насочено? - ако е към това някой да те забележи...... Какво точно предлагаш?

Има една българска дума - " За какво да го прави? Заради черните ти очи?"

Линк към коментар
Share on other sites

Защо ми се случва това ? Има хора много по-лоши от мен . Тревожността ми пречи да съм самоуверен .Не може ли да ми дадете скайп или фейсбук ? Не ям хора . :)

Човек не бива да се сравнява с когото и да било, защото всеки един от нас е уникален. Ако се постараеш да показваш себе си, а не този, който според теб би бил харесан и приет от другите, ще започнеш да общуваш свободно и пълноценно, а тревожността постепенно ще изчезне.

Линк към коментар
Share on other sites

..Защо като се държа добре с другите, те не го оценяват? В 2010 г. не съм се оплаквал във фейсбук и пак никой не ме търсеше ! Защо не ми вярвате, че се старая? Искам най-накрая някой да ме оцени...

Няма нищо по- страшно от това да живееш с очакването някой да те оцени, някой да направи нещо за теб, някой да ти обърне внимание, някой..... някой.... някой..... А ти къде си? Оценил ли се? Направил ли си нещо за себе си?

Тук съвсем на място идва приказката за неволята.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=16&WorkID=3006&Level=1

Имаше едни книги и един вестник от 80-те и 90-те години на миналия век, озаглавени "Направи си сам!".

Има и една поговорка - "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!".

Има и още една - "Господ помага, но овцете в кошара не вкарва."

А най-сигурният начин да спечелиш от тотото е като пуснеш фиш. А най-сигурният начин да не спечелиш е като не пуснеш фиш.

Линк към коментар
Share on other sites

Има хора много по-лоши от мен.

Човек не бива да се сравнява с когото и да било, защото всеки един от нас е уникален.

Да, освен това, не се сравнявай с по-слабите, по-лошите и по-глупавите от теб, с цел да изпъкваш на техен фон!

В царството на слепите едноокият е цар, но ти не се стреми към това!

Напротив, сравнявай се с хората, които са по-добри, по-умни, по-интелигентни (включително - емоционално), по-смели, по-"отворени" от теб и се опитай да догонваш тях.

Не злорадствай, че някой друг е изостанал от теб, защото ти пък изоставаш от някой друг.

Линк към коментар
Share on other sites

Непробудения човек при трудност се оплаква, а при хубавина не благодари.

Добрия човек при трудност се оплаква, а при хубавина благодари.

Будния човек благодари и за трудностите и за хубавините в живота.

Линк към коментар
Share on other sites

Вижте, разбирам, че го правите за добро, но искам да ви кажа, че въобще не му помагате, като му набивате сега чемберите на Historiker, публикувайки разни умни мисли, как не бива да се оплаква и т.н.

Казвам това от собствен опит, аз също бях доста затворена като ученичка и всички тези "съвети" - не бъди толкова захлюпена, де, виж, другите деца какви са, прави и ти като тях, какво се оплакваш от дреболии, не бъди мнителна към хората и т.н. - НЕ ПОМАГАТ. Просто още повече закопават и без друго неуверения в себе си млад човек. В съзнанието ми ставаше следното: мислех си - всички други добре се справят с общуването, само аз съм идиот някакъв; опитвах да правя като другите, разбира се, така насилено, измъчено и естествено нищо не се получаваше, стараех се да не се оплаквам и да се правя, че всичко е наред, което също не помръдваше и на милиметър нещата; и т.н.

От друга страна аз имах един скрит коз - прекалено добре се справях с учението, което беше очевидно, дори за мен самата :) (защото енергично отричах за себе си другите си положителни страни) и това все пак ми създаваше известно самочувствие, а и другите деца периодично ме ухажваха, не само да препишат домашното, но и да им обясня нещата по физика или математика, защото те пък се срамуваха, че ще задават прекалено тъпи въпроси и ще покажат тоталното си неразбиране по предмета, ако отидат на консултация при иначе прекрасните ни учители в МГ-то.

Та, идеята е момчето да добие самочувствие, а това едва ли ще стане, като му посочвате какво НЕ трябва да прави (с една дума критикувате сегашното му поведение). Съгласна съм, че трябва да си промени поведението, но това ще стане автоматично, след като си повиши самочувствието.

Historiker, прецени внимателно какви хубави черти имаш - външни, вътрешни; сравни другите, които са добре приети сред връсниците ти, какви са спрямо теб; няма как да не забележиш, че в много неща ти сигурно дори ги превъзхождаш. Напомняй си това винаги. Прави неща, които да те направят по-добър човек с по-пълноценен живот, не заради другите, а заради себе си - такива, които са ти приятни и които считаш за значими: спортувай определен спорт, ходи по планините, или по театри, или по дискотеки, грижи се за външността си, обличай се добре, интересувай се искрено от другите хора и смело се запознавай с момчета и момичета, като по-добре да не играеш роля, а показвай истинските си интереси и наклонности. Много по-добре е дори ако се окажеш в група, харесваща примерно чалгата, да кажеш, че ти предпочиташ примерно джаз, но така, едновременно със самочувствие, че джаза е прекрасна музика, но и без осъждане на тяхната музика. И ако някой реагира в дух на - Ама как може да слушаш такава тъпа музика?, да бъдеш спокоен и сигурен и да кажеш вдъхновено, че това е един от най-хубавите стилове, че ако искат могат да ти дойдат на гости и да им пуснеш нещо, което няма как да не им хареса, че това е любимата музика на .... споменаваш 1-2 известни личности, че гласът на еди коя си чалга-певица е много подходящ и за джаз и др. под. С това че спокойно и усмихнато отстояваш своето различие от останалите най-бързо ще спечелиш авторитет. Но, първо направи това при по-малка група, дори само с един събеседник или най-много 2-3. И подбери тази малка група да не са от прекалено нафуканите и самолюбиви. Нека ти бъде по-комфортно в началото поне.

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Historiker,по, на горе пишеш че,, обмислям да започна занимания с фитнес".Направо почвай .Сериозните занимания с какъвто и да е спорт вършат чудеса.Енергиите в тялото се балансират,правиш мускули,стойката се изправя.Една година редовен спорт се отразява на характера,в положителна насока.И е добра предпоставка за нови познанства

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Дали ще бъде фитнес, бойно изкуство, йога, тае-бо, аеробика или комбинация от тях няма особено значение.

Важното е да се спортува, за да имаш здрав дух в здраво тяло.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Написах няколко стихотворения :

Ода за жената

,, Жената , едно нежно създание ,

излъчващо обаяние .

Жената-символ на красота ,

отличаваща се с доброта .

Създава живот и го развива и хората , които обича ,

със любов ги обвива .

Зад всеки мъж стои една силна жена ,

показвайки добрата му страна .

Жената -извор на вдъхновение за всеки поет ,

за нея той пише сонет след сонет ."

Редактирано от Historiker
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...