Отново опит с антидепресант но без успех.

[Стоянка-таня]

Здравейте , писала съм и преди тук . От 4 години имам паническо разстройство, ходила съм при няколко невролози и двама психиатъра изписвали са ми много различни лекарства но без успех. До преди няколко месеца бях 1 година на Лароксин. След като го спрях след месец започнах Ксетанор защото страховете ми бяха ужасно силни. Не мога да излизам постоянно мисля само за лоши неща имам чувството , че на моменти ще полудея - като отбележа че това е главния ми страх. Днес например се почувствах много виновна пред себе си , че вече втора година съм без работа по- причина че от този вледеняващ страх не мога да ходя. След толкова години пропиляни в страхове осъзнавам, че всичко е в мен и начина ми на мислене но не мога да го променя. Преди време писах на Д-р Тодор Първанов дали ще започне лечение с мен , за което се извинявам че се отнесох не сериозно но просто нямам финансова възможност за момента. Интересувах се за хомеопатично лечение , дали би имало по- добър ефект защото от тези антидепресанти чувствам мозъка си като парализиран. На моменти се чувствам все едно не съм в тялото си и тогава изпадам в паника. Възможно ли е тези усещания да са от Ад. ?

[shekila]

Здравей, аз от доста време съм тук във форума, доста неща споделих и съм много благодарана на др. Първанов и на Орлин. В най-голямата ми криза Орлин беше до мен, пишеше ми постоянно, това ме вдигна на крака. Аз съм с ОКР от 10 годишна сега съм на 37, не съм се лекувала тъй като за всички мои близки това не е болест а каприз. Сега обаче, когато съм на ръба да загубя съпруга и децата си взех да чета из форумите и потърсих и психиатрична и психотерапевтична помощ. Пия феварин 4 месец, понякога съм добре,но скоро отново имах силна криза,лежах,плачех,нямах сили и желание за живот. В това си състояние отидох при терапевтката ми и тя ми каза,да имам търпение изписа ми отново ревотрил и револукс, кризата мина, така,че аз не съм превърженик на АД,но мисля,че щом се налага медикаментозно лечение следва да го приемаш,а не да се гърчиш в кризи, две до 5 години може би ще го пия, така ми каза психото, едновременно с това ходя и на психотерапия. Хич не ми е лесно, не мога да се концентрирам, не работя много, трудно ми е да върша и най елементарна домакинска и каквато и да е работа, това ме водеше до чувсто на вина, но терапевтката ми каза да спря да " натискам педала" и да почивам без чувство на вина. Сега всичко , което вършех сама го разделих със съпруга и свекървата си и домакинската работа и бизнеса и грижите за децата, така имам лично време за почивка и медитация, четене и размисъл,мога да потъна в себе си и да осъзнавам проблема си, да го анализирам и приемам, май това е рецептата, да осъзнаеш и приемаш, хич не е лесно, стигала съм до лудост и до желание да сложа край на живота си, но като мине кризата си даваш сметка колко прекрасен е живота. Така, че давай на пред с позитивни мисли,малко терапия и помощ от специалист. Вярвам,че ще успееш, повярвай си и ти. Поздрави!

[д-р Тодор Първанов]

Въпреки, че съм разказвал този анекдот няолко пъти, ще го повторя пак, защото е актуален и за този случай.

,,Един човек, търсел загубения си ключ из­вън дома, на светли­ната на уличните лампи. Когато минаваща непозната жена попитала дали може да му помогне да търсят заедно загубения ключ, той бил много благодарен.

След тридесет минутно безплодно търсене непоз­натата жена попитала: „Къ­де изпуснахте ключа си?"

„О! - отговорил той. - Из­пуснах го вкъщи."

„Но тогава защо го търсите вън, на уличната светлина, след като сте го изпуснали вътре?" - попитала тя.

„Нямам светлина вътре, така че излязох тук, където е светло.",,

Стоянка, ти си в позицията на този човек - много добре знаеш, че няма как с лекарства да решиш проблема си и въпреки това продължаваш да търсиш решение в тази посока. За мен коментарите дали дадени усещания са от хапчетата или не , са просто безсмислени, защото не са продиктувани от някакво желание да се справиш със страха си. Не може да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. Колкото и каквито и лекарства да сменяш, ситуацията няма как да се промени. Пий медикаментите, а за техните странични действия попитай психиатъра, който ти ги е назначил. Това е негово задължение.

[Стоянка-таня]

Толкова сте прав за това :

Стоянка, ти си в позицията на този човек - много добре знаеш, че няма как с лекарства да решиш проблема си и въпреки това продължаваш да търсиш решение в тази посока. Толкова искам да започна психотерапия ,напълно осъзнавам , че лекарствата няма да ми помогнат . Имам две деца едната е 5 клас а малката сега ще е 1 всичко това е свързано с разходи а аз съм безработна от 2 години . Поради тази причина и не мога да си позволя такава терапия. Надявам се нещата да се оправят по нататък и да започна адекватно лечение. В момента съм толкова объркана, от 4 години всеки ден ме убива този страх от това да не би да полудея от тези ужасни страхове и чувства. Чела съм , че няма как да полудееш пък и нали 4 години не се е случило но уви пак се страхувам , не знам как да спра тези мисли. Извинявам се за нахвърляните мисли но така се чувствам : объркана и уплашена.

[Лина Коцева]

Извинявайте, че се намесвам, но....

Стоянка - таня, аз се справих с ПР срещу сумата от 300 лева (колкото и грубо да звучи). Просто това оправдание ми звучи несериозно и лишено от всякаква мотивация. Ако бях на ваше място щях да взема назаем, да прося ако трябва. Не ме разбирайте погрешно, сигурно ви е много трудно и може и едвам да свързвате двата края, но отстрани изглежда така: "Е, не съм чак толкова зле, че да давам пари за психотерапия, вместо за учебните помагала на децата."

[Стоянка-таня]

Много се радвам , че си се излекувал/а от ПР . Не се извинявай , на пръв поглед така изглежда . Мотивация не ми липсва, може би ако нямах до сега щях да съм една развалина . Истината е , че от година на сам съм в много лошо финансово положение, но това си е мой проблем разбира се. През изминалите предни 3 години съм дала много средства за лекари и изследвания : хормонални , ехографи на щитовидната жлеза правени в ендокринологията в София която е само има няма 5 минути а ми взеха 70 лева. Та мисълта ми е , че тогава съм имала финансова възможност и съм дала не малко пари за търсене на решение. За психотерапията разбрах преди няколко месеца когато открих този сайт , просто не ми се е налагало преди да се интересувам от такива неща защото не съм имала нужда от такава. Когато писах на Д-р Първанов , че желая да започна терапия съпругът ми беше в чужбина и мислех да започна лечението но се случи така , че той се прибра и от тогава затънахме доста . Не не се оправдавам а просто животът в България за някой е доста труден , а и аз живея на 200 километра от София където да речем мога да провеждам психотерапия. Но ако терапията излезне 300 лева , на мен ще е грубо 500 с разходите за транспорта до там. Сега започнах да спирам антидепресанта от който съм като зомби и ще се постарая да започна адекватно лечение за решаване на проблема със страха си. Поздрави!