B__ Добавено Август 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Докато истинският аз осъзнава своите проекции, те са негови проекции - без тях истинският аз няма как да се прояви, няма как да се развива, дори няма шанс да осъзнава... Проекциите с техните способности за волево и съзнателно постигане на знание и техният Аз , с неговите способности за неволево и свръхсъзнателно постигане на просветление, работят в хармония и единство, присъщо на всички Божии творения. Ако истинският Аз се отъждестви с една от своите проекции, тогава той изпада в самозаблуда. Самата проекция не може да бъде лъжа и измама, защото тя е неутрална и е част от системата на истинския Аз. То е като да тръгнете за Бургас вместо за София и после да твърдите, че пътят за Бургас е лъжовният и измамен път за София. Според мен да се обявяват аз-проекциите за лъжи и измами, това вече наистина е черна магия - защо? - човешкият ум с цел да постигне съвършенството обявява за несъвършена и измамна една част от Божието творение, т.е. човекът се опитва да разлъчва това, което Бог е съединил... Усещаш ли коя част от теб е докосната от тази тема? Това, което ни кара да страдаме, са заблудите на фалшивия Аз. Да страдаме и да се опитваме да защитаваме, Защо аз сега трябва ли по някакъв начин да ти помогна?! Не, но мога да си кажа мнението за проекциите, Да, фалшивите проекции са Божие позволение. Това е изкуството и войната на осъзнаването. Това е смисълът да се осъзнаеш и съответно Божественото да се осъзнае чрез нас. Иначе няма интрига, няма съспенс, няма шоу, няма осъзнаване, Това, че има заблуди, означава единствено, че те са наши задачи, а не че са удобен начин на живот. И ако забележиш, ти каза съвсем същото, съвсем същото, но защитавайки фалшивия си Аз. За защитата на фалшивия Аз всяко нещо е оправдание. Дори истината може да се използва за оправдание на фалшивия Аз. "Тази игра е велика" :) Довери се на усещанията. Те са под гърлото, далече от ума. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) Доверявам се само на хармонията на Вселената, - тя е отразена в хармонията на моите мисли, на усещанията ми, на въображението ми и на моята интуиция, на моето сърце и на моя ум взети в органичното им единство. Те всички са добри, защото са ми дарени от Бог. От мен се очаква да поддържам в хармония своята малка вселена. Коя съм аз да обявявам нещо, създадено от Висшите йерархии, за зло и за измама? Истинското смирение е това, което е постигнато в единството на сърцето и ума, а не с деленето и отхвърлянето... На всички, които виждат в себе си и вселената фалшиви и измамни неща, препоръчвам книгата на Шмаков, все пак. Редактирано Август 13, 2012 от Донка Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Колко е сладко да си отвъд илюзиите на ума! Наистина, колко е сладко!!! Ум, стой надалеко от мен - твоя победител, убиецът на Майя! Ах, колко е сладко! Слънчева и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) Можете ли да приложите силата на волята си, за да узнаете нещо? Узнават се тайни, а в първата формулировка на темата ставаше дума за осмисляне, проумяване, асимилация. Ако става дума за някакъв активен познавателен процес, насочен към езотерично знание, мисля че може, Божидар Зим, но само с воля не става. Необходима е и мотивация.....и не само. Обикновените хора, за щастие, нямат думата относно достъпа до знание, което биха подчинили на низки, ежедневни, твърде практични цели. Тук - таме открих мнения с намеци, че в тази тема би трябвало да натежат психологическите, а не философските аспекти, нито езотеричните измерения на термина. Когато някакъв познавателен процес / акт се разглежда в рамките на дефиницията за воля, изолирано от мотивацията и съпътстващи я процеси в психологичен план, това звучи несериозно. Ако не проявявам интерес към някаква тема / материя, надали свръхусилията и принудителна мобилизация ще ми бъдат от полза. Всичко това, отнесено към цялото знание, завещано от Учителя: Учението на Беинса Дуно, а и всякакви езотерични дисциплини, не би трябвало да се възприемат като спасителна сламка, "последен влак" , компенсаторен механизъм и последна възможност за реализация " на всяка цена". Добре би било Орлин Баев / или друг вещ/ да се произнесе. А ако тласъците се изразяват в някакви качествени скокове, малки " просветления", защо не... Редактирано Август 13, 2012 от Inseparabile B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Чудя се, защо в Паневритмията имаме "Мисли, право мисли..."? Разбира се прави сте, че има един рационален, дуален ум, който все подрежда, приема или отхвърля, казва "ако", ум, който слага рамки, осъжда... Но тази мисъл, която се явява заедно с любовта, правата мисъл си е на място, тя ни води. Тази мисъл е свързана със сърцето, тя е по-скоро интуитивна, дълбока, разбираща. Тя е свързана с истинското знание... по-скоро познание... Знам едно нещо със сигурност. Когато се свържем с Любовта, онази, Божествената, или по-право, когато я пуснем в сърцето си идва и Знанието. Тогава умът е помощник, анализатор. Не говоря за онова знание, в учебниците, а едно друго, което учудва и за което може да те обвинят за човек с умствени проблеми... B__, Лъчезарна и Inseparabile 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Колко е сладко да си отвъд илюзиите на ума! Наистина, колко е сладко!!! Ум, стой надалеко от мен - твоя победител, убиецът на Майя! Ах, колко е сладко! Привет! Не може да си отвъд, докато съществува, докато присъства отъждествяване с "аз"-а, докато е на лице привързаността към концепцията за индивидуалност, за някой, за някоя си там. Не може да си отвъд докато има единствено дуално възприятие. Всъщност въобще не може да си отвъд, защото подобно "отвъд" е отново Майя, отново си "ти" (аз) и отново същата игра. Отвъд се осъществява когато "ти"/"аз" изчезнеш/изчезна. Тогава има сливане, но за да има сливане (по-точната дума е "разтваряне"), то е нужно да има угасване (Нирвана). Та не може някой да е отвъд ума, защото самия ум (концептуалния, логическия, обусловения) е този някой. Получава се невъзможен парадокс - някой да е отвъд себе си. Не, не става. Подобна сладост е поради заслепение, поради невиждане и липса на осъзнаване. По пътя има много такива сладости, но те не са крайната абсолютна сладост. Не може да има победител. Напротив, докато има победител, то значи няма отвъд. Кой може да бъде победител? Аз. Над кого? над себе си? Аз да победи себе си? Невъзможно, защото това не може да бъде преодоляване. Няма как без да умреш приживе. Ето затова е трудно Самадхито. Ето затова е нужна абсолютна себеотдаденост, готовност да изоставиш всичко, в името на Бога, на Любовта, цялото си егоизтично и дуално съзнание. Христос го е показал на кръста. Това е края на Пътя, в тази му отсечка - "Отче в твоите ръце предавам духа си." Духа на човека е целия комплект от троичното съзнание - "Супер Его"; "его" и "То". Всичко това бива да бъде изоставено, от само себе си. Себе-то да изостави себе-то, като в това изоставяне да не остане и помен от изоставящ, от същност, която да е свършила изоставянето, защото ако остане, значи изоставянето е фалшиво. Когато нещата се случат не може да има победител, не може да има убиец. Когато нещата се случат има само Един и това не си "ти"/"аз", а е всичкото и нищото, едновременно. Не може да има победител, не може да ума убиец. За убиецът и победителя е настъпило поражение. Тотално поражение. Следва Новораждане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Чудя се, защо в Паневритмията имаме "Мисли, право мисли..."? ........ Знам едно нещо със сигурност. Когато се свържем с Любовта, онази, Божествената, или по-право, когато я пуснем в сърцето си идва и Знанието. Тогава умът е помощник, анализатор. Не говоря за онова знание, в учебниците, а едно друго, което учудва и за което може да те обвинят за човек с умствени проблеми... Умът и мислите имат много голям смисъл, когато се научим да не опетняваме взаимовръзките между тях (както казва Учителя ) А това става след съответните страдания. Слънчева, ти ги усещаш нещата....което показва колко важни са усещанията, но се съпротивляваш върху формата, защото някои форми са ни дълбоко залегнали като убеждения...може би опетнени. Ето, ти казваш, да допуснем Любовта в сърцето, за да има Знание. А умът е само помощник и в тази си роля е велик. Като допуснем Любовта в сърцето и се появява знанието Е, къде се появява знанието тогава?! Или по-точно през къде минава, за да се облече в думи в ума? През сърцето. А как се проявява нещо през сърцето? Чрез чувства, любов, висши импулси Затова казвам, че никое знание или по-точно осмисляне/осъзнаване не е истинско, ако не е минало през съответните чувства. И затова не може да приложиш воля върху знанието, защото не можеш да приложиш воля върху чувствата. Или можеш?! Може да прилагаш воля вурху използването на знанието, но не и върху получаването му, Нека пак се върна на значението на формата. От доста време повтарям, че всеки човек си има специфични задачи, които идва да изпълни на земята и му се дават умения и условия, за да изпълни точно тези задачи, а не тези, които си въобразява, че трябва да изпълни. В тези умения и условия, които получава, обаче влизат и знанията, които получава. Върху това нямаше особени протести, но всички скочиха като ужилени, когато изразих аспект на горното по друг начин: "Не може да използваш волята, за узнаеш или осъзнаеш нещо!". Не можеш, защото узнаваш само това, което е необходимо, за да изпълниш задачите си на земята и то в нужното време след нужните страдания, които страдания са необходими, за да се научиш да не злоупотребяваш с разкриващата ти се сила. Ето аз ,например, имам ограничени мисловни модели и не е предвидено да ги развивам. Те са ми достатъчни. Станимир например, може да стане титан в мисленето...но пък точно тази възможност може да причини и объркване Да, Учителя много е говорил за волята и необходимостта й и т.н. нооооо Има огромна разлика между воля и свободна воля или свободен творчески избор. Волята е енергията да постоянстваш в нещо. Има я задачата, поставена е и използваш енергията на волята, кояро ти помага да следваш структурирано постоянство. Ироничното е, че само един на трима човека има собствена енергия на волята. Затова много от упражненията на Учителя относно волята са свързани с това как да се получава енергия на волята от околната среда или с формули за самовнушение. А и той свързва волята като инструмент за хармонизиране. Ха ха, не стига, че няма свободен избор, ами двама от всеки трима човека нямат собствена волева енергия Слънчева и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Чудя се, защо в Паневритмията имаме "Мисли, право мисли..."? ........ Знам едно нещо със сигурност. Когато се свържем с Любовта, онази, Божествената, или по-право, когато я пуснем в сърцето си идва и Знанието. Тогава умът е помощник, анализатор. Не говоря за онова знание, в учебниците, а едно друго, което учудва и за което може да те обвинят за човек с умствени проблеми... Умът и мислите имат много голям смисъл, когато се научим да не опетняваме взаимовръзките между тях (както казва Учителя ) А това става след съответните страдания. Слънчева, ти ги усещаш нещата....което показва колко важни са усещанията, но се съпротивляваш върху формата, защото някои форми са ни дълбоко залегнали като убеждения...може би опетнени. Ето, ти казваш, да допуснем Любовта в сърцето, за да има Знание. А умът е само помощник и в тази си роля е велик. Като допуснем Любовта в сърцето и се появява знанието Е, къде се появява знанието тогава?! Или по-точно през къде минава, за да се облече в думи в ума? През сърцето. А как се проявява нещо през сърцето? Чрез чувства, любов, висши импулси Затова казвам, че никое знание или по-точно осмисляне/осъзнаване не е истинско, ако не е минало през съответните чувства. И затова не може да приложиш воля върху знанието, защото не можеш да приложиш воля върху чувствата. Или можеш?! Може да прилагаш воля вурху използването на знанието, но не и върху получаването му, Нека пак се върна на значението на формата. От доста време повтарям, че всеки човек си има специфични задачи, които идва да изпълни на земята и му се дават умения и условия, за да изпълни точно тези задачи, а не тези, които си въобразява, че трябва да изпълни. В тези умения и условия, които получава, обаче влизат и знанията, които получава. Върху това нямаше особени протести, но всички скочиха като ужилени, когато изразих аспект на горното по друг начин: "Не може да използваш волята, за узнаеш или осъзнаеш нещо!". Не можеш, защото узнаваш само това, което е необходимо, за да изпълниш задачите си на земята и то в нужното време след нужните страдания, които страдания са необходими, за да се научиш да не злоупотребяваш с разкриващата ти се сила. Ето аз ,например, имам ограничени мисловни модели и не е предвидено да ги развивам. Те са ми достатъчни. Станимир например, може да стане титан в мисленето...но пък точно тази възможност може да причини и объркване Да, Учителя много е говорил за волята и необходимостта й и т.н. нооооо Има огромна разлика между воля и свободна воля или свободен творчески избор. Волята е енергията да постоянстваш в нещо. Има я задачата, поставена е и използваш енергията на волята, кояро ти помага да следваш структурирано постоянство. Ироничното е, че само един на трима човека има собствена енергия на волята. Затова много от упражненията на Учителя относно волята са свързани с това как да се получава енергия на волята от околната среда или с формули за самовнушение. А и той свързва волята като инструмент за хармонизиране. Ха ха, не стига, че няма свободен избор, ами двама от всеки трима човека нямат собствена волева енергия А сърцето, пък и ума зависят от Бога. Ако Бог даде. Ако зависеше от човека, всеки би разполагал със силата сам да си отвори сърцето и да изпита любовта, да си пробуди ума, та чрез него да съзре и отсее правите мисли, при това когато поиска, още сага, ако щеш. Само че нещата не зависят от човека. Зависят от желанието му, наречено "душа", от това в каква посока е насочена тя. Насочването на душата зависи от Бога. Бог може да обърне всяка една душа към себе си, да разпали вътрешен стремеж, онзи проатом, намиращ се в спящо състояние у всеко сърце. В първом Бог зове душата, която се отзовава в последствие, на мига. Съсъд, в който Твореца излива Благодатта си, Любовта, Светлината, който съсъд отвръща на Твореца със същото. Светлината Хохма, Светлината Хасадим. Ефесяни 2 глава 8 защото по благодат сте спасени чрез верата; и това не е от нас; Божий дар е: 9 не от дела, за да се не похвали никой. 10 Защото негово сме творение създадени в Христа Исуса за добри дела, които е Бог предуготвил да ходим в тех. Лука 24:45 Тогава им отвори ума да разумеят писанията. Бог е господар на всички умове... Старецът Тадей Витовнишки, Света Гора, Атон Всичко е от Бога - и вярата, и умението да мислим, и възможността да мислим, и правите мисли, и различаването на правите мисли, и усвояването на правите мисли, и появата на правите мисли, и съществуването на правите мисли..., и... Редактирано Август 14, 2012 от Ники_ Мария-София и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Божидар, не твърдя обратното, просто изразяваме се с различни думи, и понеже не съм запозната с Бхагават Гита или други учения /само за обща култура зная нещичко/, то се доверявам на Учителя, на Христовото учение, за Любовта. Разбира се, че всичко е от Бога, няма две мнения, за това и за волята бях писала, че е добре да е съчетана с любов, която да, иде след страданията на душата... П.П. Всички учения в основата си са Божествени, просто за всяко има време и място... всяко следващо надгражда, за това и Учителите са различни... И за това е нужно да разбираме/усещаме Словото, което не е просто подредени думички, а информацията, енергията, която изразява... Бога... Твореца... проявите му.... Редактирано Август 14, 2012 от Слънчева Мария-София и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Колко е сладко да си отвъд илюзиите на ума! Наистина, колко е сладко!!! Ум, стой надалеко от мен - твоя победител, убиецът на Майя! Ах, колко е сладко! Привет! Не може да си отвъд, докато съществува, докато присъства отъждествяване с "аз"-а, докато е на лице привързаността към концепцията за индивидуалност, за някой, за някоя си там. Не може да си отвъд докато има единствено дуално възприятие. Всъщност въобще не може да си отвъд, защото подобно "отвъд" е отново Майя, отново си "ти" (аз) и отново същата игра. Отвъд се осъществява когато "ти"/"аз" изчезнеш/изчезна. Тогава има сливане, но за да има сливане (по-точната дума е "разтваряне"), то е нужно да има угасване (Нирвана). Та не може някой да е отвъд ума, защото самия ум (концептуалния, логическия, обусловения) е този някой. Получава се невъзможен парадокс - някой да е отвъд себе си. Не, не става. Подобна сладост е поради заслепение, поради невиждане и липса на осъзнаване. По пътя има много такива сладости, но те не са крайната абсолютна сладост. Не може да има победител. Напротив, докато има победител, то значи няма отвъд. Кой може да бъде победител? Аз. Над кого? над себе си? Аз да победи себе си? Невъзможно, защото това не може да бъде преодоляване. Няма как без да умреш приживе. Ето затова е трудно Самадхито. Ето затова е нужна абсолютна себеотдаденост, готовност да изоставиш всичко, в името на Бога, на Любовта, цялото си егоизтично и дуално съзнание. Христос го е показал на кръста. Това е края на Пътя, в тази му отсечка - "Отче в твоите ръце предавам духа си." Духа на човека е целия комплект от троичното съзнание - "Супер Его"; "его" и "То". Всичко това бива да бъде изоставено, от само себе си. Себе-то да изостави себе-то, като в това изоставяне да не остане и помен от изоставящ, от същност, която да е свършила изоставянето, защото ако остане, значи изоставянето е фалшиво. Когато нещата се случат не може да има победител, не може да има убиец. Когато нещата се случат има само Един и това не си "ти"/"аз", а е всичкото и нищото, едновременно. Не може да има победител, не може да ума убиец. За убиецът и победителя е настъпило поражение. Тотално поражение. Следва Новораждане. Абсолютно вярно Ники!!! Точно същото бих искала да кажа на Станимир, но нямаше да успея да го направя по-този елегантен начин. Възхищавам се на написаното, защото е самата истина изразена с думи. Не можах да се въздържа да не го отбележа! Редактирано Август 14, 2012 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Колко сладка е истината! Чак не можеш да се въздържиш когато някой друг я споделя! П.П. Чета написаното в темата и... определено не искам да съм просветлен. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Колко сладка е истината! Чак не можеш да се въздържиш когато някой друг я споделя! П.П. Чета написаното в темата и... определено не искам да съм просветлен. Чудесно! Значи най-накрая интелектуално разбра какво е и егото ти не желае това да му се случи. Нормално, защото истината е горчива за него. Само да вметна, че е удивително учудващо какво търсят хората на духовния път, когато в края на краищата самият му финал, това, което се търси и се намира, самата цел е точно това, което ти Станимире твърдиш, че не искаш. За това се чудя, какво хората си мислят, че вършат усъвършенствайки се, когато не са способни да направят най-важното, което се иска от духа им и какво търсят в духовното, след като не са способни да бъдат ни най-малко духовни, а само претендират, че искат да са такива или се мислят за такива. Редактирано Август 14, 2012 от no_self Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Колко сладка е истината! Чак не можеш да се въздържиш когато някой друг я споделя! П.П. Чета написаното в темата и... определено не искам да съм просветлен. Станимир, темата е такава, че навява подобни асоциации и е нормално хората да пишат за тях даже и абстрактно да изглежда. Аз се постарах да дам и съвсем практически неща особено в мнение номер 32. И мога да ти кажа как съвсем практически ти, самият ти да провериш факта, че може да има осъзнаване и без наличието на логическия ум. Че даже и без наличието на воля. Но тъй като не искам нищо да напрапвам, то ще го споделя, само ако изявиш желание. Редактирано Август 14, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Чудесно! Значи най-накрая интелектуално разбра какво е и егото ти не желае това да му се случи. Нормално, защото истината е горчива за него. Не знам какво съм разбрал интелектуално, след като нищо не се оптвам да разбера. Просто изпробвам проницателността на някои хора във форума, а нея хич я няма. Но иначе пък си говоримза просветление... Интересно. Редактирано Август 14, 2012 от Станимир Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Божидар Зим кажи ми на мен, живо се интересувам! - "съвсем практически ти, самият ти да провериш факта, че може да има осъзнаване и без наличието на логическия ум. Че даже и без наличието на воля." Редактирано Август 14, 2012 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Колко сладка е истината! Чак не можеш да се въздържиш когато някой друг я споделя! П.П. Чета написаното в темата и... определено не искам да съм просветлен. Станимир, темата е такава, че навява подобни асоциации и е нормално хората да пишат за тях даже и абстрактно да изглежда. Аз се постарах да дам и съвсем практически неща особено в мнение номер 32. И мога да ти кажа как съвсем практически ти, самият ти да провериш факта, че може да има осъзнаване и без наличието на логическия ум. Че даже и без наличието на воля. Но тъй като не искам нищо да напрапвам, то ще го споделя, само ако изявиш желание. Виж сега, аз когато искам да разбера нещо, просто го разбирам. Може да не е напълно, но в някаква по-голяма степен отколкото преди да пожелая да го разбера. И ми е все едно дали правя това с ума си, с волята си, с чувствата си и т.н. Волята винаги присъства, защото аз не мога да насоча вниманието си към това, което искам да разбера без усилие на волята. Значи самата воля не води до разбиране, но без нея аз не мога да обхвана в съзнанието си това, което искам да разбера, не мога да се настроя на необходимата честота и да възприема съответните идеи свързани с проблема, който разглеждам. Умът от своя страна дава конкретен образ на въпросните идеи. Чувствата дават силата на връзката. Виждаш, че нищо не е излишно. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Няма нищо за разбиране. Можеш просто да живееш, без насилие над себе си, по-скоро над мисловната си дейност. Да я оставиш да върви като запис на лента, който прослушваш, да оставиш нещата да се случват и да бъдат, без да се налага да имаш собствено мнение, собствено преживяване, собствено осмисляне на себе си. И дори, когато усетиш, почувстваш, осмислиш, нещо, като твое, собствено, лично, уникално и специфично преживяване, не си вкопчен за него като удавник за сламка, а съзнанието ти го разпознава като мисълта, която се е закачила за идеята "мое" и "аз". Редактирано Август 14, 2012 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Защо прилагането на някакво усилие да е непременно насилие? Думите не случайно се образуват с различни представки. Английският език, между впрочем дава много прецизно различаване и нулева синонимия между effort - усилие, старание, напрежение, и force. Задължително трябва да споменем и още едно много важно за тази тема понятие - power. Всеки добре владеещ родния си език интелигентен човек лесно ще намери разликата. И няма нужда дори от коментар. Редактирано Август 14, 2012 от Донка pavli82 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 в първата формулировка на темата ставаше дума за осмисляне, проумяване, асимилация. Единствената разлика между старата и новата формулировка на темата е в това, че старата беше отрицателно изречение, а новата е въпросително - разликата е само в думите "не" и "ли" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) у-силие на-силие Това, което виждам тук е "сила" в различен вид. Може ли на тези, които вземаш за неинтелигенти да обясниш какво всъщност се опитваш да кажеш за това каква е разликата? Има нужда от коментар. Редактирано Август 14, 2012 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Линковете не могат да се прегледат за 30 секунди. Дори на мен, която отлично знам всичките значения, ми отне няколко минути да ги прегледам още веднъж внимателно. Редактирано Август 14, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Позволи ми да зная малко английски. Не разбрах, каква е идеята ти? Редактирано Август 14, 2012 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Има сила, за която говори Учителя и тя иде от Духа, от Бога. Пак ще кажа думите са си думи... Словото е нещо повече, то е вибрация, усещане... Давал е примери със -"Обичам те" и "Аз те обичам". Коя е с по-силна вибрация? В "аз те обичам" има отпред аз, т.е. его-то доминира... И т. н. Всичко, което е с Любов си е на място, всяка дума, жест, мисъл... Важното е да служи на Бога. Редактирано Август 14, 2012 от Слънчева Inseparabile и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Не можете да приложите силата на волята си, за да разберете нещо, нито да го осмислите....... Знанието идва на тласъци и то не зависи от волята ни. Знанието не е нещо абсолютно, защото се основава на това което вече сме научили. По тази причина то винаги идва стъпка по стъпка. Всяка стъпка става възможно благодарение на предишната, т.е на знанието което сме придобили преди, както и на желанието ни да научим нещо ново плюс волята ни да извървим стъпка към ново познание. Тази комбинация от предишно познание която дава основа, емоция към ново познание която дава посока и воля която осигурява усилията на новата стъпка прави новото познание възможно. Волята е важен фактор, защото тя внася вече съществуващото познание в сферата на практиката и така насочва съзнанието (или ума в будизма) към нов поглед към нещата. Фазата на практиката е незаменима при наличие на физическо тяло, затова волята е критично важна, иначе се получава въртене в кръг от неусвоени теоретични концепсии задвижван хаотични импулси на емоциите. Едно е да знаеш пътя, друго е да искаш да стигнеш до желана дестинация, трето и четвърто да имаш волята да вървиш стъпка по стъпка. Умът е този който използва знанието, задвижва се от желанието и се организира от волята, така идва новото познание покрай друготе неща. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.