Уки` Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Здравейте! Бих искала всеки от вас да постне нещо наистина мотивиращо, което го е накарало да се замисли и да започне да работи наистина много в определена насока. Също така може да споделите как се мотивирате, какво е за вас успеха и свързан ли е с мотивацията? В такъв период от живота си съм, че мотивацията играе голяма роля и не трябва да допускам падения. Благодаря ви! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Благодаря за темата Уки! Изключително е важна и съвсем на място и навреме! Минах през много сериозни лабиринти и опитности, докато прилагах и търсех както в професията, така и в семейството и в личния си живот. Както и да опитвах, където и да минавах и каквото и да постигах, накрая всеки един път ме довеждаше в едно начало, в един мотивационен корен - безусловната любов. Успехът, мила, е морковът, но не бива да служи за мотивация. Както и тоягата. Ако човек учи нещо, за да успее на изпита, той накрая постига целта си - успява на изпита, но... след изпита всичките му знания и умения или се стопяват, или стават ненужни, защото те вече са изчерпили мотивацията си. За съжаление точно такава картинка представляват много от днешните "специалисти" - синът ми наскоро разказваше за негов колега - с отлична диплома, но заставил двама души да го обучават две седмици и накрая съсипал протоколите на един проект - добре че предвидливо си имали архив. Предложили му да напусне по свое желание и... след седмица дошъл да черпи, че го приели аспирантура по същата специалност - изкарал си изпита с отличен! Ако мотивацията на един музикант е оценката на комисията, той няма да твори, няма да бъде себе си, той просто ще се нагажда към вкусовете на изпитващите и техните изисквания, за да "мине". Същото е и с публиката - там е за аплодисментите и ангажиментите. Видяхме го и на олимпиадата - побеждаваха, когато играеха и се състезаваха с любов и без мисъл за успех... Когато стане дума за мотивация и успех, си спомням за Андрейчо - беше във 2 клас и мнооого трудно вървеше, почти никакъв напредък месеци... Почти се бях отказала вече. Майка му усети и ме помоли да го приемам дори и само така, без никакви успехи, защото по думите и "той цяла седмица отбелязва в календара дните" до нашата поредна среща. Останах поразена и същия час видях любовта в очите му. Засрамих се - едно 8 годишно дете се стараеше и се трудеше без никакви успехи, никакъв напредък, само защото обичаш да се занимаваме заедно, да пеем (не че можеше да пее), да нареждаме букви и думички и картинки, да играем, да се смеем... В учебниците ми пишеше, че процесуалната мотивация била вторична - оказа се, че точно тя е важната. И тоава реших да последвам примера му и да работим с него за едната радост и удоволствие. Не усетих как са минали десетина месеци. Осъзнах промяната един прекрасен ден, когато неочаквано за мен Андрейчо ми преведе думите на песничката без моя помощ! Няколко години по-късно майка му се похвали, че им превеждал филмчетата.... pavli82 и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Здравей, Уки! Съгласна съм с Донка. Аз щях да ти го кажа по-директно. Няма падения - има път. Прави предимно това, което ти идва отвътре; така ще е най-добре за всички - и за теб, и за другите. Казвам предимно, защото така или иначе живеем в общество и не можем да не се съобразяваме донякъде с наложените стереотипи и т.н. Но ... нека да е само донякъде Успех! Редактирано Август 14, 2012 от Диана Илиева Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.