Донка Добавено Август 17, 2012 Доклад Share Добавено Август 17, 2012 Според моите положителни опитности Божията воля за човека е да проявява своята свободна воля, за да спазва божиите закони, а също така да узнае нещо, да го осмисли, да го разбере и да го приложи. Както прекрасно го е казала query волята всъщност играе роля само и единствено, когато трябва да проявим свободната си воля- да се учим или да не се учим от житейските уроци. За мен лично това не е само, а в края на краищата до това се свежда всичко, това е мотивът и на узнаването, и на осмислянето, разбирането, прилагането, изборите... Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 17, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 17, 2012 Според моите положителни опитности Божията воля за човека е да проявява своята свободна воля, за да спазва божиите закони, а също така да узнае нещо, да го осмисли, да го разбере и да го приложи. Както прекрасно го е казала query .... Е точно това е голямата гордост да си мислиш, че ти имаш собствена воля и че по свое благоволение ти спазваш Божиите закони Голяма гордост. Те Божиите закони и без това управляват животата ти. А ти казваш, че си имала благоволението да ги спазваш.... ХА ХА ХА Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 17, 2012 Доклад Share Добавено Август 17, 2012 Не знам дали съм и кой е горд - това е Божия работа да преценят там горе и да дават последствията. Аз само знам, че откак мисля така, плодовете в живота ми са все румени и сладки.... и светът е все по-красив. По плодовете познавам дали съм на прав път... Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 18, 2012 Не знам дали съм и кой е горд - това е Божия работа да преценят там горе и да дават последствията. Аз само знам, че откак мисля така, плодовете в живота ми са все румени и сладки.... и светът е все по-красив. По плодовете познавам дали съм на прав път... Аааа, радвам се за теб. Ще пиша в други теми, тъй като иначе ще се отклоним. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 Не знам дали съм и кой е горд - това е Божия работа да преценят там горе и да дават последствията. Аз само знам, че откак мисля така, плодовете в живота ми са все румени и сладки.... и светът е все по-красив. По плодовете познавам дали съм на прав път... E, Донче, прецени сама, ти също често си го споменавала - в момента, когато си му "отпуснала края" така да се каже, когато си спряла да насилваш нещата да бъдат такива, каквито са били твоите критерии за добро и правилно, когато си се смирила и си позволила нещата да следват естествения си ход, едва тогава са дошли сладките плодове в твоя живот. Като си усетила плодовете, че са сладки, следствието е било да си промениш критериите за добро и правилно. Но, тези твои нови критерии, може да са по-близо до Божествените закони, но не е задължително да са точно по тях (както и моите, както и на другите хора). Извинявай, ще си позволя един личен коментар, ако е неудачен, изтрий го, имаш права за това - ето, забелязвам, че при потърсен съвет насърчаваш другите хора да се разделят с техния труден партньор в живота, базирайки се на собствения опит; според мен за около половината хора това едва ли е правилното решение. Та, "хватката" според мен е, не да спазваме нашите си критерии и правила, а всеки път да се опитваме да узнаем/почувстваме, каква е Божията воля в конкретната ситуация. Много по-лесно е да спазваме определени правила и критерии, много по-ясно и логично, особено за съвременните хора, обаче за съжаление е невъзможно да се формулират еднозначни и универсални правила. Има такива, твърде общи и абстрактни, в Библията. Учителят също е давал, но ако забележите, те са различни, за различните групи хора, на които ги е давал. Също има изключения и т.н. И съвсем резонен идва въпроса, как да разберем каква точно е Божията воля в конкретна ситуация? Ами не е лесно да се разбере, то ако беше лесно и просто, всички щяхме да го правим и нещата щяха да вървят по мед и масло. Има много начини - проба и грешка (често го правим, макар и често да не съзнаваме, че е това); да преспиш с даден въпрос в главата и на сутринта да вземеш решението (чест съвет, стар, при много народи); да се отпуснеш и да почувстваш с тялото потенциалните отговори - при този, при който усещаш стягане и тежест "под лъжичката" (в областта на слънчевия сплит), значи не си на прав път ... и др. За съжаление често сме умствено и емоционално обременени по отношение на "правилния" начин и каквото и да правим ни е много трудно да разберем Божията воля - поне за себе си мога да го кажа. А най-добрият начин, посочен и в Библията, и от много световни Учители е смирението; при смирения човек "правилния" отговор изплува много лесно, съвсем естествено, често е странен и нелогичен/неподходящ от гледна точка на околните; смиреният човек просто знае, че така е добре, така е редно и в него няма колебание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 (edited) Не знам защо ти е прозвучало така, Дианче, но това си е твое лично мнение и ти имаш право на него. Никога не съм се осмелявала да насърчавам някого да се раздели с някого. Винаги съм насърчавала и ще насърчавам, обаче, човекът да се научи да обича сам себе си достатъчно, за да няма нужда друг да го обича, за да не живее със своя партньор само защото ако го няма, той ще остане сам, празен, недостатъчен... Когато човек може да живее щастливо сам, едва тогава той може да живее щастливо и с партньор - това вече съм го изпитала. Не е задължително да се разделят, за да се научат на това - дори е по-полезно да се учат докато са един до друг, но ако докато са заедно, все не става, все не могат да се научат да са свободни докато живеят обвързани, а не свързани, по-добре е да се учат сами. За да влезна в темата - можем ли да приложим силата на волята си, за да узнаем дали сме постигнали вътрешна свобода и самодостатъчност - отговорът ми е - ДА! Всъщност май без нея няма да стане Постепенно се заформя въпросът: - Кое е естественото състояние на човешките отношения и узнаването? А кое изисква осъзнато волево действие? Дали вътрешната свобода и самодостатъчност са тези, които си носим без да осъзнаваме и без да прилагаме воля? Или обратното - зависимостите са си вътре в нас и ни носят по течението си докато ги осъзнаем и преодолеем? Говорим, за слънчевия сплит и неговата "решаваща дума" - да добавя, че той откакто се помня ми дава ясни знаци, само че аз започнах да ги разчитам и да ги следвам едва когато приложих усилие на волята да осъзная техния механизъм, послания и приоритети. Само че тук едва ли не ме поставихте в позицията на отричаща всичко друго освен волята. А аз още в първите си постове заявих категорично - за мен само хармоничното единство на ума, сърцето и волята са валидни и приоритетни. Едното извадим ли, разкъсаме ли троицата, изпадаме в състоянието на човек, който се опитва да разлъчва това, което Бог е съединил. През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи. В това време, насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане!" Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце. Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят. Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си. Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва. По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне. По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга. Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му. След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си. Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума. от вчерашната съборна беседа - Гласът на любовта Кой ще призове ума на помощ? Кой ще предаде правилно истината от сърцето на ума? Редактирано Август 19, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 19, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 19, 2012 Че защо да разлъчваме троицата ум, воля, чувства?! Никой не иска да разлъчва!!! Много е удобно за егото да представя нещата в крайности, за да може по-лесно да ги отрече. Просто умът не става за вземане на решения. Това е. Той е изпълнител и .... ... Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му. След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. ... от вчерашната съборна беседа - Гласът на любовта Кой ще призове ума на помощ? Кой ще предаде правилно истината от сърцето на ума? ...средство за комуникация. Умът е средство за комуникиране, изразяване, анализ. За четене, възприемане на беседи. И докато прави тези неща, когато притихне, то тогава се появяват сигналите за вземане на правилно решение, които идват от центровете, които могат това. Не е само слънчевия сплит, хората са различни, всеки си има своя център. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 По- скоро прилагам силата на интуицията, за да науча нещо...А също така и силата на интелекта и логиката...Хах... Ники_ и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 Можете ли да приложите силата на волята, за да узнаете нещо? Ако можеш - хубаво. Ако не можеш - пак хубаво. Ники_ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 (edited) Хей, дайте да се види таз воля на практика!? Ето един въпрос за узнаване: Коя ще е датата на вашата смърт? Ако този въпрос е сложен, то изберете си някой по-егоугоден, оп, простете, исках да кажа по-лесен. Опитайте да узнаете каквото и да е без да се ползвате от лунарни (Вавилонски) методики. И лекинко с напъните! Редактирано Август 19, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 Всеки ден умираш по няколко пъти. Въобще смъртта ти е необходимост, за да си едно щастливо дете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 (edited) За да влезна в темата - можем ли да приложим силата на волята си, за да узнаем дали сме постигнали вътрешна свобода и самодостатъчност - отговорът ми е - ДА! Всъщност май без нея няма да стане Постепенно се заформя въпросът: - Кое е естественото състояние на човешките отношения и узнаването? А кое изисква осъзнато волево действие? Дали вътрешната свобода и самодостатъчност са тези, които си носим без да осъзнаваме и без да прилагаме воля? Или обратното - зависимостите са си вътре в нас и ни носят по течението си докато ги осъзнаем и преодолеем? Говорим, за слънчевия сплит и неговата "решаваща дума" - да добавя, че той откакто се помня ми дава ясни знаци, само че аз започнах да ги разчитам и да ги следвам едва когато приложих усилие на волята да осъзная техния механизъм, послания и приоритети. ... Кой ще призове ума на помощ? Кой ще предаде правилно истината от сърцето на ума? А може и да се самозалъгваме, с туй "да", щот на практика кат гледам, свободни, свободни, но относително свободни... Не виждам истински свободни. Е, его-то на някой може да си мисли какво ли не. Аз също много съм се лъгал и самозаблуждавал, пък и съм си вярвал, даже без да се усетя, толкова угодно ми е било... Слънчев сплит, тестиси, или пък простата... всяка една клетка може да изиграе ролата на "аларма", дето да ни алармира, но истинското разбиране, прякото, директното, има проява единствено в т. н. сърдечно съзнание. Ако не умеем правилно да разчитаме и да виждаме директно (в) слънцето, щем не щем ще се ориентираме по неговото отражение в някоя водна повърхност по земята (разбирай енергийници центрове, биоактивни точки, енергийни канали). На това му викам: След дъжд - качулка. Редактирано Август 19, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 Всеки ден умираш по няколко пъти. Въобще смъртта ти е необходимост, за да си едно щастливо дете. С всяко издишване, брате, смърт е. Ама е нужно и Новораждане за щастието на детето. Подобно на вдишването. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 Ники_: ""Ама е нужно и Новораждане за щастието на детето. Подобно на вдишването."" Не. Всъщност не е необходимо да си жив, това автоматично прави смъртта илюзия. Това не значи обаче, че не може да я изпиташ. Дори ако се понапънеш малко, може моментално да изпиташ физическата смърт - от рак например, стъпка по стъпка. Откъде идва това познание? Какво има под него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 (edited) Ники_: ""Ама е нужно и Новораждане за щастието на детето. Подобно на вдишването."" Не. Всъщност не е необходимо да си жив, това автоматично прави смъртта илюзия. Това не значи обаче, че не може да я изпиташ. Дори ако се понапънеш малко, може моментално да изпиташ физическата смърт - от рак например, стъпка по стъпка. Откъде идва това познание? Какво има под него? Брате, щастието е невъзможно, ако няма кой да го изживява. Затова учение, слез "не аз" продължава с "аз & не аз". След Просветлението, след Нирвана, след осъзнаването на Шунята следва "завръщане", при което отново има "аз", но този "аз" няма нищо общо със стария "аз". Иначе се "отлита", или както казва Ошо - формата постепенно се разгражда. А това не е целта на Творението. Редактирано Август 19, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 Ники_: "Затова учение, слез "не аз" продължава с "аз & не аз". След Просветлението, след Нирвана, след осъзнаването на Шунята следва "завръщане", при което отново има "аз", но този "аз" няма нищо общо със стария "аз"." Не те разбирам, ама нищо. Проверката е ясна: дали си щастлив. Аз съм щастлив, за теб - ти си знаеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 Хей, дайте да се види таз воля на практика!? Ето един въпрос за узнаване: Коя ще е датата на вашата смърт? Ако този въпрос е сложен, то изберете си някой по-егоугоден, оп, простете, исках да кажа по-лесен. Опитайте да узнаете каквото и да е без да се ползвате от лунарни (Вавилонски) методики. И лекинко с напъните! Можеш да помолиш Бог да те осветли по въпроса. Ако се получи, значи си прав и волята е ненужна. Можеш да пробваш и с интуиция. Когато успееш пак пиши. И хайде сега да категоризираме молитвите и интуицията като ненужни, само защото не можеш да узнаеш датата на смъртта си чрез тях. Аз с леко усилие на волята мога да науча достатъчно много неща, които ме интересуват. Това, че някои неща е невъзможно да се постигнат към дадения момент е ясно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 20, 2012 Доклад Share Добавено Август 20, 2012 Хей, дайте да се види таз воля на практика!? Ето един въпрос за узнаване: Коя ще е датата на вашата смърт? Ако този въпрос е сложен, то изберете си някой по-егоугоден, оп, простете, исках да кажа по-лесен. Опитайте да узнаете каквото и да е без да се ползвате от лунарни (Вавилонски) методики. И лекинко с напъните! Можеш да помолиш Бог да те осветли по въпроса. Ако се получи, значи си прав и волята е ненужна. Можеш да пробваш и с интуиция. Когато успееш пак пиши. И хайде сега да категоризираме молитвите и интуицията като ненужни, само защото не можеш да узнаеш датата на смъртта си чрез тях. Аз с леко усилие на волята мога да науча достатъчно много неща, които ме интересуват. Това, че някои неща е невъзможно да се постигнат към дадения момент е ясно. Добро утро! Просителната молитва също е волеви акт, акт на "аз"-а, на "его"-то. Не става. Може да се молиш и пак нищо да не получиш, никакво откровение, никакво узнаване. Не става, защото не си се пуснал, защото не си свободен, затова и узнаването е под въпрос, възможно е, но не е сигурно. Не зависи от волята, а от Бога, въпреки волята на индивидуалността, изявена чрез молитвата. Когато си напълно отпуснат, напълно неволеви, тогава целото познание се разкрива, т. е. пада преградата, заблудата, неведението, но за тази цел е нужно пълно предаване, а предаването не става с воля, а с пускане, с това да се пуснеш, да отпуснеш хватката, сграбчването, вкопчването. Тъй и Христос практически показа - предаде себе си в Божиите ръце. Разпването е аналогия и на медитативния процес. У-Вей, или действие чрез бездействието, или прекратяване на деятелността, известно още и като "Шаббат". Тотално предаване. Самадхи, Нирвана. Каквото и да правиш, каквито и да е подготовки, каквито и да е волеви актове, то само пречиш с тях и колкото и да опитваш, то насила няма да се случи. Трябва да се предаде човек, но предаването става едва след като си опитал всичко, щото "его"-то не вярва и иска то да е извършителя, щото е комплексирано. Предаването става едва при крайно измъчване, когато вече няма какво друго да правиш, когато нямаш друг изход, освен да умреш, в тази мистична смърт, носеща много имена... Преди да умре човек не може да се новороди, а преди да се новороди няма безусловна Любов в постоянно отношение. "Два пъти родени" - (Утринни Слова, 28.03.1943 Неделя, София) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 20, 2012 Доклад Share Добавено Август 20, 2012 Ники_: "Затова учение, слез "не аз" продължава с "аз & не аз". След Просветлението, след Нирвана, след осъзнаването на Шунята следва "завръщане", при което отново има "аз", но този "аз" няма нищо общо със стария "аз"." Не те разбирам, ама нищо. Проверката е ясна: дали си щастлив. Аз съм щастлив, за теб - ти си знаеш. "Аз съм щастлив" = дуалност. От една страна "аз", а от друга щастието. Точно това ти писах - че щастието е невъзможно, ако няма кой да го изживява, ако няма "аз", но... "аз"-ът за който писах по-горе в мненията, вече не е същия, какъвто е бил. Както Петър Дънов. Той се е новородил. След просветлението, след като е изживял "Себе Си" като Всичкото и Нищото, "се" е "завърнал", като учителят Беинса Дуно. Пак е бил Петър Дънов, но вече не е бил същия, а преобразен, защото познанието за истинската реалност, за истинската същност на нещата, вече била разкрита. След това няма вече неведение, няма Майя - хем "си" Всичкото и Нищото, т. е. отъждествен с Бог, хем "си" индивидуалността, "аз"-а. Това е да "Събереш Небето и Земята", както се преподава в Дао. Това е да се осъзнае Единосъщието между Нирвана и Сансара, на каквото учи Нагарджуна. Това е недвойствено Самадхи. Какво е Бог? Тук ли е, там ли е? Това ли, онова ли? Ако Бог е Нирвана, Пустотата, Шунята, а неБог е другото, то имаме двойственост. Ако Бог е ясното съзнание, Любовта, пък неБог е замъгленото съзнание, омразата, страданието, болката, ракът, тъмнината, то имаме двойственост. Има два подхода към осъзнаването. Единят е чрез "нети нети" ("нито това, нито това"). Това е подхода чрез ума. Другият е чрез "и това, и това". Това е подхода чрез сърцето. Първият е чрез отричане, за да се достигне до Шунята, до Дао, до Пустота, които ума не може да си ги въобрази. Вторият е чрез приемане, чрез Любовта, който нищо не отхвърля и която във всичко вижда Бога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Август 20, 2012 Доклад Share Добавено Август 20, 2012 Ники_ точно за това говоря, сега като истински мъж можеш да позволиш да умреш (буквално) и да изхвърлиш всички тези идеи от голямата глава. Това е смъртта или "новораждане", както го наричаш. Всяка жена ще го разбере това, казва се "отдаване", за съжаление за мъжете не е толкова лесно. Питай, която и да е такава, за да ти обясни какво е щастие, и идеите "Аз/ Не аз", ще ти ги забърши с мокър парцал... като ти отреже главата. Няма защо да чакаш до просветление, може да изхвърлиш боклуците сега. Нито Петър Дънов, нито Бог, нито Шунята ще се занимава с проблемите ти. Не искам да омаловажавам труда ти, нито да те обидя, действителността е по-проста и сурова. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 20, 2012 Доклад Share Добавено Август 20, 2012 (edited) Ники_ точно за това говоря, сега като истински мъж можеш да позволиш да умреш (буквално) и да изхвърлиш всички тези идеи от голямата глава. Това е смъртта или "новораждане", както го наричаш. Всяка жена ще го разбере това, казва се "отдаване", за съжаление за мъжете не е толкова лесно. Питай, която и да е такава, за да ти обясни какво е щастие, и идеите "Аз/ Не аз", ще ти ги забърши с мокър парцал... като ти отреже главата. Няма защо да чакаш до просветление, може да изхвърлиш боклуците сега. Нито Петър Дънов, нито Бог, нито Шунята ще се занимава с проблемите ти. Не искам да омаловажавам труда ти, нито да те обидя, действителността е по-проста и сурова. Eхее! жена - мъж = дуализъм идеи - не идеи = дуализъм голяма глава - малка глава = дуализъм смърт - живот = дуализъм умреш - новородиш = дуализъм То трябва да се отхвърли всичко, а не само половинчато и не само до толкова до колкото ни стига погледа/разбирането. Идеята за идеята/идеите, било то за това дали да се приеме, или отхвърли. Идеята за някой друг, който може да бъде поправен. Идеята за "аз" и за важността/солидността на този "аз". Лично го наричам "себеотдаване", но то има много имена. Какво ли от това? У всеки човек има и жена, и мъж, и дете. Не е точно и не е правилно, че жената умее по-добре да се себеотдава от мъжа. Слабо е това заключение и невярно. Няма нищо за изхвърляне. Всичко е за изхвърляне. Зависи от подхода, както описах по-горе. Дори няма нищо за разяснение. Ако не се водиш по любовта, ще те тегли/принуждава страданието. Сам не може никой да умре, защото това не е концерт по желание. Спасението е дар/награда от Бога за Бога. Няма боклуци реално. От едно по-ниско ниво много неща могат да се видят като боклуци, но разкрие ли ти се цялата картина, боклуци липсват. Само Бог е, който танцува. Нямам проблеми, нито глава за рязане. Дали съм мъртъв или жив, а може би и двете, до колкото въобще има разлика. Дали съм аз, или не съм? И съм и не съм, едновременно. Дали пиша не теб? И не, и да. Дали пиша въобще? И не и да. И си и не си. Всичко, което писах го няма, затова само глупец маже да репликира (хехе), но пък то и глупец няма, освен мен, който репликирам. Всъщност сам си говоря. Понявга зная това, както в случая, понякога се правя, че не зная, че чак си вервам. Лилла му казвам ("казват"). ha sariputra rupam sunyata sunyataiva rupam, rupan na prithak sunyata sunyataya na prithag rupam, yad rupam sa sunyata ya sunyata tad rupam; evam eva vedana-samjna-samskara-vijnanam. из "Сърдечната сутра" но това е само половината от Истината. "Ти" стигни до там, пък после... Останалото не се преподава. то е тайна, въпреки, че е писано, казвано, но "никой" не го възприема, защото "никой" не го вижда, никой не го различава, "никой" не го разпознава. Действителността, която виждам (аз) и която съм (не аз) никак не е сурова. Проста е и сложна в красотата си любяща. Сурова е понявга от позицията на индивидуалността, която в самозлаблуда се съпротивлява. Но и то е Лилла. Сатчитананда, но дори и това не може да я изрази. И какво от това? Думи - прах и пепел. Но с вода и импулс, праха и пепелта живот са. Живот в Живота. Ако ги захвърлиш, ще изгубиш аромата. Творението, илюзията, света, идеите, боклуците и пр., и пр. - всичко това е аромат, красота, но не и преди да "си се" (ново)родил за тях, не и преди да "си" прогледнал. Редактирано Август 20, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Август 21, 2012 Доклад Share Добавено Август 21, 2012 Ники_: Супер е така, без абра-кадабра. Първо дуализма не е лицемерие, за да го сочиш с пръст и да го отхвърляш. Защото пак става дуализъм: дуализма е лошото и има нещо друго - "Бог знае какво", което е добро.Той е хубаво нещо и имаш нужда от него. Приемаш двете неща в себе си и вече няма дуализъм. Приемаш и доброто и злото в себе си, и вече няма добро и зло. Приемаш мъжкото и женското в себе си и вече не си нито мъж или жена. Такива работи. Научи се да приемаш нещата такива каквито са, без да искаш да ги променяш, това е истинската любов. Второто Аз съм/ Аз не съм - това е On/Off на мисловната кутия. Мислиш - Аз съм. Не мислиш- Аз не съм. Само че как да изключиш мисловната кутия. Определено не зависи от теб и не можеш да го направиш с воля. То е резултат на нещо друго: себеотдаване, интелектуална дейност, друг ще реши кога си готов. И има много боклук в тебе - демони, мъртва душа, както искаш го наричай. Трето: прав си, сам си, други няма и няма да има. Това обаче е парадокс, Казваш: "Сам съм". По-интересно е: "Кой съм Аз", кой е сам? Виждаш ли това е арогантност- кой си ти? Когато не си ти, кой си ти? Преди мисълта, кой е. Тогава кой е сам? Когато не си ти, кой говори или гледа? Какво има да ти каже? Не бързай да изхвърляш, може да се окаже, че там където си в момента е най-голямото преимущество което имаш. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 21, 2012 Доклад Share Добавено Август 21, 2012 (edited) Първо дуализма не е лицемерие, за да го сочиш с пръст и да го отхвърляш. Защото пак става дуализъм: дуализма е лошото и има нещо друго - "Бог знае какво", което е добро.Точно така, но не съвсем. Не "Бог знае какво", а аз знам какво. Отхвърлен дуализма, при положение, че отхвърлянето е правилно, се разкрива реалността, която приема нещата, без да желае да ги променя, както по-надолу си писал, навлизайки в противоречие. Затова ти писах, че няма глава за рязане, нито демони за изтласкване, за виждане, за игнориране, нито пълни и празни души... Да, в началото е полезен дуализма, после е ненужен. Приемаш и доброто и злото в себе си, и вече няма добро и зло. Приемаш мъжкото и женското в себе си и вече не си нито мъж или жена. Такива работи. Точно тъй. Научи се да приемаш нещата такива каквито са, без да искаш да ги променяш, това е истинската любов. Мхъ, тогава няма да имаш нужда да обясняваш на който и да е, каквото и да е, нито да го тласкаш на където и да е. Ако се научиш да приемаш нещата, ще си в Мир, в Любов. Второто Аз съм/ Аз не съм - това е On/Off на мисловната кутия. Мислиш - Аз съм. Не мислиш- Аз не съм. Само че как да изключиш мисловната кутия. Определено не зависи от теб и не можеш да го направиш с воля. То е резултат на нещо друго: себеотдаване, интелектуална дейност, друг ще реши кога си готов. Мисловни кутий и прочие неща, които се привиждат на човек, са част от неведението, поради липса на истинско разбиране. Дори и това обръщение от мен към теб, дори и то. Докато човек не види във всичко Бога, който танцува, е сляп. Вижда дуално. Зле е, защото тези действия са излишни, мая. Каша в главата, а това не позволява на Любовта да бъде, да се изявява. И има много боклук в тебе - демони, мъртва душа, както искаш го наричай. Трето: прав си, сам си, други няма и няма да има. Това обаче е парадокс, Казваш: "Сам съм". По-интересно е: "Кой съм Аз", кой е сам? Виждаш ли това е арогантност- кой си ти? Когато не си ти, кой си ти? Преди мисълта, кой е. Тогава кой е сам? Когато не си ти, кой говори или гледа? Какво има да ти каже? Не бързай да изхвърляш, може да се окаже, че там където си в момента е най-голямото преимущество което имаш. И не, не виждам вече боклук в себе си. Само цветя има, затова и не отхвърлям нищо, а приемам. Дори кашата, дори неведението, мая, илюзията - все цветя изумително красиви, дори ненужността. Дори "зле"-то. Добре е да се учиш на приемане на тези, но едва след като видиш истинското им лице, чак тогава ще успееш. И разбира се, че съм прав. Други няма. Но и има други, за да има Любов. И отново съм прав. Този който е. "Той" е сам. Езикът е беден и не може да се изрази, затова се казва така. Реално няма никой. Когато не съм, пак съм. Не, не е арогантност. Просто още не го разбриаш. Но и теб те няма. Тъй че и проблем няма, реално. Затова няма нищо за променяне, от тази гледна точка. То е ясно кой е и кой не е преди, по време и след мисълта. Един и същ, но този един и същ не е в същото време, защото липсва другост. Би било хубаво да усещаш какво ти пише "другия", но пък е хубаво и да не усещаш. То пак красота. Ти също си красив, макар и грозен. ЗНам къде си, кой си, реално и на ужким. Това ми дава право да те любя, без да... Редактирано Август 21, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Август 21, 2012 Доклад Share Добавено Август 21, 2012 Ники_: Хубаво. Сега - Спри! И хвърли всичкия тоя боклук в коша: себето да умре, просветлението да умре, свободата да умре. Ти ще умреш, само момента остава жив, тук и сега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 21, 2012 Доклад Share Добавено Август 21, 2012 Ама то и "тук" ,и "сега" зависят от себето. Значи този "жив момент" щом е несъвместим със себето, трябва да е винаги някъде "там" и никога не " сега". Много обнадеждаващо. Но покрай това търсене на просветлението през последните седмици, поне егото ми умря... (тук ще оставя изречението недовършено за да не бъда разбран погрешно и някой да не се обиди). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.