B__ Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) Интересува ме мнението на всички и особено на психотерапевтите и психолозите във форума относно механизма на осмилсянето. Тук не става въпрос за логическо разбиране на нещата от рода на "Иванчо е човек. Всеки човек ходи изправен. Значи Иванчо ходи изправен", което по същество е безполезно, тъй като просто утвърждава вече осъзнати факти. Става въпрос за осмислянето на случващото се с човека. Осмисляне на нещата (събития, факти, отношения и т.н.) от гледна точка на значението им за конкретния човек. За съзнателната и несъзнателната асоциативност, които водят до прозрения за смисъла на нещата, водят до пренареждане на убежденията и вярванията, създават нов или подобряват стар модел на разбирането за живота, уточняват разбиранията за неща като щастие, свобода, любов, труд, почивка и т.н. Какъв е според вас механизмът на осмислянето? Какви неща участват в този механизъм като ум, чувства, преживявания, опит, памет, енергийни структури и т.н.? Без какво може да се осъществи осмислянето? Без какво не може да се осъществи? Кое е жизнено важно за осмислянето като условия, поведение на човека, желания и т.н.? Какви трудности може да има в осмислянето на нещо? Кога осмислянето е невъзможно? Осмислянето може ли по някакъв начин да се управлява и в каква степен, и с какви очаквани резултати? Редактирано Август 13, 2012 от БожидарЗим Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Осъзнава се и се насочва, от позицията на самосъзнанието (научният термин е метакогниция). Колкото повече човекът има развито самосъзнание, толкова и способността му за осъзнаване, наблюдение и намеса в потока от мисли, чувства и поведенчески реакции е по-активна! Колкото метакогницията е по-присъстваща в живота на човека, толкова повече той е творец на вътрешния психически процес, оттам и на външното възприятие на случващото се (причинно следствено случване), следователно и ковач на съдбата си! Обикновено в този форум се наблюдава склонност към философски интелектуализации. Би ми се искало, ако разсъждаваме, да е в по-голяма степен като изказ на собствен опит и само като добавка, като обличане на този опит в думи, на прочетено знание. Поздрави, Орлин АлександърТ.А., Донка, B__ и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Ами давай личен опит Особено може да поясниш момента със самоосъзнаването, което явно е нещо като себеосмисляне. За себеосмислянето пак важат горните въпроси Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Не, самоосъзнаването е различно от самоосмислянето. Надмисловно е. Различно е от мисленето за мисленето, от друга, вертикална плоскост е. Осмислянето е само обличане в думи на самосъзнанието. Самосъзнанието е поглед от позицията на вътрешния център (атма, будхи, манас/ истина, любов, мъдрост) над его механизмите на мисли, емоции, енергия, телеснна моторика, реакции и поведение. АлександърТ.А., Донка и B__ 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) Не, самоосъзнаването е различно от самоосмислянето. Надмисловно е. Различно е от мисленето за мисленето, от друга, вертикална плоскост е. Осмислянето е само обличане в думи на самосъзнанието. Самосъзнанието е поглед от позицията на вътрешния център (атма, будхи, манас/ истина, любов, мъдрост) над его механизмите на мисли, емоции, енергия, телеснна моторика, реакции и поведение. определено интересно. Не очаквах изразяването на чак такъв модел Лично аз не виждам разлика между самоосъзнаването и самоосмислянето, но за теб и в твоята дейност това явно са различими и обособени процеси. И моите наблюдения са, че самоосъзнаването е нещо отделно от, способно да управлява или поне способно да оценява "потока от мисли, чувства и поведенчески реакции". По моя опит потока от мисли може да пречи на самоосъзнаването, чувствата трябва съпровождат истинското и значимо осъзнаване, а поведенческите рекции са необходими, за да има върху какво да се осъществи самоосъзнаването, т.е. поне при мен самоосъзнаването е свързано с попадане в нова и различна ситуация, където вече странните ми досегашни реакции служат като убеждаване да усетя осъзнаването, което все едно е спало до този момент и е чакало ситуация, в която да "блесне". Имам голям въпрос. Според теб може ли да се управлява самоосъзнаването? Как и защо, ако не може? Редактирано Август 13, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Под осмисляне вероятно се има предвид разбиране. Мисълта... Първо е необходимо да обикнем мисълта. Ако съществуват някакви ограничения, те не са в мисълта ни, а в нас самите. Границите в мисленето ни са граници в нашето съзнание; свободата в мислите е свобода в съзнанието ни; широтата на мислите ни е широтата на съзнанието ни. Пиша това, защото за разбирането е необходимо да обхванем това, което искаме да разберем със съзнанието и мислите си. Ако не можем да го обхванем в цялост, от всички възможни страни и с всичките му взаимовръзки с обкръжаващия свят, то ние не можем да го разберем напълно. Конкретният ум работи предимно анализирайки, но разбирането идва със синтеза. Само така парчетата информация могат да бъдат сглобени в цялостна и по-пълна картина. Механизъм няма. Има вместимост на съзнанието. Ако тя не достига, и разбирането ще е слабо. Ако мисълта ни е ограничена, и разбирането ни ще е ограничено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Ако под себе (само) се имат предвид мисълта, чувствата и поведението, тогава себе-съзнаването може да бъде повишавано според степента на сливане с наблюдаващия център. Колкото по-интензивно и пълно е това сливане (йога), толкова по-разширено е самосъзнанието. Това разширение вероятно може да се нарече управление - но управляващият е от различно от егото естество. Донка и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Август 24, 2012 Доклад Share Добавено Август 24, 2012 Какъв е според вас механизмът на осмислянето? Осмисляне - на мен ми звучи, като намиране на смисъл, което е доста близко до осъзнаването, но пък е различно. Намиране на смисъл е на по-ниско ниво според мен от осъзнаването. Осмислянето, намирането на смисъл е краен продукт на мисловен процес, който наистина по пътя на логиката, личния опит и ценности се намира смисъл. Този открит смисъл се добавя към опитността и служи като мотивираща опора за действие. Докато осъзнаването е усещане. Когато човек осъзнае нещо, той може да не е в състояние да го формулира, просто усеща някаква яснота. Осъзнаването, може да се стимулира, чрез поредица предпоставки, но кога ще се случи е непредвидимо. Осъзнаването се получава в някакъв отключващ момент, предизвикано от някакво събитие, без значение дали е незначително или съдбовно. За мен мисленето е много важно. С мисълта си аз мога да отида навсякъде, да бъда такава, каквато поискам. Години наред съм прекарвала да фантазирам. Често не се нуждая от нищо друго освен да си фантазирам - във фантазиите всичко е възможно. Затова да остана без мисли е плашещо за мен. Нямам мисли - не съществувам. В момента съм на етап на разсъждения, философстване, осмисляне, дали бих могла да съществувам без мисли. Самата мисъл за това вече е абсурдна, и е на ръба да ме доведе до лудост. Но, аз продължавам да го правя, защото за мен е важно да се освободя, да стана независима от мислите си, да знам, че мога да съществувам пълноценно и без тях. Да да имам сили да навляза в толкова абсурдно за мен предизвикателство ми дават малкото състояния в които съм била, без мисли. Всъщност под състояние " без мисли ", имам в предвид без думи. Човек може да мисли, чрез картини, звуци, аромати, усещания... успях да осъзная това най-накрая, но трябваше да го изпитам веднъж, два пъти, няколко пъти... Но не го разбирах и не го разбирах. Не исках да се откажа от думите. Да осъзная, че мога да бъда щастлива без думи ми помогна...моя котарак. /Бях шокирана, че мога да се уча от котка, но това е друга тема/ Наскоро спорих с един човек, че животните имат само инстинкти. За мен моят котарак е много интелигентно същество. Той е първият ми домашен любимец и първият ми директен контакт с животните. След него в домът ми приюти още около осем котки, но в момента съм си само с него. Другите котки сякаш дойдоха в живота ми само за да потвърдят, че подобно на хората, животните също са различни и уникални всяка на различно ниво на интелигентност. Наблюдавам моя котарак вече четвърта година. През годините не веднъж ми доказа, че не е просто живнотно с инстинкти. Той има емоции, спомени, мечти, мисли. Имало е ситуации в които просто го наблюдавам как разсъждава върху дадено събитие, не за да вземе решение, а просто се опитва да осъзнае какво става, защо и как дадена промяна се е случила, най-вече усетих, че пита: ЗАЩО? Та така, моят котарак не знае думи/е не съм съвсем сигурна, че на котешки няма думи/, но това не му пречи да мисли, чувства, спомня и мечтае. Да се чувства щастлив или нещастен. И така, аз получих осъзнаване, в момент на съзерцание на моя котарак, че мога да съществувам без да мисля с думи. Все още не мога да се откажа от думите, но самата мисъл, че допускам, че е възможно е някакво освобождаване за мен, премахване на един голям страх. А това само по себе си е отваряне на нова врата към нови хоризонти. Сега съм се заела да мисля върху въпроса, че е възможен и друг начин на пълноценно съществуване - без образи, звуци и познати усещания. Опитвам се да си представя, да изключа едно след друго сетивата. Бих ли могла да съм щастлива, ако не вижам? Толкова обичам цветове и форми, аз съм художник, за мен те са много важни. Какво бих правила без тях? Какво бих правила, ако никога не чуя хубава музика, ромон на вода, песен на птици? Ако не мога да усещам най-приятния допир? Нямам сетива - не съществувам. Друг страх, друго ограничение. Надежда тук ми даде любовта. Имах шанс да изпитам неземна любов, любов отвъд сетивата, любов която ме отведе отвъд всичко познато - нещо което не може да се сравни и опише с нищо. За това усещане копнея. И този копнеж, може би ще ми помогне да преодолея и ограничението на сетивата. Незнам дали това, което споделих ви е интересно. Но по тези начини аз осмислям и осъзнавам нещата. Колкото и да твърдя, че съм с голямо въображение, широкоскроена и т.н - се оказва, че имам нужда от " доказателство ", за да приема. Дори когато твърдя, че вярвам. Аз мислено и инстинктивно проверявам, сверявам пасва ли дадената информация на моя калъп. Има още много да се уча. Подозренията ми, че ключът към всичко е това, което усещам цял живот - любовта. Едва ли тук някой ще каже на друг нещо ново, всички сме чували, знаем, опитва ли сме, осъзнавали сме едно или друго за което си споделяме в този форум. Обаче знанието, познанието, осъзнаването, сливането с дадено нещо е на толкова много нива. За нещо може да си чувал, да го знаеш, да си го опитвал, да го познаваш, и всеки път отново с възхищение да го осмислиш на по-дълбоко ниво, да го усетиш и осъзнаеш още на по-фино ниво. Незнам доколко е безкраен този процес, но е невероятен. Ако взема за пример най-обикновена ягода. Всеки е виждал ягода, знае че е ароматна и вкусна./е сигурно за тези които са алергични тя е ужасна/. Човек може да си купи ягоди и да си ги хапне с най-голямо удоволствие. Но може да вземе една ягода и да се взре в нея. Да забележи всяка семчица и всяко мъхче по нея, да вдъхне аромата и да предвкуси вкусът й. Може обаче да бъде с любимия си и той да му поднесе ягода. Тогава ягодата става необикновено различна. След време когато е сам взема една ягода - тя вече не е ягода, тя носи спомен за любимия. В следващ път отново може да съзерцава ягодата, да се възхищава на дизайна и структурата й, като феноменално Божествено творение, творение като всяко друго дори като картофа, който няма ярък и изкусителен цвят, няма съвършена форма и аромат, но кой не обича пържени картофки ))). Не е ли възхитително как от едно коренище, миришещо на пръст се получават хрупкави картофки? Сресвам се малко шокирана, от принизяването на мислите си - от къде тръгнах, къде стигнах... А и пържените картофки не са здравословни, но колкото и неприветлив да изглежда картофа, в сравнение с ягодата и колкото и нездравословни да са пържените картофки/а те може и да са задушени/, и картофа е Божие творение. Ние хората сме, които избираме дали картофките са да варени или пържени, кое е здравословно или не, кое е красиво или не. На трапезата има място и за красивата ягода и за картофи. Човек не може да яде само пасти, ако живота е безкраен празник, ще стане скучен.Хармонията е да има по малко от всичко, по толкова, колкото е нужно. Та така е с осмислянето на нещо: Аз-светът-Аз-Вселената-Любовта Донка, ISTORIK, Cveta5 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.