B__ Добавено Август 11, 2012 Доклад Share Добавено Август 11, 2012 Не можете да приложите силата на волята си, за да разберете нещо, нито да го осмислите....... Знанието идва на тласъци и то не зависи от волята ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodachi Добавено Август 11, 2012 Доклад Share Добавено Август 11, 2012 Тоест знанието е плод на случайност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 11, 2012 Доклад Share Добавено Август 11, 2012 Не можете да приложите силата на волята си, за да разберете нещо, нито да го осмислите....... Знанието идва на тласъци и то не зависи от волята ни. Това се нарича черна магия. Като оставим настрана уточнението, което направих, има малка разлика между заглавието и поста с който откриваш темата. Когато искам да узная нещо, търся начин да го науча - от книга, интернет или друг източник, а това става чрез волята. Няма как например да прочета нещо по даден въпрос, ако първо не пожелая това. Ако хората чакаха знанието само да дойде при тях, още щяхме да сме в каменната епоха. Орлин Баев, Пламъче, Слънчева и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodachi Добавено Август 11, 2012 Доклад Share Добавено Август 11, 2012 ". Когато искам да узная нещо, търся начин да го науча - от книга, интернет или друг източник, а това става чрез волята. Няма как например да прочета нещо по даден въпрос, ако първо не пожелая това. Ако хората чакаха знанието само да дойде при тях, още щяхме да сме в каменната епоха." Е ти именно искаш да узнаеш нещо, защото това нещо те влече и то обикновено безпричинно. Иначе щеше да има книга озаглавена Книга за всичко и като я прочетем да станем духовно извисени. Не става така. Духовно те извисява любовта на по-духовни същества от теб към теб. Наприем, ако не беше българин никога нямаше да научиш за Бялото братство. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 11, 2012 (edited) Тоест знанието е плод на случайност. никаква случайност. Животът случайност ли е? Или законите на Природата? Когато се оставиш на това, което религиите наричат смирение, когато приемеш себе си и Бог в себе си, когато се освободиш от боботеното на ума, сливаш своята с Божията воля и тогава осмислянето идва по-често. А това, което си мислим, че сме осмислили по своя воля, сме го осмислили в редките си моменти на смирение.... П.С Ще дам индиректен пример от учението на Учителя. Той казва и има безброй цитати, че осъзнаването е следствие на страданията, вследствие на скръбта. Та питам тези страдания и скръб, и породилите ги събития ние волево ли сме си ги причинили? Не, идват изневиделица, неочаквано. Също така погледнато чисто логически ние не можем волево да осъзнаем нещо именно, защото не сме го осъзнали - не знаем какво точно ще ни помогне да го осъзнаем. Редактирано Август 11, 2012 от БожидарЗим query 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 11, 2012 Не можете да приложите силата на волята си, за да разберете нещо, нито да го осмислите....... Знанието идва на тласъци и то не зависи от волята ни. Това се нарича черна магия..... не знаех, че си специалист Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Август 11, 2012 Доклад Share Добавено Август 11, 2012 Не можете да приложите силата на волята си, за да разберете нещо, нито да го осмислите....... Знанието идва на тласъци и то не зависи от волята ни. Това се нарича черна магия. Като оставим настрана уточнението, което направих, има малка разлика между заглавието и поста с който откриваш темата. Когато искам да узная нещо, търся начин да го науча - от книга, интернет или друг източник, а това става чрез волята. Няма как например да прочета нещо по даден въпрос, ако първо не пожелая това. Ако хората чакаха знанието само да дойде при тях, още щяхме да сме в каменната епоха. Не е черна, нито бяла, нито розова магия. Не е силата на волята, а силата на психиката, която резонира с други сили. Тогава и хартията е масло, и огънят е злато. Което, обаче, по никакъв начин не отговаря на човешките потребности на племето. Лошото е, че това е възможно. Знанието е насочено познание, то не е на тласъци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodachi Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 "Животът случайност ли е? Или законите на Природата?" Всяко нещо което не зависи от волята на даден човек за него се случва на случаен принцип. "Та питам тези страдания и скръб, и породилите ги събития ние волево ли сме си ги причинили? Не, идват изневиделица, неочаквано.' Именно. И затова са случаиност за нас. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Не можете да приложите силата на волята си, за да разберете нещо, нито да го осмислите....... Знанието идва на тласъци и то не зависи от волята ни. Това се нарича черна магия. Като оставим настрана уточнението, което направих, има малка разлика между заглавието и поста с който откриваш темата. Когато искам да узная нещо, търся начин да го науча - от книга, интернет или друг източник, а това става чрез волята. Няма как например да прочета нещо по даден въпрос, ако първо не пожелая това. Ако хората чакаха знанието само да дойде при тях, още щяхме да сме в каменната епоха. ....Знанието е насочено познание, то не е на тласъци. то това не са тласъците, за които си мислиш. може ли да обясниш как човек като насочи познание може да оправи хаоса в себе си...ако е възможно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 (edited) може ли да обясниш как човек като насочи познание може да оправи хаоса в себе си...ако е възможно Може ли да обясня с личен пример? На 45 години животът ми беше в хаос и всичките ми ценности се бяха сгромолясали. Пред мен стояха две перспективи - едната беше лесна и ясна - доживявам си годините в самосъжаление и/или посвещавам живота си на децата си или на нещо и в този род... Другата беше тясна и неясна пътека. Променям всичко в себе си, в ценностите, цялостната картина на света и на моето място в него и т.н. - вследствие на което се променя моят живот и на моите близки - към добро. Обаче, как става това? Нямах нито грам представа, нямах знание, а не исках да се доверявам на добрите съвети на комшийки и приятелки. Зарових се в книгите, много захвърлих на 10-тата страница, други оставих на 20-30тата, някои дочетох, но усетих, че това не е моя път, не е моето мислене и моето сърце. Тези, които усетих като свои, препрочетох няколко пъти и преписвах това, което ме беше впечатлило. Изпитът беше сериозен и тежък. Нека подчертая тук на нов ред: съвсем съзнателно и със своята воля: - избирах това, което четях. - обмислях и проверявах от опита си в живота - прилагах и наблюдавах себе си. Да, имаше и неочаквани прозрения, имаше внезапни просветления, но с ръка на сърцето ще заявя, че те нямаха шанс да стигнат до ума и сърцето ми, ако не бях взела съзнателно решение за промяна, ако не бях вложила усилията на личната си воля да открия, усвоя и приложа знанието, което ми беше необходимо. И същото продължава и сега - не мога да си представя какво прозрение бих получила, ако редовно и сериозно не се занимавам с беседите.... Модераторска бележка: Заглавието на темата се променя от Не можете да приложите силата на волята си, за да узнаете нещо на Можете ли да приложите силата на волята, за да узнаете нещо? Редактирано Август 12, 2012 от Донка Орлин Баев, Розалина и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2012 (edited) може ли да обясниш как човек като насочи познание може да оправи хаоса в себе си...ако е възможно Може ли да обясня с личен пример? На 45 години животът ми беше в хаос и всичките ми ценности се бяха сгромолясали. Пред мен стояха две перспективи - едната беше лесна и ясна - доживявам си годините в самосъжаление и/или посвещавам живота си на децата си или на нещо и в този род... Другата беше тясна и неясна пътека. Променям всичко в себе си, в ценностите, цялостната картина на света и на моето място в него и т.н. - вследствие на което се променя моят живот и на моите близки - към добро. Обаче, как става това? Нямах нито грам представа, нямах знание, а не исках да се доверявам на добрите съвети на комшийки и приятелки. Зарових се в книгите, много захвърлих на 10-тата страница, други оставих на 20-30тата, някои дочетох, но усетих, че това не е моя път, не е моето мислене и моето сърце. Тези, които усетих като свои, препрочетох няколко пъти и преписвах това, което ме беше впечатлило. Изпитът беше сериозен и тежък. Нека подчертая тук на нов ред: съвсем съзнателно и със своята воля: - избирах това, което четях. - обмислях и проверявах от опита си в живота - прилагах и наблюдавах себе си. Да, имаше и неочаквани прозрения, имаше внезапни просветления, но с ръка на сърцето ще заявя, че те нямаха шанс да стигнат до ума и сърцето ми, ако не бях взела съзнателно решение за промяна, ако не бях вложила усилията на личната си воля да открия, усвоя и приложа знанието, което ми беше необходимо. И същото продължава и сега - не мога да си представя какво прозрение бих получила, ако редовно и сериозно не се занимавам с беседите.... Донка и аз с ръка на сърцето ти ще кажа как изглежда твоя личен пример, А очевидно си го дала честно, защото си вложила чувства и очевидно си осмислила нещата, защото не може да има осмисляне, без осмислянето да е минало през чувствата. Първо ти се е сгромолясал живота и всички ценности. Това, ако не е страдание, какво е. Не е ли страданието, което е променило посоката на живота ти. След това няколко пъти казваш и показваш, че тези неща са достигнали до сърцето ти, а както казах няма осмисляне, без осмислянето да е минало през чувствата. Каква воля има тука? Има чувства. След това дебело подчертаваш, че "имаше и неочаквани прозрения, имаше внезапни просветления". Хайде кажи ми как волево си ги предизвикала Ако беше така, щеше да имаш план нещо в смисъл "тази вечер в 22:12 планирам прозрение".. Пак да кажа: първоначалното е сгромолясването и страданията. Това, което мислим за воля е голо лутане и заобикаляне на смирението.... П.С. Писах ти на лични за изумилата ме модераторска забележка... Редактирано Август 12, 2012 от БожидарЗим query 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 (edited) Страданието ме постави на кръстопътя. Там бях свободна да си взема своя лично решение как да продължа. Можех и да си остана на кръстопътя, ако исках или ако чувствах безсилие да живея по друг начин освен с този кръстопът. Промяната в живота ми бе изцяло осъзнато и волево действие. Тоцелеше откриване и усвояване на знание, което ми бе необходимо в този момент на живота. Сърцето ми само подкрепяше ума (понякога му пречеше - трябва да призная). Освен като подкрепа служеше и като тестер дали съм на прав път - дали знанието е "моето", дали го усвоявам и прилагам не-изопачено... Ако сърцето ми даваше "мир и радост", значи бях "в пътя". Имаше и случаи, когато спирах - сърцето даваше "буря и мрак". Както казва Учителя във вчерашната беседа - докато е тъмно и теренът е неравен, изисква се търпение и внимание - спирах, обмислях, провеярвах, препрочитах... Просветленията - ами аз никога не съм ги търсила, нито съм разчитала на тях. Как да се изразя по-точно - те са като късите пътечки в гората - спестяват доста път и сили, но основният път си е основен. Ако не върви човек съзнателно и с волята си, и да получава просветления, нито ще ги разбере, нито ще успее да ги приложи... За протокола - имала съм такива в миналото, но едва когато узрях за тях, си ги спомних и разбрах посланията им. Само че вече беше късно да ги прилагам. Послужиха ми като поука - пак и за това съм благодарна... Божидаре, осъзнавам, че това, което споделям разрушава твоята теза, но това е моята лична истина и тя не е теза, а опитност на една дева. За името на темата - ще отговоря в друга тема. Редактирано Август 12, 2012 от Донка Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2012 (edited) Донка, ти ми говориш за разрушаване на тези, а Станимир за черна магия ............................................................................................................................. Редактирано Август 12, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 И аз да се разпиша Волята идва от Духа, свързана е с вярата, че утре ще е похубаво и по-светло. Волята идва от желанието "да променя себе си, следователно и света си..." Няма как да няма воля. Не може да няма страдание /ако щете само дискомфорт, трябва да си в дебилно състояние, за да не чувстваш/. Но именно волята ми, желанието ми да търся, да се променям са импулса, който ни е нужен, който ни води... към знание и познание... Е, ако е само воля, без чувството наричано любов, то си е вече черна краска, както каза Станимир... П. П. Ако човек, който е болен няма воля за живот, то значи се е предал и умира... В пряк или в преносен смисъл... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Аааа не, това си е вече заклеймяване. явно напразно съм си губил времето Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 За напразното губене на времето може би си прав. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Когато някой ми казва, че не мога нещо, той се опитва да ми отнеме свободата. Това е вид опит за програмиране на съзнанието ми - изказва се твърдение, което аз следва да приема без при това да вземат участие умът и волята ми, т.е. сляпо. И как изведнъж промяната на заглавието от едно отрицателно твърдение във въпрос се оказва толкова голям проблем? Донка, Пламъче, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Има зависимост и предопределеност относно това какво те влече. Тоест ще потърсиш книгата даваща отговори на въпросите, които те касаят. И защо аз се интересувам от (?)... Въобще защо се стигна дотук, да търся това, а не онова? Това може ли да е предопределено? Въобще въпросите със свободата на волята са много интересни и може би наистина тя е доста ограничена. Това е хубаво да се осъзнае, но същевременно може да послужи и за оправдание, че видиш ли аз обречен да съм (?) и че не мога да променям нищо, едва ли не, че все едно извършвам престъпление спрямо себе си мъчейки се да променям, избирам. Ако има нещо предначертано, планувано от Сила над нас, то нека да допуснем, че идва момент, когато предначертаното спира да съществува и Силата, която по-рано ни е ограничила и докарала това състояние ни дава пълното право на свобода. Вече няма зависимост, а една "безгранична" свобода! Донка и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Не можете да приложите силата на волята си, за да разберете нещо, нито да го осмислите....... Знанието идва на тласъци и то не зависи от волята ни. И не и да. Зависи кой какво влага в думата "воля". Идването на познанието не зависи от волята/желанието на его-то, да, от гледна точка на това, че то зависи изцяло от Бога, но копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност за познание, е до голяма степен предпоставка за милостта Божия, за помилването Божие, което смъква воалите на заслепението/невежеството/неведението. Друг е въпросът, за това, че копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност, е даденост от Всевишния, що се отнася до техните големи, сила, плам. Тъй, че общо взето, всичко зависи от Шефа. Писма на стареца Йосиф Исихаст Възлюбени в Христа брате, пожелавам ти всичко най-добро. Днес получих писмото ти и давам отговор на това, което си ми писал. Нещата, за които ме питаш, не изискват много време, за да помисля и отговоря. Умната молитва за мене е това, което е работата за всеки човек, аз се трудя над нея вече тридесет и шест години. Когато дойдох на Света Гора, започнах да търся пустинници, които се упражняват в молитвата. В онова време, преди четирдесет години, се срещаха много, които имаха живот в себе си. Ние си избрахме духовен старец от тях и те станаха наши наставници. И така, извършването на умната молитва е принуждение над себе си да я казваш постоянно и без прекъсване с уста: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме." В началото по-бързо, за да не може умът да образува разсейващи мисли. Когато това продължи достатъчно, умът привиква и я казва сам. А ти се услаждаш, сякаш имаш мед в устата. И искаш през цялото време да казваш само нея. А ако я оставиш, се огорчаваш много. Когато умът привикне и се насити, и усвои добре молитвата, я изпраща в сърцето. Защото той е снабдител на душата и ако чуе или узнае нещо добро или лошо, неговата работа е да го спусне в сърцето центъра на духовните и телесните сили на човека, престола на ума. И така, когато молещият се не позволява на ума да си представя нещо, но само внимава върху думите на молитвата, тогава той, дишайки леко, с известно усилие и по собствено желание я спуска в сърцето и я държи вътре като в някаква теснина, и равномерно повтаря: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме." В началото казвай молитвата по няколко пъти на едно вдишване. След това, когато тя привикне да стои в сърцето, казвай по една молитва на всяко вдишване. "Господи Иисусе Христе" вдишване, "помилуй ме" издишване. Така прави, докато не дойде благодатта и не започне да действа в душата. След това идва съзерцанието. И така, молитвата се произнася навсякъде: и седнал, и легнал, и ходейки, и стоейки. "Непрестанно се молете, за всичко благодарете", казва апостолът. Става дума да се молиш не само когато си легнеш, но и стоейки, и седейки. Нужна е борба. Когато се умориш, ще поседнеш и пак ще станеш, за да не те победи сънят. Това се нарича умно-духовна работа. Ти показваш намерението си пред Бога. Дали ще ти даде молитва или не, зависи изцяло от Него. Бог е начало и край. Неговата благодат върши всичко, тя е движеща сила. А за да се появи любовта и да започне да действа, трябва да се спазват заповедите. Когато станеш през нощта и се молиш, когато видиш болен и му състрадаваш, когато срещнеш вдовица, сираче или старец и проявяваш милост към тях, Бог те обича. И ти обичаш Него. Той обиква пръв и излива благодатта Си. А ние отдаваме "Твоя от Твоих". Орлин Баев, Розалина, Мария-София и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) Не можете да приложите силата на волята си, за да разберете нещо, нито да го осмислите....... Знанието идва на тласъци и то не зависи от волята ни. И не и да. Зависи кой какво влага в думата "воля". Идването на познанието не зависи от волята/желанието на его-то, да, от гледна точка на това, че то зависи изцяло от Бога, но копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност за познание, е до голяма степен предпоставка за милостта Божия, за помилването Божие, което смъква воалите на заслепението/невежеството/неведението. Друг е въпросът, за това, че копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност, е даденост от Всевишния, що се отнася до техните големи, сила, плам. Тъй, че общо взето, всичко зависи от Шефа. ...... Добре казано. И аз мисля, че узнаването и осмислянето зависи от желанието, но най-вече от чувството. Чувството за живеене. Чувството за сливане. Чувството на смирение. Но пак получаването, дали как и кога зависи от Шефа Редактирано Август 13, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) Да, Божидаре , всичко зависи от... Твореца. Вътрешният копнеж, вътрешния стремеж, любовта в сърцето, мислите за Бог, омилението по Него, и пр., и пр., всичко зависи от Въздесъщия. Наречено е Лилла, или Божествена игра, но поради Майа човек (или която и да е сляпа ин_диви_дуалност) си мисли и е убеден, че нещо зависи от него. 24 Брахман е всяко жертвено действие. Брахман е жертвата. Брахман е огънят. И приносителят. Щом си в покоя на делото — брахман — постигаш брахмана. ... 27 От трите гуни — сили в природата — произтичат световните действия. Но в плен на своя „аз" краткотраен, невежият казва: „Аз съм деятелят! Бхагавад Гита, трета глава "Аз съм успехът, Аз съм провалът." Кришна Свободен (от комплексираността, от чувството за вина, от срама, от страха, от тъгата...)! Лек Бъди! п.п.: но, ... Ако не я разбираме правилно обаче, може да се получи един лош страничен ефект. Може да кажем: “О, всичко е пустота. Аз мога да правя каквото си искам.” И така ние пренебрегваме и нарушаваме законите на карма, поемането на отговорност за действията си. Ние губим “елегантността” си и в тази игра обезкуражаваме и другите. Негово Cветейшество Далай Лама често говори за това падение, при което не се разбира пустотата. Правилното разбиране на пустотата ни кара да виждаме как нещата са взаимозависими и как ние носим отговорност за своя свят. Можете да прочетете милион страници на тази тема. Само Нагарджуна е написал пет различни коментара, които основно се занимават с това, а съществуват и коментарите на неговите последователи. Има безброй учения за установяване на този възглед. В Махаяна храмовете и манастирите хората пеят “Сърдечната сутра на Праджняпарамита” – това също е учение за третия печат. Философиите или религиите могат да кажат: “Нещата са илюзия, светът е мая, илюзия”, но винаги има едно-две неща, които се оставят назад и които се считат за истински съществуващи: Бог, космична енергия, в зависимост от случая. В будизма не е така. Всичко в самсара и нирвана – от главата на Буда до парчето хляб – всичко е пустота. Няма нещо, което да не е включено в окончателната истина. http://www.beinsadou...=20#entry160963 http://www.beinsadou...=20#entry154717 Редактирано Август 13, 2012 от Ники_ Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) Харесва ми, че в това изложение за Будизма не са вкарани проекциите на западния човек. Мисля, че това е много важно: "...Отговорът на тези въпроси е много прост - казано е: "Следвай сърцето си!" - ако ти почувстваш импулс, ако сърцето (не говоря за ума, защото ума може да иска да се действа, поради собствен страх и неприемане на това, че страданието, смъртта, нещастие, болката и т.н., съществуват) ти "каже", че..., тогава да се действа е задължително, пък и няма как да се пренебрегне въпросния импулс/любовта..." Да, може да се направи грешката да се мисли, че като нищо не е наша воля, то ние нищо не можем да направим. Има един единствен избор. Да бъдеш себе си или фалшивия си аз. Истинският ни Аз е винаги с нас и е пред очите ни, в нашите усещания, но ние не можем да повярваме, че това е истинския ни Аз. Търсим Аз-а си някъде другаде и това е в основата на фалшивия ни Аз. И пак дуалността. Всеки от нас, ВСЕКИ ОТ НАС има у себе си "две кучета". Притежава истинсия си Аз и фалшивия си аз. Парадоксалното е, че вижда истинския си Аз, но не може да повярва, че това е Той, отхвърля себе си. Това, което най-отхвърляме е най-истинското у нас и от нас зависи дали ще служи на светлината или не. А ние си въобразяваме, че трябва да сме еди-кой си/ А ние се съсредоточаваме върху заблудата и си мислим, че това Съм Аз. Това, че мога да мисля, не означава, че моите мисли съм Аз. И Учителя казва, че мислите са външни за човека. Човекът е едно радио, една антена за мисли. И си мисли, че той е своите мисли....просто защото мисли..... Истината е в Сърцето, В чувствата, в усещанията, в интуицията. Това е истинският Аз. Мисловният Аз е лъжа и измама. Игра на Боговете....на някои Богове. Спечели играта. Усети себе си извън мислите. Мислите са черна магия. Да мислиш, че може да планираш да стигнеш висшите светове е черна магия. Истината се постига в смирение. В дълбоко смирение. В отказ от нирвана. Защото нирвана не е нирвана, а самият живот. Сливането с живота е повече от нирвана. Редактирано Август 13, 2012 от БожидарЗим Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Ники - Зим - no_self - B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) Докато истинският аз осъзнава своите проекции, те са негови проекции - без тях истинският аз няма как да се прояви, няма как да се развива, дори няма шанс да осъзнава... Проекциите с техните способности за волево и съзнателно постигане на знание и техният Аз , с неговите способности за неволево и свръхсъзнателно постигане на просветление, работят в хармония и единство, присъщо на всички Божии творения. Ако истинският Аз се отъждестви с една от своите проекции, тогава той изпада в самозаблуда. Самата проекция не може да бъде лъжа и измама, защото тя е неутрална и е част от системата на истинския Аз. То е като да тръгнете за Бургас вместо за София и после да твърдите, че пътят за Бургас е лъжовният и измамен път за София. Според мен да се обявяват аз-проекциите за лъжи и измами, това вече наистина е черна магия - защо? - човешкият ум с цел да постигне съвършенството обявява за несъвършена и измамна една част от Божието творение, т.е. човекът се опитва да разлъчва това, което Бог е съединил... Редактирано Август 13, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 ... всичко зависи от... Твореца. Вътрешният копнеж, вътрешния стремеж, любовта в сърцето, мислите за Бог, омилението по Него, и пр., и пр., всичко зависи от Въздесъщия. Наречено е Лилла, или Божествена игра, но поради Майа човек (или която и да е сляпа ин_диви_дуалност) си мисли и е убеден, че нещо зависи от него. ... Има нещо, което се нарича съизмеримост. Самата дума на български е достатъчно изразителна. Земната гравитация действа напълно реално на Земята, по-слабо на Венера и незабележимо в някоя друга галактика. Всеки човек си има своята сфера на влияние, своята сила на влияние, която е съвсем реална и значима в сферата в която човек живее. Върху нашия живот влияние оказват много фактори, които не забелязваме, а още по-малко разбираме, фактори, които оказват своето въздейсвие върху цели звездни системи. Но когато говорим за нашия собствен живот, то индивидуалната ни воля оказва не само значимо, но и решаващо влияние. Ние не можем да се водим само по предначертанията на висшата воля, просто защото висшата воля ни предоставя пълна свобода на действие, стига това да е в ф.хармония с космическите закони. Все едно да ти кажат: трябва да отидеш до Париж, но всичко останало - кога, как, си свободен да избираш сам. Та и човек следва да осъществи определено духовно развитие запланувано "отгоре" за съответния космически период, но как ще го направи си зависи от него, а всъщност и това дали ще го направи. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.