Viva Caselli Добавено Август 10, 2012 Доклад Share Добавено Август 10, 2012 Емил Чоран „Животът ми бе доминиран от преживяването на скуката. Познавам това чувство още от детинство. Не става въпрос за скуката, която може да се пребори с помощта на забавления, разговори и наслади, а за една бих казал фундаментална досада, която се състои в следното: повече или по-малко ненадейно, у дома или на гости или пред най-прекрасния пейзаж, всичко се изпразва от съдържание и смисъл. Чувстваш празнина в себе си и извън теб. Цялата Вселена е засегната от усещането за недействителност. В този миг всичко престава да ни интересува, нищо не заслужава привързаност. Скуката е главозамайване, но спокойно, монотонно замайване.Тя е откровение за световното безмислие, отведено до потрес или до върховна проницателност убеждение за факта, че не можеш, че не бива да правиш нищо нито на тоя, нито на оня свят, че не съществува свят, който да ни допада и задоволява. Благодарение на този опит – не постоянен, а възвратно, тъй като скуката идва на пристъпи, но трае по-дълго от треска, – не успях да направя нищо сериозно в живота си. Ако трябва да съм честен, живях наситено, без обаче да мога да се впиша в битието. Маргиналността ми е не случайна, а същностна. Ако се отегчаваше, Бог щеше да продължи да бъде Бог, но един маргинализиран Бог. Но да оставим Бога намира. Винаги съм мечтал да бъда безполезен и неизползваем. Е добре, именно благодарение на скуката сбъднах мечтата си. Тук се налага едно уточнение: преживяването, което описах току що, не е непременно депремиращо, защото често установявам, че е последвано от екзалтираност, която превръща празнината в пожар, в един желан ад...“ no_self, да допълниш нещо? С подчертаното показвам защо съм се сетил за теб. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Мдам. Тъжно е, но е факт. Ако трябва да се изпитват някакви човешки чувства за това, разбира се. Много позната картина, този човек е наясно с това, което е основното. Чувството за скука такава, каквато той я описва, не стандартна, а дълбоко бесзмислена ми е добре известно. Също така и периодите на активна дейност, които се редуват като някакви цикли, неконтролируеми, направлявани от самата природа. За това все повтарям, че просветлението не е свързано с онова, което ние хората бихме искали да бъде. То е осъзнаване на безсмислието на всичко. А от друга страна, екзалтираността идва от факта, че сега те има, сега си тук и имаш само този миг за да направиш каквото и да е, каквото и да е! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Мен ме порази лекотата и точността в изразяването на този философ. В този текст има истина, така ясно отразена, сякаш няма какво повече да се добави. Истина, която може да бъде осмислена от всеки. Аз все съм се чудил на онези хора или не, по-точно на себе си съм се чудил. В условия на градска среда винаги съм бил енергичен и винаги нещо с някого съм делил, но всичко се е променяло когато съм отивал на село или някъде сред природата. Всички казват как са се върнали от планината заредени, изпълнени с живец и как с амбиция започват новата седмица. Как с настървение продължават каузите си. Всички описват някаква сила в планината, която ги карала да се чувстват по-близо до Бог. Усмихнати и изпълнени с любов. Радостни и обични. При мен пък е било точно обратното. Както се изразява Емил, че дори пред най-красия пейзаж е усещал празнина и чувство за недействителност. Сякаш нещо отдавна е сбъркано отвътре. Екзалтираност и жажда за живот и себеотстояване в града и безмислието на всичко в планината, което от своя страна ме е принуждавало да мисля колко жалка е планината или аз или живота като цяло! Желания ад ни връхлита ненадейно и ни привързва към живота, за да си отиде ненадейно и да ни покаже, че живота е нищо, но и всичко, което имаме! Но забележи, че може би сме обречени да се въртим в този кръг. Един път да си жаден за живот, а друг път - обречен на безмислие... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 (edited) Благодаря за темата и фокуса! Съвсем синхронично беше поне за мен. Човекът от първата половина на 20 век и усещането му за своето място във вселената и в неговия собствен свят - усещане за крах на ценности, за които и благодарение на които същият този свят е потънал в разруха и безумие. Смисълът на всичко, за което и с което човек живее наистина се свежда до без-смислието. Болката и разочарованието са толкова силни и естествени, че умът и сърцето се скитат из оглелия и обоселия свят като трънлив храст в пустинята. Това е краят на един свят - колос на глинени крака, свят замислен и проникнат от идеята за "колективизацията" и доминацията над "масите", свят на маските и на обезличаването, на конюнктурата и на лозунгите, на копнежа по свободата и красотата, стиснати в желязната хватка на идеологическите противоборства... Последните парцали от света на Чоран и днес още се подмятат из човешкото съзнание. Дали съзнанието на Чоран е потърсило спасение в забравата (алцхаймер), дали философските му прозрения са първите симптоми на болестта, с която си заминава от този свят, или и двете - и философията, и болестта не ни водят към нещо по-дълбоко и присъщо на философията на скуката и безсмислието точно толкова колкото и на идеологията на комунизма и нацизма? Двете страни на една монета? Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега. — Сълзи и светциАко нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият. — Сълзи и светциЕдна религия умира само когато нейните противници се опитват да запазят целостта ѝ. — Сълзи и светциЖените се държат или като курви или като даскалици.Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме. — Сълзи и светциИсторията е динамизмът на жертвите. — Сълзи и светциКато човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа - от музика - и така започнаха моите невъобразими мъки... — Сълзи и светциМузиката е пристан за изпепелените от щастие души. — Сълзи и светциНаблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях. — Сълзи и светциуикицитат Но да се върна към синхроничността: през същата тази епоха друг гениален философ и Учител на човечеството изрича: Любовта превръща всички слабости и недостатъци на хората във велики добродетели. Който не разбира това, той изпада в противоречия. Който разбира любовта, той знае, че престъпленията и недостатъците са лоши по единствената причина, че не са направени на своето време и място. … Днес светът се нуждае от гениални хора, които да превърнат сегашното зло в бъдеще добро. Бъдещите хора ще имат мощ и сила в себе си да превръщат злото в добро, в сладки плодове, както растенията обработват въглеродния двуокис и го превръщат в хранителни материали за себе си и за цялото човечество. Светлина, топлина и сила Редактирано Август 12, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Повечето хора така и не успяват през целия си живот да почувстват и признаят пред себе си истината, и така трябва да бъде, в това е красотата! Във външния свят и в думите на заблудените има само лъжа, в която невежите сляпо вярват, защото е много по-сладко да си излъган за нещо хубаво, отколкото да си "видял грозната" истина, да "знаеш болезнената" истина. Не всеки би могъл да живее с нея, за това тя не става компания на страхливци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Емил е бил човек с дълбоки прозрения, но и с дълбока раздвоеност. Аз случайно попаднах на него, но със сигурност ще го чета занапред, защото има нещо в изрязаването му, което ме докосва. Радвам се, че темата ще предизвика гласност. Благодаря и за цитатите и нещото, което ще направя със сигурност е да прочета " Сълзи и светци ". no_self, много ясно те разбирам, но и двамата не можем да отречем, че състоянието, което прилича на просветление не може да е постоянно и неизменно. Не може да пребиваваме в свят, където няма въпроси, копнежи и търсене. Това е илюзията, за която говориш. Да, всичко е безмислено и глупаво, но защо за Бога има в нас жажда за живот? Защо след оная фундаментална досада неизбежно идва екзалтираност и убеждение, че трябва нещо да твориш? Въртим са като хамстери в колело! Всичките душевни терзания може би са напълно безмислени. Привързаността към живота, и тя, и тя е фарс, но така сме обречени, че излизането от живота означава само едно; да съществуваш просто... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Ето колко силен е копнежът по нещо отдавна изгубено, но така познато. Ето каква песен може да донесе откъсване от живота и пребиването в друго измерение: "Ще изрекa, кaквото другите мълвят нaум - aз Споменът съм, Мъкaтa, aз съм Грaдът и всичко друго, свързaно с вечерния костюм!" Джек Лондон Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Виж Viva Caselli, състоянието, което прилича на просветление, не е просветление. Или е просветление, т.е просветлението Е, или е нещо, което прилича на просветление, но не е такова. Как ще разбереш кога е просветление? Просветлението е фина и едва доловима промяна на възприятието ти за всичко, която остава завинаги. „Просветне” ли ти веднъж, връщане назад няма. Видял ли си нещо веднъж, няма как да отречеш пред себе си, че не си го видял. Аналогията с живота като сън е показателна. Ти продължаваш да вярваш, че си героят от съня, който страда, копнее и си задава хиляди въпроси. Когато разбереш, че е само сън, сънуващият, съня, и героят от съня изчезват. Това е мигът на просветлението. Веднъж видял, че това е само сън, не би могъл повече да вярваш в него, дори да сънуваш отново и героят от съня ти да изпада в какви ли не ситуации... събудил ли си се веднъж, оставаш събуден, докато съня се сънува сам... и няма повече въпроси относно него, защото знаеш, че е само сън. Откриваш, че няма как да научиш отговорите, защото самите въпроси създават проблема с отговора и спираш да ги задаваш. Всичко е такова, каквото трябва да бъде, светът е перфектен, а ти си вярвал в нещо, което не съществува. Не забравяй, че понякога сънищата могат да бъдат кошмари. Всичките ни проблеми идват от това, че решаваме да вярваме в съня, да го вземем за реален, когато не е. Смисълът идва от неща като душевните терзания, без тях ще умрем от скука. Това е идеята ми. За да не умрем от скука избираме всичко, което ни тормози, да ни тормози. Ние избираме да ни тормози, за да не скучаем. За да не умрем от скука творим. Така или иначе сега сме тук и сега сме живи – да видим кой какво ще направи от това. Някои избират нищо да не правят, мислейки, че това зависи от техния избор, без да разбират, че неправенето е ненасилствен акт. Други разбират, че каквото и да правят не те са извършителите му, но това бива открито самостоятелно в сферата на духовното. Съжалявам, че съм толкова многословна и сигурно това е излишно. Но мрака, бездната и нищото са част от кошмара на живота, който някои не искат да приемат, а няма друг начин. Всичко е прието, за всичко е простено, но това става с много търпение и разбиране. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2012 no_self, благодаря за поучението отново, но не ми се впуска отново в дебат какво е просветлението? Имам друга идея. Нали се разбрахме, че ще прочетем " Сълзи и светци ". Пусни цитатите, които са те докоснали и аз ще направя същото. Ей, така за идеята. Аз я започнах и направо изтръпвам при прочита на споделеното от Емил. Представи си, ако пуснем едни и същи цитати. Ще сме малко еднакви с теб. Шегувам се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Из " Съзли и Светци " " И аз погледнах към небето, но не успях да видя нищо там... Откак започнах да търся корена на Безсмъртието, започнах да не виждам Живота... " ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- " Отдалечаването от света, без да се приближиш да Бог, може да те направи само циник.Всеки, който не е поет е осъден да будува. Без Бог всичко е нощ, но и с Него светлината невинаги е полезна. Животът губи смисъл и когато е с нас, и когато го няма..." ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- " Философите могат да се спасят от посредствеността единствено чрез скептицизма или мистиката - двете изпитани форми на отчаянието чрез познанието.Мистиката е бягство от познанието, а скептицизма е познание без надежда. Но и в двата случая няма изход..." ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- " От десет до четиринадесетгодишна възраст живеех в пансион. Всяка сутрин, когато отивах на училище, минавах покрай една книжарница и поглеждах книгите от витрината, които сменяха доста често, дори тук, в това малко румънско провинциално градче. Само една от тях, някъде в левия горен ъгъл, забравяха да сменят: "Човекът звяр" от Емил Зола. От тези четири години единственият спомен, който ме преследва и досега е това заглавие. " ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- " Моралистът не е човек, който се занимава с морала. Той по-скоро размишлява върху съдбата и е обзет единствено от мисълта за нас, хората. " ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Не християнството донесе на този свят любовта и греха. Всичко беше известно доста преди това - хората живееха и умираха, обичаха и грешаха. Но все пак те не живееха и не умираха с желанието да умират. Християнството се заби като трън в сърцата им.... ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Ако трябва да съм честен би следвало да копирам цялата книга ( не че съм я прочел цялата, но по начина по който започна мисля, че няма да ме разочарова, може само да ме плени ). Счетох за невъзможно да преценя кой цитат е по-по-най, затова просто действах на произволен принцип. Но безпорно това е човек, чието творчество не бива да бъде подминавано! no_self, а това е за теб: " Всичко извън Бог е бездна, а Бог е велика бездна! " Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) Коментарът ми засяга един друг поглед върху нещата. Състоянието,което се обсъжда,е плод на недостатъчна инкарнация при раждането.Причината най-често е родова травма и ползването на опиати с оглед на улеснение при раждането. Характеристики: Антагонизъм към себе си. Отчуждаване,чувство на отвращение да е сред хора,към компания, Желание за самота,уединение,отчаяние,от живота, Отделен,Отчужден,сам,от Его, Изолираност,Изоставен ,Самотен, Безразличие към всичко,Безразличие до Мързел. Тъга,Меланхолия, Отнесен, не на себе си, Иска да бъде оставен сам, Отегчение от живота. Апатия,Безразличие,Отчуждение от живота Отделен,отдалечен.Отделен от тялото, Изолация.Чувства се изолиран, Чувство на безразличие към всичко, Усещане на тъга,меланхолична отнесеност без желания, Иска да го оставят сам.Оттегляне от живота, Отнесен,Унася се в приятни мисли,Виждайки красота. Тази Незаинтересованост е родена от фокусиране върху собственото АЗ.Следва затваряне. Вторият вариант е, когато има тенденция да се чувства разочарован от живота.Преобладаващото чувство на несвързаност може да се изрази и като Недоволство. Същност:Неосъществен,не реализиран,недостиг или липса на Реализация,Въплъщаване/Инкарнация, във физическия/материалния свят.Като че ли не се е родил напълно.Много въпроси за смисъла на живота,пълен хаос вътре.Основен проблем е СЪЩЕСТВУВАНЕТО,ЩЕ БЪДА ИЛИ НЯМА ДА БЪДА,ИМА ЛИ МЕ ИЛИ МЕ НЯМА. Редактирано Август 13, 2012 от Мария-София Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) Това е само една малка частичка от многото цитати, които бих публикувала. Според мен интересуващите се сами ще се обърнат към творчеството на Емил Чоран, без да е необходимо да ги храним изкуствено от тук. Да пишеш, означава да се освобождаваш от своите тайни, угризения и от своята злопаметност. Думата е безплътно лекарство... Писането е предизвикателство, един изкривен ракурс към действителността, издигнал ни към съществуващото или към изглеждащото, че съществува. Една истинска книга трябва да задълбава в раните, да ги предизвиква. Да бъде взривоопасна! Ние сме роби и си оставаме роби, докато не се излекуваме от манията си да се надяваме. Невъзможно е да чувстваш, че си бил някога, след като още те е нямало на този свят. Оттук и твоята привързаност към индивида, който си бил преди да се родиш. Злото е всъщност голямата тайна на нашия динамизъм. Ако злото се отдръпне от нашия живот, сигурно ще останем да вегетираме в монотонното и банално съвършенство на доброто, което, ако съдим от Първа глава на Стария завет, е отегчило дори самото Битие. Животът не съществува, а смъртта е само сън. Страданието е измислило и едното и другото, за да се самоосъди . И само човекът - това не особено разумно същество - може да се изтезава като се люшка между реалното и въображаемото. Трябва да се научим да се гледаме отстрани, отвън, приблизително така, както гледаме другите хора. Да се опитваме да нямаме нищо общо със себе си, да се отнасяме към себе си като към напълно чужд човек. Само тогава ще проумеем, че всяко нещо е нереално и ще престанем да се тревожим и впрягаме за дреболии. Какво облекчение ще изпитаме тогава! Трудно можем да си представим до каква степен нашият страх е свързан с плътта. Страхът прилепва към тялото ни, не може да се отдели, дори да се различи от него. Страхът е може би единствената братска връзка между нас и животните. С разликата че те го усещат само в природната му, естествена форма - можем да я наречем и здравословна! Животните не познават другия вид страх - метафизичния, спохождащ ни почти ежедневно, неочаквано, понякога фатално. Истинските мъдреци се отказват от всякакво предвиждане. Те никога не планират. Всяко планиране е измама. Това отлично го знаят хората от Изтока... Важното е не толкова да правиш нещо, колкото да разбираш. Но да разбираш, означава да умееш да различаваш степента на будност, достигната от някое създание, неговата способност да усеща величината на нереалността, вплетена във всяко явление. Редактирано Август 13, 2012 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 13, 2012 no_self, невероятна книга! Това, което е усещал Емил не мисля, че е било вследствие на изброените от Мария-София характеристики. Нещо ме кара да вярвам, че е имал един дълбоко проницателен поглед върху живота. Сам той споделя, че е страдал от депресия, но аз знам за себе си, че проникновенията му не са били пропити от депресия, апатия, чувство за изолираност... Е, изкуствено или не все пак сигурно е, че този човек заслужаваше място в този форум. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) Никъде не съм написала депресия,а недостатъчна инкарнация. Това са характеристиките на ниво УМ в хомеопатичните лекарства Плацента Хюманум и Лак Матернум. Едното е направено от човешка плацента,а другото от млякото на 9 кърмещи майки,от коластра до 10 месец. Лекарствата са абсолютно доказани и използвани в практиката на хомеопатията. Така че,въпросното състояние е патология от гледна точка на живота,за който се идва в инкарнация. Аз самата имам подобен проблем и ми отне над 20 г търсения къде е грешката и защо точно на мен..... Но Духовнияг Път просто започва-продължава от някъде за всеки....за да разбере,че всички сме Едно.... Редактирано Август 14, 2012 от Мария-София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Да, сгрешил съм и неправилно съм преиначил думите ти. Обяснила си добре, но не съм те разбрал. Каквото и да е докарало нихилизмът и скептицизмът в откровенията му за мен със сигурност не е нещо непременно лошо. Усещам го близо до себе си, но не страдам от онези характеристики. Поне не от всичките. Не виждам проблем в личните истини, които е споделял с писане и смятам, че могат да бъдат от полза. Може би там е грешката в съсипаните животи. Може би хората отричат истини, които не са за отричане. Борят се с неща, които осъзнати биха донесли меланхолия, чувствена и присъща, а не изкуствено наложени стремежи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Всичко е за добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Юли 6, 2013 Доклад Share Добавено Юли 6, 2013 (edited) Принципно не пиша тук, но темата я "нищя" вече 15 години и общо взето се оказа най-трудната. За сега най-задълбочените неща които съм чел по нея са на Шопенхауер и всеки който наистина се интересува от нея (т.е. е принуден да живее с този конфликт), ще пропусне много ако не се запознае с него. Той е този който обединява запададната философия и източния мистицизъм. Той стига до идеята че всичко е Едно (без да му слага неправилно етикети като "Бог"), и дава неговото основно житейско проявление - Воля. Също разисква въпросът за отричане на Волята, но все още не съм прочел нещо което да хвърли достатъчно светлина по въпроса. Той описва доста правилно обаче какво представлява живота и как го възприемаме. Скуката се появява когато няма какво да мотивира Волята. Това може да се случи по ред причини и естествено не е показател за абсолютно нищо. Нищото е естествена част от нас колкото и да е странно, и каквото и да значи това. Както споменах, според мен Шопенахуер го нарича неправилно Воля, а то е само проявление. Волята е движението което се образува от Нищо към Нещо. За съжаление, както е обяснил, въпроси като "защо" и "как" не могат да съществуват на това ниво. Но съществуването което можем да си предеставим, общо взето се дели на тези 3 части, първите 2 от които нямат обяснение. Третото е обективния свят, света на разума. Думи като "духовност", "еволюция" и "просветление" имат смисъл само тук. За Нищото, тези неща нямат смисъл. Така че - да, всичко това може да се нарече просто сън. Само че съществува само той и Нищо. Повечето се ужасяват от подобна мисъл, и затова ги е страх да останат дори минута сами, за да не го усетят. Други пък се ужасяват от живота, и предпочитат нищото. Моят проблем е, че не мога да заема нито едва от двете позиции, и може би затова ми допада толкова Шопенхауер, защото и той се лута някъде между двете, и водеща за него е точно Волята. Естествено той я разпознава като нещо на което сме подчинени, но и като нещо което може да стане предмет на собствената ни мисъл и като такова поставено под съмнение. Поне там - на мисловно ниво. Това за което човек трябва преди всичко да се замисли е, че животът му представлява едно единствено проявление на Волята, което ще или не ще, се е появило в определено време, и ще или не ще - ще приключи в друго. Това е факт, и тези за които скуката е перманентно състояние, наистина са болни и не знаят какво да правят с живота си, тъй като не Я разпознават. Примерно някои хора (както и самият Шопенхауер) живеят отшелнически, откъснат живот, но все пак той може да е насочен към нещо и да е проява на Волята. Когато човек не върви със стадото, трябва да е готов да разшири представите си за това каква форма може да приеме животът му и къде точно е мястото му в него. Може да загуби много време опитвайки се да прави това което правят другите, без да може да разбере къде точно е неговото място под слънцето. Т.е. ако мога да сумаризирам, ние не сме тези които могат да поставят под въпрос Волята, и подобни приказки за скука и безмислието на всичко, са толкова небалансирани колкото и тези на мнозинството което следва сляпо най-инстиктивния и лесен път. Да, така е, смисъл съществува единствено в обективния свят, в проявата на Нещо. След това е бездна, която не подлежи на обяснения, смисъл, и представа. Всякакви опити в тази насока са напразни, и ако човек стигне до някакво "просветление", то ще е просто нова представа базирана на живота му тук, и нищо повече... Т.е. - предимно заблуждения и зацикляне. За съжаление човек трябва да си даде сметка, че дори и да усеща безкрайността в себе си, в същото време играе роля, и всяка негова представа за нещата е единствено част от тзи роля и не може да избяга. Може единствено да се замисли накъде отива, и наистина - дали не се вживява твърде много в текущата ситуация, и ако не тя не му харесва - да се запита какво му пречи да мине нататък. Това според мен е единственото което човек може да изисква от себе си, и всъщност е най-трудното... Редактирано Юли 6, 2013 от iti Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 7, 2013 Доклад Share Добавено Юли 7, 2013 Долорес Кенън пише за трите вълни доброволци, инкарнирани тук, за тях са характерни такива усещания за перманентна скука и отчужденост от всичко и всички на земята, Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 7, 2013 Автор Доклад Share Добавено Юли 7, 2013 Аз примерно не обичам да съм сред природата. Точно за това при посещението ми в Норвегия, се ръгнах в един пиано бар, не отидох да гледам фиордите, въпреки че по скоро и това сторих, но сякаш по задължение и не от любопитство и желание. Особено изразени са чувствата, когато съзерцавам ивицата, оформена от боровете и небето. И ако времето е преди свечеряване, но още светло (лек, много лек, едвам доловим мрак), усещанията са пълни. Тогава, взирайки се, през главата ми не минават никакви мисли, а едни усещания, които могат да се опишат, при това, неточно. А те са: едно усещане за празнота, както се е изразил Чоран, всичко се изпразва от съдържание и смисъл, но не го констатирам, тоест не мисля за себестойността си или тази на света и останалите хора, а просто усещам как нищо няма смисъл. Ще прегледам Шопенхауер задължително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Юли 7, 2013 Доклад Share Добавено Юли 7, 2013 mvm, аз такава литература вече НЕ чета. Тези хора биват 2 категории - самопровъзгласили се драскачи и пионки на извънземни. Могат да разказват само приказки, но принципно нищо не знаят, нито разбират живота. Теории за това защо сме тук - много. Фактите са, че нивото на развитие на хората варира в огромни граници. И може би по-важното - идваме от различни реалности, и сме с различни ценности и мотиви в живота. До степен често да можем да се разбереш по-добре с едно куче отколкото друг човек. Това ме кара да мисля (за разлика от Шопенхауер), че няма директна връзка между това което можем да наречем Световна Воля, Бог, Единно Съзнание... и нас. А както загатват по сериозните източници - съществува дух, свръх-аз или нещо перманентно в тази игра, което търпи някакво развитие. Иначе животът ни наистина щеше да е безумен и безсмислен. Като мухи еднодневки... Наличието на този дух обяснява голяма част и от опита, моралната ни система, стремеж и т.н., които съвкупно създават сложна индивидуалност. Аз не смятам че тя може да се пръкне просто ей така. Така че заради тези два довода приемам съществуването на свръх-аз като инстанция между мен и това което хората се опитват да определят като "Бог". От там ми е ясно, че този свръх-аз е много по-запознат с тези неща (и частност "Бог"), и до голяма степен не е моя работа и не ми е по силите да се занимавам с това. Щом тази Воля е приела тази човешка форма, значи нейният опит е търсеният. Така че скуката няма как да е проява на нещо друго, освен безпътица. Вярно е, това тук омръзва. Човек трябва да му придаде някакъв вътрешен смисъл - Илюзия, за да му придаде смисъл. Трябва да има някаква представа която иска да реализира. Трябва да има нещо което да изрази. Понякога няма, или защото той си е празен, или защото илюзията му не съотвества на реалността и придобива негативен вид. И в двата случая, трябва да намери нещо, дори то не може да го изпрати в другата крайност. Щом духът е избрал този живот, значи той му е бил необходим за нещо. Често не е това което ни се е искало да бъде, но реално нямаме избор. Може да съществува единствено временно отклонение, и самият дух решава дали ще го позволи и доколко. Когато не дава, най-лесно се установява присъствието му. Точно за най-трудните и важни неща обаче той е безмълвен, и очаква ти да си изиграеш ролята. Има работа която само ние можем да свършим, и това че 99% от живота наистина може да ти е безинтересен, все пак трябва да намериш 1-ния процент заради който е цялото нещо... Живеем във време което предоставя огромно количество разнородна информация, и да кажеш че сега ти е скучно, значи си абсолютен дебил... Иначе естествено, на мен пък природата ми е доста интересена, и пак като се загледаш можеш да видиш че в същността си е огромна пустота. Милиони години повтаряне на едно и също почти механично движение. Едно огромно разточителство което не по-различно от една снимка е празно само по-себе си. Истината е че красотата, съдържанието е ЕДИНСТВЕНО в очите на наблюдаващия, на субекта. И когато той я изгуби или се абстрахира и отдалечи, нищо в тая снимка вече няма смисъл. Но това не значи нищо повече... Не дава никакви полезни отговори, не ти помага да разбереш животът си от гледна точка на човек. И аз съм имал много периоди на апатия, но се понаучих живота тук да не ми пречи да си гледам нещата които наистина са ми интересени и заслужават внимание. Естествено, може да са ограничени и да не могат да изразят същността ти, но... това е живота тук. Ограничен, примитивен, враждебен, самотен, илюзиорен и в същото време отрезвяващ... Най-големият урок е да се научим да живеем с малко, и то не само във физически аспект... Донякъде изповядвам идеята на християнството, че човек търси тук изкупление и се бори за собственото си спасение. Но другото в тая религия са фантасмагории, човек може да разчита само на себе си в това начинание... И точно защото не бих желал да бъда на тази планета и един ден повече от необходимото, наистина не мога да си позволя да скучая или вярват в Христосовци, Щайнеровци, Дъновци и други подобни мъгляви фигури, които всъщност играят точно противоположната роля - да увеличават объркването и омотаят още повече хората тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 8, 2013 Доклад Share Добавено Юли 8, 2013 това е живота тук. Ограничен, примитивен, враждебен, самотен, илюзиорен и в същото време отрезвяващ... Не бих била толкова категорична - това е вашето лично мнение и виждане на живота тук. Много животни не виждат цветовете, което не означава, че те не съществуват. Ние хората също имаме мнооого ограничени сетива за света около нас, което не означава, че светът е такъв, какъвто ние го усещаме и виждаме. От личния си опит съм стигнала до извода, че светът около нас е такъв, какъвто е вътре в самите нас. Ако вътре в нас има многопластовост и дълбочина - ние сме огледало, което може да отрази повече от заобикалящия ни свят. Ако ние самите сме отчупено парче с изкривена повърхност - ще отразим само безсмислени фрагменти и то с изопачени очертания... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 8, 2013 Доклад Share Добавено Юли 8, 2013 За мене природата не е безсмислена. Не разбирам , как някой може да каже, че природата е застинала картина с механично повтарящи се безсмислени действия....или нещо в тоя смисъл. Природата е на еони напред от хората и работи в абсолютен синхрон и точност Хората са тези, които й пречат да следва естествения си ход и еволюция И ако хората бяха достигнали нейното съвършенство, нямаше да се питат защо им е скучно, или как да достигнат просвлетление ..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 8, 2013 Доклад Share Добавено Юли 8, 2013 И аз съм имал много периоди на апатия, но се понаучих живота тук да не ми пречи да си гледам нещата които наистина са ми интересени и заслужават внимание. Естествено, може да са ограничени и да не могат да изразят същността ти, но... това е живота тук. Ограничен, примитивен, враждебен, самотен, илюзиорен и в същото време отрезвяващ... Най-големият урок е да се научим да живеем с малко, и то не само във физически аспект... Донякъде изповядвам идеята на християнството, че човек търси тук изкупление и се бори за собственото си спасение. Но другото в тая религия са фантасмагории, човек може да разчита само на себе си в това начинание... И точно защото не бих желал да бъда на тази планета и един ден повече от необходимото, наистина не мога да си позволя да скучая или вярват в Христосовци, Щайнеровци, Дъновци и други подобни мъгляви фигури, които всъщност играят точно противоположната роля - да увеличават объркването и омотаят още повече хората тук. Предполагам, че можеш да направиш сравнение в начина по който живеят хората и животните. Хората могат да си създадат удобства дори и в най-неблагоприятните условия и да ги превърнат в благоприятни. Е, предположи, че необходимото време за пребиваването ти на земята е дотогава, докато не преобразиш тази така неприятна за теб планета в такава в каквато би желал да живееш. Това разбира се не можеш да осъществиш сам, а трябва да бъде направено от всички хора, т.е. изисква се и ти и останалите хора да претърпите известно развитие. Всъщност няма значение дали скучаеш или ти е интересно. Важното е как вършиш работата по преобразяването на себе си и планетата. Защото на едни хора може да им е интересно по цял ден да са пияни и това е истинска илюзия, а други да им е интересно докато се трудят в някакво направление. А когато завършиш работата по преобразяването на планетата и ако все още желаеш да напуснеш земята и да оставиш построеното в течение на хиляди години от теб на някой друг, това би било висша форма на саможертва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 9, 2013 Автор Доклад Share Добавено Юли 9, 2013 "У дома или на гости или пред най-прекрасния пейзаж, всичко се изпразва от съдържание и смисъл." Емил Чоран А какво да кажем, когато се случва обратното. При вида на познато място, когато картинката придобива цялост и спомените сякаш се съживят. Всеки е имал такива моменти. Познатите места опресняват спомените и ние несъзнателно ги свързваме с нещо хубаво. Меланхолията напира; все едно преяждаш с мармалад — сладко е, но ти идва в повече. Ето, аз имам подобен случай на летището в Кипър. Толкова отдавна не бях го виждал, че след като го видях, веднага усетих едни спомени, свързани с едно кипърско момиче. Самият въздух те кара да си спомниш, топъл е, сякаш идва от фурната. И ти много добре си запомнил, че си врял в тая фурна. Сега пак си в нея и спомените нахлуват. Всъщност жена — беше разведена, второ издание. Сякаш е пред устните ми. Виждам сълзите й, усещам и моите. Как ги подтискам и как не успявам, въпреки че я няма наблизо. Тогава човек усеща своята младост, дори се връща в нея и именно тя изиграва важна роля в откриването на смисъла на живота. Усеща, че не е живял напразно и че има какво още да добави в живота си. Добре, че са емоциите да ни държат живи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Юли 11, 2013 Доклад Share Добавено Юли 11, 2013 mvm, Как съчетаваш тези две неща: "Природата е на еони напред от хората и работи в абсолютен синхрон и точност" "Не разбирам , как някой може да каже, че природата е застинала картина с механично повтарящи се безсмислени действия....или нещо в тоя смисъл." Риторичен въпрос. Отдавна съм се отказал да търся някаква мисъл която да тече у хората... Тези с такава ги презират през живота им, а понякога като умрат решават да ги нарекат гении и печатат тежки книги за тях, които и тогава никой не чете. Като Кант и Шопенхауер... Станимир, говориш глупости, които подхождат само на млад идеалист без досег с живота, какъвто отдавна вече не съм. Точно заради подобно неразбиране на живота съм тук. Демек да си дойдем на думата, че не сме толкова просветени за колкото се мислим - нито християни, нито дъновисти, нито будисти...Щом сме още на тази планета, значи има още неща за изкупуване и те са доста земни и дори очевидни... Донка, мога да отговоря само едно - както пък това е само Вашето лично мнение... Viva Caselli - човешкия живот е преди всичко емоции. И всяко ново нещо което човек наистина научава минава през тях. Точно затова и каквото и да обясняваш на човек, без да го е преживял и има личен опит, и 1% няма да схване. Затова и всяка книга може да има само постфактум ефект. Да развият представата, да се достигне интелектуална дълбочина. Повечето хора обаче ползват книгите единствено да запълнят празното пространство между ушите си. Ползват ги за да попият някой друг интелектуален принцип, който да облекат в собствените си емоции и вярвания, и хвърлят срещу останалите, когато от тях се иска мнение по някой въпрос. Естествено се чувстват разочаровани, когато отсрещната страна не се впечатли защото е до болка запозната с процеса... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.